О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 91/09.04. Година
2020
Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На 09 април две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Св.Колева
ВЧНД № 64 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба от
образувано по жалба на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ чрез Директора
инж. Консулова, срещу
определение № 176/14.02.2020г. на ОС - Варна, постановено по ЧНД № 45/2020г. по
описа на ВОС. С атакувания съдебен акт е била оставена без уважение жалбата на Директора
на Басейнова Дирекция „Черноморски район” и е било потвърдено постановление
на ВОП от 19.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп №
68/2017 по описа на ОСО при ОП Варна, водено срещу виновното лице за
престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
В жалбата,
поставила началото на въззивното производство, се моли за отмяната на
обжалваното определение и отмяна и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Основното оплакване е свързано с несъгласието на
жалбоподателя с изводите на съда и прокурора, че поведението на Явор Димитров - бивш директор на БДЧР- Варна не съставлява от обективна и субективна страна престъпление
по смисъла на чл.282 от НК. Твърди се, че Явор Димитров не е осъществил контрол
върху изпълнението на обществената поръчка, което според жалбоподателя осъществява
именно състава на чл.282 от НК.
Въззивният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Наказателното производство по дп 68/2017 г. по описа на ОСО при ВОП е
образувано с постановление на прокурор при ВОП на 19.05.2017 г. срещу Виновно
лице за престъпление по чл.282, ал.1 НК - за това, че за времето 28.11.2014г.
до 28.07.2016г. длъжностно лице в БДЧР нарушило служебните си задължения и
превишило властта си във връзка с възлагане на обществена поръчка за ремонт на
водовземни съоръжения с цел да набави за другиго имотна облага и от това са
могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Конкретни лица не са били привлечени като обвиняеми в хода на
досъдебното производство.
С атакуваното постановление от 19.12.2020г. прокурор
при ВОП е прекратил наказателното производство по досъдебното производство пред
себе си, тъй като е приел, че липсват основания разследваната деятелност да се
квалифицира като престъпление по чл.282, чл.285 и чл.219 от НК, тъй като
осъществява признаците на престъпление по чл.212 от НК. Същевременно прокурорът
е постановил материалите да се изпратят на Варненската районна прокуратура за
преценка на събраните доказателства с оглед ангажиране на отговорността на
Светослав Пожидаев, Мирослав Минчев и Доротея Василева за извършено
престъпление по чл.212 от НК.
С атакуваното определение № 176/14.02.2020г. на ОС - Варна,
постановено по ЧНД № 45/2020г. по описа на ВОС, съдът е споделил съображенията
на ВОП, че поведението на Явор Димитров не осъществява признаците на
престъпление нито по чл.282, чл.285 и чл.219 от НК.
Въззивната инстанция намира, че по съществото си коментираното действие
на прокурора представлява изменение на обвинението по смисъла на чл.225 от НПК,
тъй като всъщност с оспорваното постановление е мотивиран извод, че
разследваната деятелност следва да бъде квалифицирана като по-леко наказуемо
престъпление. В тази хипотеза е било достатъчно да се привлекат обвиняемите
лица по новото обвинение от органа, водещ разследването, без наказателното
производство да бъде прекратявано. Този довод намира своята опора както в закона,
така и в ТР № 2 /07.10.2002 г. на ВКС на РБ. В т. 2 на същото е посочено, че
когато в хода на досъдебното производство на обвиняемия се предяви ново
обвинение за по–тежко наказуемо престъпление, за същото, еднакво или по–леко
наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението или в обвинението се включат нови престъпления и нови лица, се
осъществява процесуалното действие изменение на обвинението по чл.212 НПК
(изм.), при което не се налага прокурорът да изготвя постановление за
прекратяване на наказателното производство по предишното обвинение.
Тълкувателното решение не е загубило своето правно обвързващо действие и при
актуалната процесуална уредба. Съобразно действащата правна норма към настоящия
момент - чл. 225 НПК, когато при разследването се разкрият основания да
се приложи закон за по–тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят
фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или
да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва
ново привличане без да се изготвя на постановление за прекратяване на
наказателното производство по предишното обвинение. Нормата на чл.243, ал.9 НПК
изрично закрепва виждането на ВКС, изложено по-горе, като забранява съставяне
на постановление за частично прекратяване в случаите, когато лицето се привлича
наново за същото деяние. В конкретния случай Явор Димитров никога не е бил
привличан към наказателна отговорност по дп № 68/2017 г. на ОСО при ВОП. С
атакуваното постановление прокурорът е придавал на едни и същи факти различна
правна квалификация и е посочил кои са лицата, които следва да се привлекат към
наказателна отговорност т.е. касае се за изменение на обвинението в хода на
досъдебното производство, и то при липса на привлечено към наказателна
отговорност лице. В тази своя преценка прокурорът се ползва с автономност,
която не подлежи на съдебен контрол и попада извън предметните предели на
произнасянето по чл.243 от НПК. Това е така, защото съгласно чл.127, т.1
от Конституцията на РБ прокуратурата ръководи разследването и
упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Единствено от суверенната
преценка на прокурора зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на
обвиняеми и за какви престъпления - чл.46, ал.1
и ал.2, т.1 от
НПК. В това отношение представителят на държавното обвинение не може
да получава указания от други органи (с изключение на висшестоящия прокурор), и
особено от съда. Извън изрично посочените в закона случаи съдът не може да
интервенира в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки
изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат
привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или, че трябва да бъде
повдигнато обвинение и за други престъпни посегателства. Затова преценката на
прокурора, че не Явор Димитров, а други три лица следва да бъдат привлечени към
наказателна отговорност, не подлежи на съдебен контрол. Затова и жалбата,
сезирала ОС Варна, се явяват процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу
акт на прокурора, който не подлежи на съдебен контрол.
На следващо
място следва да се посочи още едно съображение, обосноваващо недопустимост на
жалбата, тъй като Басейнова Дирекция „Черноморски район” не се легитимира като
ощетено юридическо лице. Престъплението по чл.282 ал.1 от НК е в Глава VIII на
НК, наречена „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел II – „Престъпления по
служба“. Съобразно обвързващото тълкуване, дадено с Постановление № 2 от
9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г., Пленум на ВС,
т. 2, съставът на престъплението по чл.282, ал.1 НК е осъществен, когато
от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни
последици. Т.е. настъпването на вреди не е елемент от обективната страна на
престъпния състав, което от своя страна изключва възможността който и да е
правен субект да се легитимира като пострадал или ощетено юридическо лице по
смисъла на чл.74 и чл.84 от НПК. Затова и Басейнова Дирекция „Черноморски
район” не е легитимирано лице да атакува постановлението на прокурора.
ВОС като се
е произнесъл по процесуално недопустима жалба е постановил и незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен. При липсата на надлежно сезиране съдът не би
могъл да упражни правомощията си.
За гарантиране интересите на правоприлагането разпоредбата
на чл.243 ал.10 от НПК предоставя възможност постановлението за прекратяване да
бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В
обсега на компетентността си такова произнасяне би могло да засегне проявените
по делото факти и категорично да обобщи следващите се правни изводи. Такава
правна възможност за сезиране от страна на съда е предвидена в чл. 42 ал. 3 от НПК, поради което и материалите по делото ведно с настоящия съдебен акт следва
да бъдат изпратени на Апелативна прокуратура гр.Варна за проверка по съществото
на изложените в жалбите възражения.
Предвид
изложеното, на основание чл. 243, ал.8, чл. 341, ал.2 и в чл.42 ал. 3 от НПК от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 176/14.02.2020г. на ОС - Варна,
постановено по ЧНД № 45/2020г. по описа на ВОС, с което е било
потвърдено постановление на прокурор при ВОП от
19.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп № 68/2017 по
описа на ОСО при ОП Варна, водено срещу виновното лице за престъпление по
чл.282 ал.1 от НК.
ИЗПРАЩА материалите по делото, ведно с копие от настоящото
определение, на Апелативна прокуратура гр. Варна за преценка по реда на чл.243,
ал.10 от НПК по обосноваността и законосъобразността на постановление на прокурор при ВОП
от 19.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство по дп № 68/2017
по описа на ОСО при ОП Варна, водено срещу виновното лице за престъпление по
чл.282 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.