Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 163
гр.Д.
10.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На десети юни 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №128 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Д. срещу решение
№1348/09.12.2019 г. по гр.д.№638/2019 г. на Д.кия районен съд,с което Общината
е осъдена да заплати на М.Н.С. *** сумата от 6 000 лв,представляваща
уговорена неустойка по т.9 от предварителния договор от 04.10.2010 г. за замяна
на недвижими имоти поради разваляне на договора по вина на Община-гр.Д.,ведно
със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на
исковете 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане,както и мораторна лихва в
размер на 528,34 лв,изчислена за периода от 04.04.2018 г. до 14.02.2019 г.,като
Общината е осъдена да заплати на С. разноски по делото в размер на
1 576,20 лв.Според въззивника атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано.Необоснован бил изводът на районния съд,че в процесния
предварителен договор не са предвидени уговорки относно развалянето му,поради
което следвало да се приложат общите правила по чл.87 от ЗЗД.В случая в чл.10
от предварителния договор били предвидени определени хипотези за прекратяване
на договора от изправна страна /така неспазване клаузите на чл.6,7 и 8 от
договора/ и,понеже развалянето било способ за прекратяване действието на
договорите,следвало да се приеме,че са налице изрично уговорени условия за
разваляне на процесния договор,т.е. общите правила на ЗЗД не следвало да се
прилагат.Развити са подробни доводи,че ищцата по делото не е имала основание за
разваляне на договора.Необоснован бил според въззивника изводът на ДРС,че
предварителният договор е развален правомерно от ищцата.Неправилно не било
уважено и въведеното от Община-Д. възражение за нищожност на клаузата за
неустойка по чл.9 от договора.Развити са подробни доводи в насока,че клаузата
за неустойка е в противоречие на принципа за справедливост и равнопоставеност
на страните в договорните правоотношения.Настоява се за отмяна на обжалваното
решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се сторените от въззивника
разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемата М.Н.С. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение,както и за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.Настоява се
въззивният съд да се произнесе в мотивите си и по възражението на С. за
незаконосъобразно /недействително/ презаверяване на 06.04.2014 г. на разрешение за строеж №423/02.10.2009
г.Оборват се всички доводи на въззивника,а изводите на районния съд се
подкрепят като съобразени с доказателствата,закона и константната съдебна
практика.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 18.12.2019 г.,а жалбата е подадена на 02.01.2020 при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 02.01.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове.Решението
на ДРС е и правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№638/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№3664/20.02.2019 г.,подадена по пощата на 15.02.2019 г.,уточнена
с молба вх.№4618/06.03.2019 г. /на лист 41 от делото на ДРС/,с която са
предявени от М.Н.С. *** обективно кумулативно съединени искове,както следва:
1./иск на основание чл.92 от ЗЗД за
осъждане на ответната Община да заплати на ищцата сума в размер на 6 000
лв,представляваща уговорена неустойка по чл.9 от сключен на 04.10.2010 г. между
наследодателката на ищцата М. М. Х.,б.ж. на гр.В.,и Община-гр.Д. предварителен
договор за замяна на недвижими имоти,развален от ищцата по вина на Общината;
2./иск на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответната Община да заплати на ищцата сума в размер на 528,34
лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 04.04.2018 г.
до 14.02.2019 г. вкл.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД се
претендира и присъждане на законната лихва върху главницата,считано от датата
на предявяване на исковете 15.02.2019 г.,до окончателното й изплащане.
Изложено е в исковата молба,че между М. М. Х.,чийто
единствен наследник е ищцата,и ответника Община-гр.Д. бил сключен предварителен
договор за замяна на недвижими имоти от 04.10.2010 г.,целящ да се прекрати
съсобствеността между страните по отношение на поземлен имот с идентификатор
72624.625.7609 по кадастралната карта на гр.Д. с административен адрес гр.Д.,***,целият
с площ от 112 кв.м,както и по отношение на изградената в имота сграда.Съсобствеността
върху ПИ и сградата била възникнала след проведена реституционна процедура,по
силата на която на семейството на ищцата в лицето на нейната майка М. Х. бил
възстановен *** със застроена площ от 37 кв.м и дворно място застроено и
незастроено от 37 кв.м,като ответникът отписал от актовите книги на Община-гр.Д.
горепосочената част от имота с пл. №*,находящ се в гр.Д.,***.През 2007 г. Общината
актувала останалите 75 кв.м от сградата,за които нямало реституционни претенции,и
съставила АЧОС №3483/19.04.2007 г.През 2010 г. М. Х. получила от ответника предложение
за замяна на реституирания недвижим имот,като тя прехвърли на Общината своите
идеални части от дворното място и сградата и в замяна получи собствеността на
два магазина в новострояща се сграда в ЖБ „Д.” по ул. ***.Така се стигнало до
подписването на предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 04.10.2010
г.,като било уговорено при прехвърляне собствеността върху магазините М. Х. да
доплати на Общината сумата от 18 000 лв.Ответникът се задължил съгласно
чл.5 от предварителния договор в срок от 48 месеца,считано от сключване на
договора за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на ЖБ „Д.”,да
построи посочените в чл.4 два магазина и да й ги предаде в завършен вид
съгласно описаното в чл.7 ал.1 от договора.Ответната Община сключила договор за
строителство на блока на 07.07.2010 г.,т.е. построяването на двата магазина
следвало да се осъществи до 07.07.2014 г.Жилищен блок „Д.” и към момента не бил
завършен дори и на етап „груб строеж”.От 2010 г. до сега ищцата /респ. нейната
наследодателка/ се грижила за имота по ***,като се наложило да извърши ремонт
на покрива на сградата и вътре в нея.Ищцата многократно с писма сезирала
ответника за нуждата от ремонт,но безрезултатно-Общината не взела мерки по
съхранение и опазване на съсобствения имот,а напротив издала заповед
№314/16.03.2016 г. за събаряне на сградата,която била обжалвана от ищцата и отменена
като незаконосъобразна от Административен съд-Д..Ищцата твърди,че ответникът не
поддържал своята част от имота,целял събарянето му и с тези действия сериозно
засягал интересите й.Всякаква възможност за доброволно уреждане на отношенията
между страните била изчерпана по вина на ответника и било ненужно повече да се
изчаква построяването на уговорените два магазина.Отделно от горното ищцата
търпяла загуби от сегашното положение,защото цената на съсобствения имот падала
непрекъснато вследствие липсата на средства за цялостна поддръжка на сградата.Наемът,който
месечно С. получавала за своята част от обекта,бил в размер на 90 лв,които
отивали за ремонти,а от наема на двата обещани магазина можела да има приходи в
размер на приблизително 250-300 лв месечно.Ищцата получила предложение от трето
лице да закупи идеалната й част от съсобствения имот в началото на 2018 г.,за
което уведомила ответника като съсобственик и поискала съгласието му,но отново
не получила отговор.Според ищцовата страна закъснението на Общината по
предварителния договор за замяна е значително-45 месеца, в който период М.С.
претърпяла огромни загуби,многократно надвишаващи уговорената неустойка.Ответникът
нямал финансови средства да завърши ЖБ „Д.” и строително-монтажните работи били
прекратени.Не съществувала перспектива блокът да бъде завършен в скоро време.Предвид
изложеното ищцата счита, че вина за
неизпълнението на договора има ответникът,поради което същата отправила
изявление-известие за разваляне на договора до кмета,връчено му на 20.03.2018
г.,като писмено отправила и покана до ответника в 14-дневен срок от
получаването й /т.е. до 03.04.2018 г./ да й заплати сумата от 6 000 лв-неустойка
по чл.9 от предварителния договор,но в указания срок последната не била
изплатена.
В писмен отговор Община-гр.Д. оспорва
исковете по основание и размер.Счита,че ищцата не може да претендира изпадане
на Общината в забава по отношение изпълнение на СМР по изграждане на посочения
жилищен блок „Д.“,тъй като тя,респ. наследодателката й,няма качеството на
поръчващ по договора /възложител по проекта/ по смисъла на чл.258 от ЗЗД.Срокът
по чл.6 от предварителния договор за сключване на окончателен договор за
прехвърляне на собствеността бил двуседмичен след окончателното завършване на
строежа и въвеждането му в експлоатация с акт обр.16 и доплащане от
прехвърлителя на разликата в цената на обектите в размер на 18 000 лв.Този
срок бил предвиден и в чл.8 от договора,съгласно който при неизпълнение на
задължението си да прехвърли новопостроените обекти в завършен вид на прехвърлителя
в уговорения в чл.6 срок приобретателят дължал неустойка до окончателното предаване
на описаните в чл.4 обекти в размер на 0,05 на сто дневно върху пазарната
стойност на обектите към датата,когато е следвало същите да бъдат предадени-двуседмичен
срок след завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация.В чл.3 от договора
било предвидено ответникът да построи със собствена организация,средства и за
своя сметка върху своя имот /акт за частна общинска собственост
№2286/27.10.2003 г./ 9-етажна жилищна сграда,т.е. в случая бил налице личен
инвестиционен интерес на Общината и изпълнението на строителните мероприятия
изцяло зависело от намерението и възможностите на възложителя Община-гр.Д..Предвид
гореизложеното ответникът счита,че не е в забава спрямо ищцата и не е налице
основание за разваляне на предварителния договор.В тази връзка се сочи,че сред изброените в чл.10 от предварителния договор
основания за развалянето му не е предвидено
незавършване на ЖБ „Д.” в срока,посочен в чл.4.Според ответника клаузата
на чл.9 от предварителния договор била нищожна поради противоречие с добрите
нрави,защото при определяне на неустойката поради разваляне на договора
страните по него не били третирани като равни-за ищцовата страна били
предвидени само права,а за Общината само задължения и санкция,т.е. клаузата за
неустойка не съответствала на принципа за справедливост,тъй като била
предвидена само за едната страна по договора.Видно било от договора,че всички
клаузи за неустойка били уговорени само в тежест на Общината,което било недопустимо
и в противоречие с принципите за справедливост и равнопоставеност на страните в
договорните отношения.
Безспорно е установено по
делото,че на основание чл.1 от Закона за възстановяване на собствеността върху
някои магазини,работилници,складове и ателиета и чл.1 от ЗВСОНИ е реституиран в
полза на наследници на Д. Д. Х.,чийто единствен наследник е М. М. Х. /майка на
ищцата М. Н. С.-последната и неин единствен наследник съгласно удостоверение за
наследници на лист 11 от делото на ДРС/ недвижим имот,представляващ *** със
застроена площ от 37 кв.м /в ид.ч. от сграда/ и дворно място,върху което е
построен,с площ от 37 кв.м /в ид.ч. от поземления имот/,съставляващо поземлен
имот с идентификатор 72624.625.7609 по кадастралната карта на гр.Д.-имот с
административен адрес гр.Д.,*** /в тази насока и удостоверение №45/21.10.1992
г.,издадено от Община-гр.Д.,на лист 9 от делото на ДРС/.Вследствие реституцията
е създадена съсобственост върху дворното място и сградата върху него между
Община-гр.Д. и наследници на Д. Д. Х.,в частност с М. М. Х.,наследена от ищцата
по делото М.Н.С..За удостоверяване на своите права върху съсобствените ПИ с идентификатор
72624.625.7609 и сграда с идентификатор 72624.625.7609.1 Община-гр.Д. съставя
Акт за общинска частна собственост №3483/06.04.2007 г. /лист 26 от делото на
ДРС/.На 04.10.2010 г. между съсобствениците М. М. Х. от гр.В. и Община-гр.Д. е
сключен предварителен договор за замяна на недвижими имоти,с който се цели
/чл.1 от договора/ прекратяване съсобствеността между тях чрез бъдеща замяна,по
силата на която М. Х. обещава да прехвърли на Община-гр.Д. правата си в
съсобствения имот /чл.2 от договора/,а Общината се задължава да построи със
собствена организация,собствени средства и за своя сметка върху свой имот по ***
девететажна жилищна сграда съгласно одобрен инвестиционен проект
№236/17.06.2009 г. /чл.3 от договора/ и да прехвърли на Х. в замяна на правата
й в съсобствения имот два магазина,находящи се в новопостроената от Общината
сграда,описани в чл.4 от договора,при насрещно задължение на Х. да доплати
разликата в цената на заменяните обекти в размер на 18 000 лв.Съгласно
чл.5 от договора Община-гр.Д. се задължава
в срок до 48 месеца,считано от сключване на договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Изграждане на ЖБ „Д.”,да построи описаните в чл.4 два
магазина в завършен вид по смисъла на чл.7 ал.1 от договора.Според клаузата на
чл.6 от договора е уговорен срок за сключване на окончателен договор за
замяна-двуседмичен след окончателното завършване на строежа и въвеждането му в
експлоатация с акт. обр.16 и доплащане от Х. на разликата в цената на обектите
от 18 000 лв.С клаузата на чл.9 от предварителния договор е уговорено
изрично заплащане на неустойка от Общината в полза на Х. в размер на 6 000
лв еднократно при неизпълнение или разваляне на договора по вина на Общината.
Община-гр.Д. като възложител сключва на
07.07.2010 г. договор за възлагане на строителство на жилищен блок „Д.“ с
изпълнител „***” ООД-гр.Д. /на листи 186-194 от делото на ДРС/.
Безспорно е установено по делото /така
становища на страните и определение на ДРС в съдебно заседание на 05.07.2019
г./,че процесният жилищен блок,чийто инвеститор е Община-гр.Д.,е изграден понастоящем
до степен „груб строеж”,което се удостоверява с представени по делото Актове-приложение
№14 на листи 51-57 от делото на ДРС.Според последните в периода 05.12.2010 г.-24.06.2014
г. последователно са изградени до степен „груб строеж“ отделните тела от „А“ до
„Ж“ от конструкцията на жилищния блок.Установено е по делото също така,че от
2014 г. до датата на предявяване на исковете и към настоящия момент /вече почти
6 години/ не са извършвани строителни дейности в обекта,на практика
строителството е преустановено и блокът все още не е довършен и въведен в
експлоатация /липсва акт обр.16/.Причината за това е липсата на финансиране от
възложителя Община-гр.Д.,който в писмо от 29.01.2018 г. /на лист 24 от делото
на ДРС/ заявява,че поради „липса на финансов ресурс“ СМР по изграждане на ЖБ „Д.“
са прекратени,считано от 20.10.2014 г.Правени са неуспешни опити за осигуряване
финансиране на строителството чрез дългосрочен заем от кредитна институция /така
протоколи от заседания на Общински съвет-гр.Д. на 15.01.2019 г. и 25.01.2019 г.
на лист 27 от делото на ДРС,за които не е спорно между страните,че касаят
решения относно процесния обект/.Ищцата многократно е сезирала Община-гр.Д. с
искания за информация относно перспективата жилищният блок и в частност
магазините-предмет на обещаната замяна-да бъдат изградени в скоро време,както и
с различни предложения-вкл. за прекратяване на предварителния договор за замяна
по взаимно съгласие на страните /заявление от 08.12.2017 г. на лист 25 от
делото на ДРС/;за изкупуване от Общината на дела й от съсобствения имот с опция
при отказ да го продаде на трето лице /“***“ООД-гр.Д.-дългогодишен наемател
съгласно договор за наем от 02.01.2015 г. на лист 113 от делото на ДРС/-в тази
връзка заявление на ищцата до Община-гр.Д. от 11.03.2018 г. на лист 31 от
делото на ДРС.Ответната Община не е демонстрирала заинтересованост спрямо
горните предложения и не е предприела действия по финансиране и изграждане на
двата магазина и на целия жилищен блок „Д.“.
В същото време ищцата и съпругът й Б. С. /удостоверение
за сключен граждански брак на лист 110 от делото на ДРС/ са разполагали със
сумата от 18 000 лв,която е следвало да се плати на Общината при прехвърляне на
двата магазина в ЖБ „Д.”,видно от представени извлечения от банкови сметки на горните
лица в „Инвестбанк” АД /листи 107-109 от делото на ДРС/,т.е. ищцата е била в
готовност да изпълни насрещното си задължение да доплати разликата в стойността
на обектите при сключване на окончателен договор за замяна.Личащите от
представената кореспонденция между ищцата и ответната Община готовност и
желание на М.С. да се сключи в уговорения срок окончателен договор за замяна са
основа за извод,че С. е изправна страна по договора.Като изправна страна същата
е разполагала с потестативното право да развали едностранно същия поради
неизпълнение на поетите от Община-гр.Д. задължения.
На 20.03.2018 г. ищцата М. С. /единствен наследник на прехвърлителя М. Х./
отправя изявление-известие до кмета на гр.Д. и гл. счетоводител на Общината за
разваляне на предварителния договор от 04.10.2010 г. /на листи 12-13 от делото
на ДРС/ на основание чл.87 ал.2 ЗЗД,като излага съображения,че за нея
изпълнението от Община-гр.Д. по този договор е вече безпредметно поради
прекалено дългата забава на Общината от 45 месеца,прекратяването на СМР по ЖБ „Д.“
и липсата на финансов ресурс да се завърши процесният обект,респ. в близко
бъдеще да бъдат изпълнени поетите от Общината задължения по чл.5,чл.6 и чл.7 от
предварителния договор.Изявлението за разваляне е входирано в Общината на
20.03.2018 г. и е породило веднага действие предвид непредоставянето от ищцата
на подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира,че са налице основания за
разваляне на договора поради неизпълнение от Община-гр.Д. на поетите от нея
задължения по предварителния договор между страните,и в частност на основното й
задължение да сключи окончателен договор с ищцата в уговорения срок.С клаузата
на чл.10 от предварителния договор за замяна са уговорени между страните
хипотези за прекратяване на договора,като първите две касаят прекратяването му
на безвиновно основание /с предаване на новопостроените обекти,доплащане на
цената и прехвърляне на собствеността;по взаимно съгласие на страните в писмена
форма/,а третата хипотеза е за прекратяването му от изправната страна при
неспазване на клаузите на чл.6,7 и 8 от договора.Независимо от използваната
терминология /“прекратяване“ на договора/ при третата хипотеза очевидно се има
предвид неговото разваляне поради виновно неизпълнение на задълженията по
договора и то конкретно на задълженията по чл.6,7 и 8:
-по чл.6-несключване на окончателен договор в
уговорения в чл.6 срок,неплащане на допълнителната сума от 18 000 лв от
заменителката Х. /респ. ищцата М.С./;
-чл.7 и 8-непредаване на двата обещани
магазина от Община-гр.Д. в степента на завършеност по чл.7 ал.1;неизпълнение на
задълженията на Общината по чл.7 ал.2 и 3 да уреди за своя сметка всички
въпроси по изграждането на бъдещата сграда и да поеме увеличените разходи по
строителството вследствие промяна на цените.
В случая е налице неизпълнение от страна на
Община-гр.Д. на задължението й да сключи окончателен договор за замяна в
уговорения срок.В чл.6 от договора е уговорен срок за сключване на такъв
договор- двуседмичен след окончателното завършване на строежа и въвеждането му
в експлоатация с акт. обр.16 и доплащане от Х. на разликата в цената на
обектите от 18 000 лв.Формално погледнато,както твърди и Общината,горният
двуседмичен срок все още не е изтекъл,като същият дори не е започнал да
тече,тъй като жилищният блок и намиращите се в него магазини все още не са
довършени окончателно и не са въведени в експлоатация.Клаузите на договора
обаче следва да се тълкуват в тяхната взаимовръзка.Двуседмичният срок по чл.6
от договора не изчерпва размера на уговорения срок за сключване на окончателен
договор.Към него се наслагва и срокът по чл.5 от договора,в който Община-Д. се
е задължила да построи двата магазина-предмет на окончателната замяна-48 месеца
/четири години/,считано от датата на сключване на договор за възлагане на
обществената поръчка за изграждане на обектите.Така срокът за сключване на
окончателен договор представлява сбор от срока по чл.5 и от срока по чл.6 от
договора и фактически е определен от страните всъщност на 48 месеца и две
седмици,считано от сключване на договора за възлагане.Последният е сключен на
07.07.2010 г.,т.е. срокът за сключване на окончателен договор за замяна изтича
на 21.07.2014 г.В този срок Община-гр.Д. не е проявила никаква готовност да
сключи окончателен договор с наследодателката на ищцата М. Х.,починала на ***
г.,като тя не е и могла да го сключи именно по вина на Общината,тъй като не е
успяла да изгради обещаните магазини в завършен вид според изискванията на чл.7
ал.1 от договора и да ги въведе в експлоатация.Както бе посочено по-горе,едва
към октомври 2014 г. блокът е завършен в „груб строеж“,като оттогава до датата
на изявлението за разваляне на договора /20.03.2018 г./ и до настоящия момент
строежът е прекратен поради липса на осигурени именно от Общината като
възложител финансови средства.Неизпълнението е изцяло по вина на Община-гр.Д. и
се касае именно за неизпълнение на задълженията,визирани в чл.10 от договора
като основания за развалянето му-несключване на окончателен договор в
уговорения срок,неизграждане и непредаване на ищцата,респ. нейната
наследодателка,на обещаните два магазина във вид на завършеност по чл.7 ал.1 от
договора.Следва да се подчертае,че освен горното Общината е предприела и
действия,които фактически са можели да доведат до осуетяване сключването на
договора за замяна.Общината не е участвала в поддръжката на подлежащия на
замяна съсобствен имот по *** и с поведението си е създала опасност за целостта
и годността на целия съсобствен имот.Не е спорно по делото,че ищцата е влагала
през годините средства за поддържане на ползваната от нея част от сградата във
вид,годен за експлоатация по предназначение,а Общината е изоставила имота,и
дори са издадени две заповеди-заповед №314/16.03.2016 г. и заповед
№576/25.05.2018 г. на кмета на Община-Д. за премахване на съсобствената сграда
като естествено износена,негодна за ползване,опасна за здравето и живота на
гражданите,но и двете заповеди са отменени с влезли в сила решения на
Административен съд-Д. по адм.д.№165/2016 г. и №377/2018 г.
Предвид изложеното съдът намира,че са били
налице законоустановените предпоставки по чл.87 от ЗЗД и тези по чл.10 от
процесния предварителен договор за разваляне на последния,поради което изявлението
за разваляне на договора,отправено от ищцата,е породило валидно правно
действие-разваляне на процесния предварителен договор за замяна.
Според клаузата на чл.9 от договора
неизправната Община-гр.Д. дължи на ищцата неустойка в размер на 6 000
лв.Неустойката е уговорена изрично именно като такава за разваляне на договора
и цели обезщетяване на ищцата за вредите от развалянето,без да е необходимо те
да се доказват /за дължимост на неустойка за разваляне на договор виж решение
№102/23.07.2015 г. по т.д.№1680/2014 г. на II т.о.,ТК на ВКС;решение №52/20.04.2015 г. по
гр.д.№5278/2013 г. на I г.о.,ГК на ВКС и Тълкувателно решение №7/13.11.2014 г. по тълк.д.№7/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Клаузата за неустойка по чл.9 от процесния
договор не е нищожна като противоречаща на добрите нрави,както навежда
Община-гр.Д..Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009
г. на ОСТК на ВКС клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави,ако е уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функции.
Действително с процесната клауза е уговорена
тежест за Общината при неизпълнение или разваляне на договора единствено по
вина на Община-гр.Д.,като такава отговорност не е предвидена за другата
страна,но последното не означава автоматично,че клаузата е неравноправна и
създава значително неравновесие в правата на страните по сделката.От
съдържанието на целия предварителен договор е видно,че сключването на бъдещия
окончателен договор за замяна е в по-голяма степен и дори изцяло зависимо от
поведението на контрахента Община-гр.Д. и от волята на последната да подготви
сключването на такъв договор,защото предмет на уговорения окончателен договор
са бъдещи вещи на Общината,чието изграждане зависи изцяло от създадената от
последната организация на строителството на двата магазина и на целия
девететажен жилищен блок по ***,от възможността,готовността и желанието й да
инвестира в построяването на сградата и за довършването на новостроящия се
обект в срок.В този смисъл поначало действията и задълженията на
Общината,предвидени в договора,са основният двигател на бъдещото окончателно
приключване на замяната.Горното е наложило и уговарянето с оглед постигане
равновесие в позициите на страните по сделката и даване на някакъв инструмент
на икономически и властово по-слабата страна /физическото лице-страна по
сделката/ да влияе върху поведението на по-силната страна да се уговори и
процесната неустойка за разваляне на договора по вина на Общината.Горната
позиция на Общината като страна по договора се илюстрира на практика от
констатираното в настоящото производство поведение на същата,довело до
разваляне на договора,и тази констатация подкрепя тезата за съществувалата към
датата на сключване на предварителния договор необходимост от включване в него
на клаузата за неустойка в полза на физическото лице като коректив на Общината
и нейните действия.С тази клауза всъщност не се внася неравновесие и
неравнопоставеност в правата на страните по договора,а напротив тези права се
изравняват по тежест и възможност за реализация.Така клаузата не противоречи на
принципа на справедливостта,защото същата цели да обезпечи изпълнението на
задълженията на Общината да построи бъдещите обекти,да ги предаде на другата
страна в завършен вид и да сключи уговорения окончателен договор.Нейното
предназначение е и да обезщети изправната страна при разваляне на договора
вследствие неизпълнение на горните основополагащи задължения на
Общината.Същевременно тя има и санкционно действие спрямо Общината,от която
изцяло е зависело изграждането на обектите-предмет на уговорената замяна.В този
смисъл клаузата е валидна,поради което искът на М.Н.С. ***-Д. да й заплати
договорна неустойка за разваляне на предварителния договор от 04.10.2010 г. в
размер на 6 000 лв е основателен и подлежи на уважаване.
Съдът намира,че не следва да се произнася в
мотивите си по наведеното от ищцата по делото в хода на първоинстанционното
производство с молба вх.№17529/03.09.2019 г. /на лист 166 от делото на ДРС/ възражение
за недействителност на извършеното от гл.архитект на Община-гр.Д. на 06.04.2014
г. презаверяване на разрешението за строеж на ЖБ „Д.“ №423/02.10.2009 г.,тъй
като възражението е ирелевантно за спора и отговора на същото няма да допринесе
за крайния изход от настоящия спор.
На уважаване подлежи и акцесорният иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за забавено
плащане на главното парично задължение в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 528,34 лв.Последното е дължимо за периода 04.04.2018
г.-14.02.2019 г. вкл./до датата на предявяване на исковете/.Вземането за
неустойка възниква от датата на разваляне на договора-20.03.2018 г.Началната
дата на забавата в случая е 04.04.2018 г.,тъй като Общината е получила покана
за заплащане на дължимата неустойка на 20.03.2018 г. /същата се съдържа в
известието за разваляне на договора/ при определен от ищцата 14-дневен срок за
плащане на задължението.Срокът е изтекъл на 03.04.2018 г. и от 04.04.2018 г. Общината
е в забава,т.е. дължи обезщетението по чл.86 от ЗЗД.В полза на ищцата се дължи
и законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на
исковете,до окончателното плащане.
Предвид изложеното атакуваното
първоинстанционно решение се явява правилно и законосъобразно,поради което
следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,присъдени с оглед изхода
от спора в полза на ищцата по делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Във въззивното производство са претендирани
разноски от двете страни по делото.Право на такива има отново с оглед уважаване
на исковете ищцата по делото и въззиваема М.С..На същата следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 980 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено на упълномощения й адвокат съгласно договора за правна
защита и съдействие на лист 46 от делото на ДОС.Доказателства за други разноски
не са депозирани от страната.Въззивникът и ответник по делото Община-гр.Д. няма
право на разноски и такива не следва да се присъждат на страната.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1348/09.12.2019 г. по гр.д.№638/2019 г. на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА Община-гр.Д.,Булстат *********,със седалище гр.Д.,ул.„България” №12
да заплати на М.Н.С. с ЕГН ********** *** сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 980 лв
/деветстотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.