Р Е
Ш Е Н
И Е №
270
Гр.Бургас, 05.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански
състав
На шестнадесети юни две хиляди и двадесет и
първа година
В публично заседание, в следния състав:
Председател:
Иво Добрев
Секретар: Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Добрев гражданско дело № 2829
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.И.Т.-
М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***. чрез адвокат Мария Димитрова против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от общо 103 920,37 лева, формирана от главница в размер на 58114,53 лв.,
законна лихва в размер на 3260,87 лева за периода 24.04.2020г.- 12.11.2020г.,
42 544,97 лева неолихвяеми вземания, посочени в съобщение изх. №54954/12.11.2020г.
по изпълнително дело № 570/2020г. на ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929, р-н на
действие ОС-Хасково, за които вземания е издаден изпълнителен лист, въз основа
на заповед № 430/01.04.2010г. по ч.гр.д. № 210/2010г. на РС-Свиленград.
Твърди се в исковата молба, че на 06.04.2010г. срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№210/10г. по описа на РС-Свиленград за сумата от
108 485 швейцарски франка- главница дължима по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL3794/09.10.2008r., 12 692.51 швейцарски франка- лихва за забава за
периода 30.11.2008г. до 29.03.2010г., както и 483,57 швейцарски франка-
просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението на 29.03.2010г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 5871,11 лв. разноски по делото в полза на „Юробанк И Еф Джи България“
АД. В хода на образуваното изпълнително дело №242/2010г. по описа на ЧСИ
Михалев били проведени редица изпълнителни действия, включително публична
продан на ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, издадено
постановление за възлагане на същия от 22.10.2010г. и извършен въвод във
владение на продадения имот на 12.03.2013г. Уточнява се, че с постановление от
19.06.2015г. съдебният изпълнител конституирал ответника като частен
правоприемник на първоначалния взискател. „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД депозирало на 07.10.2019г.
молба за извършване на справка по делото, но в същата не се съдържало
искане за изпълнителни действия. Освен това цесията не била съобщена на
длъжника, поради което и нямало как да породи своето действие в отношенията му
с новия кредитор. Заявява се също, че последното поискано от първоначалния
взискател изпълнително действие е извършено на 09.07.2014г. и след тази дата в
продължение на повече от две години изпълнителни действия не са провеждани. В
резултат на бездействието на взискателя изпълнителното производство било
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 09.07.2016г. Подадената молба на
ответника от 07.10.2019г. не можела да произведе правен ефект, тъй като
прекратяването на изпълнителното дело било настъпило по силата на закона.
Цитира се т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.2/13г. на ОСГТК на ВКС
като е направен извод, че петгодишният давностен срок за погасяване остатъка от
вземането по изпълнителния лист, изчисляван от последното валидно изпълнително
действие-09.07.2014г. е изтекъл на 09.07.2019г.
При вече
настъпил, според ищеца, погасителен ефект за вземането ответникът образувал
ново изпълнително дело №570/20г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на
действие ОС- гр.Хасково. В полученото от съдебния изпълнител съобщение се
посочвали описаните по-горе суми, които ищецът заявява, че не дължи. По-голяма
част от задължението му била погасена с постъпилите суми от извършената
публична продан на недвижимия имот, като в тази връзка се уточнява размера на
разпределената от ЧСИ сума и остатъка от задължението- 49 758.83 лева.
Изразява се позиция, че от съобщението на ЧСИ Кавакова не ставало ясно
включително какъв е произхода на сумата от 42 544.97 лева. Остатъкът
следвало да се счита погасен поради изтекла давност и настъпила перемпция,
довела до прекратяването на първото образувано изпълнително дело.
С депозирания отговор на исковата
молба, ответното дружество оспорва предявената искова претенция като
неоснователна. Заявява, че давностният срок за вземането е прекъсван
многократно и не са изтекли пет години, от никоя от датите, на които това
прекъсване се е случило. Длъжникът не бил уведомен за прехвърлянето на
вземането, но независимо от горното ищцата узнала за сключването на цесията
между “Юробанк България“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Представено е нарочно
уведомление за цесия, което се моли да бъде връчено на Т.- М., заедно с
отговора на исковата молба. Сочи се освен това, че липсата на уведомление не
водила до недължимост на вземането- цитирана е съдебна практика. Уточнява се
също така, че приложимият в случая давностен срок е петгодишен, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение се ползвала с аналогични с тези на
влязлото в сила съдебно решение последици, доколкото имала установително
действие по отношение на страните.
