Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 19.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 434 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП)
№ 2734/2018 от 20.05.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, с което на И.Д.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ),
на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Карелия слимс” – 30 кутии.
Жалбоподателят
И.Д.С., моли
за отмяна на обжалвания акт,
тъй като намира същия за незаконосъобразен - постановен в противоречие с чл. 57
от ЗАНН, тъй като не били посочени правилно нарушените законови разпоредби, не
ставало ясно кой точно квалифициращ елемент от състава на чл. 233, ал. 3 от ЗМ
е приел за наличен Административнонаказващия орган (АНО) и
в описателната част на НП липсвал обективен елемент от състава на нарушението
по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (пресичане на държавната граница).
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се
явява. Пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на
обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство и допълва, че обжалваният акт бил издаден в
противоречие с разпоредбите на ЗАНН, липсвало описание на нарушението, не била
посочена коректно нарушената норма. Алтернативно от Съда се иска да приложи чл.
28 от ЗАНН, тъй като цигарите били за лична употреба, в минимално количество,
имал болна майка, за която се грижел. Сочи, че наложената санкция била
непосилна за него предвид размера на месечната му заплата.
В
съдебната фаза не
се ангажират доказателства.
АНО
(въззиваемата страна) –
Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен
адрес:***, изпращат представител – Главен
юрисконсулт Велина Стамова, която сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
02.12.2018 година, около 23.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе
„Входящи товарни автомобили”, на път от Република Турция за
Република България пристига съчленено моторно превозно средство
(МПС) - товарен автомобил, състоящ се от влекач марка „Волво” с български
държавен регистрационен
номер ВТ 20 68 КВ и от полуремарке с
български държавен регистрационен номер ВТ 87 53 ЕВ, собственост
на „Орион треид груп” и управляван от българския
гражданин
С..
За превозваната стока водачът на товарния автомобил представя необходимите
документи.
Преди
започване на митническата проверка жалбоподателят е устно поканен от митническия служител Ж.Г.К. да декларира носените от него стоки, валутни
ценности и лични вещи. Същият не декларира нищо.
На
основание чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗМ е извършен външен оглед на влекача и полуремаркето и митническа проверка на кабината
на влекача. При осъществената проверка са открити в левия, страничен долап на
влекача, в печката, зад дървена преграда, захваната с болтче,
укрити
недекларирани цигари „Карелия слимс” – 30 кутии,
всички без български акцизен бандерол.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от жалбоподателя С. е
поискано Писмено обяснение, в което същият сочи, че е закупил цигарите за лично
ползване на семейството му от Турция.
На основание чл. 230 от ЗМ в
присъствието на жалбоподателя С. е съставен от митническия служител Ж.Г.К. и
връчен лично Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 2482/03.12.2018 година, в който
жалбоподателят не е сочи дали има възражения.
Всичко изложено до тук като фактическа обстановка се
случва в присъствието на свидетеля П.В.С..
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
4259 от 02.12.2018 година.
Описаните
по–горе цигари са иззети с Разписка № 0134160
от
дата 02.12.2018 година.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 03.12.2018 година,
цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на
Митница – Бургас.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена
е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 147 лв.
съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, С.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска издава процесното
НП № 2734/2018 на 20.05.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
АНО е констатирал, че нарушението е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 233, ал. 5 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 10.06.2019 година по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя й, а именно че е
получено лично от адресата.
Видно от приетото като
доказателство по делото НП № 1322/2018 от 24.10.2018 година на Заместник-Началника на
Митница – Бургас, влязло в сила на 13.11.2018 година става
ясно, че на С.
за нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, извършено на 07.07.2018 година е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 196
лв.
(наложен е минималният размер на наказанието) и са отнети в полза на
Държавата цигари на стойност 98 лв.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които
се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
(минималният размер) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат
право
съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.
Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с
индивидуален административен акт - Заповед.
