Определение по дело №1073/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 1/24.01.2012г., постановено по гр.д.N 527/2011г., Момчилградският районен съд е признал уволнението на З. М. Г. от Г., за незаконнои е отменил Заповед №РД 08-51/12.09.2011год., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл.188, т.З от КТ, вр. чл.190, т.7 и чл.187, т.8 от КТ и Заповед №РД 07-284/12.09.2011год., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на З. Г., поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение", като незаконосъобразни. Със същото решение съдът е възстановил З. М. на предишната му работа като "шофьор" в Ц. за С. М. П. гр.К., с място на работа ФСМП - Г. и е осъдил Ц. за С. М. П. гр.К., със седалище и адрес на управление в гр.К., Б.Б. № * да заплати на З. М. Г. сумата в размер на 350лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и по сметка на Районен съд гр. Момчилград ДТ в размер на 100лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Ц. за С. М. П. гр.К., който чрез пълномощника си го атакува като постановено при неправилно приложение на материалния закон, и необосновано, и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявените искове; претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - З. М. Г., не се явява, представлява се процесуален представител. Оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от З. М. Г. от гр. Д., в която ищецът сочи, че от 01.05.2007г. изпълнявал длъжността „шофьор” във филиал на С. М. П.-Г. към ЦСМП-К.. На 12.09.2011г. при условията на отказ му била връчена Заповед № РД08-51/12.09.2011г. на Д. на Ц.-К., с която на осн.чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.190, т.7 от КТ и чл.187, т.8 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от същата дата. В исковата молба твърди, че в атакуваната заповед като мотиви за наложеното му наказание били изложени факти, които не произхождат от нарушения на трудовото законодателство. На същата дата, отново при условията на отказ, му била връчена и Заповед № РД07-284/12.09.2011г. на Д. на Ц.-К. за прекратяване на трудовия му договор. Претендира двете заповеди да бъдат отменени като незаконосъобразни, уволнението да бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „шофьор” във ФСМП-Г. към Ц.-К..

От фактическа страна по делото се установява следното:

Към датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание ищецът е работел на длъжността „шофьор” във ФСМП-Г. към Ц.-К..

С Определение по НОХД № 254/2011год. по описа на МРС на 29.11.2011г. Районен съд Момчилграде одобрил Споразумение за прекратяване на наказателното производство, сключено между наблюдаващия прокурор и защитата на подсъдимите З. М. Г. и И. И. Г. от с.П., и с тяхното съгласие. Съдът е признал З. Г. и И. И. Г. за виновни, за това, че на 29.08.2011год. в с.П., общ.Д. са извършили престъпление по чл.325 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за което им е наложил наказание „пробация" за срок от една година; за това, че на същата дата и на същото място двамата в съучастие като извършители са извършили и престъпление по чл.165 ал.1, ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК и им е наложил наказания „пробация" за срок от осем месеца. Също така е признал З. Г. за виновен за това, че на 29.08.2011г. в с.П., общ.Д. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на З. Н. И., като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1, предложение 4-то, т.12, във връзка с чл.130, ал.2 от НК във вр.с чл.55, т.2, б."б" от НК му е наложил на наказание „пробация" за срок от 10 месеца.

По повод на тези деяния на 30.08.2011г. З. Н. И., също заемащ длъжността „шофьор" във ФСМП Д., докладвал на директора на Ц. гр.К. за случилото се на 29.08.2011г. в с.П., и от ищеца З. Г. били поискани обяснения по реда на чл.193 от КТ „относно личното си поведение за инцидента, възникнал на 29.08.2011год. в с.Папрат и е ударил колегата си З. Н. И.".

В изпълнение на процедурата по чл.193 от ГПК от ищеца били поискани и били дадени обяснения за извършеното от него на 29.08.2011г.

С атакуваните заповеди ответникът, в качеството си на работодател, е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл.188,т.З от КТ вр. чл.190, т.7 и чл.187, т.8 от КТ, за извършено от З. М. Г. тежко нарушение на трудовата дисциплина - уронване доброто име на работодателя, считано от датата на връчване на заповедта, и е прекратил трудовото правоотношение с него. В обстоятелствената част на Заповед РД08-51/12.09.2011г. на Д. на Ц.-К. ответникът по иска е мотивирал налагането на дисциплинарното наказание с това, че ищецът не е съобразил личното си поведение и отношение с колега с изискванията на Етичния кодекс за поведение на служителите в Ц.-К., като е влязъл в пререкание със свой колега, отправил му на публично място обиди и го ударил с палка в областта на корема, като по този начин е уронил престижа и авторитета на колегата си, а така също и доброто име на работодателя.

В заповедта си работодателя е приел, че с така описаното деяние ищецът е нарушил разпоредбите на чл.24, 25 и чл.31 от Етичния кодекс, уронил е престижа на работодателя като с поведението си го е злепоставил на публично място и пред трети лица, като това е тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.187,т.8 от КТ. Изложил е и мотиви за налагане на това наказание, като е приел, че поведението на работника е особено укоримо, предвид вида и характера на заеманата от него длъжност, липсата на самокритичност и грубото му поведение към негов колега, демонстрирани на публично място.

Заповедите са надлежно връчени при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

От приетата по делото Длъжностна характеристика на длъжност „ш. на л., работещ в Ц.-К.", утвърдена към месец юни 2011г. е видно, че основна задача на служителя е „управление и поддържане на санитарен автомобил със специален режим на движение и подпомагане на екипа в оказване на С. М. П. в дома, на местопроизшествието, транспорт на медицински персонал при оказване С. М. П. на заболели и пострадали лица; специализиран спешен транспорт на пациенти, кръв и т.н”. Не се спори по делото, че ищецът е бил запознат с тази характеристика.

От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че на 29.08.2011г. ищецът ударил с палка в корема З. И., както и че по това време и на това място имало група лица, които спорели за политика.

При тези данни от правна страна съдът намира следното :

Предявените искове са основателни и доказани, поради което следва атакуваното решение да се потвърди. На осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя, че не се установява дисциплинарно нарушение извършено от ищеца. Действително, последният е осъден за извършени от него престъпни деяния, които обаче не са били извършени при и по повод на службата му, и не може да се направи извод, че с тях той е уронил доброто име на работодателя си; както и че вследствие на тях е настъпил такъв резултат или ефект, че в обществото и в публичното пространство да е пострадало доброто име на този работодател.

Доколкото наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, защото извършеното от него не представлява нарушение на трудовата дисциплина, то следва Заповед №РД 08-51/12.09.2011год., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл.188, т.З от КТ, вр. чл.190, т.7 и чл.187, т.8 от КТ и Заповед №РД 07-284/12.09.2011год., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на З. Г., поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение", да бъдат отменени. При този изход, следва да се уважи и иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ като ищецът бъде възстановен на предишната длъжност "шофьор " в Ц. за С. М. П. гр.К.-ФСМП Д.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N1/24.01.2012г., постановено по гр.д.N 527/2011г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.