№ 1385
гр. Варна , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу
домашно насилие.
Образувано по въззивна жалба на ИЛ. П. ИВ., чрез пълномощник адв. Кр.О., срещу
постановеното решение №524/31.05.2021г. на ВРС, по гр.д.№3362/2021г., с което въззивникът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Д. М. и е осъден да
заплати глоба в размер на 200лв., на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановена в нарушение на процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди, че материалната доказателствена сила на представеното декларация по
чл.9 от ЗЗДН е оборена от представените по делото доказателства. Излага се, че не са разгледани и
обсъдени в тяхната съвкупност и цялост всички събрани по делото доказателства, поради което са
направени неправилни и необосновани изводи за извършено от жалбоподателя домашно насилие,
спрямо молителката. В нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по
своевременно направено искане за приемане по делото на допустими и относими доказателства –
записи от проведен личен контакт, от които се установява, че К.М. се е държала агресивно спрямо
въззивника, провокирала го и го обиждала. Неправилно и необосновано, съдът не е кредитирал
приетатапо делото СТЕ. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго, с което молбата за защита от домашно насилие да се отхвърли като неоснователна и да
бъдат отменени наложените мерки.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна К. Д. М., чрез адв. СВ.
С., с който се оспорва жалбата. Излага се, че съдът правилно е интерпретирал събраните по делото
доказателства и е постановил законосъобразно решение, като моли същото да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното: На 05.03.2021г. К. Д. М., е депозирала
молба пред ВРС, в която излага, че ответникът по молбата ИЛ. П. ИВ., който е съпруг на дъщерята
на молителката, като двамата са в процес на развод, извършва системно домашно насилие. На
06.02.2021 около 10 часа на детската площадка зад бл.№4, находящ се в гр.Варна, ул.“Гладстон“, в
1
който живее дъщерята и внукът на молителката се осъществявал режим на лични контакти между
ответника и детето И. И., р. на 20.07.2018г.. На срещата присъствали молителката, дъщеря й Ж.
И.а, внукът й И., ответникът И.И. и неговия баща П.Г.. И.И. имал изключително агресивно
поведение спрямо молителката и дъщеря й. Отправял обидни думи и закани за здравето и живота
й, псувал я вулгарно; приближил се много близо до нея, хванал я за лявата ръка, извил силно и
болезнено пръстите на ръката назад. Намесил се мъжът, с когото молителката живее на семейни
начала и тогава И.н пуснал ръката й. След обаждане от страна на молителката на тел.112,
пристигнал патрулен екип от двама полицаи, които я посъветвали да посети болница, за да бъде
прегледана. След заминаването на полицаите, ответникът отново станал агресивен, приближил се
до молителката и й нанесъл силен удар в дясната част на гърба с юмрук и я повалил на земята;
отново заплашвал молителката й дъщеря й, че ще ги спука от дела, че ще ги осъди и няма да си
намерят работа после. Молителката счита, че на посочената дата ответникът е осъществили
домашно насилие, спрямо нея, предвид което моли да се наложат мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН.
В депозираните отговори, ответникът поддържа становище за неоснователност на молбата.
Оспорва твърденията за извършено от него каквото и да е насилие спрямо молителката. Заявява, че
молителката е проявила вербална агресия спрямо него и възпрепятствала осъществяването на
пълноценен контакт с детето в рамките на определения режим.
Съдебният състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице, което твърди, че е
пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл.3, т.7 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок, визиран в нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Представена е медицинска документация: удостоверение №11/2021г., издадено от
отделение „Съдебна медицина“, фишове от Спешен кабинет на МБАЛ“Св.Ана“АД, в които е
посочено, че при извършен преглед на 07.02.2021г. на К.М. е констатиран травматичен оток по
кожата в дясно страничната половина на гръдния кош, петнисто синкаво червеникаво
кръвонасядане с диаметър 11-12 см.; движенията в областта на гръдния кош са болезнени и
ограничени; кожата в областта на основата на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка е оточна, синкаво
кръвонаседнала; движенията в междупръстните стави са болезнени и ограничени.
Видно от представения доклад от ОД на МВР Варна, при получен сигнал от ОПГ на
ул.“Гладстон, до вх.В за семеен спор, К.М. е заявила, че И.И. се е опитал да извие ръката й, докато
вземал детето от нея; на лицата е отправено предупреждение, същите са били без видими
наранявания.