Посочват се конкретни дати, на които във
връзка с подадени молби за извършване на изпълнителни действия е прекъсвана
давността. Налице било активно поведение от страна на взискателя като е цитирано
тълкувателно решение №2/2015г. по тълкувателно дело №2/13г. на ОСГТК на ВКС.
Искането на цесионера да бъде конституиран като взискател по изпълнителното
дело на 08.06.2015г. също трябвало да се разглежда като изпълнително действие,
прекъсващо давностния срок, тъй като се касаело за действие на правоимащо лице,
насочено към упражняване на процесуални права с цел принудително
удовлетворяване на вземането му. Петгодишният давностен срок, изчисляван от
последната, посочена дата бил прекъснат с образуване на изпълнителното дело
№570/20г. на ЧСИ Кавакова на 11.03.2020г. В рамките на същото изпълнително дело
били предприети действия, които също прекъсвали давностния срок, а именно
наложените запори на банковите сметки на ищцата.
Окръжен съд-
Бургас, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищцата е предявила отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК за защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено срещу нея.
Не се спори,
че изпълнително дело №10107030400242 по описа на ЧСИ Георги Михалев с район на
действие Окръжен съд гр.Бургас е образувано въз основа на издаден в полза на „Юробанк
И Еф Джи България“АД срещу И.И.Т. и И Ж Т изпълнителен лист от 06.04.2010г. по
ч.гр.д.№210/2010г. по описа на Районен съд гр.Свиленград. Не са налице различни
позиции и относно факта на извършване на различни изпълнителни действия,
включително провеждане на процедура по публична продан на ипотекиран имот, депозирана
молба на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение от
09.07.2014г. и конституиране на ответника като взискател в качеството му на частен
правоприемник на банката с постановление от 19.06.2015г. Няма спор също така,
че с постановление от 18.11.2019г. на ЧСИ Михалев производството по горното
изпълнително дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а след
подадена молба на 11.03.2020г. от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е образувано ново
изпълнително дело №202092900400570 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с длъжник
ищцата, която пък била уведомена за актуалния размер на дълга и оспорила същия.
Сумата от 42 544.97 лева,
представляваща неолихвяеми вземания, посочени в съобщението на ЧСИ Николета
Кавакова е формирана от договорна лихва в размер на 12 340.76 лева,
законна лихва в размер на 29 389.99 лева и разноски в размер на 814.22
лева, видно от уведомление от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ЧСИ
Кавакова от 24.04.2020г./л.286 от делото/
Спорът е
концентриран върху това погасено ли е процесното вземане по давност и дали при
извършване на преценката за валидно проведени изпълнителни действия трябва да
бъде съобразявано неизпълнението на задължението по чл.99 ал.4 ЗЗД за
уведомяване на длъжника, като в тази връзка се твърди, че при липса на
доказателства за съобщаване на цесията, действията на цесионера са
непротивопоставими на длъжника. Противоречиви позиции са налице и относно
обстоятелството каква част от дължимите суми са погасени с постъпилата от
публичната продан сума.
Във връзка с
изложените твърдения, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника трябва да
се посочи, че това възражение няма отношение към основателността на заявената
претенция, тъй като предмет на установяване в производството е съществуването
на вземането, а неговото прехвърляне посредством сключения договор за цесия не
може да влияе относно изводите за наличието на изпълняемото право и да
рефлектира върху дължимостта на вземането. Последното при наличие на съответния
титул следва да бъде удовлетворено принудително, поради което и длъжникът не е
освободен от отговорност за погасяването му, включително като твърди, че не
дължи на новия взискател. На практика промяната в страните в изпълнителното
производство не заличава правото, то продължава да съществува и да е обект на
принудително изпълнение. Новият взискател е конституиран в изпълнителното
производство в качеството му на частен правоприемник на първоначалния кредитор.
Няма как следователно да бъде възприета позицията, че предприетите от новия
взискател действия не обвързват длъжника- ищец, отделен е въпроса дали тези
действия са довели до прекъсване на давностния срок за погасяване на
вземането./ В тази връзка решение №209/28.11.2018г. на ВКС по т.д №2530/17г.,
Първо т.о./
В случая предвид висящността на изпълнителния процес към датата на влизане в сила на тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и настъпване на перемпцията по силата на закона в един по-късен момент следва да намери приложение разрешението, дадено в задължителната за съдилищата практика на касационната инстанция / решение №170/17.09.2018г. на ВКС по гр.дело №2382/2017г./. В посочения съдебен акт е прието, че прилагането на даденото с цитираното тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е
образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
по което към настоящия момент не е постановено решение. Настоящият съдебен състав споделя
разрешението на тези въпроси, дадени в решение
№ 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 г., IV ГО и решение № 51 от
21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV ГО.
По тези съображения се налага извод, че за
периода до 26.06.2015 г. /към която дата
процесното изпълнително дело е било висящо/, давност за
вземанията не е текла. Излишно е предвид казаното да се коментира дали преди
тази дата са извършени валидно изпълнителни действия прекъсващи давността.
Тяхното провеждане би повлияло при формиране на изводи за настъпване на
перемпция и прекратяване на делото по смисъла на закона, но при всички случаи
това, както вече се отбеляза се е случило след влизане в сила на тълкувателното
решение.
При съобразяване на всичко казано следва да се приеме, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането е започнал да тече от 26.06.2015г. като до подаването на молбата от 11.03.2020г., с която „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е поискал образуване на ново изпълнително дело и възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18 ЗЧСИ този срок не е изтекъл. Още в деня на образуване на изпълнително дело №202092900400570 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие Окръжен съд гр.Хасково предвид възлагането на права по чл.18 ал.1 ЗСЧИ, последната е постановила налагане на възбрана на недвижими имоти, опис на вещи и запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като във връзка с последното изпълнитено действие са изпратени запорни съобщения на 12.11.2020г. до съответните кредитни институции, които действия са прекъснали давността за погасяване на вземането. Подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е поискано предприемане на действия по възлагане от ЧСИ съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ само по себе си не представлява действие прекъсващо давността, доколкото не са предприети каквито и да конкретни изпълнителни действия. Едва с отпочването на такива ще се прекъсне давността с ефект от поискването им. /Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.1747 от 2020г. на ВКС,четвърто г.о./ В конкретния случай следователно давността е прекъсната на 11.03.2020г. и вземането не е погасено.
Съобразно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание,
но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза
в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването
на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да
се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
преклузивния двуседмичен срок по чл. 414 ал. 2 ГПК, заповедта влиза в
сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането е тази по чл. 424 ГПК- при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл определение № 480 от
19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по
реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ІV ГО, изрично е посочено, че
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно влязлата в сила
заповед има последиците на влязло в сила съдебно решение- установително
действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти,
стабилитет и изпълнителна сила. Ето защо спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност като вида и характера на
конкретното вземане е без значение.
Възражението,
че постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот след разпределението е
неправилно отнесена за погасяване само на разноски и лихви, вместо и на част от
главницата, като непогасеният остатък на главницата е в по-малък от търсения от
ищцата размер няма как да бъде възприето и се опровергава от заключението на
вещото лице, в което се посочва именно този остатък на дължимата главница- 58 114.53 лева, след извършената
продажба на недвижимия имот.
Погасителната
давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен
период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси
принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за
кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в
предвидените в закона случай, като в настоящия казус, както вече се отбеляза за
меродавна следва да се счита единствено разпоредбата на чл.111 б. „в“ ЗЗД,
съгласно която такъв ефект се постига с предприемане на действия на
принудително изпълнение. Валидни изпълнителни действия от вида на посочените в
т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са поискани и предприети срещу ищеца след влизане на
същото в сила- 26.06.2015г., с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело от 11.03.2020г., като по този начин е прекъснат давностния
срок и е започнал да тече нов петгодишен такъв.
След като вземането не е погасено по давност и
ищецът дължи изпълнение предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата
от 500 лева, за направени разноски /за юрисконсултско
възнаграждение- 200 лева, определено по реда на Наредба за заплащането на
правната помощ и депозит за експертиза-300 лева/.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.И.Т.- М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***. чрез адвокат Мария
Димитрова против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №
15 иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 103 920,37 /сто и три хиляди деветстотин и двадесет лева и
тридесет и седем стотинки/ лева, формирана от главница в размер на 58 114,53
/петдесет и осем хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки/ лева,
законна лихва в размер на 3260,87/ три хиляди двеста и шестдесет лева и
осемдесет и седем стотинки/ лева за периода 24.04.2020г.- 12.11.2020г., 42
544,97 /четиридесет и две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и
деветдесет и седем стотинки/ лева неолихвяеми вземания, посочени в съобщение
изх. №54954/12.11.2020г. по изпълнително дело № 570/2020г. на ЧСИ Николета
Кавакова, peг. № 929, район на
действие ОС-Хасково, за които вземания е издаден изпълнителен лист, въз основа
на заповед № 430/01.04.2010г. по ч.гр.д. № 210/2010г. на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА
И.И.Т.- М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 направените по
делото разноски в размер на 500/ петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: