Р Е
Ш Е Н
И Е №
260009
гр.Пловдив, 20.
08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в закритото заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Радостина Стефанова
Членове : Иван
Анастасов
Зорница Тухчиева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д. № 651/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 във вр. с чл.270 ал.3 изр.2 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна
жалба на О.И.П., ЕГН - ********** и М.К.П., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв. Н.Д., съдебен адрес ***- ***, против Решение № 793/27.02.2019 г. на Районен съд – Пловдив,
X гр.с. по гр.д.№ 16687/2016г.,
поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 3768/10.10.2019г., в частта,
с която са осъдени да заплатят на Д.К.М., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв., представляваща част от сумата 11 304,50 лв.,
съставляваща обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която ищецът се е обеднил, а
ответниците – обогатили, вследствие на извършени в периода м. ноември 2011- м.
август 2014г. подобрения със средства на Д.К.М. в качеството му на ползвател на
собствения на О.И.П. и М.К.П. ***. Молят да бъде отменено като необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и вместо него да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД
като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна Д.К.М., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Л.П., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от Д.К.М.
против О.И.П. и М.К.П. е заведена искова
молба, с която посочва, че ответниците са родители на бившата
съпруга на ищеца Х. О. П.. Бракът между ищеца и Х. О. П. бил сключен на
20.07.2009 г. От брака си ищецът и Х. О. П. имат едно дете – Д. Д. М. – внук на
ответниците. След сключване на брака си Д. и Х. живели в Н., където ищецът
работил от преди това, като планирали да закупят жилище – апартамент в
България. През месец юли 2011 г. ответниците и майката на ищеца им били на
гости в Н. Заедно обсъдили плановете на младото семейство за закупуване на
жилище в България, при което ответниците предложили на ищеца и дъщеря си Х. да
отремонтират и ползват техния апартамент в гр. ****, който обещали да им
прехвърлят. В края на м. юли 2011 г. се разбрало, че съпругата на ищеца е
бременна и семейството решило да започне ремонт на обещания от нейните родители
апартамент в гр.****, като планирали след приключване на ремонта да се завърнат
да живеят в България в обновеното жилище. В средата на м. ноември 2011 г.
ищецът и съпругата му пристигнали в България, за да организират ремонта в
жилището. Ответниците им предоставили за ползване гореописания апартамент, като
се разбрали ищецът и Х. да направят основен ремонт и вътрешни преустройства в
апартамента, с които да го преобразят по удобен за тях начин. Потвърдили и
обещанието си, че ще прехвърлят апартамента впоследствие. Ищецът, вярвайки на
обещанията на ответниците, че ще прехвърлят собствеността на апартамента на
него и съпругата му, решил да финансира ремонта със собствените си спестени от
работата в чужбина средства, като заплатил напълно и изцяло всички ремонтни
работи в апартамента. Единственото изключение били ремонтните работи по
обновяване на електрическата инсталация в апартамента, които били извършени
лично от ответника О.П.. Изтъква се, че преди ремонта апартаментът се състоял
от входен коридор, хол, всекидневна, един малък преходен коридор, две спални,
кухня, малка тоалетна, баня с тоалетна, малка и голяма тераса и бил в много
лошо техническо състояние: стенните покрития и подовите настилки, дограмите и
вратите били силно овехтели и занемарени и частично повредени, обзавеждането,
оборудването и инсталациите – остарели и амортизирани, поради което жилището изобщо
не ставало за живеене във вида, в който се намирало, нуждаело се от основен
ремонт, смяна на дограми, врати, подновяване на електрическата и ВиК
инсталации, нови мазилки, настилки, боядисване, обзавеждане, както и от
изолация. Поддържа се, че в периода от средата на месец ноември 2011 г. до
лятото на 2013 г. ищецът извършил цялостен основен ремонт с вътрешни
преустройства на помещенията и външна изолация на апартамента, находящ се в гр.
**** – с личен труд и с помощта на своите приятели, като само за някои дейности
са наемани други майстори. Твърди, че когато е отсъствал от България ищецът е
превеждал и изпращал пари на приятелите си да извършват предварително
договорените ремонтни работи в апартамента, като в периода м.12.2011 г. – м.
юли 2012 г. ремонтните работи се извършвали от приятели на ищеца. Заявява, че
всички ремонтни работи в апартамента са извършвани със знанието, съгласието и
одобрението на собствениците на апартамента и без тяхното противопоставяне,
както и през повечето време и под наблюдението на ответник О.П.. По време на
ремонта било извършено следното вътрешно преустройство на съществуващите
дотогава помещения: хола и всекидневната плюс малката тераса се обединили в
едно голямо помещение – хол с кухня ведно, като при това премахнали вътрешната
стена на терасата и демонтирали съществуващата дървена остъклена преградна
стена между всекидневната и хола; съществуващата кухня се преобразувала в
гостна, като била зазидана едната от двете врати – тази към всекидневната /към
новото обединено помещение/; банята с тоалетната се разширила към детската
стая, за да се монтира душ кабина, за което изкъртили общата стена между
тоалетната и детската и я преместили. В резултат на тези преустройства се
променил броя и предназначението на помещенията, като новото разпределение е:
спалня, детска стая, хол с кухня ведно, гостна стая, тоалетна, баня с тоалетна
и душ кабина, една тераса разделена на две части – едната преградена, другата
открита, входен коридор, малък преходен коридор. Ищецът застъпва, че е заплатил
всички материали и консумативи, стойността на строителните и ремонтните работи,
както и закупил съвременно оборудване и обзавеждане, като не скъпял средства за
бъдещото жилище – избирал качествени материали на цена над средната. За всички
строителни и ремонтни работи за целия период на строителство ищецът твърди да е
заплатил общо 58 000 лв. по сметки, които си водил за платените суми, подробно
описани в исковата молба, за периода ноември 2011 г. – август 2013 г. През
месец юли 2012 г. ищецът се прибрал в България и лично организирал и участвал
до края на лятото в довършването на ремонтните работи в апартамента –
боядисването, слагането на паркета, монтиране на осветлението и др. По същото
време започнал да купува нови съвременни мебели и електроуреди за апартамента.
През зимата на 2012 г. семейството на ищеца се нанесло за 3 месеца в ненапълно
обзаведения апартамент по време на отпуск /бащинство/ на Д.М., а през юли 2013
г. се преместил окончателно да живее в апартамента като ползва същия за семейно
жилище. За закупуване на мебели, уреди и обзавеждане ищецът твърди да е
заплатил общо сумата от 32500 лева. Поддържа закупуването на мебелите и уредите
в апартамента да е извършвано със знание и съгласие на собствениците на
апартамента и без тяхното противопоставяне. Въпреки обещанията и
предварителните уговорки, ответниците не предприели никакви действия по
прехвърляне собствеността върху апартамента на ищеца и съпругата му по време на
брака им. В началото на 2015 г., съпругата на ищеца Х. без никакви
предупреждения и обяснения сменила ключалките на апартамента и подала молба за
развод. Бракът бил прекратен с Решение № 1395/24.04.2015г. по гр. д. №
2456/2015 г. по описа на ПРС, ІV бр. с., влязло в сила на 15.05.2015 г. В
решението било изрично прието, че семейното жилище ще се ползва от съпругата.
Твърди се, че изцяло ремонтирания, обновен и съвременно обзаведен със собствени
средства на ищеца апартамент, находящ се в гр. **** си останал собственост на
ответниците, които по никакъв начин не овъзмездили ищеца за вложените от
последния в техния апартамент средства в общ размер 90 500 лв. Поддържа, че ответниците са се обогатили неоснователно
за сметка на ищеца със стойността на така извършените с негови средства
подобрения, които подобрения били извършени с тяхното знание и съгласие. С
Нотариална покана рег. № 5026 и 5027/03.11.2015 г. на Нотариус Е. А. – А., до
ответниците връчена на 06.11.2015 г. ищецът им предложил доброволно да уредят
финансовите си взаимоотношения във връзка с извършените подобрения, но до
момента не били предприети никакви действия от страна на ответниците за
постигане на споразумение. Поради това претендира съдът да постанови решение, с
което да осъди ответниците, в качеството им на собственици на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.4651.3.10 с адрес: гр. **** по
кадастрална карта /а по нотариален акт етаж 4/, ап. 61, който се намира в
сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.4651 с площ
по нотариален акт от 98.3 кв.м., да заплатят на ищеца сумата от 5000 лева като
част от общата сума 90500 лева, представляваща пълната стойност на разноските
за извършените от него, с негови собствени средства подобрения в гореописания
апартамент за времето от средата на месец ноември 2011 г. до края на месец
август 2014 г., които подобрения били извършени със знанието и съгласието на
ответниците и без тяхното противопоставяне.