Съгласно служебно известната на Съда Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, считано
от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно
посочени митнически учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са
създадени митнически учреждения в структурата на Териториална
дирекция Южна морска, включително МП „Капитан Андреево”, като дейността,
компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения
преминават към създадените такива.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 15.07.2019
година свидетел П.В.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на П.В.С., които са последователни, без вътрешни противоречия и
логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно
отношение към жалбоподателя, което да го провокира превратно или недостоверно да пресъздаде
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация
и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – С., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО,
следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са
и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи, като деянието е
извършено повторно. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на депозиране на
Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези
изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят
е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи, ката АНО е констатирал, че
нарушението е повторно. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците
на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при
посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната
хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил) (в този ред на мисли са неоснователни
възраженията, наведени от жалбоподателя в т. 2 от Жалбата му) . Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от
ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
митническите органи. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 03.12.2018 година актосъставителят Ж.Г.К. е
заемал длъжността „Митнически инспектор” в
Митница – Бургас към Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 15.07.2019 година. Лицето,
подписало НП – Тихомир Бориславов Г., заема към момента на издаването му
длъжността „С.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна
морска.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Стойността на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по
правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна
цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 147 лв. -
общо за цялото количество от 30 кутии, според представеното Становище, в което
е материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав петима членове,
специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-423/30.05.2018 година на Началника на
Митница - Бургас, издадена във връзка със Заповед № ЗАМ - 190/21.02.2017 година
на Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище, се
установява, че продажната цена е определена от АНО, на основание чл. 29, ал. 4,
т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните тютюневи изделия
има регистрирана продажна цена. Съдът констатира, че посочената официална цена
за конкретната процесна търговска марка цигари,
регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в Агенция
„Митници”, съгласно чл. 6 от Наредба за условията и реда за регистриране на
цените на тютюневите изделия, е налична и установена - цигари „Карелия слимс” – 4.90 лв./кутия
от 20 къса. Съобразно така посочената единична продажна цена за процесната марка и съобразно количеството кутии в резултат
на математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно
сумата в размер на 147 лв., формираща общата продажна цена на същите. В този
смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални
документи и данни, ноторно известни и публично
достъпни. Последната не се оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или
други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга
различна продажна цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване
(покупно-продажна цена), Съдът извърши единствено служебно справка в Публичния
регистър относно цената на процесните тютюневи
изделия, достъпен на интернет-страницата на Агенция „Митници”. Поради това, не
се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и
законосъобразно определена, съгласно §
1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на
правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал.
4, т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявена, т.е.
официално регистрирана продажна цена в Публичния регистър на Агенция „Митници”
за цените на тютюневите изделия.
Съгласно
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България
съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение
на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на
самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България. Ето защо възражението,
формулирано в т. 3 от Жалбата е неоснователно.
От показания на свидетеля П.В.С. (митническият служител, осъществил митническия контрол и последвалата митническа проверка, заедно с колегата си Ж.Г.К.), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 02.12.2018 година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в левия, страничен долап на влекача, в печката, зад дървена преграда, захваната с болтче, който влекач управлявал – место, изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетеля П.В.С.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от компетентните органи, последица именно поради отсъствието на знание у тези органи за процесните стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаният по делото свидетел П.В.С. е формирал непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточнява точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките в долапа на влекача, който е управлявал е категорична индиция за незнанието от страна митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като жалбоподателят, влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 30 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 30 броя кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци – изцяло, квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя С.. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в долапа на превозното средство, който е управлявал, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните формите на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Правилна е дадената правна квалификация на нарушението
в АУАН и в НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от
ЗМ, както е и правилно основанието, на което жалбоподателят е санкциониран – за
повторно извършено нарушение на основание ал. 5 на чл. 233 от ЗМ. Т.е. правилна и законосъобразна е преценката на АНО, че
нарушението е извършено от жалбоподателят „повторно” по смисъла на § 1, т. 35
от ДР на ЗМ, съдържащ легално определение на понятието „повторност”
по смисъла на този закон, и съгласно която разпоредба, „повторно” е нарушението, извършено в
срок от една година от влизането в
сила на НП, с което лицето е било наказано за същото по
вид нарушение. Безспорно
установено е по делото, че с влязло в законна сила на 13.11.2018 година НП № 1322/2018
от 24.10.2018 година на Заместник-Началник на Митница Бургас, С. е наказан за извършено от него административно
нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ с „Глоба”
в размер на 196 лв. Деянието, за което е наказан с НП,
предмет на проверка в настоящото производство, е извършено от лицето на 02.12.2018
година, т.е. преди изтичане на едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото нарушение. В тази връзка следва да
се посочи, че не е нарушено правото му на защита, тъй като не е допуснато процесуално
нарушение, свързано с правната квалификация на деянието, т.е. наведеното в т. 1
от Жалбата възражение е неоснователно.
Иначе казано настоящият Съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че в АУАН и в
издаденото НП била налице различна квалификация на вменяваното му нарушение,
тъй като АУАН бил съставен за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал.
1 от ЗМ, а наложената с НП Глоба била за допуснато нарушение вече на чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1, вр.ал. 5
от ЗМ. Не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение, че НП №
1322/2018 от 24.10.2018 година не е описано в процесния АУАН,
доколкото при съставянето на АУАН актосъставителят не е длъжен да знае, че
констатираното нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП и подлежи на
доказване от страна на АНО - нещо, което се установява чрез доказателствата по
делото. Освен това, наличието на това обстоятелство е от значение за размера на
предвидената санкция, но не и за съставомерността на
санкционираното в случая деяние. Както вече бе посочено, видно
от АУАН и НП, в същите се съдържа ясно и точно
описание на нарушението, поради което няма съмнение, че е налице в достатъчна
степен възможност за лицето от даденото описание и посочената като нарушена
норма да разбере какво противоправно поведение му се вменява и да организира
адекватно защитата си. В изложение смисъл е и Решение № 16 от 26.01.2018
година, постановено по КАТД № 289/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Росица Чиркалева – Иванова.
Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на
укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят
е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан
Андреево” и предвид факта, че вече е бил наказван за същото административно
нарушение (видно от обстоятелствената част на НП № 2734/2018 от 20.05.2019
година), както и предвид обстоятелството, че многократно е пресичал границата с
оглед занятието му на шофьор. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С..
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превоза. До същия
правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде
споделен. В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда –
превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС,
не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според
обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността
на своя предмет – цигари.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет
-цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 30 броя кутии
фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос -
освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начинът на превозването им и фактът, че нарушението е повторно, следва да се отчитат за завишаващи обществената
опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита
се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед действащият режим на
митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси
на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП
и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Предвид изложеното горните изводи на Съда не се променят
предвид фактът, че жалбоподателят полага грижи за болната си майка и че
размерът на месечното му възнаграждение е по-малък от този на наложената му
санкция.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е
противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа
контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в
размер от 200 % до 250 % от продажната цена на
недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал. 3 се налага „Глоба” в максималния
размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000
лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000
лв.;
а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер. Видно от представеното и прието като
доказателство по делото НП № 1322/2018 от 24.10.2018 година, влязло в сила
преди датата на инкриминираното деяние – 02.12.2018 година, става ясно, че това
не е първото административно нарушение на жалбоподателя – налице е изключителна
упоритост от страна на жалбоподателя за извършване именно на този вид нарушение
(митническа контрабанда) - тази упоритост Съдът извежда от посоченото по–горе
НП, видно от което, на същия вече е ангажирана административнонаказателната
отговорност за извършено нарушение на чл.233, ал. 3, вр.ал.
1 от ЗМ, което се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство
съобразно чл. 27 от ЗАНН и налага извода, че наложената санкция явно не е
изиграла своята административнонаказателна функция. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства средната възраст на нарушителя
(около 48 години) и обстоятелството, че не е осуетил или правел опити да осуети
митническата проверка, както и размера на месечната
му заплата – около 1 000 лв. (съгласно
изложеното от него в съдебно заседание). Констатира се, че в случая степента
на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като изложените отегчаващи
вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до обществената
опасност на деянието - тя не е висока, тъй като случаят не се разричава от други подобни случаи. С оглед на гореизложеното, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващо вината
обстоятелство, и при незавишена обществена опасност
на деянието, настоящата инстанция намира,
че размерът на административнонаказателната отговорност е правилно определен на
минималния такъв, който размер съответства на финансовото състояние на
жалбоподателя.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е
законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 2734/2018 от 20.05.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, с което на И.Д.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Карелия слимс” – 30 кутии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)