Р Е Ш Е Н И Е
№
384 25.10.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН
дело № 347 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С. П.С. ***,
подадена от пълномощника му адв. Г.М. от САК, срещу Решение № 260185 от 14.05.2021г.,
постановено по АНД № 117/ 2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление № 284а-3460 от 22.09.2020г., издадено
от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
и на процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като неправилен направения от въззивния съд извод, че наказателното
постановление е издадено при спазване на законово регламентираните процесуални
правила. Поддържа, че административно наказателното обвинение не е обосновано в
необходимата степен от фактическа страна с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Твърди, че в нарушение на
процесуалните правила, съдът не е разгледал, обсъдил и изложил мотиви по всички
наведени от санкционираното лице основания за отмяна на наказателното
постановление. Счита че нарушението, за което е санкциониран, е следвало да
бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение, като
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН или на
чл.82 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Направено е
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно Наказателно постановление № 284а-3460 от 22.09.2020г. на
Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР
– Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Казанлък се е развило по жалба на С. П.С. ***, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 284а-3460 от 22.09.2020г., издадено от Началника на
Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 284а-3460 от 14.09.2020г., на С.
С. е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева, на
основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 08.09.2020г. около 02.30ч в гр. Казанлък, при извършена полицейска
проверка и поискване на документ за самоличност от компетентно длъжностно лице
определено със закон, С. С. не е могъл да удостовери с документ своята самоличност.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно
тяхното съдържание. Въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от
санкционираното лице съставомерно деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 80, т.5 във вр. с чл.6 от ЗБЛД, за което
нарушение на С. С. е наложено предвиденото в закона административно наказание –
глоба, определена в минимален размер.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното
обвинение за допуснато от С. С. нарушение на чл.6 от ЗБЛД, като основание за
налагане на административна санкция по чл.80, т.5 от ЗБЛД, е фактически, правно
и доказателствено обосновано. Противно на твърдяното от касатора, в
съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП са
посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, обуславящи ангажирането на отговорността. Налице е и изискуемия се
конекситет между фактическото обвинение /фактическото описание на
съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гл.т на
посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма/,
за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона
и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от
административнонаказващия орган като съставомерно такова по чл.80, т.5 от ЗБЛД.
Липсва и соченото противоречие между повдигнатото административнонаказателно
обвинение по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставения АУАН и произнасянето на
наказващия орган по него с издаването на наказателното постановление. С НП на
нарушителя не се предявява ново, от гл. т. на посочените в АУАН фактически
констатации и направената им правна квалификация, обвинение и съответно не се
предявяват нови фактически положения, надхвърлящи констатациите на АУАН. Вярно
е че АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на
административнонаказателното обвинение от фактическа и от правна страна и че
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва
да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа
на акта наказателно постановление. В случая по-подробно и по-прецизно
направеното в НП описание на нарушението от фактическа страна, не може да
обуслови извод, че санкционираното нарушение е различно от това, за което е
повдигнато и предявено обвинението със
съставения и връчен АУАН.
Неоснователно е възражението
на касатора за несъответствие между номера и датата на съставяне на АУАН,
посочени в наказателното постановление и номера и датата на съставения АУАН,
представен по преписката. Видно от представеното с преписката заверено копие от
АУАН серия АА бл.№ 620478/ 08.09.2020г., същият е съставен, подписан е от
нарушителя и е връчен на 08.09.2020г. /при констатиране на нарушението/, като
посоченият АУАН е регистриран в деловодната система на ОД на МВР Стара Загора с
№ 284а-3460 от 14.09.2020г. и именно този регистрационен номер на АУАН е
посочен в наказателното постановление.
Липсва основание санкционираното
лице да бъде освободено от административнонаказателна отговорност при
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. По делото не е установено, още по-малко доказано
съществуването на факти, релевиращи наличието на смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с
чл.11 от ЗАНН. Сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да
бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение
административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия
орган при реализиране на отговорността по чл.80, т.5 от ЗБЛД, чрез налагане на санкция
определена в законово регламентирания минимален размер.
Неоснователно е и въведеното като касационно основание по
чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260185 от 14.05.2021г., постановено по АНД № 117/ 2021г. по описа
на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №
284а-3460 от 22.09.2020г., издадено от Началника на Районно управление –
Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.