О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
30.12.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 30 декември 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4697 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Постъпила е
искова молба от И.С.К., като майка и законен представител на малолетните деца -
С.Д.К. и К.Д.К., в която твърди, че ответникът й бил бивш съпруг. Съгласно
Решение № 1170/ 14.10.2013 г., постановено по гр. дело № 3301/2013 г. по описа
на Районен съд - гр. Стара Загора, бракът им бил прекратен и упражняването на
родителските права по отношение на малолетните ни деца - С.Д.К. и К.Д.К. били
предоставени на нея.
Ответникът бил
осъден да заплаща чрез нея, като майка и законен представител на децата ежемесечна
издръжка, както следва: за детето С. сумата от 130 лева, а за детето К. -
сумата от 180 лева, считано от 14.10.2013г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на основания за тяхното изменяване или
прекратяване.
Към момента на
влизане в сила на горепосоченото решение /14.10.2013г./, С. бил на три, а К. -
на пет години.
Въпреки, че
ответникът към онзи момент /както и към настоящия/ работил в Рудник „Трояново-
3“ ООД към ,,Мини Марица изток” ЕАД и получавал високо трудово възнаграждение,
същият не заплащал дължимата издръжка на децата си. Това наложило да се снабди с
изпълнителен лист и да образува изпълнително дело № 4138/2015г. по описа на СИС
към СтРС. Същото било спряно по нейно искане, тъй като в срока за доброволно
изпълнение, ответникът изпълнил задължението си.
От месец май 2020
година до края на месец октомври 2020г. ответникът не заплащал дължимата
издръжка на децата им, поради което на 23.10.2020г. подала молба за
възобновяване на изпълнителното дело.
Докато родителите
й били живи, получавала известна финансова подкрепа от тях, въпреки че били
пенсионери и страдали от редица заболявания. От влизане в сила на съдебното решение
по бракоразводното дело, до настоящия момент изминал период от седем години.
В този период
настъпили значителни промени, както в икономическите условия и стандарта на
живот в страната, доказателство за което било и многократното увеличение в
размера на минималната работна заплата, така и в нуждите и потребности на
малолетните им деца. Настоящият размер на издръжката от 130 лева, за детето С.
била под нормативно установения минимум, който съгласно чл.142, ал.2 от СК е
равен на 1/4 от минималната работна заплата, тоест - към настоящият момент -
152,50 лева.
Децата били във
възраст на интензивно израстване и нуждите им нараснали значително. Издръжката,
дължима от ответника на децата им, в размер на 130лв., респ. 180лв. се явявала
крайно недостатъчна, за да се справи със завишените им нужди от храна, дрехи,
ученически униформи, учебни помагала и пособия, обувки, за хобита и извънкласни
дейности. В случаите, когато децата боледували, всички лекарства ги закупувала
единствено тя.
С. бил ученик в шести
клас, в спортно училище „Тодор Каблешков“, гр. Стара Загора и тренирал джудо.
Налагало се изцяло да поема разходи за закупуване на спортни екипи и кимона, за
които заплащала по 200 лв. Отделно от това му давала ежедневно по 3-4 лв. за
лични нужди.
Детето К. бил
ученик в четвърти клас в начално училище „Кольо Ганчев“, гр. Стара Загора.
Давала му по 2- 3 лв. за дневни разходи, което формирало средномесечна сума
около 40 - 60 лева.
Многократно
молила ответника за финансова подкрепа, но същият заявявал, че нямал
възможност.
Бившият й съпруг
получава доход, в пъти по-висок от минималната работна заплата, нямал други
непълнолетни деца, които бил безусловно задължен да издържа, поради което имал
възможност да изпълнява вменените му по закон задължения в по-голям обем.
Поради изложените по-горе обстоятелства счита, че ответникът има възможност да
осигурява без особено затруднение на децата им ежемесечна издръжка в
претендирания по-долу размер.
С оглед
измененията в обстоятелствата, при които била присъдена издръжката на
малолетните деца С. и К., а именно - по-високата им възраст, трайно завишените
им нужди и потребности, както и нарасналите цени на стоките и услугите, счита,
че са налице условията на чл.150 от СК и за нея, като майка и законен представител,
се пораждал правния интерес да заведа настоящия иск.
