Решение по дело №234/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Резиденция за възрастни „***“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], бул. К. Д., № 115А, ет.3, ап.18, представлявано от управителя Е. М. Я., чрез адв. А. Р., срещу Решение № 33/31.01.2024 г., постановено по АНД № 1128/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-2300006/11.05.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че районният съд не е събрал всички относими доказателства и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. А. Р., който поддържа жалбата, доводите в нея, както и искането за отмяна на оспорения съдебен акт, респ. отмяна на наказателното постановление. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, редовно призован, не се явява. Представлява се от старши юрисконсулт антон М. с пълномощно по делото. Оспорва жалбата и пледира за оставяне на оспореното съдебно решение в сила като правилно и обосновано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор М. Л., счита решението на Районен съд – Перник за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 14-2300006/11.05.2023 г., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е наложил на „Резиденция за възрастни „***“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], бул. К. Д., № 115А, ет.3, ап.18, представлявано от управителя Е. М. Я., имуществена санкция в размер [рег. номер]. /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.142, ал.6 от КТ.

За да постанови своя акт административнонаказващият орган е приел, че на 20.03.2023 г.,  „***“ ЕООД – [населено място], в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал лицето О. П. Л. с [ЕГН], на длъжност „санитар“ в обект: Резиденция за възрастни „Сердика“, находящ се в [населено място], ул. М. Д., № 20, да надвиши законоустановената максимална продължителност на работната смяна от 12 /дванадесет/ часа. Това било установено в хода на проверка по спазване на трудовото законодателство, извършена на 20.03.2023 г. от служители на И. Г., в посочения обект. В собственоръчно попълнена декларация О. Л. посочила местоработата, длъжността и работното си време. Относно последното вписала, че е от 07:30 ч до 07:30 ч., с оглед на което контролните органи направили извод, че продължителността на работната й смяна е 24 /двадесет и четири часа/, а по този начин дружеството-работодател е извършило нарушение по чл.142, ал.6 от КТ.

Предвид установеното, на 27.03.2023 г., срещу „Резиденция за възрастни „*** ЕООД – [населено място] било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН от същата дата, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, Районен съд - Перник приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Изложил е съображения относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай и е приел, че за него е наложено предвиденото в закона административно наказание в размер, отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил акта на административнонаказващия орган.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Приложеният АУАН № 14-2300006/27.03.2023 г. е съставен от компетентно за това лице и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на нарушителя, подписан е от него и е отбелязано, че същият няма възражения срещу отразените констатации. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган е издал процесното Наказателно постановление № 14-2300006/11.05.2023 г. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Перник за осъществяване на състава на нарушението по чл.142, ал.6 от КТ. Съгласно тази разпоредба, максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа.

Касационният жалбоподател твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези му възражения не се приемат за основателни. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Същият е дал възможност на нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.

Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.142, ал.6 от КТ, поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено съответното наказание по чл.414, ал.1 от КТ. Последното е определено правилно по вид и размер и съответства на предвиденото за конкретното нарушение.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да му заплати такова в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 33/31.01.2024 г., постановено по АНД № 1128/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА „Резиденция за възрастни „***“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], бул. К. Д., № 115А, ет.3, ап.18, представлявано от управителя Е. М. Я., Д. З. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.