РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110108409 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск от ***АД срещу „*** по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да върне
сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща
заплатена от заявителя на длъжника сума на 20.09.2022 г. без основание за съгласуване
условията за присъединяване с „***“ АД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ),
към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана
мощност 0,07 MW, находяща се в ПИ *** което плащане е направено по проформа фактура
№ **********, към която е издадена фактура № ***/20.09.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 4429/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към
електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване
условия за присъединяване с „***“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно
напрежение на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с инсталирана мощност 0,7
МW, находяща се ПИ *****, гр.***, поръчка ****. Плащането било направено по проформа
фактура ***, към която е издадена фактура ***/20.09.2022г. Счита, че сумата е била
недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда
ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ***, която не се следва за централи
до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Таксата бил произволно определена, не да
съществува нормативна обосновка за дължимостта й. Сочи, че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено,
че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определяне с наредба, а в
ал.8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже
присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на
възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Счита, че събраната
така за съгласуване на условията за присъединяване с „***“ ЕАД се явява втора такса по
платена услуга и не съставлява проучване за условията за приесъединяване на ФЕЦ.
Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната
мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната 1 мрежа
средно напрежение съгл чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
1
разпределителните електрически мрежи не представлява проучване на присъединяване на
обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по
одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от
Ви с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е
предвидена такса. Иска уважаване на претенцията.
Ответникът *** в срока по чл. 131 ГПК поддържа, че със заявление от 17.06.2022г., е
заявило проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа
(ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа и по конкретно такава с номинална изходна
мощност 0,7 МW, находяща се ПИ ***. Ищцовото дружество било информирано, че на осн.
чл.53, ал.2 от Наредба 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.
енергия към преносната и разпределителната мрежа е подадено искането към „***“ ЕАД за
съгласуване на условията за присъединяване на фотоволтаичната централа предвидена за
изграждане в ПИ *** като е посочено, че становище от „***“ ЕАД е задължителна
предпоставка за реализиране на процедурата за присъединяване. При „** постъпило писмо
на „***ЕАД", че на основание чл.102 (3) от Наредба №6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, е необходимо да се заплатите цена за проучване в
размер на 7848,00лв. с ДДС и след предоставяне на документ за платена цена за проучване,
***ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането.
Излага се, че предвид дадените от ***ЕАД указания, от страна на *** е издадена ***-
фактура № ***/15.09.2022г., на стойност 7848,00лв. На дата 31.01.2023. сумата от 7848,00лв.
по издадената проформафактура била заплатена от ищеца. На 27.09.2022г. от *** с преводно
нареждане сумата е преведена на системния оператор и с оглед постъпилото плащане от
страна на „***" ЕАД е издадена фактура № ***/27.09.2022г. за преведената сума от
7848,00лв. След плащането в *** постъпва писмо на ***ЕАД с което се сочи, че системния
оператор няма възражения посочената ***да се присъедини към кабелен електропровод 20кв
„***“, извод от п/ст „***
Като счита, че *съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора
на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл.53 ал.2 от Наредба № 6 следва да се
окачестви, като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което
съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на
***ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ
с обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7748лв, публично
достъпна на интернет страницата на „***“ ЕАД, намира, че е било налице основание за
даване на сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че ***извършило вменените си по
закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с
електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало положително
становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа
енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с
изх. № ПВИ-2606#1/11.01.2023г. и е бил сключен предварителен договор за присъединяване
на обект за производство на електрическа енергия.
Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице – помагач на негова
страна - ***. Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното
плащане. Сочи, че е изискало плащане предвид полученото в ****, с което се посочва че
искането за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за
присъединяване на към електрорапределителната мрежа на ***с инсталирана мощност от 2
0,7 МW, находяща се в находяща се *** ще се осъществи след заплащане на цена за
проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС, след заплащането на която ***ЕАД ще пристъпи
към разглеждане на искането. Ответното дружество е получило сумата от 7848,00лв. по
издадената проформа-фактура, а на 27.09.2022г. с преводно нареждане същата сума е
преведена на „***" ЕАД, извършило услугата по съгласуване. Плащането е прието от
получателят, поради което е издадена фактура № ***/27.09.2022г. Счита, че след като
ответното дружество не е окончателен получател на плащането, не следва последното да
носи отговорност за връщането й.
