ПРОТОКОЛ
№ 202
гр. Варна, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Стефка Георгиева Якимова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600307 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Д. Н. АЛ., редовно призован, явява се лично и
с адв. Г.Х. Г. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Адв.В.З. В., редовно призован, не се явява поради служебен
ангажимент.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я..
В.Л. Д-Р ТИХОМИРА СТ., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Г. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият устно се запознава със съдържанието на
заключението на вещото лице.
1
Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на вещото
лице.
В.Л. Д-Р Т.Д. СТ. - 61, бълг. гражданка, с висше образование,
неосъждана, специА.ст по психиатрия, месторабота „Център по психично
здраве“ – гр. Добрич, без родство със страните.
Вещото лице се предупреждава за наказателната отговорност по чл.291,
ал.1 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
Съдебнопсихиатричната експертиза.
В.Л. Д-Р СТ. – Поддържам изцяло изготвеното от мен заключение.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер от 429 /четиристотин
двадесет и девет/ лв. на вещото лице ТИХОМИРА СТ.. /издадени РКО – 1
бр./
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така
изготвеното от мен искане по реда на чл.270, ал.1 от НПК. Намирам, че е
нА.це настъпила промяна в обстоятелства с оглед констатациите за
нарушение на взетата мярка по отношение на Д.А. „Домашен арест“ и това
налага приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 – замяна на тази му мярка
за неотклонение с по-тежката, а по-тежката е „Задържане под стража“.
Съответно молбата на Д.А. за изменение на мярката в по-лека моля да я
оставите без уважение дотолкова, доколкото соченото влошено здравословно
състояние не бе доказано със способите предвидени в НПК, а именно
заключението по назначената от Вас СПЕ.
АДВ. Г. - Уважаеми Апелативни съдии, моля да не уважавате искането
на представителя на прокуратурата за изменение на мярката за неотклонение
на клиента ми Д.А. в по-тежка такава, поради следните причини:
Цитират се нарушения, повече от 50 на брой, според представените в
делото доказателства, а не се отчита факта, че от самото установяване на
нарушенията в отчитане на зоната с гривната ние с колегата като негови
защитници искахме смяната на самото устройство поради действителни
грешки установени на място от служителите. Не бе уважено това искане.
На второ място, цитирахме желанието на клиента ни и фактът, че се
отчита нарушение на зоната на устройството, а всъщност клиентът ни е в
дома си, в леглото си, в банята, на терасата или е слязъл, от втория етаж
където живее, да отвори на проверяващите го служители. Въпреки
многократно отчетените грешки в апаратурата и нашите искания за смяна на
гривната и устройството за проследяване в дома му с нови, други проверени,
2
калибрирани такива, това ни искане и желанието на клиента ни не бе
уважено.
Освен това не бе уважено искането ни за промяна на мярката в по-лека
подходяща „Гаранция“ или „Подписка“.
Не на последно място не бе изпълнено искането ни за назначаването на
вещи лица извън съдебен район гр. Добрич, както и искането ни за повторна-
комплексна експертиза, която да отговори на въпроса какъв по вид е афектът
на клиента ни, за който се говори в първата назначена експертиза. Знаем, че
точно този въпрос не е коректно уточнен. Записано е че има афект, но той не е
физиологичен и това за мен означава, че е патологичен и следва делото да
бъде прекратено. Представените съдебни практики в гр. Добрич не бяха
оценени и съвсем нормално този афект, който е продължил повече от 15 мин.,
при условие, че дразнителят с отправените обидни думи и псувни не са били
еднократен акт.
За мен освен всичко казано и казаното от колегата в молбата пред Вас
считам, че тази мярка, която е в момента е променила неговото психо-
емоционално състояние, следва да се назначи комплексна експертиза, в която
да участва психолог. С всичко това считам, че са нарушени правата на моя
клиент и за това Ви моля да бъде назначена комплексна експертиза, с
участието на психолог и психиатър извън района на гр. Добрич, с която да се
установи по категоричен начин психо-емоционалното състояние на клиента
ми към момента защото има данни, включително и разпита на бащата, че от
произшествието, до момента, има промяна в неговото здравословно
състояние. Предвид на това Ви моля тази експертиза да не се приема и
мярката да бъде променена в подходяща „Парична гаранция“ или
„Подписка“.
ПОДС.А. - Моля да ми бъде дадена възможност да се лекувам. В момента
съм много зле. Искам да ми бъде предоставена възможността да се лекувам и
да имам време за себе си и да преосмисля всичко, защото всичко ми влияе на
психиката откакто излязох от мястото за лишени от свобода.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайното съвещание се произнесе с определение в следния
смисъл:
В настоящата процедура по чл.270, ал.1 от НПК въззивният състав
откроява следните съществени фактически положения относно мярката за
неотклонение на подсъдимия:
Д.А. е задържан под стража на 11.08.2020 година, а от 10.11.2020 година
същият е поставен в условията на домашен арест, контролиран чрез
електронно наблюдение. В течение на мониторинга, РС „ИН“-Добрич
констатирала многократни нарушения на мярката за неотклонение. Част от
тях, извършени в периода 19.03.-10.08.2021 година, послужили на
първоинстанционната прокуратура да поиска от първостепенния съд
прилагането на чл.66 от НПК. С определение от 16.08.2021 година
окръжният съд отказал изменение на мярката за неотклонение в по-тежка и
3
макар признавайки факта на нарушения на домашния арест, приел че
отклонението от него е за незначителен период от време или при съмнение за
причини от техническо естество.
По настоящето въззивно дело са постъпили извлечения от системата за
електронно наблюдение, констативни протоколи и обяснения на подсъдимия
във връзка ново деветкратно отклонение от условията на домашния арест за
датите 04.10.2021г. и 05.10.2021г.. При един от тези сигнА. и в условията на
Инструкция №1/20.12.2018г. за взаимодействието на структурите на МВР и
ГД“ИН“ при изпълнение на електронното наблюдение, на място е извършена
проверка от полицията, която установила отсъствие на лицето от дома. За
това нарушение на 05.10.2021 година са снети обяснения от подсъдимия,
който признал напускането на жилището по абсурдна причина - паднал
докато чистил прозорците. Въззивният съд квА.фицира причината като
невъзможна, съдейки от фиксираното дълго време на отсъствие на лицето.
Всъщност и самата причина е без значение, доколкото констатацията за
нарушение на условията по чл.62, ал.1 от НПК е обективна и доказана.
На друг план, в показанията, обслужващи процедурата по чл.270 от
НПК св. Неджет СА. съобщава, че синът му станал раздразнителен у дома,
имал проблеми със съня, но за това не е търсил медицинска помощ. На
основание тези твърдения, въззивният състав прецени необходимост от
специални знания, удовлетворени с изготвената по делото СПЕ. От нейното
съдържание следва извод за отсъствие на психотична продукция при
подсъдимия, като за целите на тази процедура по-подробното обсъждане на
експертизата не е нужно. Казано по друг начин, твърденията на защитниците
в молбата за изменение на мярката за неотклонение остават доказателствено
изолирани.
От всичко изведено дотук следва само един възможен извод и той е, че
подс. А. умишлено е нарушил мярката си домашен арест, отклонявайки се от
адреса си на 04.10. и на 05.10.2021 година в посочените времеви отрязъци с
КП№№105, 106, 107, 108 и 109 на РС „Изпълнение на наказанията“-Добрич.
Неуспешен е опитът фиксираните отклонения да се обясняват с технически
причини, като видно от извлеченията на регистъра, нарушенията не са чести и
постоянни в денонощието, за да се предположи някакъв техен обективен
произход. Недостоверността на оплакванията за необслужван периметър от
електронната гривна следва и от проверката на место, която също е
констатирала отсъствието на лицето от територията на ареста. Доказаните
нарушения на забраната по чл.62, ал.1 от НПК, поставят случая в хипотезата
на чл.66, ал.1 от НПК, което налага изменение на мярката за неотклонение на
подс. Д.А. от домашен арест в задържане под стража.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, по отношение на Д. Н. АЛ., ЕГН
**********, подсъдим по ВНОХД № 307/2021 г. от „ДОМАШЕН АРЕСТ“ в
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:15
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5