№ 1979
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110165013 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л. а. „Фолксваген“ с рег.№ ., заплатил в полза на
застрахованото лице сумата от 1751,90 лева за ремонт на л.а. по фактура, която сума
представлява обезщетение за вредите, причинени му от настъпило на 9.09.2020г. ПТП ,
настъпило по вина на водач л.а. Киа с рег.№.,застрахован със застраховка „гражданска
отговорност” при ответника . Изпратил до ответника извънсъдебна покана за плащане на
сумата, ведно с 15 лева ликвидационни разноски, като ответникът отказал да заплати
исковата сума.
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска, с довод, че оспорва твърдението за
вина на застрахования при него водач, тъй като от представения двустранен протокол не
става ясно каква е пътната маркировка, оспорва твърдението за изключителна вина на
водача на л.а. Киа, като твърди, че вина за ПТП има водачът на л.а. Фолксваген, който е
предприел маневра без да съобрази поведенеието си останалите участници в движението.
При условие на евентуалност, твърди, че водачът М. е допринесъл с поведението си за
настъпването на ПТП. Оспорва твърдението, че всички вреди са от ПТП, както и
претенцията по размер, като счита, че не отговаря на действителната стойност на вредите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 9.9.2020г. водачът на л.а. Кия
с рег.№ . е застрахован по гражданска отговорност при ответника, безспорно е, че
собственикът на л.а. Фолксваген с рег._ . – „Порше Мобилити БГ“ ЕООД е застрахован по
валидна застраховка „автокаско“ към тази дата. На тази дата е станало ПТП между двата
л.а., както и че щетите са отремонтирани, за което ищецът е заплатил на сервиза по фактура
сумата от 1751,90 лева, както и че преди предявяване на иска, ищецът е поканил ответника
да му заплати тази сума, заедно с 15 лева ликвидационни разноски, на което е постановен
изричен отказ.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Съгласно заключението на вещото лице, стойността на ремонта на л.а. Фолксваген –
на преден ляв калник, ляв праг, предна лява врата, възлиза на сумата 1751,90 лева по средни
пазарни цени. Вещото лице е изчертало скица на местопроизшествието, видно от която,
ПТП се е случило на улица „Княз Александър І“, в района на Българска Народна Банка,
която улица е еднопосочна, съгласно показанията на разпитаните свидетели, от ляво на
движението е имало паркирани автомобили. Л.а. Фолксваген се движел в крайно дясно, а
л.а. Киа започнал маневра изпреварване на л.а. Фолксваген, при което настъпил ударът.
Съгласно задача 5, за водача на л.а. Фолксваген ударът е непредотвратим, от техническа
гледна точка, тъй като движението на л.а. Киа надясно, има внезапен характер, а за водача
на л.а. Киа ударът е предотвратим, ако еосигурил безопасна странична дистанция при
разминаване с л.а. Фолксваген. Механизмът на ПТП се установява от разпита на двамата
водачи. Свидетелят Б.М., водач на л.а. Фолксваген сочи, че престоявал с л.а. в задръстване,
когато бил ударен от л.а Киа. От лявата страна имало паркиран джип, като л.а Киа се
опитала да направи маневра, за да задмине л.а. Фолксваген, но завил него. Към момента на
ПТП предницата на л.а. се намирала на нивото на джипа, който бил в покой.
2
Свидетелят С.Д., водач на л.а. Киа, сочи, че виновен за ПТП бил другият водач, който
от паркирано състояние, тръгнал да излиза, като се получило одраскване на колите.
Съдът не кредитира изложеното от свидетеля Д. – същото не се потвърждава от нито
едно друго доказателство по делото. Показанията на свидетеля М. от техническа гледна
точка се потвърждават от заключението на вещото лице, както и , косвено, от двустранния
протокол за ПТП. Ето защо, съдът намира, че вина за ПТП има свидетелят Д., който е
нарушил разпоредбата на чл.42,ал.1,т.2 ЗДвП, като преди започване на маневрата
изпреварване на л.а. Фолксваген, не се е уверил, че при осъществяване на маневрата ще има
свободен път за изпреварване, поради паркираният от ляво на движението джип. Не се
установи водачът на л.а. Фолксваген да е нарушил правилата за движение по пътищата,
поради което и възражението по чл.51,ал.2 ЗЗД, е неоснователно. С оглед изложеното,
искът е основателен.
Видно от заключението на САТЕ, платеното обезщетение от ищеца възлиза на
средната пазарна цена на ремонта, поради което и платената сума по фактура е
възстановителната стойност.
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски: сумата от 70,08 лева за държавна
такса, сумата 300 лева депозит за САТЕ, сумата от 50 лева депозит за свидетел,както и
сумата 423,16 лева адвокатско възнаграждение, заедно с ДДС.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за
заповедното производство, доколкото, съгласно разпоредбата на § 2а НМРАВ, минималният
размер на възнаграждението се определя без ДДС, и същото възлиза на сумата от 352,63
лева, съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, а с ДДС – 423,16 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . със седалище и адрес на управление град . да заплати на . ЕИК . със
седалище и адрес на управление град . сумата от 1751,90 лева, регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за л.а.
Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № ., за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.9.2020г.
в град София, по вина на водач на л.а. „Киа“, моделб „Сийд“ с рег. № ., застрахован по
гражданска отговорност при длъжника, ведно със законна лихва от 15.11.2021г. до
плащането и сторените разноски от 843,24 лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG16BUIN74441010002091.
3
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4