По делото е прието заключение на СТЕ, с предмет изследване на видеофайл, съгласно което
на 06.02.2021г. са заснети 5 видеозаписа с телефон на В. И., които отразяват осъществен контакт
между И.П. и сина му. Участници в процесната среща освен И.И. и сина му са още: П.Г./баща на
И.н/, В. И. /брат на И.н/, ОЯ И.а /съпруга на В. И., двете племенници на И.И., К.М., дъщеря й Ж. и
още двама мъже; общото времетраене на записите е 8,32мин. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че по материалите по делото е установило кои са лицата присъствали на срещата;
срещнал се е лично с В., който му казал кои со неговите роднини; по поведението на лицата в
записа също разбрал кой, кой е.
Съгласно показанията на свид. Оя И.а/снаха на ответника/ и П.Г./баща на ответника/, които
са присъствали на срещата на 06.02.2021г. за осъществяване на режим на личен контакт на
ответника с неговото дете И., молителката отправяла обиди и закани към ответника. Срещата
продължила от 9 часа до 13 часа. Молителката непрекъснато вървяла след детето, избутвала
ответника и му пречела да вземе, прегърне и целуне сина си. Викала му „насилник“ и го
заплашвала, че ще го вкара в затвора. Свидетелите са видели К. да се спъва и пада на земята,
докато бяга след детето. Свидетелите заявяват, че не са видели ответника да удря молителката. И.н
2
бил преди молителката, тъй като той също следвал детето. Детето се спънало и паднало и
молителката с цел да изпревари И.н и да достигне до детето се спънала и паднала в близост до
него.
В показанията си свид. Д.Д. и Ж. И.а/дъщеря на молителката/ са заявили, че също са
присъствали на въпросната среща. Още в началото ответникът, казал на молителката, че тя може
да говори, когато той й разреши, отправял към нея обидни и вулгарни думи и изрази, в
присъствието на детето. Ответникът и неговия баща, който също присъствал на срещата започнали
да целуват детето и майката Ж. многократно им казала да не го правят, предвид вирусната
пандемия, но те не се съобразили с молбата й. Молителката и Ж. през цялото време били в
непосредствена близост до детето, защото то от много дълго време не било виждало баща си, а тъй
като вратите на детската площадка били отворени, трябвало непрекъснато някой да пази детето, за
да не излезе навън. Свидетелите заявяват, че когато детето побягнало към вратата на площадката,
К. тръгнала след него, в същата време И.н също тръгнал и като се доближил до К. я ударил с
юмрук в гърба. К. паднала. Бащата на И.н започнал да се смее и казал „..защо падаш, ти сама се
спъна и падна“. През цялото време докато траел срещата непрекъснато имало разпри и караници.
Свидетелите са заявили също, че между К. и И.н и преди това имало физически сблъсък, когато К.
посегнала да избърше нослето на детето И.н я хванал за ръката и усукал пръстите й. Н а телефон
112 се обадили и Ж. и ответника И.н.
От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира за доказано, че
отношенията между страните по делото са влошени, по повод на развода между ответника и
дъщерята на молителката, както и че на 06.02.2021г. е имало конфликт между тях.
Съдът приема за установени твърденията на молителката за осъществено спрямо нея
насилие от въззивника по смисъла на чл.2 от ЗЗДН на посочената дата. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установяват твърденията на молителката че на посочената дата
въззивникът е осъществил насилие спрямо нея, изразяващо се в оправяне на вербални заплахи и
обиди, както и чрез действия – нанасяне на удар в областта на гърба, стискане и извиване на
пръстите на лявата ръка. Посоченото в представената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН се
потвърждава от показанията на свидетелите, които споделят преки и непосредствени впечатления.
Заявеното от свидетелите, ангажиран от ответната страна, че не е имало отправяне на обиди,
заплахи и действия на физическо насилие от страна на ответника се опровергават изцяло от
свидетелите, ангажирани от молителката, чиито показания кореспондират със заявеното в
декларацията и представените медицински документи. От доказателствата, в тяхната съвкупност
се установява, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, независимо дали е бил
провокиран от поведението на молителката. Провокацията към агресия, не представлява
обстоятелство, което може да игнорира факта на насилие и първоинстанционният съд правилно е
изложил установените по делото факти.
Наложените мерки са в минимално предвидените в закона предели.
С оглед установената форма на домашно насилие и влошените взаимоотношения между
страните, районния съд правилно е наложил мерките предвидена в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН –
задължаване на ответника да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, като му е наложена и глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН
Съдът намира, че така определените мерки в достатъчна степен ще проявят своето
предупредително и възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти и страните
да обмислят отношенията си.
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №524/31.05.2021г., постановено по гр.д.№3362/2021г по описа
на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4