№ 372
гр. Перник, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200043 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Настоящото производство е образувано е по жалба на М. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес *********************************** против
Наказателно постановление № 42-0003146 от 10.12.2021г., издадено от
Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА „АА“- град София– Ч.А.К. за
извършено нарушение на разпоредбите на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 6
декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, с което на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е било наложено административно наказание
„глоба“ в общ размер на 2000 /две хиляди/ лв., за това, че на 17.11.2021г.,
около 10:40ч на таксиметрова стоянка, М.С., като водач на моторно превозно
средство марка „Ситроен“ ЦЗ, рег. № **********, е извършвал таксиметрова
дейност с поставен открит знак такси и включен ЕТАФП в свободен режим
/зелено/, изчаквал за наемане на пътници като за тази дейност не е имал
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил- нарушение на чл. 18,
т. 5 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
В депозираната жалбата са наведени конкретни доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания акт.
Жалбоподателят С. твърди, че не е извършил описаното в АУАН Серия- А
2012 № 297368 и издаденото въз основа на него Наказателно постановление
№ 42-0003146 от 10.12.2021г. поради, което счита, че не е следвало да бъде
санкциониран за описаното нарушение. По тези съображения моли съда
1
процесното Наказателно постановление № 42-0003146 от 10.12.2021г.,
издадено от Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА„АА“- град София
да бъде отменено като изцяло неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание редовно призованият, видно от върналата се в
цялост призовка жалбоподател М.С. се явява. В хода на съдебните прения
доразвива доводите си по жалбата. Посочва, че същият на посочената дата не
е извършвал превоз на пътници с лек таксиметров автомобил.
Въззиваемата страна – Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ Областен отдел „Автомобилна администрация“- София не
изпраща представител за съдебното заседание.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14
и чл.18 от НПК намира за установено следното :
По допустимостта:
Жалбата срещу № 42-0003146 от 10.12.2021г., издадено от Директор на
РД „АА“- София към МТИТС- ИА „АА“-град София е депозирана в
установения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, 7- дневен срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е
неоснователна.
От фактическа страна:
От фактическа страна настоящият състав счита за установено, че на
17.11.2021г., около 10:40ч в град Перник на ъгъла на ул. „Юри Гагарин“ и ул.
„Козлодуй“ при извършена проверка от инспектор на РД „АА“- София на
таксиметрова стоянка, било констатирано, че М.С. като водач на моторно
превозно средство марка „Ситроен“ ЦЗ, рег. № **********, който е
собственост на Р.Х., с поставен трайно върху покрива на автомобила и открит
знак „Такси“ и електронен таксиметров апарат с фискална памет включен на
режим „свободен“, като жалбоподателят извършвал таксиметров превоз на
пътници (видно от фискалните бонове- л.9-10 от с.д.) без да притежава
Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил, видно от направената
справка в информационната система на ИА „АА“ е извършвал таксиметрова
дейност –нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. Въз основа на така констатираното
нарушение е бил съставен АУАН Серия- А 2012 № 297368 на 17.11.2021г. от
свидетеля Г.Н. на длъжност *************** при РД „АА“-София, гр. София
в присъствие на А.Г.. Видно в АУАН надлежно е описано установеното
нарушение, като детайлно е изяснено мястото, начина и авторството на
неговото извършване. Посочена е правната му квалификация, както и
иззетите като доказателства писмени документи. АУАН е подписан от
актосъставителя, свидетеля и от жалбоподателя, като е видно, че последния е
посочил, че има възражения по така констатираните нарушения. Такива не са
постъпили в срока по реда чл. 44 от ЗАНН, преди издаване на процесното НП.
2
Въз основа на горепосоченият АУАН, Директора на РД „АА“-София към
МТИТС-ИА „АА“-град София е издал № 42-0003146 от 10.12.2021г., с което
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПР за така описаното нарушение по чл. 18,
т. 5 на М.С. е било наложено административно наказание „глоба“ в общ
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
административно наказателната преписка и събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателствени средства, а именно: АУАН
Серия- А 2012 № 297368 на 17.11.2021г. /л. 8 от с.д./; Наказателно
постановление № 42-0003146 от 10.12.2021г, издадено от Директор на РД
„АА“-София към МТИТС-ИА „АА“-град София /л.6 от с .д/; Заверено копие
Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията /л. 16 от с.д./; Заверено копие
Заповед № 589/31.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА АА- София /л.
18 от с.д./; Длъжностна характеристика /л.11 от с.д./; копия от фискални
бонове /л.9-10 от с.д./, както и гласните доказателства – показанията на
свидетеля и актосъставител Г.Н.. В изложените показания в съдебно
заседание св.Н., посочва, че същият е актосъставител и изцяло поддържа
констатациите изложени в акта. Посочва, че водачът е бил без удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил. Посочва, че акта е бил предявен на
нарушителя. Показанията му са категорични, логични и последователни по
отношение на мястото, времето, начина и авторството на нарушението, както
и по отношение на причините за неговото извършване. Гласните
доказателства изцяло кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, като същите се допълват, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Цялостният анализ на посочените доказателства води съда до
посочените вече фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа
инстанция формира следните правни изводи:
Депозираната жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган. Спазени са всички процесуални изисквания по
отношение на законово установените реквизити на същите както и по
отношение на тяхното предявяване на лицето, привлечено към
административно наказателна отговорност.
3
Съдът намира, че е спазена и процедурата за връчване на наказателното
постановление, регламентирана в чл. 58, ал.1 от ЗАНН, а именно, че препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя,
видно от приложените и приети по делото доказателства е, че НП № 42-
0003146 от 10.12.2021г., издадено от Директор на РД „АА“- София към
МТИТС-ИА „АА“-град София е връчено на 05.01.2022г. на санкционираното
лице срещу неговия подпис. От, което следва, че няма основания за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
Разгледано, по същество, съдът намира, че:
На първо място съдът счита, че е спазен 3- дневният срок по чл. 44, ал.1
от ЗАНН и е дадена възможност на жалбоподателя да упражни правото си на
защита, като изложи своите възражения, като такива не са изложени.
На следващо място, АУАН е съставен от компетентен орган Г.Н. на
длъжност *************** при РД „АА“ -София, и в присъствие на
свидетеля по АУАН А.Г.. От съдържателна страна съдът намира, че са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН – посочени са датата и мястото на
извършване нарушението, описано е самото нарушение, както и е посочена
законовата разпоредба, която е нарушена.
Процесното Наказателно постановление № 42-0003146 от 10.12.2021г.,
с което на основание чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. по чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници за нарушението е
било наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 2000 лв.
на жалбоподателя е издадено от компетентен орган – Ч.А.К., на длъжност
директор на РД ‚АА“, София, видно от Заповед № 589/31.01.2020г. на
изпълнителния директор на ИА АА- София, като НП съдържа всички
необходими реквизити по чл. 57 ЗАНН.
От изложеното следва, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
процесното НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от
ЗАвП, за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници.
Съгласно цитираната разпоредбата на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в редакцията, относима към датата
на деянието (17.11.2021), водачът на лек таксиметров автомобил трябва да
отговаря на следните изисквания: да притежава свидетелство за управление
на МПС, да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не
е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява МПС,
4
да е психологически годен по смисъла за наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“, валидно за съответната община.
Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПР, в редакцията изм. ДВ, бр. 9 от 2017
г., относима към датата, посочена в НП като дата на нарушението, водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
С. административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Действително към момента на извършване на проверката е установено, че
жалбоподателят не притежава извикваното от закона удостоверение, с което е
осъществил обективната част на състава на нарушението. Нещо повече по
делото не се спори, че жалбоподателят няма издадено удостоверение за
извършване на таксиметров превоз, доколкото С. сам заявява „…трябваше да
отида да дам документите, за да ми пуснат разрешителното от общината.
И те ме глобиха. И за му обяснявам, казвам му, че може да се види, че
можеше да се провери, че съм записан на курс във вторник…“. Доколкото
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално, то
същото е осъществено в момента, в който е установено, че С. няма
съответното удостоверение.
Относно наложената санкция за него съдът счита, че същата е
определена от административнонаказващият орган правилно, тъй като тя е
абсолютно определена в закона и не допуска да се прилага по- нисък размер.
По тези съображения съдът намира, че в съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото в резултат на
същия НП са отразени действителни факти и обстоятелства, относно
констатираното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и за нарушение и
наложеното административно наказание „глоба“ в общ размер на 2000 лв. е
правилно и законосъобразно. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
По тези съображения съдът намира, че доводите на жалбоподателя за
необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на процесното
наказателно постановление са неоснователни. По изложеното настоящия
съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, като такива искания не са
били направени.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1
5
и вр чл.58д, т.1 и чл.63,ал.9 от ЗАНН,съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0003146 от
10.12.2021г., издадено от Директор на РД „АА“-София към МТИТС-ИА
„АА“- град София- Ч.А.К., с което на М. В. СТ., ЕГН **********, с адрес
***********************************, за нарушение на чл. 18, т. 5 Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници му, на основание чл. 93,
ал.1, т.1, ЗАвПр му е било наложено наказание „глоба“ в размер 2000 /две
хиляди/ лв. като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията,визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6