При условията на евентуалност прави искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 5000 лева като част от общата сума 90 500 лв.,
с която сума се е увеличила стойността на апартамента вследствие направените
подобрения, ведно със законната лихва върху присъдената сума по главния иск,
считано от 03.11.2015 г. – датата на връчване на нотариалната покана с рег. №
5026 и 5027/03.11.2015 г. на Нотариус Е. А. – А. и до датата на изплащане на
дължимата сума.
Ответниците О.И.П. и М.К.П. депозират Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с
който твърдят, че ищецът не притежава и никога не е притежавал качеството
владелец по отношение на имота им. Твърдят, че ищецът и бившата му съпруга, са
били държатели на апартамента им, в периода м.юли 2013 г. – м. декември 2014 г.
по силата на договор за заем за послужване. Заявили са, че имат две деца – Х. и
И. и никога не са имали и към настоящия момент нямат намерение да се
разпореждат с имота си, апартамент, находящ се в гр. ****, в полза на което и
да е от двете си деца или на трето лице. Възразява се, че като подобрения в
исковата молба са посочени движими вещи
на стойност 32 500 лв., като една част от които не съществуват, а друга са
собственост на трети, неучастващи в настоящото производство лица, а именно: И.
О. П., като не било без значение и твърдението на ищеца, че придобил тези движими
вещи по време на брака си с трето, неучастващо по делото лице – Х. Поддържат
предявените искове да са неоснователни. Твърдят, че никога не са отправяли
предложение да прехвърлят апартамента на ищеца и бившата му съпруга, а те да го
ремонтират. Не било вярно и твърдението, че след като се разбрало, че Х. е
бременна, се взело решение апартаментът да бъде ремонтиран. Ответниците възразяват,
че те са били направили през годините множество ремонти в жилището си,
последните от които били през 2010 г., 2011 г. и началото на 2012 г. Поддържа
се, че никога не са предоставяли за ползване имота си на ищеца и съпругата му
нито през 2011 г., нито след това. Между страните бил сключен договор за заем
за послужване на апартамента в гр. ****, в периода м.юли 2013 г. – м. декември
2014 г. Ищецът и съпругата му били държатели на апартамента на ответниците само
в посочения период, като ищецът не бил
владелец, а само държател на процесния имот. Оспорват се твърденията, че
ищецът със собствени средства, спестени от работа в чужбина финансирал
твърдения от него ремонт. Твърди се, че ищецът не е предоставял средства на
ответниците, не е финансирал ремонт на апартамента, като не е извършвал ремонт
в имот на ответниците. Твърди се, че ищецът пребивавал в България през
последните 9 години, единствено в периода м.юли 2013 г. – м.декември 2014 г.
Същият трайно пребивавал в К. Н. от средата на 2008 г. и към настоящия момент.
Ищецът не е имал спестени средства, тъй като бил зависим от хазартни игри.
Твърдят, че ищецът никога не е извършвал ремонт на жилището, като те не били
давали съгласие за това, като през посочения от него период, същия се намирал в
К. Н. Застъпват, че ответниците закупили дограмата в жилището и заплатили за
монтажа. Преустройствата били извършени единствено от ответниците и са били
заплатени от тях. Неверни били и твърденията, че ищецът закупил мебели, уреди и
обзавеждане за апартамента, като платил за това 32 500 лв. Такива вещи ищецът
не бил закупувал, още по-малко пък със съгласието на ответниците. Поддържат, че
през годините те извършвали множество ремонти в жилището си, последните от
които през 2010, 2011 и началото на 2012 г., дограмата в апартамента е закупена
от тях през месец ноември 2011 г. от „Теолино Пласт“ ООД за сумата от 2 180 лв.,
вратите в апартамента били закупени от ответницата през месец ноември 2011 г.
за 1980 лева и били монтирани от нейния брат Т., през ноември 2011 г.
ответниците правили ремонт на банята и купили плочки на стойност 1000 лева и
санитария и смесители на стойност 1689,18 лева, осветителните тела също били
закупени от тях през ноември 2011 г. на стойност 278 лева, външна изолация била
направена през януари 2011 г. и била поръчана и платена от тях на стойност 2500
лева, боядисването на жилището, поставянето на ламиниран паркет, като паркета
бил закупен за 1100 лева, а боята за 1000 лева, другите материали за 794 лева,
за труда на майсторите ответниците заплатили сумата от 3000 лева, ответниците
поставили и купени от тях щори на стойност 300 лева през 2012 г., климатиците в
жилището били закупени и монтирани от сина им И. О. П. и били негова
собственост, посудата и уредите в жилището били закупени от ответниците през
2010 г., а някои от тях и много по-рано. Твърди се, че всички ремонти в
жилището били платени с техни средства. Движимите вещи, намиращи се в жилището,
с изключение на климатиците, били закупени от ответниците с техни
средства.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно, но в обжалваната част е процесуално недопустимо, тъй като
Районният съд вместо по претенциите по исковата молба, подробно описани
съответно в Таблица № 1 от п.1 до п.21 /вкл./ и в Таблица № 2, описани по абзаци и местонахождение
в жилището, се е произнесъл по
„подобрения“, които са описани в приложената Таблица № 1 към Основното
заключение на СТЕ с в.л. В. Р. и по
размери, които не отговарят на
въведените от ищеца по делото. Трябва да се отбележи, че това заключение е
било оспорено, съответно не е и било
кредитирано от съда, съгласно мотивите, в които се излага, че се кредитира
заключението на тройната експертиза в състав Б. Н., Л. Л. –Е. и Б. Г./.
Районният
съд дължи произнасяне и е обвързан само от предмета на исковата молба по
основание и размери, респ. от изменението на иска по основание или размер
/каквото в случая няма, тъй като не е било допуснато поради невнасяне на
държавна такса/. Едва, след като се произнесе по иска по основание и бъде
счетено същият да е доказан, следва да се пристъпи към разглеждане на размера
на иска. При необходимост едва тогава да се постанови и частично отхвърлителен
диспозитив за разликата до пълния предявен размер.
При
разглеждане на делото, трябва да се обърне внимание и на двете основни възражения на адв.Д., че част от заявените т.нар.
„подобрения“ в исковата молба, съставляват всъщност движими вещи, а така също и че ищецът е имал качеството на държател на жилището, а не е бил ползвател, тъй като няма
писмени данни имотът да е бил отчуждаван по надлежния установен ред от
собствениците.
Решението в обжалваната част като процесуално
недопустимо ще следва да се обезсили, делото ще се върне за разглеждане от друг
състав при Районен съд –Пловдив за произнасяне по основание и размери
по предявените претенции, описани с исковата молба - в Таблица № 1 от п.1 до
п.21 /вкл./ и в Таблица № 2, по абзаци и
местонахождение в жилището.
Разноски.
Разноски
пред настоящата инстанция не се присъждат, а вече сторените такива от страните ще
се вземат предвид при постановяване на решение по същество на спора, с оглед на
изхода на делото като правен резултат.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Обезсилва Решение № 793/27.02.2019
г. на Районен съд –Пловдив, X гр.с. по гр.д.№ 16687/2016г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с
Решение № 3768/10.10.2019г., в частта,
с която, с която са осъдени да заплатят на Д.К.М., ЕГН **********,
сумата от 5 000 лв., представляваща част от сумата 11 304,50 лв., съставляваща
обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която ищецът се е обеднил, а ответниците –
обогатили, вследствие на извършени в периода м. ноември 2011- м. август 2014г.
подобрения със средства на Д.К.М. в качеството му на ползвател на собствения на
О.И.П. и М.К.П. ***.
Връща делото за разглеждане от друг състав при Районен съд –Пловдив и за произнасяне
по предявения иск съобразно горните указания.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :