Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
16.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на трети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №298 по описа на СГС за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Ц.И.Н. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес *** партер, чрез адв.Д.М. от САК, срещу
А.И.А. ЕГН ********** ***, за
осъждане на ответницата, която неоснователно се е обогатила за негова сметка,
да му заплати сума в размер на 42 500евро – левова равностойност 83 122,77лв.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 06.12.2017г. той и А.И.А.
са сключили договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в НА
№36, том 2, рет.№7487, нот.дело №210/06.12.2017г. на
Нотариус Л.Т.с рег.№539 на НК за сумата от 85 000евро, от която цена 8500евро
са били заплатени по банков път преди подписване на нотариалния акт от купувача
А.И. К., а остатъкът от 75000евро била изплатена на продавачката А.И.А. по
сметка по банков път в ОББ АД. Твърди, че с А. са имали уговорка цялата
продажна цена да бъде изплатена по нейна банкова сметка. ***тариуса,
че следвало да има своя сметка, за да му бъде изплатена неговата ½ част
от сумата. Твърди, че след извършване на сделката въпреки многократните му
разговори с ответницата, тя не желаела да изпълни уговорката и до момента не му
е предала дължимата сума от 42 500евро с равностойност 83 122,77лв.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата,
която е упражнила правото си на писмен отговор.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдението на ищеца, че пред нотариуса при изповядване на сделката разбрал по
какъв начин следвало да стане заплащането. Излага доводи в тази насока. Твърди,
че не е имало изобщо уговорка сумата да бъде изплатена по нейна сметка, от
която сума да му прехвърли половината. Ответницата твърди, че с ищеца са бивши
съпрузи и след развода продължили да живеят във фактическо съжителство до м.
септември 2018г. От брака си имат две деца – пълнолетни. Всички грижи за тях,
включително и за ищеца били полагА.от
ответницата. Имали задължения към
Топлофикация, Чез Електро България, към Софийска
вода. Твърди, че ищецът се разпоредил със своята 1/2ид.ч. от продажната цена от
собствения си апартамент, като я предоставил на ответницата за погасяване на
различни задължения. Като това станало в присъствието на децата им, които
изразили своята благодарност. Твърди, че разходвала суми от продажната цена на
апартамента без противопоставянето на ищеца – за сметки, данъци, за личен
кредит на ищеца, за потребности на децата – ремонт и обзавеждане на стая на
сина им и за обучение на дъщеря им. Ето защо ответницата поддържа, че даденото
от страна на ищеца не е без основание, налице е съзнателно изпълнение на
нравствен дълг.
В случай на уважаване на предявения иск,
ответницата прави възражение за прихващане на сумата от 15 069,76лв.,
платена от нея за лични задължения на ответника без основание, а именно –
11070лв. личен потребителски кредит на ищеца; ток и вода на „Софийска вода“ и
„Топлофикация София“ – 222,25лв.; за топлинна енергия 1 493,76лв. –
платена на части – 543,69лв., 721,41лв. и 228,66лв.; данък сграда и такса смет
– 1333,75лв.; режийни за общите части – 140лв.; разноски за прехвърляне на ап.
– 810лв. или общо 3 999,76лв.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото
доказателства е, че
страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил прекратен със съдебно
решение в сила от 25.09.1997г. по гр.д.№1051/1997г. по описа на СРС. От брака
си имат родени две деца, които са пълнолетни – дъщеря, родена на ***г. и син,
роден на ***г.
Не се спори, че ищецът и ответницата след
прекратяване на брака са продължили да живеят в общо домакинство с децата им до
окончателната им раздяла през м.09.2018г. Установява се, че през 2006г. са
придобили недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, за което е бил
съставен НА №88, том трети, рег.№95337/2006г.
Няма спор по
обстоятелството, че страните като продавачи са участвали в сделка, с която е
прехвърлена собствеността на трето за процеса лице върху придобития недвижим
имот, което е станало на 06.12.2017г. с НА №36 том втори, рег.№7487,
нот.д.№210/2017г.
От приложения
НА се установява, че недвижимият имот е продаден за сумата о 85 000евро,
като 8500евро е била заплатена от купувача на продавачите по банков път, преди
подписване на нотариалния акт, а останалата част от продажната цена в размер на
76 500евро продавачите А.И.А. и Ц.И.Н. са заявили, че са съгласни да бъде
преведена по банкова сметка ***, открита ва ОББ ЕАД с
титуляр ответницата А.А. след подписване на НА.
Представени са
от ответницата и приети като писмени доказателства следните документи –
фискален бон за сумата от 1333,75лв. с извлечение за погасяване на задължение
към „Топлофикация София“ ЕАД от 02.12.2017г.; споразумение с „Топлофикация
София“ ЕАД от 29.09.2017г. с фискален бон за плащане на сумата от 1087,38лв.
17бр. фискални бонове за плащане на „Топлофикация София“ ЕОД, извлечение от
погасяване задължения към ЧЕЗ и Софийска вода – за сумата от 444,50лв. с
приложени 65бр. фискални бона от 02.12.2017г.; квитанция за чл.внос – 28лв. за
всички дължими вноски общо 280лв.; 3бр. преводни квитанции за платен данък за
обитаваното жилище за сумите – 129,55лв., 133,76лв. и 1061,78лв.; 17вносни
бележки за погасяване на личен кредит на ищеца в периода от 01.2010г. до
м.11.2017г. общо 10280лв. и 790лв.,
внесени след продажбата на апартамента или общо 11 070лв.; представени са
две клиентски поръчки, седем фискални бона, такси за обучение, договори за
потребителски кредити на ответницата – четири броя, посреднически договор с
протокол за оглед.
За изясняване
на делото от фактическа страна са събрА.гласни доказателствени средства.
От показанията
на св.Б.Т.– сестра на ищеца, които съдът цени в условията на чл.172 ГПК като
взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че страните след развода са продължили да живеят заедно до
м.септември 2018г., когато окончателно се разделили. Твърди, че брат й не е
взел пари от продажбата на съсобствения с ответницата апартамент. Казал й, че
се били разбрали да бъдат преведени по нейна сметка и след това тя да му даде
половината пари, но това не станало. Обаждал й се по телефона, но тя не му
вдигала. След като бил направен запор на сметките на ответницата, децата на
ищеца се отнесли грубо, крещейки ме по телефона и изпращайки му неприлични
съобщения. Свидетелката твърди, че брат й работел като водопроводчик, не може
да каже какви доходи е носил у дома, но винаги се грижел за децата и е издържал
семейството, но бил неодоценяван.
От показанията
на св.А.Б.се установява, че познава страните от повече от 15 години, бил кум на
ищеца. Твърди, че знаел за продажбата на апартамента. През 2017г. ищецът му
споделил, че получените пари от продажбата следвало да разделят с ответницата
наполовина, но и до момента не бил получил нито лев. Твърди, че всички пари,
които изкарвал Ц. ги давал в семейството. Не му бил споменавал за финансови
затруднения.
Според
показанията на св.С.Н. – син на страните, които съдът цени в условията на
чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната му заинтересованост от изхода на
спора се установява, че след развода на родителите му, продължили да живеят
отново заедно. Твърди, че е присъствал на разговорите между страните по повод
продажбата на апартамента. Налагало се да бъде продаден поради финансови
затруднения – за сметки, заплащане на данъци, за ремонт на неговата стая.
Основно също така искали със сестра му да развият собствен бизнес. Такава им
била уговорката. Свидетелят присъствал на сключването на договора за
покупко-продажба на апартамента, като продажната цена била преведена по сметка
на майка му със съгласие на ищеца. Твърди, че задълженията били заплатени след
като се продал апартамента. Майка му му помогнала за обучението, а също
помогнала и за обучението на сестра му. Имали намерение да закупят търговски
обект, но разбрали, че има запор на парите и сделката била провалена. Твърди,
че за около 7000лв. извършил ремонт – изцяло подновяване, боядисване,
обзавеждане. За домакинството винаги се грижела майка му, баща му бил постоянно
без работа. Ищецът напуснал жилището през 2018г., когато свидетелят започнал
ремонт на неговата стая. Баща му имал кредит, който майка му погасявала.
Твърди, че имало съгласие между тях за какво ще бъдат разходвА.парите
от продажбата. Но като напуснал дома им след скарване заради ремонт на стаята
на свидетеля, ищецът започнал да претендира да му бъде заплатена половината от
продажната цена на апартамента.
Според
показанията на св.И.Н.– дъщеря на страните, които съдът цени при условията на
чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на
спора, причината за продажба на апартамента била, с получените средства тя и
брат й да създадат свой бизнес, решили да вземат заведение. Намерили обект, но
поради наложен запор на парите, не успяли да
финализират намеренията си. Твърди, че имало задължения по апартамента им и те
били заплатени от парите от продажбата. Свидетелката била студентка във Варна и
майка й я издържала. Твърди, че парите били харчени за нея и брат й със
съгласието на ищеца. Разбрала, че той е започнал да има претенции към
половината сума след като напуснал жилището им преди две години.
На осн.чл.176 ГПК съдът е допуснал ищецът да отговори на въпроси, поставени от ответницата.
От отговорите се установява, че от продажната цена на апартамента са били
заплатени консумативите и суми по сделката. Заявява, че имал заеми към Пощенска
банка, но си ги плащал сам.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като отразяващи лични възприятия на фактическата
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното.
При
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият
се за сметка
на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил,
но само до
размер на обедняването, т. е. дължи
се връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването. Следва
да се изяснява
дали обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтичат от един
общ факт или от обща
група факти.
Основателността на
иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства
- увеличаване на имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице, липса
на друга възможност за защита
на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от
едни и същ факт или обща
група факти като връзката между
тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка
на другиго дължи да върне
само онова, с което се е обогатил,
и то само до размера на
обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности
при разлика между тях- вж.
ПП ВС №1/79г., решение № 251 от
04.04.2017г по т.д.1023/15г. на
ВКС, ІІ т.о. решение
135/17г. по т.д. № 512/16г.
на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС, ІV г.о. и т.н.
Установява се безспорно, че страните са били собственици на имот,
който през 2017г. са го продали. Като продавач по сделката ищецът има право да
получи частта от продажната цена, съответстваща на неговия дял от имота, а
именно ½ от получената сума.
Според нотариалния акт продажната цена на имота е общо 85 000евро, като 1/2 от
тази сума се равняват на 42 500евро,
колкото се претендират с исковата молба. Установено е, че сумата е била платена
от купувача, като по сметка на ответницата е постъпила цялата сума, но същата
не доказва плащане на ищеца за неговата част като собственик.
Защитата на
ответницата в конкретния случай се основава
на твърдението, че ищецът е изпълнил
един свой нравствен дълг, който се изразява
в предоставявне на средства, необходими за погасяване на дължими
сметки за битови нужди, заплащане на обучението на дъщерята
на страните, извършване на ремонт на стая на синът им.
Съгласно Постановление на
пленума на ВС № 7/79 г., правилото на чл.
55, ал. 2 ЗЗД е приложимо само при първия
фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД, а в конкретния процесен
случай правната кавлификиция е по чл.59 от ЗЗД. В този смисъл е неприложимо правилото на чл.55 ал. 2 от ЗЗД – т.е. не би
следвало да се коментира изпълнението
на нравствен дълг в процесната хипотеза.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че страните след прекратяване на брака чрез развод са
продължили да живеят заедно до 2018г., установи се, респективно от двете групи
свидетели, че и ищецът и ответницата са влагали доходи в общото домакинство,
като според св.С.Н. и св.И.Н.изцяло приноса е бил на майка им. Установи се, че
са били натрупА.задължения от битов характер, които
след продажбата на апартамента са били погасени със суми от получените пари,
като ищецът е бил наясно с това. Бил е погасен и негов личен кредит.
Независимо, че страните са продължили да
живеят заедно в едно домакинство, при тях е била налице обикновена
съсобственост при равни права по отношение на имота, който е бил продаден. В
резултат, на всеки един от тях е полагаема съответната сума от продажната цена.
Ирелевантни са
всички твърдения, че ищецът дал съгласие неговата част в размер на
42 500евро да бъде използвана за заплащане на битови сметки, за ремонт на
стая на сина му, за заплащане на
обучение на дъщеря му, за закупуване на търговски обект за развиване на
собствен бизнес от децата му, след като неговата воля не е намерила външен
израз. Волята му не е обективирана в писмена форма с
нотариална заверка или чрез предаване, с което да се породи основание за
разпореждане с процесната сума за всички сторени
разходи. Това прави предявеният иск доказан по основание и размер.
Ответницата е направила възражение за
прихващане, при условията на евентуалност, на исковата претенция със сумата от 15069,76лева,
платени от нея лични задължения на ищеца без основание, с която сума последният
се бил обогатил. Възражението е направено своевременно, с
отговора на исковата молба. Действително налице е правната възможност
в един висящ съдебен процес при предявен иск за заплащане на парична сума
ответникът да се защити като заяви за прихващане свое изискуемо и неликвидно
вземане, чрез възражение или чрез насрещен иск. В случая ответницата, е избрала
възражението за прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, за
основателността на възражението за прихващане, следва да бъдат установени
следните предпоставки: 1.Наличие на две насрещни вземания; 2.Идентичност на
субектите по двете правоотношения; 3.Еднородност и заместимост
на престациите; 4.Изискуемост на насрещното вземане;
5.Ликвидност на вземането- което се определя от това спорно или не е вземането.
Последната предпоставка, която се предопределя от безспорността на вземането,
не следва да е налице в случай на съдебно възражение за прихващане, каквото е процесното, тъй като двете насрещни вземания ще се
установят по основание и размер със съдебното решение. В случая, сумата предмет
на възражението за прихващане, се претендира на основание обедняване на ответницата
за сметка на ищеца.
Съда намира така направеното възражение за частично
основателно. Ответника- чиято е тежестта на доказване на вземането, с което се
претендира прихващане, доказа, че такова вземане съществува по основание.
Относно размера обаче съдът намира следното. Установи се, че ответницата е
изплатила личен кредит на ищеца в
размер на 11 070лева, както и сумите за ток и вода на „Софийска вода“ и
„Топлофикация София“ – 222,25лв.; за топлинна енергия 1 493,76лв. – платена на
части – 543,69лв., 721,41лв. и 228,66лв.; данък сграда и такса смет –
1333,75лв.; режийни за общите части – 140лв.; относно претенцията за разноски за прехвърляне на ап. – 810лв. не са
представени доказателства същите да са били заплатени, поради което за тази
сума възражението ще бъде оставено без уважение. Или общата сума на
възражението е в размер на 14 259,76лв.
Съдът ще уважи предявеният иск в размер на
68 863,01лв., след прихващане със сумата на уваженото
възражение, ведно с претендираната лихва, считано от
датата на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот –
06.12.2018г., от когато е дължима процесната сумата
до окончателното й изплащане.
По разноските.
Ищецът е бил освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото и такива не е сторил за присъждане.
Установява се, че адвокатското пълномощно на процесуалният му представител адв.Д.М. не съдържа клауза за договорено и заплатено
възнаграждение, нито пък клауза, че му е предоставена безплатна правна помощ по
реда на чл.38 ЗАдв. Поради което разноски не му се
следват.
С оглед отхвърлената част от иска на
ответницата се дължат разноски в размер на 273,23лв. Тя следва да заплати и
държавна такса в размер на 2 754,52лв. по сметка на СГС.
Мотивиран
от изложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.И.А.
ЕГН ********** ***, да заплати на Ц.И.Н.
ЕГН ********** *** на осн.чл.59 ЗЗД сума в размер на 68 863,01лв. /шестдесет и осем
хиляди осемстотин шестдесет и три лева и 01ст./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата като до претендирания
размер от 83 122,77лв. отхвърля
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.И.А. ЕГН ********** *** да заплати
държавна такса в размер на 2 754,52лв. /две хиляди седемстотин петдесет и
четири лева и 52ст./ по сметка на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц.И.Н.
ЕГН ********** *** да заплати на А.И.А. ЕГН
********** *** разноски в размер на 273,23лв./двеста
седемдесет и три лева и 23ст./
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: