Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./02.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
15700 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от И.Т.Й. - А., ЕГН **********, в качеството й на
майка и законен представител на малолетните
деца К.А.Й., ЕГН **********, род.
на ***г. и Е.А.Й., ЕГН **********, род. на ***г., съдебен адрес: ***, чрез адв. Р.Н.
против Д.Ц.С., ЕГН ********** и М.И.Д. – Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, иск с правно основание чл. 93, ал. 2, пр. ІІ ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците солидарно сумата от 6000 евро, представляваща дадения от
тях по сключен между страните предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот от 18.08.2017год. задатък
в двоен размер /т.3.1/. Претендира се и законна лихва от завеждане на иска до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: по силата на сключения между страните
на 18.08.2017г. предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, ответниците поели
задължението да прехвърлят правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, с предназначение:
жилище, апартамент № **,
находящ се на първия етаж в жилищна сграда № * в *****, със застроена площ от 117.89 кв.м., ведно с прилежащо избено
помещение № **, с площ от 5.80 кв.м., както и прилежащите към
жилището 9.5273 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и 8.8495 % ид.ч. от 63.3697 % ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, за сумата в размер на 85 000 евро. Апартаментът бил по обява и
огледан от ищеца на 05.08.2017г.. Твърди
се, че на 18.08.2017г. в изпълнение на т.1.4 от договора са платени 3000 евро.
Срокът за изповядване на сделката бил 30.09.2017г.. На 27-28.09.2017г. ищецът
правил неуспешни опити да осъществи връзка с продавачите. На 28.09.2017г. я
уведомили, че не са готови с документите и не са освободили жилището. Със споразумение
от 28.09.2017г. удължили срока за изповядване на сделката до 05.10.2017г.
Въпреки поетите задължения от страна на продавачите и направените опити от
негова страна, едва на 09.10.2017г. в кантората на нотариус А. Г. се появил
ответникът Д.С. без другия продавач, като липсвали и необходими документи за
изповядване на сделката - Гаранционно
писмо от Алианц Банк - БГ за остатъчната сума по ипотечния
кредит към дата 9.10.2017г.,
която сума следвало да се преведе по сметка на банката от купувача. След
проведен втори оглед установил, че апартаментът бил в окаяно състояние и не
отговарял на предложените условия при първоначалния оглед. Счита, че виновното
поведение на продавачите е довело до невъзможност за сключване на окончателен
договор. В
предварителния договор било уговорено, че при неизпълнение на което и да е
задължение от страна на продавачите, последните възстановяват платеното капаро
в двоен размер. Моли предвид изложените съображения за постановяване на
положително решение по спора в негова полза.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът М.И.Д. – Ц. е депозирал отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че на 18.08.2017г. между страните бил сключен предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот - апартамент № **, находящ
се на първия етаж в жилищна сграда № ** в ***, със застроена площ
от 117.89
кв.м., както и че със споразумение от 28.09.2017г. срокът за изповядване на
сделката бил удължен до 05.10.2017г. Оспорва останалите заложени в исковата
молба фактически твърдения. Счита, че сделката не е изповядана по вина на
купувача. Моли за
постановяване на решение, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответникът Д.С. оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта, че на 18.08.2017г. между страните бил сключен предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот - апартамент № **, находящ
се на първия етаж в жилищна сграда № ** в ***, със застроена площ
от 117.89
кв.м., както и че със споразумение от 28.09.2017г. срокът за изповядване на
сделката бил удължен до 05.10.2017г. Оспорва останалите заложени в исковата
молба фактически твърдения. Счита, че сделката не е изповядана по вина на
купувача. Моли за
постановяване на решение, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговора е обективирано искането му за приемане за съвместно
разглеждане в рамките на образуваното производство на предявения от него срещу ответниците, чрез законния им представител, насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата
от 3000 евро, представляваща договорна неустойка по т.3.2 от предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот от 18.08.2017год.,
поради виновно неизпълнение на задълженията от купувачите.
С Определение № 223 от 08.01.2018г., съдът на
основание чл.211 ГПК е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство
така предявения иск.
Твърди, че въпреки
многократните опити от негова страна да се свърже с купувача за изповядване на
сделката, същата не се е отзовала. Оспорва да е имал задължение да прехвърли
собствеността върху имота, ведно с
намиращото се в него оборудване. Сочи, че на основание т.3.2 от договора при виновно
неизпълнение /отказ от сделката/ имал право да задържи задатъка,
както и да претендира неустойка в размер на 3000 евро. Моли за уважаване на
насрещния иск.
Ответникът по насрещния иск в депозиран отговор по
реда на чл.131 ГПК оспорва фактическите твърдения, изложени в насрещната искова
молба и моли за отхвърлянето й.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2017 год. страните по делото са сключили предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот,
придобит от ответниците чрез покупка в режим на СИО, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, с предназначение
жилище: апартамент № **, находящ се на
първия етаж в жилищна сграда № ** в ****, със застроена площ
от 117.89
кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 1, с площ от 5.80 кв.м., както и
прилежащите към жилището 9.5273 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 8.8495 % ид.ч.
от 63.3697 %
ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо ПИ с идентификатор ***
Страните договорили цена на имота в сключения
предварителен договор в размер 85 000
/осемдесет и пет хиляди/евро, от която сума в деня на подписване на договора,
купувачите заплащат по сметка на продавача Д.С. *** размер на 3000 евро, а
остатъкът в размер на 82 000 евро, следва да се заплати в деня на подписване на
окончателния договор, както следва: сумата, необходима за пълно предсрочно
погасяване на задължението на продавачите към Алианц
България АД в размер на 58 485.61 евро се превежда по откритата на името на М.Ц.
сметка в Алианц България АД, а останалата част от
продажната цена се превежда по банков път, по посочени от продавачите в деня на
подписване на окончателен договор сметки, по равно, като от сумата, която
следва да получи Д.С. се приспадне полученото капаро.
В т.1.6 страните
са уговорили нотариалното изповядване на сделката да се извърши до
30.09.2017г..
Видно от т.1.3 на страните е известно, че върху
продавания имот има вписана договорна ипотека в полза на Алианц
България АД.
В т.3.1 е уговорено при неизпълнение на задълженията
от страна на продавачите да дължат на купувачите платеното при сключване на
договора капаро /задатък/ в двоен размер.
Постигнато е съгласие в т.3.2 при виновно неизпълнение
на задължение на купувачите, платеното от тях капаро да остане в полза на
продавачите и да дължат неустойка в размер на 3000 евро.
Съобразно т.2.3 продавачите следва да набавят всички
изискуеми документи за изповядване на сделката.
Със
споразумение подписано между страните на 28.09.2017 год. /л.10 от делото/, същите са договорили промяна
на т.1.6, а именно срокът за сключване на окончателен договор е определен до
дата 05.10.2017 година.
В изпълнение на задълженията си съобразно
горепосочения предварителен договор, И.А. на 18.08.2017г. с платежно нареждане е
превела по сметка на Д.С. сумата 3000 евро. Като основание е посочено - капаро
покупка на апартамент.
Приложена е обява за продажба на апартамента,
коригирана в 12:36 на 02.08.2017г., от която е видно, че апартаментът се
продава в отлично състояние, напълно обзаведен с показаните мебели на снимките.
За контакт е даден тел. на Д.Ц..
Приложена е обява за продажба на апартамента,
коригирана в 16:27 на 24.08.2017г., от която е видно, че апартаментът се
продава в отлично състояние напълно обзаведен с показаните мебели на снимките.
За контакт е даден тел. на Д.Ц.
От нотариус А Г, вписан в НК под рег. № ***, с район
на действие ВРС е издадено удостоверение /л.34/, че към 04.10.2017 в кантората
му продавачите са представили всички необходими документи за изповядване на
сделката.
Приложено е Гаранционно писмо от Алианц
банк България АД, с което банката е поела ангажимент
да подаде в 5 - дневен срок съгласие за заличаване на договорната ипотека върху
имота, само след пълно погасяване на всички задължения по договор за кредит
жилище № ****г. сключен между банката и ответниците.
В писмото не е посочена сумата, която следва да се погаси, а само банковата
сметка, по която следва да бъде преведена, която съвпада с тази по т.1.4 от
предварителния договор.
Представена е ел. кореспонденция между страните във
връзка с изповядване на сделката /л.40-41; л.60-61/.
От
страна на ищците са представени два броя разпечатки с период на отчитане 08.10.2017-07.112017г. от мобилен оператор VIVACOM за доказване на датите, на които са предприемани обаждания до
продавачите Д.С. /****/ и М.Д. /****/.
С оглед дадената възможност на ищеца за
събиране на гласни доказателства посредством разпит на двама
свидетели, в режим на водене, с показанията на които да установи твърдяното изпълнение
на договорните задължения от негова страна, неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответниците; причините довели
до преустановяване на договорните отношенията между страните и
местонахождението на страните на 04; 05 и 06.10.2017г, са
разпитани свидетелите М. И. /майка на И.А./ и Г. Н. /без родство/.
В показанията си св. И.
установява, че дъщеря й живее в Испания и лятото идва в България с децата. Търсили
апартамент, в който да отсядат като идват в България. Дъщеря й намерила апартамента по обява,
публикувана в интернет. Тя също видяла обявата. В обявата пишело, че апартаментът
се продава обзаведен в много добро състояние, каквото и било, когато го огледали
за пръв път. Свързали се със собственика
и се уговорили на 05.08.2017г. да огледат апартамента. При огледа бил в
много добро състояние, обзаведен. Продавачите казали, че ще си вземат само
мебелите от детската стая. Уговори ли се апартаментът да се продаде с
обзавеждането, така както е отразено в обявата. Сключили предварителен договор.
Причината, за да не се сключи окончателен била в поведението на ответниците. М. никога не била с Д.. Тъй като апартаментът
бил ипотекиран трябвало да се вземе писмо от банката с точната сума по кредита.
Не се знаело какъв е остатъкът от сумата, която трябвало да се плати от дъщеря й
на банката, за да се вдигне ипотеката. Дъщеря й се прибрала в Испания и по
имейл Д.Ц. я уведомил, че всички документи са готови и може да идва. На
26.09.2017г. тя пристигнала в България. На 27.09.2017г. направила опит да се
свърже с него, но той не си вдигал телефона. На 28.09.2017г се свързала и той й
казал, че документите не са готови, няма извлечение за дължимата сума по кредита
и подписали анекс като продължили срока до 05.10.2017г.. Дъщеря й изявила желание да огледат отново
апартамента, но и било отказано. Обещали й да огледа апартамента на
03.10.2017г., но Д. отново не си вдигал телефона. На 04.10.2017г. отишли при нотариус
Г, който също им казал, че няма писмо от банката относно размера на дължимата
сума по кредита. Казал, че няма уговорка с продавачите за изповядване на
сделката и че ще се обади допълнително. На 05.10.2017г. отново нямало обаждане.
Д.Ц. изобщо не си вдигал телефона. На 06.10.2017г. отишли при нотариус Г., той се
обадил пред тях на високоговорител на Д. и казал, че И. е при него. Д.
категорично отказал да говори с нея, при което нотариус Ганчев предложил
сделката да стане на 09.10.2017г. в 9:30 часа. На 09.10.2017г. в 9:30 били в
кантората, но там бил само Д., без жена си. Нямало извлечение от „Алианц България” за остатъка по кредита. Отишли отново да
огледат апартамента. Апартаментът бил в
много лошо състояние, обзавеждането го нямало.
Св. Н. в показанията си
установява, че познава И. повече от 20 год. Била в България да купи
апартамент за децата си, като се прибират да има къде да отсядат. Случайно
присъствал на спор между продавачите и купувачите във ФКЦ на 04.10.2017г.
Спорът бил за огледа на апартамента, при кой нотариус да се осъществи сделката.
Р. му разказала за случая. Заедно отишли при нотариус Г. Той изчакал отвън. Р.
излязла разстроена. Нотариусът казал сделката да се осъществи на 06.10.2017г..
На 06.10.2017г. Д. не си вдигал телефона и заедно отново отишли при нотариуса. Нотариусът говорил с Д. и казал сделката да се
осъществи на 09.10.2017г. Знае, че няма окончателна сделка.
В полза на ответниците е допуснато събиране на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, с показанията на които да установят обстоятелствата при провеждане на
втория оглед на апартамента и при подготовката за изповядване на сделката.
От показанията на св. А. Г. - нотариус се установява, че страните са сключили предварителния договор в неговата кантора на
18.08.2017г. Не знае каква е причината страните да не сключат окончателен
договор. След сключване на предварителния договор, не са се явявали
заедно повече в кантората. Купувачът идвал с майка си. Споделяла е, че има
проблем с комуникацията с продавачите. Страните
идвали при него по отделно. Купувачката не се е обаждала, че се отказва от
сделката.
В показанията си св. В.
Я. установява, че бил помолен от страна на брат си да помогне на Д.Ц. за
изнасяне на мебелите и инвентара от жилището, предмет на сделката. С още двама души помагал за изнасянето на
мебелите от ***. На 05.10.2017г. Д. му се обадил и казал, че сделката се
проваля и прекратяват изнасянето на багаж. След два три дни му се обадил, за да
изнесат останалите кашони. Вградените мебели били на мястото си. Дошли
купувачите и по-младото момиче казало, че апартаментът не изглежда във вида, в
който бил при първия оглед и казали, че сделка няма да има.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Между страните е сключен валиден предварителен договор
за продажба на недвижим имот. Договорът е в изискуемата от закона писмена форма
и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. В този
договор се съдържа клауза по смисъла на чл.93 ЗЗД – уговорено е част от
продажната цена в размер 3 000 евро да бъде платена от купувача на
продавача в деня на подписване на предварителния договор, като при виновно неизпълнение
от страна на продавачите на задълженията по договора, задатъкът
ще подлежи на връщане в двоен размер, а
при виновно неизпълнение от страна на купувача, същият следва да бъде задържан
от изправния продавач, като на продавачите се дължи и неустойка в размер на
3000 евро.
Чл. 93, ал.2 ЗЗД е признал право на изправната страна
по договора да се откаже от него и да задържи задатъка,
респективно да претендира дадения от нея такъв в двоен размер. Основанието на
страната да иска връщане на задатъка произтича от
разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение три ЗЗД. За успешното провеждане на
иска е необходимо да се установи, освен сключването на договор с клауза за задатък, още и плащането на задатъка,
това че претендиращият задатъка е изправна страна по
договора, съответно, че е налице виновно неизпълнение на задълженията по
договора от страната, получила задатъка, както и, че
изправната страна е упражнила правото си да се откаже от договора и действието
на същия е преустановено. (В този смисъл решение №126/24.04.2012г. по
гр.д.№563/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №64/10.09.2012г. по т.д.№193/2011г.
на ВКС, ІІ т.о. и др.)
Съдът намира, че ищецът доказа първото му вменено с
доклада обстоятелство – наличието на предварителен договор, сключен между
страните. По делото е представен предварителен договор от 18.08.2017 г.,
изменен с анекс от 28.09.2017г. обвързващ страните с вписаните в него клаузи.
Договорът е в изискуемата по закон писмена форма, тъй като с него е уговорено
сключването на окончателен такъв, за който се изисква нотариална форма.
Безспорно доказано по делото е и второто вменено на
ищеца обстоятелство – плащането на задатъка и получаването
му от ответника. В т.1.4 от договора, е обективирано
плащането от страна ищеца на сумата представляваща капаро /задатък/
в размер на 3000 евро респективно получаването му от страна на ответника.
Доказано в процеса е и виновно неизпълнение от страна
на ответниците, тъй като не са изпълнили задълженията
си по предварителния договор, не са предоставили нужните документи и не са се
явили за сключване на окончателен договор с купувача в необходимата нотариална
форма в срок до 05.10.2017 год.
Безспорно е, че на 20.09.2007г. ответниците
са учредила в полза на Алианц България АД договорна
ипотека върху апартамента, за обезпечаване всички вземания на кредитора по
договор за банков кредит жилище № 26097/19.09.2007г. за главница от 85 000
евро, който към момента на предварителния договор не е погасен.
В т.1.4 от договора е постигнато съгласие част от
уговорената продажна цена за в размер от 58485.61 лв. да бъде заплатена по
сметка на банката за погасяване на кредита. Съобразно т.2.3 продавачите е
следвало да извършат всички правни и фактически действия по заличаване на
договорната ипотека, като разноските са за тяхна сметка.
По делото е доказано виновното неизпълнение от страна
на ответниците за финализиране на сделката. От
гласните доказателства по делото се установява, че не са представени
необходимите документи относно размера на кредита, за да може да бъде заличена
договорната ипотека, каквото е изискването на банката за пълно погасяване на
всички задължения по кредита. Нещо повече, на 05.10.2017г./краен срок за
сключване на окончателния договор/ ответниците не са
били в канторанта на нотариуса. След тази дата ищцата
е установила, че липсват мебелите в апартамента и последният е в лошо
състояние, а не в състоянието към първоначалния оглед. На 09.10.2017г. в
кантората на нотариуса отново не са присъствали двамата продавачи, за да може
сделката да бъде изповядана.
Страните са уговорили срок за сключване на
окончателния договор, който е бил в полза и на двете страни. Установи се, че на
05.10.2017г. и 09.10.2017г. продавачите не са били при нотариус Ганчев. За
готовността да се сключи окончателен договор не може да се съди само по датата
на издадените документи за сделката, но и по представянето им на другата страна
и съдействието за финализиране на уговореното. В случая за липсата на такава
готовност може да се съди от всички събрани по делото доказателства.
Липсата на удостоверение посочващо точния размер на
сумата, която следва да се преведе от купувача по сметка на банката, за да бъде
заличена ипотеката е пречка за сключване на договора, доколкото не е ясно какъв
остатъкът по кредита към датата на изповядване на сделката и дали посочената в
предварителния договор сума ще покрие цялото задължение, за да бъде задействана
процедурата по заличаване на ипотеката.
Доказано е и последното вменено в доказателствена
тежест на ищеца обстоятелство – че се е отказал от договора. Обстоятелството,
че заплатената по договора сума в размер на 3000 евро, изпълняваща функцията на
задатък, е действително предадена на ответниците, с оглед реалния характер на уговорката, се
установява от представените с исковата молба писмени доказателства. С Решение №
865 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1831/2009 г., IV г. о., ГК, е прието,
че за да се реализира успешно претенцията по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва
да докаже, че се е отказал от договора или е развалил същия. В същото решение е
възприет извод, че с подаване на исковата молба по делото, на практика, ищецът
реално е упражнил правото си да се откаже от договора. Извършването на това
процесуално действие – подаване на исковата молба, на практика манифестира
волята на изправната страна по договора – че се отказва от предварителния
договор.
Задатъкът по своята правна
същност представлява един по-опростен от предвидения в чл. 87 ал.1 от ЗЗД
способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. В
решение № 474/13.07.2010г. по гр. д. №457/2009г. на ВКС, IV г.о., е прието, че задатъкът и отметнината (пишманлък) са акцесорни
съглашения, които предоставят на всяка от страните потестативното
право в определени случаи да развалят един договор. Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да
спазва реда по чл.87 ЗЗД,
като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята
договора за развален. Уговореният задатък предоставя
това право на изправната страна - чл. 93 ал.2 ЗЗД.
По този начин с уговарянето на задатък страните по взаимно съгласие свързват една
определена по размер престация с възможността за
прекратяване на облигационната връзка от изправната страна без определяне на
допълнителен срок за изпълнение. В постановеното по чл.290 от ГПК решение
№137/20.04.2011г. по гр. д.№1161/2010г. на ВКС, III г.о., е прието, че вредата,
която изправната страна свързва с отказа си от договор с включена клауза за задатък съгласно чл.93 ал.1 ЗЗД,
се обезщетява със задържането на задатъка или
връщането му в двоен размер в полза на изправната страна. С приемането на задатъка договорът не се разваля поради неизпълнение по реда
на чл.87 ЗЗД,
а изправният кредитор има право да се откаже от него. В тази хипотеза
развалянето е на основата на съгласие относно правното положение да не се
пораждат други, свързани с конкретното неизпълнение последици, освен тези по
чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД. Касае се за
предварително предвидена между страните последица от неизпълнението на договора
– възможност на изправната страна да се откаже от договора като получи престация в размер на задатъка,
която е алтернатива на възможността й да иска изпълнение на договора и
обезщетение за вредите от неговото неизпълнение съгласно чл.93 ал.3 ЗЗД
/В този см. Решение №11/27.06.2016 по дело №3568/2014 на ВКС,
ТК, I т.о., постановено по чл.290 ГПК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът в
условията на пълно и главно доказване установи основателността на така
предявения иск. Безспорно доказани в процеса са всички законови предпоставки за
уважаване на исковата му претенция.
В случая, след като именно неизправната страна по
договора – ответникът, е получила задатъка, то съгласно
разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и съгласно т.3.1 Предварителен
договор от 18.08.2017 год., следва да го върне на изправната страна – ищеца, в
двоен размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се
явява и акцесорната претенция за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 18.10.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата.
По насрещния
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Неустойката, както и задатъкът
са договорни клаузи с акцесорен характер, чрез които
се обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от
неизпълнението. Тяхното включване в съдържанието на договора е предоставено на
волята на страните, съответно законодателят е предоставил на страните и правото
да определят размера на уговорените неустойка или задатък. Функциите на неустойката по дефиниция са
обезпечителна – гарантиране на изпълнението на задължението и обезщетителна – репариране на вредите на кредитора от
неизпълнението. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно
задължението си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът
да трябва да доказва настъпването на вредите или техния размер
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание,
в тежест на ищеца е да установи наличието на главно задължение, което
ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Ответникът от
своя страна е длъжен да докаже, че се явява изправна страна по гарантираното с
неустойката главно договорно задължение. Ищецът не доказа да е изправна страна
по договора, поради което искът подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Направено е искане и
от двете страни за присъждане на сторените в производството разноски. Ищецът
претендира сумата от 470 лева, представляваща заплатена държавна такса по
предявените искове и сумата от 1000 лева, представляваща заплатен адвокатски
хонорар. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност относно
размера на претендираното адвокатско възнаграждение което съдът, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, и цената на иска, приема за неоснователно.
Минималният предвиден в Наредба №1/04г. на ВАС размер възлиза на 882.04 лева/чл.7,
ал.2, т.4 /, като претендираният го надвишава
минимално. Така с оглед фактическата, правната сложност на делото и цената на
иска, в тежест на ответниците следва да бъдат
възложени направените от ищците разноски в общ размер от 1470 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Ц.С., ЕГН ********** и М.И.Д. – Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: **** да заплатят солидарно на К.А.Й., ЕГН **********, род. на
***г. и Е.А.Й., ЕГН **********, род. на ***г., съдебен
адрес: ***, чрез тяхната майка и законен представител И.Т.Й. - А., ЕГН ********** сумата
от 6000 евро, представляваща дадения
от тях по сключен между страните предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот от 18.08.2017год. задатък
в двоен размер /т.3.1/, ведно със законната лихва от завеждане на иска –
18.10.2017г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 93, ал. 2, пр. ІІ ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Ц.С., ЕГН ********** и М.И.Д. – Ц., ЕГН **********, двамата
с адрес: **** да заплатят
солидарно на К.А.Й., ЕГН **********,
род. на ***г. и Е.А.Й., ЕГН **********, род. на ***г., съдебен
адрес: ***, чрез тяхната майка и законен представител И.Т.Й. - А., ЕГН ********** сумата от 1470 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ц.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу К.А.Й., ЕГН **********, род. на ***г.
и Е.А.Й., ЕГН **********, род. на ***г., представлявани
от законния им предствител И.Т.Й.
- А., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците, чрез законния им представител, да заплатят
солидарно сумата от 3000 евро, представляваща договорна неустойка по т.3.2 от
предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 18.08.2017год.,
поради виновно неизпълнение на задълженията от купувачите, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: