Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65
Добрич, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Добрич, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет
и трета година, І – ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 431/ 2022 г.
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 143, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.П.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. Д.Д., ДАК, срещу Заповед № 8513-49/ 19.07.2022
г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Добрич за
отказ за пререгистрация на ремарке за лек автомобил, рама № 942698 – по
документи, рег. № ****.
Жалбоподателят счита
оспорената Заповед за неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че същата е издадена въз основа на
подадено Заявление № 220851001684 за промяна регистрацията на превозното
средство (ПС), с което е поискана пререгистрация на ремарке за лек автомобил с рег. № ****, рама № 942698 по документи, което е било
закупено на 01.02.2022 г. с писмен договор. Същото ремарке било регистрирано в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Разград, видно от свидетелство за
регистрация, част I с рег. № *********/ 25.04.2006 г. по
описа на ОД МВР – Разград.
Възразява срещу
Заповедта, като сочи, че е безспорно установен собственикът и поставеният
идентификационен номер. Изразява становище, че не е ясна причината, поради
която ОДМВР – Добрич е приела, че направената
предишна регистрация на ремаркето била неправилна.
Прави доказателствени
искания, в т.ч. и за назначаване на съдебно-техническа експертиза с посочени
въпроси.
Ответникът –
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Добрич, в съдебно заседание, редовно
призован, се представлява от гл. юрисконсулт М. Ж., редовно упълномощен, който
оспорва жалбата и счита, че оспорената Заповед е правилна и законосъобразна.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя.
Административен
съд – Добрич, Първи състав, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административното
производство е започнало по Заявление (л. 30) № 220851001684 от 07.02.2022 г. за промяна регистрацията на ПС, подадено от Т.П.Т., с което е поискана
услуга зачисляване в региона, промяна на собственост, промяна на номер на
ремарке туристическо за лек автомобил с национална регистрация, рама № 942698, с дата на първа регистрация 25.10.1994 г.
Ремаркето е от категория О1, ресорно окачване, син цвят и е в движение.
Представен е Договор за покупко-продажба на МПС от
01.02.2022 г. (л. 31), съгласно който ****продава на Т.П.Т. описаното ремарке.
Видно от представеното Свидетелство за регистрация част I (л. 32 - 33),
ремарке за лек автомобил, туристическо, син цвят, с рег. № РР 1742 ЕХ и № 942698
е със собственик ****, дата на първа регистрация 25.10.1994 г.
Видно от Протокол № 6/ 09.02.2022 г. за извършена
проверка на МПС от Комисията при ОД на МВР – Добрич (л. 39) под т. 2 е описано
ремарке за лек автомобил, модел туристическо с рег. № **** и рама № 942698.
Констатацията на Комисията е следната: „На теглича на ПС установени набити
цифри 942698 разместени по хоризонтала и вертикала. Конструкцията на ПС не
съответства на заводски произведена такава. На рег. табела са налични монтажни
отвори, като не съответстват на такива върху детайла, за който е закрепена.
Номер рама не е обозначен, като нестандартен в рег. състояние на ПС. За
проверка относно автентичността на ПС и принадлежността му към СРМПС, издадено
2006 г.“
Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич с
Докладна записка рег. № 851р-527/ 2022 г. (л. 28-29) предлага на Директора на
ОДМВР – Добрич да се извърши проверка от Второ РУ – Добрич на автентичността на
ППС с рег. № РР1742 ЕХ и номер на рама 942698 след извършена проверка от
Комисията по МПС към ОД МВР – Добрич.
След запитване от Второ РУ – Добрич, Началникът на Сектор
ПП при ОДМВР – Разград отговаря, че е извършена справка в информационните
масиви на МВР, при която е установено, че копия на всички налични документи,
послужили за регистрация на туристическо ремарке с рег. № ****, са унищожени
съгласно чл. 37 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.
67 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.), наричана (Наредба №
I-45/24.03.2000 г.).
Съставът на Комисията за проверка на ППС, за които има
съмнение за интервенция по идентификационните номера съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-1/ 02.11.2018 г. за
определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно
средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на
идентификационен номер на пътно превозно средство, издадена от Министъра на
вътрешните работи (Наредба № 8121з-1/02.11.2018 г.) и чл. 7, ал. 3 от Наредба №
I-45/24.03.2000 г., е утвърден със Заповед № 357з-293/ 31.01.2018 г. и със
Заповед № 357з-2358/ 24.11.2020 г. на Директора на ОД МВР - Добрич (л. 46-48).
Събраните материали са изпратени на Районна прокуратура –
Добрич, Териториално отделение Тервел, при което са взети писмени обяснения от
продавача ****и от купувача Т.П.Т. (л. 36 - 37). След извършените действия и
направените заключения, както и предвид дългогодишната употреба на този вид
превозно средство с първа регистрация преди 28 години, прокуратурата отказва да
образува досъдебно производство с Постановление изх. № 00766 от 15.03.2022 г.
(л. 26 - 27).
Комисията за проверка на МПС при ОДМВР – Добрич на
06.07.22 г. отново проверява процесното ремарке с констатация: „Представено
постановление на ДРП № 00766/ 22 г. за отказ за образуване на ДП. Потвърждава се
становището от Протокол № 6/ 09.02.2022 г. от Комисия по МПС при ОДМВР –
Добрич“. (л. 23-24)
В Докладна записка рег. № 851р-3002/ 19.07.2022 г. (л. 19
- 20) ст. инспектор Д. предлага на Началника на Сектор ПП при ОДМВР – Добрич да
издаде заповед за отказ за регистрация на ремаркето, закупено от Т.П.Т.. В тази
Докладна записка се цитира технологичен ред № 851р-3119/ 30.06.2005 г. за
регистрация, промяна в регистрацията, спиране и пускане в движение,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на ППС и издаване на
удостоверителни документи с данни за ПС и собственика, раздел III, т. 18. Изнасят
се данни за двете проверки на 09.02.2022 г. и на 06.07.2022 г. с направените в
протоколите констатации. „Всички посочени несъответствия съставляват пречка да
се направи категоричен и обоснован извод относно идентификацията на ПС и
неговия оригинален номер рама. Идентификационният номер не може да се
предполага. Законът изисква положително установяване на автентичния номер,
изключващо всякакви съмнения относно неговата идентичност.
Несъответствие е констатирано и между времето на продажба
на ПС – по сведение на продавача 2008 г. и представения договор за покупко - продажба
от 01.02.2022 г., което поражда съмнение относно автентичността му.
Посочените по - горе факти и обстоятелства водят до
извода, че не може да се твърди по безспорен начин, че рама № 942698 – по
документи, на ремарке за лек автомобил рег. № ****, е автентичният.
При така установената фактическа обстановка от
извършената проверка, проведените мероприятия и дейности по идентификация, е
констатирана невъзможността да бъде установен поставеният от производителя
автентичен идентификационен номер на процесното ПС.“
В оспорваната Заповед № 8513-49/ 19.07.2022 г., на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич са възприети и
възпроизведени фактическите констатации от протоколите за проверка и Докладната
записка, както и направените с последната изводи, ведно с цитираните норми на
чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП, на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000
г., в резултат на което е отказана пререгистрация на ремарке за лек автомобил,
рама № 942698 – по документи, рег. № ****, представено от Т.П.Т. ***.
По делото е назначена съдебно
- техническа експертиза, заключението (л. 50 – 60) по която е изслушано в
съдебно заседание на 23.01.2023 г. и приобщено към доказателствения материал по
делото. Вещото лице сочи, че от направения оглед на ремаркето, преглед на документи и
техническа литература се установява, че има поставен номер на рама на ремаркето
за лек автомобил с рег. № **** и той е 942698,
като същият е набит в предната част на теглителното устройство, в близост до
заключващия механизъм на буксирното устройство на ремаркето. По отношение
конструкцията на ремаркето и след сверяване с други заводски произведени
ремаркета, вещото лице счита, че процесното туристическо ремарке е „Самоделка“
– самоделно конструирано и самоделно произведено транспортно средство от тип Б,
с изнесени колела встрани, покрити с калници. Категоричен извод дава за това,
че няма следи от механични въздействия върху номера на рамата. Сочи, че цифрите
не са разположени в една линия. Цифрата „2“ е значително по - високо
разположена и леко наклонена вдясно. В началото и края на номера (липсва) няма
поставен ограничителен символ. Като причина за разминаването на цифрите по
хоризонталната ос, както и по вертикала, посочва „най - вероятно“ ръчното
набиване на номера на рамата.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, но
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон.
Отказът е
издаден на основание чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с ал. 1, както и във
връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. Съгласно нормата на чл. 143,
ал. 3 от ЗДвП пътно
превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не
се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен
от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в
полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като
регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Нормата
на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че пътно превозно средство се
регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя
идентификационен номер на превозното средство.
Според чл.
7, ал. 1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. превозните средства, на които не може да се установи
поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство (ПС),
изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за
нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след
поставяне на нов идентификационен номер.
В случая
производството е за пререгистрация поради закупуване от нов собственик съгласно
чл. 14 и сл. от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г.
От данните
по делото е видно, че Комисията за проверка на МПС към ОД на МВР – Добрич на
два пъти е проверявала процесното ремарке – на 09.02.2022 г. и на 06.07.2022 г.
Несъмнено административният
орган се е позовал на факти и доказателства, установени и събрани в
производството, в т.ч. и проверките, закрепени в Протокол № 6/ 09.02.2022 г. и
в Протокол № 30/ 06.07.2022 г. на Комисията. От представените в преписката
доказателства не става ясна причината за повторната проверка от същата Комисия.
При втората проверка е цитирано само едно ново обстоятелство – Постановлението
на ДРП с отказ за образуване на досъдебно производство и се потвърждава
становището от Протокол № 6/ 09.02.2022 г.
Няма данни
да е връчван на жалбоподателя нито Протокол № 6, нито Протокол № 30 на
Комисията, за да вземе становище по тях, да направи своите възражения, искания
по доказателствата, което се явява в нарушение на чл. 54, ал. 1, във връзка с
чл. 35 от АПК и в резултат е довело до нарушаване правата на адресата на
Заповедта.
Същевременно
от приложените по делото доказателства - свидетелство за регистрация на
ремаркето, се установява, че неговата първа регистрация е от 25.10.1994 г.
Видно от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно,
компетентно, задълбочено дадено, неоспорено от страните, в случая се касае за
самоделно ремарке, а не за заводски произведено. В този смисъл, като се има
предвид датата на първа регистрация на ремаркето, то за нея е била относима Наредба
№ 6 за регистрацията и отчета на пътните превозни средства (отм.), издадена от
Министерство на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.44 от 10 юни 1975г., изм. ДВ.
бр.90 от 13 ноември 1984г., изм. ДВ. бр.29 от 12 април 1985г., изм. ДВ. бр.39
от 20 май 1986г., изм. ДВ. бр.60 от 27 юли 1990г., изм. ДВ. бр.65 от 9 август
1991г., отм. ДВ. бр.31 от 14 април 2000г.), в която с чл. 9, ал. 2, т. 4 е
разписано, че при първоначална регистрация на пътните превозни средства,
изработени от физически лица, се представя пред органите на КАТ протокол за
изпитание от надлежно упълномощена организация, потвърждаваща годността за
безопасна експлоатация. След като е била извършена регистрацията на процесното
ремарке, презумпцията е, че към онзи момент е бил представен такъв протокол.
Впоследствие, през 2006 г., ремаркето е пререгистрирано поради смяна на
собственик, но с писмо от Областна дирекция – Разград отговарят, че не се пазят
документите, послужили им за регистрация на ремаркето (л. 35). В тази връзка,
като се има предвид, че се касае за самоделно ремарке, регистрирано вече два
пъти на територията на страната, както и обстоятелството, че с Решение № 7802
от 23.07.2003 г. по адм. д. № 3048/2003 г. (обн. – ДВ, бр. 68 от 2003 г.) на
Върховния административен съд, Петчленен състав, са отменени като
незаконосъобразни разпоредбите на чл. 1, ал. 1 относно думата „условията“ и чл.
8, ал. 1, т. от 1 до 5 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на
вътрешните работи за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, като е прието, че Законът за движението по
пътищата в чл. 143, ал. 3 предвижда само една забрана за регистрация на пътните
превозни средства - на такива с подменен, заличен или повреден идентификационен
номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен
от производителя, указано е, че тази забрана е уредена и в разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. – „Превозните средства, на които не
може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се
регистрират“, а текстовете на чл. 8, ал. 1, т. от 1 до 5 от тази Наредба
регламентират още пет хипотези, при наличието на които не се регистрират
превозните средства, вкл. по чл. 8, ал. 1, т. 4 - превозни средства, типът на
които не е одобрен, то неправилно е счетено, че не са налице условията за
регистрация на процесното ремарке. Изводът, че ремаркето не отговаря на
изискванията на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не е приложим към настоящия случай и не може да служи като
основание за отказ. Вещото лице сочи, че няма следи от механични въздействия
върху номера на рамата, а цифрите са ръчно набити, поради което са
разместени по хоризонтал и вертикал. Същите съответстват на записаните в
Свидетелството за регистрация и описаните в Договора за покупко - продажба на
МПС. Същевременно ремаркето е тип самоделно, поради което очевидно няма как
номерът върху рамата да е предмет на фабрична изработка. В този смисъл правният
извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства и налага отмяната на
оспорения акт.
Съпоставяйки
писмените доказателства със заключението на вещото лице, се установяват
еднопосочни изводи и те са, че в случая е ясно кое е ПС и какъв е неговият ИН. Няма
спор, че е направена промяна в собствеността на ПС, както и няма спор относно изминалото
продължително време от първоначалната регистрация през 1994 г. на ремаркето до
подаденото през 2022 г. заявление за нейната промяна. Административният орган
обаче въобще не е изследвал въпроса, че се касае за самоделно ремарке,
регистрирано при действието на отменената Наредба като първоначална регистрация
и е постановил отказ поради липса на доказателства за заводски поставен номер.
С оглед на това административната процедура е проведена формално и това е
довело до издаване на порочен акт, който следва да бъде отменен. Относимите факти
и обстоятелства не са взети предвид от административния орган и не са
съобразени при произнасянето по заявлението за промяна на регистрацията и
зачисляване в региона поради промяна на собственост. С оглед на това жалбата се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Произнасянето
на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, тъй като
естеството на акта не позволява решаването на спорния въпрос по същество.
Следва преписката да се изпрати на ответника за издаване на нов акт при
съобразяване с представените доказателства и с дадените от съда в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона, за което съдът определя
едномесечен срок на основание чл. 174 от АПК.
При този
изход на спора и своевременно стореното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане на последния се дължат съдебно – деловодните разноски, за
които е представен списък на разноските и доказателства за извършването им, а
именно: 10 лв. за държавна такса, 360 лв. за съдебно-техническа експертиза и
1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При справка с
приложимата към момента на приключване на делото разпоредба на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
установява, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимално
предвидения размер от 1000.00 лв., поради което не е налице основание за
намаляването му под нормативно предвидения размер.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.П.Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. Д.Д., ДАК, Заповед №
8513-49/ 19.07.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Добрич за отказ за пререгистрация на ремарке за лек
автомобил, рама № 942698 – по документи, рег. № ****.
ВРЪЩА
преписката на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР
– Добрич за ново произнасяне по Заявление № 220851001684 от 07.02.2022 г. за
промяна регистрацията на ПС, подадено от Т.П.Т., като определя едномесечен срок
за произнасянето от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Добрич да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, сумата от 1370.00 лв. (хиляда триста и седемдесет лева) съдебно –
деловодни разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: