№ 127
гр. Велико Търново, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20234000500181 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 442 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 634/2021 г. Окръжен съд
Русе е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на П. М. Д., представляван от
настойника си Е. Й. Д., сумата от 320000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, в
резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на 23.05.2019 г.,
както и сумата 3000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото
произшествие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 320000
лв. до пълния претендиран размер от 350000 лв. и предявения иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 3000 лв. до
3188 лв. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗД "Бул Инс" АД
само в осъдителната част за сумата над 200000 лв. за обезщетяване на
1
неимуществените вреди до уважения размер от 320000 лв. В нея се излагат
доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като според
жалбоподателя решението е постановено при неправилен оценъчен анализ на
причинените вреди на ищеца. Сумата от 320000 лв. се явява прекомерна и
необосновано завишена. За да определи този размер, съдът е обсъдил
единствено и само вида на уврежданията и техните последици, като не е
спазил задължението си да направи преценка на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид. Такъв
обективен факт е възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 66 години,
който критерий не е ясно дали е приложен в случая. Към края на 2019 г.
средната месечна работна заплата в страната е 1313 лв., съгласно данните от
НСИ, като присъденото обезщетение се равнява на 244 средно месечни
работни заплати. Не е съобразена и практиката на съдилищата по сходни за
същия период от време случаи.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция над
сумата от 200000 лв. до уважения размер от 320000 лв., със съответно
редуциране на разноските.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, с което
оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли потвърждаване
на обжалваното решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
2
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба П. М. Д. твърди, че на 23.05.2019 г., в гр. Русе,
около 12,45 ч., пресичайки на обозначена пешеходна пътека при зелен сигнал
на светофарната уредба, бил ударен от лек автомобил Мерцедес С300,
управляван от М. Р., която към този момент на кръстовището с бул. Липник
предприемала маневра завой наляво. Водачката нарушила правилата за
движение по пътищата, като отнела предимството на пресичащия пешеходец,
и в резултат на това му причинила телесни увреждания. За деянието е
постановена влязла в сила присъда по НОХД № 14199/2020 г. на РС Русе,
като М. Р. е призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и
причиняване на тежка телесна повреда на ищеца П. Д.. След удара той
изгубил съзнание, бил откаран по спешност в УМБАЛ „Канев“, гр. Русе,
където му е поставена диагноза: хематома субдуралис акута синистра, САК,
Контузио церебри. Фрактура максиле декстра ет зигоматици
декстра/Субдурален хематом вляво фронто-темпоро-парието-окципитално.
КТ данни за САК. Фрактура на дясна зигоматична кост и многофрагментна
фрактура на десен максиларен синус/Хиперденсно засенчване в десен
максиларен и етмоидален синус с плътност на кръв – хемосинус. Подкожен
хематом вдясно фронто-париетално. Вентрикуларната система – леко
дилатирана, с дислокация по срединна линия. Фрактура на осмо ребро вдясно.
На 23.05.2019 г. претърпял спешна операция. Няколкократно приеман в
лечебно заведение, впоследствие претърпял още две операции. На 21.01.2020
г. освидетелстван пожизнено от ТЕЛК със 100 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. С Решение № 26/20.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 667/2019 г. на ОС Русе поставен под пълно
запрещение. Вследствие на черепно-мозъчната травма получил остатъчни
неврологични увреждания: деменция, десностранна хемипареза.
Хемипаретична походка. Възможност за самостоятелно придвижване на
кратни разстояния без помощно средство с придружител. Нарушена
възможност да изразява свободно и правилно мислите си чрез членоразделна
реч – моторна афазия, алексия. Не разпознава буквите, не разпознава цветове.
Увреда на психични функции. Тези травми обуславят постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, разстройство на здравето,
временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на снагата за
период повече от 30 дни. След произшествието целият живот на Д. се
3
преобърнал, белязвайки го завинаги във физически и емоционален аспект.
Въпреки че е с отворени очи, той не може да се грижи сам за себе си. С него
не може да бъде осъществен свързан интелектуален и вербален контакт. Той е
лишен от възможността да се придвижва самостоятелно и безвъзвратно е
изгубил способността да осъществява социални контакти. Предвид
зависимостта до края на живота му от лице, което да го обгрижва, както и
постоянната опасност от настъпването на усложнения, които да доведат до
смъртта му, самостоятелното съществуване на Д. без чужда помощ не може
да се реализира. Във връзка с лечението са направени разходи на обща
стойност 3188,07 лв.
Със заявление от 28.05.2019 г. съпругата му Е. Д. е уведомила
застрахователя за настъпилото събитие, като със заявление от 13.05.2020 г. е
отправена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение, по която застрахователното дружество е изразило становище, че
няма основание за заплащането му.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 350000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, ведно със законна лихва, считано от 28.05.2019 г.
до окончателното изплащане. Предявен е и иск за заплащане на имуществени
вреди в размер на 3188,07 лв., представляващи разходи за лечение и
медикаменти, ведно със законната лихва от 28.05.2019 г. до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се причинната връзка между ПТП и твърдяните
увреждания, признати на ищеца, като се твърди, че само част от тях са
настъпили вследствие на ПТП, а други се дължат на несвоевременна и
неправилна медицинска помощ; ищецът имал и предхождащи психически и
физически заболявания, които са се оказали предпоставка за настъпване на
сегашното му здравословно състояние; оспорва се претенцията по размер,
като прекомерно завишена; направено е възражение за съпричиняване, тъй
като пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно, без да се огледа
и се увери, че липсват приближаващи МПС, навлязъл внезапно на платното
при ограничена видимост, както и ненужно удължил престоя си на пътя.
С постановеното решение съдът е приел, че са налице всички елементи
4
на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахования водач, и като е
анализирал естеството на травматичните увреждания, последиците от тях
върху физическото и психично здраве на ищеца, негативната прогноза за
преодоляването им, е приел, че справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 320000 лв., в който размер на уважил
претенцията, като за разликата до 350000 лв. е отхвърлил предявения иск,
уважил е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3000 лв., като е отречено възражението за съпричиняване.
Присъдена е законна лихва от надлежното уведомяване на застрахователя -
13.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав намира за установено от фактическа страна
следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали № 336/104 от
23.05.2019 г., присъда № 48/15.07.2021 г. по НОХД № 1499/2020 г. на РС
Русе, влязла в сила на 17.11.2021 г. и авто - техническата експертиза по
делото се установява, че на 23.05.2019 г. водачът на лек автомобил Мерцедес
Даймлер Бенц, модел Ц300, с рег. № Р93**** М. Т. Р., нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 116 ЗДвП – да бъде внимателна и
предпазлива към пешеходците и чл. 119, ал. 1 ЗДвП – при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите или преминаващите по нея
пешеходци, като не е спряла управляваното от нея МПС, в резултат на което
по непредпазливост причинила на П. М. Д. тежка телесна повреда, изразяваща
се в продължително разстройство на съзнанието, вследствие на
посттравматичен, органичен мозъчен синдром и изразена лакунарна
деменция. Произшествието е станало на кръстовище, като посоката на
автомобила е била от ул. Лозен планина към кръстовището с бул. Липник.
Към момента на произшествието кръстовището и преминаването по
пешеходната пътека е регулирано със светофарна уредба. Вещото лице,
изследвайки видеозаписите от намиращата се в близост камера, установява
скоростта на движение на пресичащия пешеходец около 4,14 км/ч, при
скорост на движение на мъже на възраст между 60 и 70 години от 3,5 км/ч до
4,4 км/ч. Скоростта на автомобила е била около 15 – 20 км/ч. Вещото лице е
изследвало видимостта на пешеходеца към автомобила. Стоп линията на ул.
Лозен планина, на която е бил спрял автомобила, когато пешеходецът е
потеглил, се намира отзад вдясно на пешеходеца. За да възприеме
5
автомобила, той е трябвало да завърти погледа си надясно и назад до около
130 градуса спрямо посоката си на движение. Когато автомобилът е потеглил,
пешеходецът се е намирал на около 1 метър преди края на платното на бул.
Липник, в който момент той е трябвало да завърти погледа си надясно и назад
до около 140 градуса, за да възприеме автомобила. В момента на удара, за да
възприеме автомобила, пешеходецът е трябвало да завърти погледа си
надясно и назад около 95 градуса. Разпитана в съдебно заседание св. М. Р.,
водачката на автомобила, разказва, че била на светофара и завивала наляво.
Когато тръгнала да завива наляво, погледнала в дясното огледало, за да види
да не я засече някой, поради което не видяла пострадалия.
След инцидента Д. е откаран в УМБАЛ „Канев” АД, гр. Русе, видно от
приложената епикриза. Поставената диагноза е хематома субдуралис акута
синистра. САК. Контузио церебри. Фрактура максиле декстра ет зигоматици
декстра. Изписан на 11.06.2019 г. Проведено оперативно лечение на тежката
черепно-мозъчна травма.
На 12.06.2019 г. Д. е постъпил в отделение ОФРМ за физикална
терапия и рехабилитация, изписан на 19.06.2019 г.
На 25.02.2020 г. постъпил в УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе за
оперативно лечение – наличие на костен дефект на черепа. Опериран за остър
субдурален хематом в лявата темпорална област. Изписан на 28.02.2020 г.
На 29.02.2020 г. постъпва в отделение Неврохирургия при УМБАЛ
„Канев“ АД, където му е проведено консервативно лечение при леки и средно
тежки черепно-мозъчни травми. Изписан на 02.03.2020 г.
На 04.03.2020 г. постъпва за хирургично лечение при травма на главата
по повод наличен костен дефект на черепа, през който има данни за пролапс
на мозъчното вещество и съпътстващ локален мозъчен оток. Направена
пластика с титаниева мрежа. Изписан на 13.03.2020 г.
С Решение № 623/23.06.2020 г. на НЕЛК му е определена 100 %
неработоспособност, с чужда помощ. Водещата диагноза е: последици от
вътречерепна травма. Отразено е, че в медицинската документация има данни
за тежко изразена органично – мозъчна промяна на личността след
вътречерепна травма със субдурален хематом, като при освидетелстването в
ТЕЛК е посочено: психомоторно забавен, затруднен словесен контакт, поради
изразено балбуцио и трудно разбираема реч, ориентиран аутопсихично за
6
място, дезориентиран за време, емоционално лабилен, волево неустойчив,
импулсивен, мисловен процес забавен, асоциативно беден, без налудности,
памет и интелект – снижени по органичен тип.
С Решение № 26/20.01.2020 г. по гр.д. № 667/2019 г. на Окръжен съд
Русе, влязло в сила на 08.02.2020 г., П. Д., страдащ от посттравматичен
органичен мозъчен синдром, изразена травмена лакунарна деменция, е
поставен под пълно запрещение.
Вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза анализира
медицинската документация и описва получените травматични увреждания:
хематома субдуралис акута синистра, САК, Контузио церебри. Фрактура
максиле декстра ет зигоматици декстра/ Остър субдурален хематом вляво.
Травматичен субарахноидален кръвоизлив. Контузия на мозъка. Фрактура на
максиларна и зигоматична кости в дясно. Фрактура на осмо ребро в ляво.
Контузия и охлузни рани на дланите и ходилата. В следствие на нанесената
увреда, Д. е бил със съчетана травма – тежка черепно – мозъчна травма,
съчетана с гръдна травма. Проведено е реанимационно и оперативно лечение.
По своя медико-биологичен характер тези травми обуславят постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. По повод фрактурите на
максиларна и зигоматична кост, осмо ребро вляво и контузиите на длани и
ходила е проведено консервативно лечение. Риванолови компреси, поради
хематомите и охлузванията за срок от два месеца, обезболяващи гелове и
превръзки, заради паднали нокти. Проведени рехабилитации. Ищецът е с
тежки усложнения, които са невъзвратими. Това го превръща в инвалид до
края на живота му. Болките и оплакванията от фрактури постепенно са
отшумели, настъпила е хипотрофия на мускулатурата. Към момента той е
брадипсихичен, дементен, затруднено самостоятелно придвижване, поради
хемипареза, затруднен словесен контакт, поради сензомоторна афазия. Не
разпознава букви и цветове. За придвижване и самообслужване се нуждае от
придружител. Тези увреди са трайни и не подлежат на възстановяване.
Намалени захвати. Храни се само с лявата ръка, с лъжица. Не може да се
облича и обслужва сам. Ходи с помощ до 20 метра. Хипотрофия на
мускулатурата. При хранене с мека и течна храна няма оплаквания от
максилата. От представените медицински документи няма данни за
предходни заболявания, които да са оказали влияние върху настоящото му
7
състояние. Получил е своевременно и в пълен обем лечение според
стандартите по неврохирургия.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитана свидетелката В.
И.. Тя е съсед на семейството. След като й се обадила съпругата на ищеца, на
втория или третия ден свидетелката отишла в болницата и го видяла. Той бил
целия ожулен, главата му била превързана, тъй като по спешност е претърпял
черепно-мозъчна операция. Бил абсолютно неадекватен, в безпомощно
състояние. Свидетелката ходела всеки ден в болницата. П. много трудно
започнал да контактува, отначало само с очи, не можел да говори, след което
започнал отделни думички, но съвсем не на място, не му се разбирало какво
иска да каже. Имало моменти, в които не можел да познае съпругата си,
свидетелката не познавал. Сестра му също идвала често в болницата. Когато
го изписали, се наложило да работи с него логопед, свидетелката е
присъствала на няколко от срещите. П. и до сега не разпознава буквите, не
може да чете, не познава цифрите. Трудно се контактувало с него. Това
състояние е запазено и до момента. Това, което се опитва да каже, не е
свързано с реалността. В момента все едно, че е малко дете. Обърнал си
режима, по цял ден спи, през нощта по няколко часа е буден, раздразнителен.
Не може сам да се обслужва, дясната му ръка е с пареза и не може да борави с
нея, не разпознава приборите. Непрекъснато трябва да има човек, който да му
слага храна, да го води до тоалетна, тъй като все още влачи десния си крак.
Свидетелката е оставала при него, докато съпругата му отива до магазина или
за лекарства. Синът му живее в гр. София, а дъщеря му е в Полша. Когато са
успявали да дойдат е имало случаи, в които той въобще не може да реагира на
радостта от това, че вижда децата си, какъвто родител преди е бил.
Пенсионирал се като началник военни полети, изключително начетен и
интелигентен мъж, привързан към точните науки. В момента състоянието му
няма нищо общо с това, което е било. Преди инцидента бил жизнен, грижел
се за домакинството, обичал да готви, в компания непрекъснато се майтапел,
разказвал вицове.
Свидетелката К. С. е племенница на Д.. Тя също го е възприела в
болницата, след упойка, не я познал, целият бил в синини, в рани и с абокати
на ръцете. На следващия ден главата му била превързана, бил в ужасно
състояние и отново не ги разпознавал. Първоначално не знаели дали ще
оцелее. Дълго време не ги разпознавал, след това започнали да идват
8
откъслечни спомени. На разпознал сестра си, не знаел името й. Не можел да
говори, и до ден днешен. Не можел да намира думите, запознавал се с всяко
нещо като за първи път, като малко дете. Започнал да се учи да чете, но не
разпознава буквите, не може да разпознала вилицата, не може да се храни.
Преди инцидента бил изключително деен, ерудиран и интелигентен човек.
Не се спори, че водачът на МПС е застрахован при ответното
дружество към момента на ПТП. По делото е приложено заявление от Е. Д.,
съпруга на П. Д., с което застрахователят е уведомен за настъпването на ПТП,
като същото е с дата 28.05.2019 г., без да са приложени данни за надлежното
му връчване на застрахователя. Застрахователна претенция към ответника е
отправена от Д. чрез процесуален представител, получена от
застрахователното дружество на 13.05.2020 г., по която е отговорено, че няма
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на М. Р., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението на водача следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата – чл. 116 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към
пешеходците/ и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, според който при приближаване към
пешеходна пътека водачът на ППС е длъжен на пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. От събраните доказателства се установява, че Р. с
управлявания от нея автомобил, при приближаване към пешеходна пътека не
е пропусната преминаващия по нея пешеходец, като не спряла управляваното
от нея превозно средство.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът е получил телесно увреждане – хематома
субдуралис акута синистра, САК, Контузио церебри. Фрактура максиле
декстра ет зигоматици декстра/ Остър субдурален хематом вляво.
Травматичен субарахноидален кръвоизлив. Контузия на мозъка. Фрактура на
максиларна и зигоматична кости в дясно. Фрактура на осмо ребро в ляво.
Контузия и охлузни рани на дланите и ходилата. Увреждането е с тежки
9
усложнения, квалифицирани в постановената присъда като тежка телесна
повреда, изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието,
вследствие на посттравматичен, органичен мозъчен синдром и изразена
лакунарна деменция. Това увреждане представлява нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвиква претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача М. Р.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Р. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Р. е управлявала автомобил, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Р. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденото лице е упражнило правото си на
пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ.
Същото е изпълнило задължението си за предявяване на застрахователна
претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е
определил заплащането на обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
10
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път – пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./; до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм/; ,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и нарастване на
минималната работна заплата – към момента на ПТП – 560 лв., към 2018 г. –
510 лв., а към 2017 г. – 460 лв.
В конкретния случай, следва да се вземат предвид още следните
обстоятелства: естеството на травмите – тежка черепно-мозъчна травма,
съчетана с гръдна травма, които по своя медико-биологичен характер
обуславят постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
комплексност на уврежданията – в главата, ребро и в крайниците; лечението
им – претърпени три оперативни интервенции, рехабилитации, съчетани с
консервативно лечение на фрактурите; възраст на пострадалия – 66 години
към момента на инцидента; престои в лечебно заведение общо 45 дни;
настъпилите тежки усложнения, които са невъзвратими и са довели ищеца до
трайна инвалидизация, и които са намерили отражение в социално – битовия
му живот - невъзможност за самостоятелно функциониране. Ищецът след
произшествието не е разпознавал близките си, което се установява от
свидетелските показания. Той и към момента не може да говори, да общува с
хората, да се храни, да се придвижва и да се обслужва сам. Травмата е
изключително сериозна и опасна за здравето и живота, от настъпилите от нея
усложнения ищецът е освидетелстван със 100 % неработоспособност с чужда
помощ и е поставен под пълно запрещение, поради диагностицирания
посттравматичен органичен мозъчен синдром, изразена травмена лакунарна
деменция. Прогнозата е песимистична – уврежданията са трайни и не
подлежат на възстановяване. Здравословното състояние на ищеца налага
присъствието на постоянен придружител, т.е. той е изцяло зависим от
околните за задоволяване на елементарни хигиенно битови потребности. При
така изложените обстоятелства и с оглед съдебната практика, служеща като
ориентир при подобен вид увреждания, настоящият състав счита, че размер
на обезщетението от 320000 лв. би могъл адекватно да компенсира
/доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с
материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства. По така
изложените съображения настоящият състав намира, че предявената от П. М.
11
Д. претенция против ЗД "Бул Инс" АД за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на настъпилото
пътно – транспортно произшествие на 23.05.2019 г., е основателна и доказана
до размер на 320000 лв., до който размер искът подлежи на уважаване, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
С оглед на гореизложените съображения, съвпадащи със
съображенията на първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че
оспореното решение в обжалваната част е правилно, което обуславя
потвърждаването му като такова.
При този изход на спора, в полза на процесуалния представител на
ответника по жалба следва да се присъди възнаграждение за адвокат по реда
на чл. 38 ЗА в размер на 9450 лв., съобразно обжалваемия интерес.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 442 от 19.12.2022 г., постановено по гр.
д. № 634/2021 г. на Окръжен съд Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер, 87 да
заплати на адв. Д. Н., САК, гр. София, ********** сумата от 9450 /девет
хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за
адвокат, дължимо по реда на чл. 38 ЗА за въззивното производство, съобразно
обжалваемия интерес.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12