Моли съда
постанови решение, с което на основание чл.150 от СК да:
ИЗМЕНИ размера на
присъдената с решение № 1170/ 14.10.2013г. по гр. дело № 3301/2013г. по описа
на Старозагорски районен съд издръжка, като ОСЪДИ ответника Д.К.К., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца, както следва:
На детето С.Д.К.,
ЕГН **********, чрез И.С.К., ЕГН **********, като майка и законен представител,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300лв. /триста лева/, вместо досега
определената от 130 лв. месечно, считано от датата на предявяване на настоящата
искова молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
На детето К.Д.К.,
ЕГН **********, чрез И.С.К., ЕГН **********, като майка и законен представител,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 270лв. /двеста и седемдесет лева/, вместо
досега определената от 180 лв. месечно, считано от датата на предявяване на
настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване
Претендира разходите,
направени за адвокатско възнаграждение.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.К.К., в който
заявява, че искът е допустим, но по същество неоснователен.
В петитума било
посочено, че ищцата желае да бъде осъден да заплати увеличен размер на
издръжката в размер на 300 /триста/ лева за детето С.Д.К. и 270 /двеста и
седемдесет/ лева за детето К.Д.К., но не бил посочен начин на плащане или № на
банкова сметка, ***.127, ал.4 от ГПК.
Правните и
фактически аргументи в посока на неоснователността на иска били следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 СК, за да бъде изменен размерът на издръжката било
необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които била
определена, като релевантни били трайното и съществено изменение в нуждите на
издържания и/или във възможностите на задълженото лице.
Съобразно Чл.
142, ал.1 от СК и утвърдената съдебна практика, размерът на издръжката се
определял според нуждите на лицето, което имало право на нея, като се вземали
предвид възрастта, образованието му и др. обстоятелства от значение за всеки
конкретен случай. Съобразявала се и с възможностите на лицето, което я дължи,
като се определяли неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.
Безспорно от
14.10.2013 г., когато било постановено Решение № 1170 по гр. дело № 3301/2013
г. на Районен съд - Стара Загора, с което бил прекратен брака му с И.С.К.,
изминали седем години. Този период от време действително не бил малък, но
изменението на психическото и физическото развитие на синовете им, както и
нуждите им засега не били такива, че да налагат толкова висок размер на
издръжката. Те все още били малолетни деца, а не тийнейджъри с деликатно
психо-физично състояние и завишени нужди по завършване на образованието. Към
момента двете момчета се нуждаели от необходимия, макар и минимален жизнен стандарт
и достатъчно добро отношение и обич и от двамата родители, за да отраснат
физически и психически здрави, да преодолеят факта на раздялата и да преминат
етапа на основното образование. Към момента платил не само дължимата
първоначално определена издръжка, но и повече от това, независимо от
трудностите, които имал. Това било показателно, че не пренебрегвал тази част от
родителските си задължения. Преди около 4 год., когато майка им заминала да
работи в Германия, почти една година грижите за децата бяха изцяло негова
грижа, а също и на родителите му, които по-късно починали.
Твърди, че обича
много синовете си и иска да им даде колкото се може повече. Това обаче, както било
добре известно, било въпрос не само на желание, а и на реални възможности.
Изменението на обстоятелствата в икономическото състояние на страната,
промените на цените на стоките и услугите, инфлацията се отразявали не само на
другия родител, но и на него самия. Като допълнителна нужда за С., майка му
посочила разходи по спортни екипи и кимона в размер на 200 лева. Законната
представителка на детето, обаче, не ангажирала никакво доказателство, касаещо
разхода, неговия размер и това, че той бил в нейна тежест, а не на спортното
училище. Реално, в момента това било само едно твърдение. Други промени в
начина на живот и в нуждите на синовете им, явяващи се като нови обстоятелства
не били посочени. Нямало представени и доказани конкретни увеличения на
разходите. Не били посочени инфлационни процеси, които с цифри да обосноват
иска до претендирания месечен размер.
Същевременно, в
момента имало налице обстоятелства, които намалявали възможността му да участва
в издръжката на синовете си с исканото повече от двукратно увеличение на
размера й.
