Р
Е Ш Е Н И Е
№508
19.12.2019г.град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав на
двадесет и осми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове:
Б. Илиев Мариана
Д.
при
участието на секретаря ……………като разгледа докладваното от съдията Б.Илиев
въззивно гр.д.№806 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производството се развива по реда на
чл.437 ал.1 във връзка с чл.435 ал.2 и
следващите от Гражданския
процесуален кодекс. Обжалва
се постановление за разноски инкорпорирано в разпореждане от 01.10.2019г. на
частен съдебен изпълнител Д.Даскалов, рег.№887 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд гр.Пазарджик постановени по изпълнително дело №********** 0326
.Жалбоподателят Б. Г.Г. ***,чрез пълномощника си адв.П.К. от ПАК твърди ,че с
ПДИ на доверителя му е съобщено за присъдени разноски в р-р на 5200лв.-за адвокатско възнаграждение
по изп.дело. С възражения изразили становище срещу прекомерно завишения размер
на адвокатското възнаграждение,който е определен въз основа на два броя
договори за правна защита и съдействие от 12.07.2019г. Мотивирайки
разпореждането си Ч.С.И е приел,че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Счита,че адвокатския хонорар в р-р на 5200лв. който е
присъден е прекомерно висок спрямо действителната и правна сложност на
образуваните изп.дела и противоречи на обективната икономическа
обстановка,както и правилата на морала.Твърди,че и двете дела са абсолютно
идентични,като единствена разлика е взискателя по делото,с оглед на което
адв.хонорар в р-р от по 2600лв. за всяко
от тях е „меко казано“ прекомерно завишен ,а от друга страна тезата на
взискателя ,че сходството в делата не влияе върху размера на адвокатския
хонорар тъй като всяко едно от тях било отделно производство не следвало да се
възприема,както и тезата на Ч.С.И. ,че длъжникът нямал намерение да предприема
действия по изпълнението въз основа на което
приема,че адвокатския хонорар не е завишен била недопустима. Моли да се отмени разпореждането за
разноски и като се съобрази ниската
степен на фактическа и правна сложност на изп.дела да се определи нов размер на
адв.възнаграждение в р-ра на 200лв., а Ч.С.И да намали и своите такси по ТТРЗЧСИ.Претендира
присъждане на разноски в производството по обжалване по приложен списък.
В законния
срок не е постъпило становище от противната страна.
В мотивите си
към становището по жалбата ЧСИ Д.Даскалов поддържа ,че жалбата е допустима,но
неоснователна по съображения изложени в
него. Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Изпълнителното
производство по цитираното дело, е образувано по искане на взискателия И. Б.М. ***,чрез
адв.Т.Б. от ПАК против Б. Г.Г. *** и
издаден изпълнителен лист от 21.04.2004г. по н.о.х.д.№281/2001г. на РС
Пазарджик за сумата в р-р на 10 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане,ведно със законната лихва смитано от
04.07.2001г. до окончателното изплащане и сумата 1000 лв. обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане ,ведно със законната лихва
считано от 04.07.2001г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 90лв.
разноски по делото. По делото е
изпратена поканата за доброволно
изпълнение връчена по надлежен ред на длъжника Б. Г.Г.,чрез пълномощника му
адв.П.К. от ПАК на 05.11.2019г.. С
възражение №19750 от 27.09.2019г.длъжникът Б. Г.Г.,чрез пълномощника си адв.П.К.
от ПАК е възразила срещу претендираните
разноски за адв.възнаграждение от взискателя в р-р на 2600лв. ,като е
формулирано искане за тяхното намаляване до р-ра на 200лв. С разпореждане от 01.10.2019г. на частен съдебен изпълнител Д.Даскалов е отказал да редуцира приетия в
изпълнителното производство адвокатски хонорар в р-р на 2 600лв.
Подадената жалба е
процесуално допустима . Жалбата е подадена от активно легитимирана
страна . В текста на чл. 435 ал. 2
т.7 от ГПК е посочено, че длъжника може
да обжалва разноските по изпълнението . Жалбата е подадена
в преклузивния едноседмичен срок
по чл. 436 ал.1 от ГПК ( на
длъжника е изпратено
писмо с препис от разпореждане
от 01.10.2019г. на частен съдебен изпълнител Д.Даскалов с което е отказал да редуцира приетия в
изпълнителното производство адвокатски хонорар в р-р на 2 600лв. - връчено по надлежен ред,чрез
пълномощника адв.П.К. на 09.10. 2019г. , а жалбата е
подадена чрез ЧСИ на 16.10. 2019г. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за
разноските в изпълнителното производство е уреден в част първа, глава осма,
раздел ІІ, чл. 71-84 ГПК. Като норми
от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са
приложими и за изпълнителното производство. Безспорно длъжникът отговаря за
сторените от взискателя разноски по изпълнението, включително за
адвокатско/юрисконсултско/ възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал.1,
т.1
и 2 ГПК, които в
случая не са налице. Касае се за разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които са за сметка на длъжника и същият дължи плащането им в удостоверения
размер или в намаления такъв в хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК. Нормата
на чл. 78, ал.5 ГПК,предвижда
ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно разпоредбата на чл. 36 от
Закона за адвокатурата, регламентираща възмездността на адвокатския труд
и начина на определяне на възнаграждението. Горното е приложимо и при
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение. Съгласно разрешението по
т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС при намаляване на горното възнаграждение съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален
размер.
От книжата по изпълнителното дело се
установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано
изпращане на покана за доброволно изпълнение и след образуването му същото да
бъде присъединено на осн.чл.456 от ГПК към друго изп.дело образувано от
взискателя срещу длъжника Б. Г.Г..По делото са предприети действия за проучване
на имущественото състояние на длъжника с цел да бъде избран способ за
изпълнение на вземането което само по себе си не представлява действие с
фактическа и правна сложност .
Освен това между взискателя и
упълномощения от него адвокат е приложено пълномощно за процесуално
представителство за образуване на
изпълнителното дело, за водене и защита
по същото до окончателното
събиране на дължимите суми или уговорен
е адвокатски хонорар както за образуване
на изпълнително производство ,така и за водене на изпълнително дело т.е за извършването на необходимите действия по удовлетворяване на вземанията на
кредитора. Съдът не споделя тезата застъпена в писмено становище
на ответната страна,че сходството в делата не влияел върху размера на
адвокатския хонорар ,тъй като всяко едно от тях било отделно производство. В тази връзка следва да се отбележи,че
образуваните две изплънтелни дела са идентични като разликата е по отношение на
взискателя по делото ,т.е не се касае за
различни взискатели с различни вземания ,на различни основания с оглед на което
адвокатския хонорар който е присъден е прекомерно висок спрямо фактическата и
правна сложност на делата Като се вземе предвид размера на
претенцията и по правилата на чл. 10, т.2 във връзка с чл. 7, ал.2 от Наредба №
1/2014 г., минималният размер на
възнаграждението е 490 лв. Към тази сума
следва да се прибавят още 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от същата наредба,
която е дължима за образуване на изпълнително дело. Съгласно разрешението по
т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС при намаляване на горното възнаграждение съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
Наредба минимален размер. Тъй като съдът не констатира наличие на фактическа
и правна сложност по изпълнителното дело,
общият размер на минималното възнаграждение следва да бъде определен на
490 лв., до който размер следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело. В случая
задължението по изпълнителния лист не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение,поради
което са
наложителни действия свързани с прилагане на принудителни способи. В
предвид на това претендираните от взискателя и приети от ЧСИ разноски по
изп.дело за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до р-ра на
490лв. представляващи законоустановения
и дължим минимум ,съобразно посочените по горе разпоредби. Ето защо обжалваното
разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено до р-ра на
посочената по-горе сума, а жалбата като частично основателна следва да
бъде уважена. С
оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото съдебно-деловодни разноски в р-р на 11лв. изчислени по
компенсация. Водим от изложеното,Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски инкорпорирано в
разпореждане от 01.10.2019г. на частен съдебен изпълнител Д.Даскалов, рег.№887
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик постановени по изпълнително
дело №********** 0326 по описа на същия ЧС в частта, с която е отказал
да редуцира приетия в изпълнителното производство адвокатски хонорар в р-р на 2 600лв. вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
нразмера на адвокатското възнаграждение на адв.Т.Б. *** –пълномощник на
взискателя И. Б.М. по изпълнително дело №20198870400326 по
описа на същия ЧСИ от 2 600лв. на 490лв.
ОСЪЖДА И.Б.М. ***,чрез адв.Т.Б. –ПАК да
заплати на Б.Г. ***,чрез адв.П.К. от ПАК
сума в размер на 11 лв. (двадесет и един лева), представляваща сторени
по делото разноски изчислени по компенсация
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.