Ответникът предявява обратен иск срещу „***, в случай че бъде осъден да заплати на
ищеца претендираното обезщетение, *** да бъде осъден да му заплати присъдената сума.
2
Иска се отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения обратен иск.
Претендира разноските по делото.
Ответникът по обратния иск „***“ ЕАД е подал на 02.12.2024 г. отговор на обратния
иск, с който го оспорва. Поддържа, че е било поискано присъединяването на обект на
оператора на разпределителната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а
ЗЕ. Касаело се за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
електропроизводствени мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната
система, а именно фотоволтаична централа следователно е било необходимо извършването
не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото
тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба №
6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от
него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51,
ал. 6 от Част трета от Наредбата. Пояснява, че цената е била определена в т. 2.1 от Решение
№ Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че тъй като едно от изискванията за
присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен договор между двата мрежови
оператора за присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа
към елекетропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на относимите
условията, което се извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от
сключването на договора при необходимост от изменение. Твърди се и че ако бъдела приета
тезата на ищеца по главния иск, че не е било налице правно основание за плащане на цената
за проучване на условията за присъединяване, чрез прилагане само на процедура по
съгласуване, би се стигнало до неравнопоставеност на участниците на електроенергийния
пазар и до нарушаване на принципите за конкуренция и финансово стабилен енергиен пазар
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Подадено е искане № ********** от 17.06.2022 г., направено от *** до „*** за
проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за обект, находящ
се в гр. Г***, с номинална изходна мощност на електрическата централа от 70 kW.
Декларирано е, че произвежданата електроенергия ще бъде използвана за собствено
потребление.
От *** е изпратена покана до „*** с изх. № ***от 24.06.2022 г. за предоставяне на
документ за собственост за заявения имот, както и покана с изх. № ***/05.07.2022г., да
уточни за кой имот желае да продължи процедурата.
С искане към ***е направена корекция, с което е декларирано, че ще отдава цялото
количество произвеждана електроенергия в разпределителната мрежа.
Установява се, че от *** е изпратено до „*** искане с изх. № ***г. за съгласуване на
условията за присъединяване на обект: Фотоволтаична електрическа централа с
местоположение на присъединяване: гр. ****
Изпратено е уведомление с изх. № ***от 31.08.2022 г. от *** до „*** за подаденото до
„*** искане за съгласуване на условията за присъединяване на процесния обект към
електроразпределителната мрежа средно напрежение.
Представено е уведомление от 05.09.2022 г. от ***до „*** за необходимостта от
заплащането на цена за проучване в размер на 7 848 лв. с ДДС, на основание чл. 102, ал. 3 от
Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи.
По делото е приложена проформа фактура № ********** от 15.09.2022 г., издадена от
*** в полза на „***за сумата от 7 848 лв., за съгласуване на условия за присъединяване с
ЕСО и такса за проучване условията за присъединяване на ФЕЦ с инсталирана мощност 0,07
MW, находяща се в ПИ ***/УПИ ***
Изпратено е от „***до „Т***. уведомление за дължимостта на такса от 7 848 лв. за
проучване, за което от електроразпределителното дружество е изготвена и проформа
фактурата от 15.09.2022 г.
Приложена е фактура от 20.09.2022 г., от която се установява, че сумата от 7 848 лв. е
заплатена в полза на „***, като за основание на плащането е посочена проформа фактура
***.
3
Видно от платежно нареждане от 27.09.2022 г. от **** е заплатена сумата от 7 848 лв.
в полза на *** за проучване условията по присъединяване на ***
Представена е и фактура № ***от 27.09.2022 г., издадена от „*** на „*** за сумата от
7 848 лв. за проучване за присъединяване на обект към ***
По делото е приложено писмо от 28.09.2022 г. от „*** до ***, с което уведомяват, че
„***“ ЕАД не възразява ***с инсталирана мощност от 0,07 MW, находяща се в ***, да се
присъедини към кабелен електропровод 20 kV „****“, извод от п/ст ***
Изготвено е становище от 20.10.2022 г. от „*** до „**** на основание чл. 56 от
Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предвид
полученото съгласувателно становище от 28.09.2022 г. от „Е***
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция по реда на чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1. Предвид уважаване искането на
ответника***за привличане в производството на трето лице-помагач, е предявен и обратен
иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу последния.
Съобразно това, за успешното доказване на ищцовата претенция страната е следвало
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника сумата
от 7 848 лв. на 20.07.2022 г.
При установяването на горните обстоятелства ответника следвало да докаже, че е
било налице основание за заплащане на сумата от 7748,00 лв., вкл. че предвиденото
съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа
на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа
средно напрежение съгл. чл.53 ал.2 от Наредба № 6 представлява проучване на
присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по
количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на ***ЕАД по позицията „2.1
Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана
мощност до 15 MB включително", на стойност 7748лв.
С постановеното по делото определение от 23.10.2024 г. по чл. 140 ГПК съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване извършеното от ищцовата страна -
***, в полза на ответника *** заплащане на сумата от 7 848 лв. Последното се установява и
от представените доказателства - проформа фактура № ***от 15.09.2022 г., към която е
издадена фактура № ********** от 20.09.2022 г.
Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за доказани вменените
в тежест на ищцовото дружество обстоятелства, поради което на анализ подлежат
направените от ответника възражения по съществото на спора.
Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно
операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на
производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа
енергия, разположени на съответната територия в хипотезите на т. 1-4 от същатата
разпоредба. Според чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната
мрежа се определят с наредба, приета от КЕВР
В случая, видно от представеното по делото уведомление от 28.07.2022 г. от „***“
ЕАД до „*** първият е предпоставил разглеждането на искането на ответника за съгласуване
на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ***на ищеца с
инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в П*** от заплащането на сумата от 7 848 лв.
на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи. Предвид това ответникът е поискал заплащането на същата от „*** във връзка с
искането на последния за проучване условията за присъединяване на обект на производител
на
В настоящия случай, с оглед момента на подаването на искането на ищеца за
проучване на условията за присъединяване на ***към електроразпределителната мрежа –
17.06.2022 г., съдът приема, че относима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/, която към момента
4
е отменена. В Част трета – „Присъединяване на обекти на производители на електрическа
енергия към електрическите мрежи”, Глава четвърта „Ред за присъединяване на
електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ”, Раздел I.
„Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване”, чл. 51, ал. 1 на
Наредба № 6 е прието, че писменото искане за проучване на условията и начина на
присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1.
оператора на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна
мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на
електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е
равна на или по-малка от 5 MW . В настоящия случай няма спор, че ФвЕЦ е с мощност под 5
MW, следователно правоотношението се развива между ищеца и ответника по главния иск.
Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6 всяко проучване се заплаща по ценоразписа на услугите на
съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 1 Наредба № 6
мрежовият оператор – в случая **** определя условията за присъединяване на
електрическата централа към съответната електрическа мрежа – в настоящия спор -
електроразпределителната такава, а според ал. 2 този оператор съгласува с оператора на
преносна мрежа – в конкретния случай - „*** условията за присъединяване на електрическа
централа към разпределителната мрежа средно напрежение.
Нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда съгласуването на операторите на
разпределителни мрежи с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. След
съгласуването операторът на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за
присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на разпределителната мрежа за
сключването му в срок от 25 дни от получаване на поканата. Именно за това съгласуване в
настоящата хипотеза операторът на преносната мрежа „***“ ЕАД е претендирало
процесната сума от 7 848 лв., а именно като предпоставка за разглеждането на искането на
производителя на електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата
мрежа.
Съобразно приложеното по делото становище от ***“ относно условията за
присъединяване на обект за производство на ел. енергия извън тези, уредени от ЗЕВИ АД от
20.10.2022г. /л.91/ съдът намира, че в случая проучването е извършено от
електроразпределителното дружество, в съответствие с чл. 56 от Наредбата, а не от
оператора на преносната мрежа.
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между употребените в
подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на условия за присъединяване на
електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това, доколкото самите
действия по съгласуване и проучване представляват различни етапи на процедурата по
присъединяване на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. В
подкрепа на това се явява фактът на обособяване от страна на законодателя на две различни
разпоредби, уреждащи съответния етап и предвиждащи различни участници в него, а
именно: за съгласуване условията между оператора на разпределителното дружество и този
на преносната мрежа досежно условията за присъединяване на обект към ел. мрежа /чл. 53
от Наредбата/ и за проучване, което се извършва от мрежовия оператор, а в случая от
електроразпределителното дружество /чл. 56 от Наредбата/.
В този смисъл неправилно се явява твърдението на въззивника „***, че съгласуването
съставлява проучване, за което на електроразпределителното дружество ***се дължи такса
за сключване на договор за проучване. В Наредба № 6 не е предвидено задължение за
заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване.
Освен това от КЕВР няма определена такава цена. В случая, доколкото заявената за
присъединяване ***е с обща инсталирана електрическа генераторна мощност от 0,7 M W,
то проучването правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното
дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната
такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл. 51, ал. 6 от Наредбата
ценоразпис. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е сключил предварителен договор за
присъединяване на ФвЕЦ, доколкото това действие касае следващ етап от
присъединителния процес / изводи в този смисъл в Решение №1222/15.11.2024 г. по в.гр.д.
№***/2024 г. по описа на ВОС, ТО, IA състав и Решение №10/07.01.2025 г. по в.гр.д.
5
№2139/2024 г. по описа на ВОС, ТО, IV състав/.
Посоченото навежда до извода, че доколкото нито в Наредбата е предвидена
дължимостта на такса за съгласуване, предвид това, че от „***“ ЕАД е сторено именно това,
а не проучване, задължението за извършването на което е вменено в тежест на друго лице,
нито по тълкувателен път може да бъде обосновано предположение за дължимостта на
такава за извършеното съгласуване, то искът на „***“ АД следва да бъде уважен.
Необходимо е да се посочи, че съдът счита, че е събрана такса за „съгласуване“ от
страна на ответника по главния иск, съобазявайки писмото от 31.08.2022г. изпратено до
ищеца /л.43/, в което е посочено, че е изпратено искане за съгласуване до ***, както и във
проформа фактура и фактурата за платената сума е посочено, че е за услуга „съгласуване на
условия за присъединяване с ***“. В последните два документа фигурира и посочване
„такса за проучване условия“, с оглед на което се достига до неяснова за основанието за
задължението респ. за плащането на сумата, с оглед на което, за да изведе извод, че сумата е
искана и платена за „съгласуване“ съдът съобразява искането на „***и съответно писмото
изпратено от*** до ищеца, видно от които се касае за услуга за „съгласуване“, за която съдът
намира, че не се дължи такса.
Следва да се посочи, че при наличие за „*** на основание за събиране на такса за
„проучване“ на условията за присъединяване, то това би представлявало различна услуга от
тази за която към момента от ищеца са събрани 7848лв. и съответно е налице възможност за
разпределителното дружество да търси сумата, за услугата, за която тя се дължи.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът намира
следното:
Предвид сбъдването на вътрешно – процесуалното условие, а именно уважаването на
първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по него *** е доказването на получаване на сумата от 7 848 лв. на
20.09.2022 г. от ****, като за тази сума е издал проформа-фактура № ***/15.09.2022 г., както
и че е заплатил същата сума на 27.09.2022 г. на „***с преводно нареждане № ***и с оглед
постъпилото плащане от страна на „***" ЕАД е издадена фактура № ***/27.09.2022 г.
Ответникът по обратния иск „*** е следвало да докаже, че има правно основание да
събере процесната сума и да я задължи вкл., че тя е събрана за „Проучване за
присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB
включително" и нормативно установения й размер възлиза на 7 848 лв.
По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „*** получаването на
сумата от 7 848 лв. на 20.09.2022 г. от**** както и издаването на проформа-фактура № ***от
15.09.2022 г. за сумата. Установява се и от приложеното платежно нареждане от 27.09.2022 г.
извършеното от *** плащане на процесната сума, за което и последният е издал фактура №
****/27.09.2022 г.
Мотиви за недължимостта в полза на „*** на сумата в размер на 7 848 лв.,
претендирана от последния като такса за проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 5 MW включително, вече са изложени,
поради което и не следва да бъдат преповтаряни.
Част четвърта на Наредбата, „Присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа”, Глава шеста „Ред за присъединяване”,
Раздел I „Искане за проучване за присъединяване” на Наредба № 6, в своя чл. 102,
конкретизира обектите, които следва да бъдат присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ. Едни
от тях са присъединителните електропроводи високо или средно напрежение, собственост
на оператора на разпределителната мрежа, присъединени към преносната мрежа. За
проучване на условията и начина за присъединяване на обект на оператора на
разпределителната мрежа към преносната мрежа операторът на разпределителната мрежа
подава писмено искане до оператора на преносната мрежа при изграждане на нов обект, като
според чл. 102, ал. 3 Наредба № 6 проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис
на услугите на оператора на преносната мрежа. Чл. 102, ал. 4 Наредба № 6 пък предвижда,
че когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени мощности, които ще
работят в паралел с електроенергийната система, освен искането по чл. 102, ал. 1 се подават
и документи по реда на Част трета от Наредбата.
Неотносима към процесния спор е процедурата по Част четвърта, Глава шеста и по-
6
конкретно чл. 102 от Наредбата, доколкото тази норма урежда присъединяването на обекти
на оператори на разпределителните мрежи към електропреносната мрежа, а не на
производители на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.
Доказателствата по делото не водят и до извод, че ищецът отговоря на критериите за
„оператор на разпределителна мрежа“, описани в определението, дадено в § 34б б. "а" от ДР
на ЗЕ. Неотносимостта на процедурата по Част четвърта, Глава шеста от Наредбата прави
ирелевантни аргументите за значението на предварителното проучване по чл. 104, ал. 1 от
Наредбата и неравнопоставеността на участниците в електроенергийния пазар,
конкуренцията помежду им и нарушаването на стабилността на енергийния пазар, до които
би се достигнало ако не се заплаща такса за съгласуването, в случай че се извършва само тя.
Изложеното налага извод за основателност на претенцията по обратния иск, поради
което същата следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода от спора право на разноски има ищецът *** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Страната своевременно е направила искане за присъждането на разноски и е
представила доказателства за реалното им извършване, като й се следват такива както за
проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 4429/2024 г. по описа на Районен съд –
Варна, така и за настоящото.
Пред заповедния съд са представени доказателства за заплащането на държавна
такса от 156,96 лв. и адвокатско възнаграждение от 700 лв., за което е представен договор за
правна помощ, съгласно който сумата е заплатена в брой, като в тази част договора има
характера на разписка, в съответствие с дадените задължителни тълкувания в ТР № 4/ 2014
г. на ОСГТК на ВКС, или общо дължимата сума е 856,96 лв.
В исковото производство от ищеца е заплатена държавна такса от 156,96 лв. и е
представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който заплатеното в брой
възнаграждение е в размер на 1 100 лв.
Възражението на ответника *** за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна съдът намира за неоснователно. Минималният размер на следващото се
възнаграждение е 1 084,80 лв., доколкото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Настоящият състав обаче счита, че следва да ползва посочените в
Наредбата размери като ориентир, с оглед отчитане спецификата на адвокатската работа и
справедливото й остойностяване.
Претендираната сума е в достатъчно близък размер до минималната такава по
посочената Наредба, поради което не следва да се редуцира, поради което на ищеца за
производството пред исковия съд се следва сума в общ размер на 1 256,96 лв.
С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него *** се следва
заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представено по делото е платежно
нареждане за сумата от 313,92 лв., явяваща се дължима държавна такса по обратния иск,
както и договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024 г., съобразно който уговореното
адвокатско възнаграждение е 2 592 лв. с ДДС. Заплащането на същото е следвало да се
извърши по Б. път, за което е представена фактура от 27.08.2024 г..
Ответникът по обратния иск е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което по
изложените по-горе съображения за прилагане на минималните по Наредбата
възнаграждения съдът следва уважи, като определи на ищеца по обратния иск адвокатско
възнаграждение от 1084 лв. без ДДС и при приложение на пар. 2 от Наредбата – му се
присъди 1300,80 лв. с ДДС.
На ищеца по обратния иск следва да се присъдят разноски от 1614,72лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, че
***, ДЪЛЖИ да върне на „*** сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин
7
четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на 20.09.2022 г. без основание стойност
за съгласуване условията за присъединяване с „***“ АД на фотоволтаична електрическа
централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в ***, което плащане е направено по проформа
- фактура № ****/15.09.2022 г. , издадена от ***, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № ***/20.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на Районен съд –
Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***,
сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща
платена на 27.09.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване
с „ЕС***О“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна
мрежа средно напрежение за обект: ***с инсталирана мощност 0,07 MW, находяща се в ПИ
***, за което е издадена фактура № ***/27.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „***изпълни постановеното срещу него установително
решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на на
***, сумата от 1 256,96 лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 856,96 лв.
/осемстотин петдесет и шест лева и девет десет и шест стотинки/ - разноски по ч.гр.д. №
4429/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА „****, със седалище и адрес на управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 1614,72лв. /хиляда шестстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски по обратния
иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „*** на
страната на ответника ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8