Заявява, че пътува
двукратно месечно от с. Медникарово до гр. Стара Загора, за да взема синовете
си и да осъществява с тях режима на лични контакти. Разстоянието в едната
посока било 61 км, само от края на едното населено място до началото на
другото. Всъщност, изминавал това разстояние четири пъти за едно виждане или
осем за месеца. Това правило допълнителен разход на гориво месечно - над 40
литра или около 80 лева. За да покаже любовта си и нужното внимание, за да
компенсира донякъде редките им срещи, водил децата в детски заведения, като се
стараел да изпълни всяко тяхно желание, било то свързано с храна или с някакво
забавление. Това също бил разход на средства, извън издръжката. Изпращал допълнително
на ръка по приятели, а също и по банков път пари с повод и без повод за
момчетата. Закупувал им дрехи и обувки лично, както от Стара Загора, така също
и от Гълъбово. Тъй като живеел на село, гледал домашни животни и птици за лични
нужди, от които редовно изпращал или носил лично в Стара Загора.
Имал и друг син -
от предходен брак, на който не дължал вече по закон издръжка, но в тези трудни
времена помагал и на него по морално
задължение. Родителите му, които починали преди около три години от рак, поемали
част от финансовия му ресурс по това време. Изплащал ВСК ежемесечно в размер на
330 /триста и тридесет/ лева.
За илюстрация на
финансовото му състояние прилага фиш от работна заплата за месеци от януари до
октомври 2020 г., от които било видно, че средно получавал под 1400 /хиляда и
четиристотин/ лева възнаграждение. За периода от 2013 г. до настоящия момент,
размера на трудовото му възнаграждение не било увеличено повече от два пъти, за
да се увеличи повече от два пъти и първоначално претендираната сума.
По гореизложените
причини счита, че претендираното увеличение на издръжката ще е непосилно за него.
Минималната
издръжка според чл.142, ал.2 от СК за едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която от януари 2020 г. е 610 лева,
т.е. минималната издръжка била 152.50 лв.
Във връзка с
гореизложеното, моли съда така предявеният иск по чл.150 от СК да бъде
отхвърлен или при условията на евентуалност да допусне увеличаване на
издръжката до размер, съобразен с критериите на чл.142, ал.2 от СК и ППВС
5/1970 г. или малко над него, а в останалата част - до пълния размер на
претендираното увеличение, иска да бъде отхвърлен.
Претендира направените
разноски по делото.
От изложените
обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде
квалифициран като такъв по чл. 150 СК.
Не се спори по
делото, че детето С.Д.К. е роден на *** *** от родители И.С.К. и Д.К.К., както
и че детето К.Д.К. е роден на *** *** отново с родители И.С.К. и Д.К.К.. Безспорно
е по делото, че ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето С.Д.К.
в размер на 130 лв., а за детето К.Д.К. в размер на 110 лева. В това
производство ищцата следва да ангажира доказателства за променените
обстоятелства от присъждане на издръжката и за възможностите на ответника да заплаща
издръжка в поискания размер, а ответникът да ангажира доказателства за
възможностите си да заплаща издръжка.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът,
счита че следва да приеме представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, тъй като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И : О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение 1170/14.10.2013г., по гр.
дело № 3301/2013г. по описа на Районен съд - Стара Загора; Удостоверение за
раждане № 082206/03.12.2008г.,издадено въз основа на Акт за раждане №
2206/03.12.2008г. на Община Стара Загора, гр. Стара Загора; Удостоверение за
раждане № **********/03.01.2011 г., издадено въз основа на Акт за раждане №
2627/31.12.2010 г. на Община Стара Загора, гр. Стара Загора; Служебна бележка №
107/06.10.2020г., издадена от СУ „Тодор Каблешков” - гр. Стара Загора; Удостоверение
№ 15/06.10.2020г., издадено от НУ „Кольо Ганчев” - гр. Стара Загора; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на И.С. А.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на Д.К.К.; Копие от
удостоверение за брутно месечно възнаграждение с изх.№ ФС-01-530/26.11.2020 г.;
Копия от фишове за трудово възнаграждение - от месец януари до октомври 2020 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни
доказателства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 2.02.2021
г. от 11.10 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, които да
представят доклад по делото, да се изпрати на ищцата копие от отговора и
доказателствата на ответника.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: