№ 145
гр. Нова Загора, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220101117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Р.,
чрез пълномощник адв.Н.К. от АК - Сливен против К.М.И.. с ЕГН
********** и адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита
партида за недвижим имот, находящ се в ***, който бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на
питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил
ответника по настоящия иск К.М.И.. с абонатен № 52144.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по
тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното
количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на
партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен
срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите
условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на
всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в
забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за страната за съответния период.
1
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които
регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото
обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. Твърди се,
че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената
и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г. По
тези съображения ищеца претендира както главница, така и мораторна лихва,
в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка
една дължима сума до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед
за изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на
което било образувано ч.гр.д.№ 971/2020 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и
консумирана питейна вода за периода 01.02.2020 г. - 31.08.2020 г., ведно с
дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение, с което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането си.
За периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г. ищцовото дружество
доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита партида на
името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да
заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в
установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал
на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали
на: 1197.78 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., мораторна лихва
върху главницата - 38.68 лв., натрупана към дата 04.11.2020 г. или общо
сумата от 1236.46 лв. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото
дружество и разноските, които последното било сторило в заповедното
производство възлизащи на 26.20 лв.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и
ответника, че ответника му дължи горепосочените суми, както и да го осъди
да му заплати направените разноски в настоящото и заповедното
производства
2
Представят се писмени доказателства по опис.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалният си представител адв.М.П. М. от АК -
Сливен. Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и излага
съображенията си за това:
Оспорва се по основание и размер предявения от ищеца иск.
Потвърждава се, че ответника е собственик на недвижим имот,
находящ се на адрес *** свързан към водопреносната мрежа и е титуляр на
партидата за този имот с абонатен № 52144, за процесния период 01.02.2020 г.
- 31.08.2020 г., но се твърди, че нямал непогасени задължения за доставената
и консумирана питейна вода, поради следното:
На 30.08.2021 г. между ищцовото дружество - от една страна като
кредитор и ответника - от друга страна като длъжник, било сключено
споразумение рег.№ 10367, с което страните признали за установено, че
длъжникът дължи на кредитора сумата от 1284.57 лв., от които 1197.78 лв. -
главница и 86.79 лв. - лихва, изтекла към 30.08.2020 г., представляваща
цената на ползвана, но незаплатена към онзи момент питейна вода и/или
отвеждането и пречистването на отпадъчни води за имот, находящ се в *** за
периода 29.02.2020 г. - 31.08.2020 г., по партида с номер 52144 и титуляр
ответника К.М.И...
Посочва се, че със същото споразумение длъжникът се бил задължил
да заплати горепосочената сума по следния начин: първоначална вноска в
размер на 50 лв. в срок до 30.08.2021 г. и по 50 лв. месечно, считано от
м.09.2021 г. до окончателното й изплащане до м.10.2023 г. Уговорено било
още между страните, че при финансова възможност длъжникът има право да
съкрати уговорения срок за погасяване на задължението.
Излага се, че в изпълнение на това споразумение ответникът бил
заплатил на „ВиК-Сливен“ ООД сумата от 50 лв., която била приета от
ищцовото дружество за частично плащане по Фактура №
**********/29.02.2020 г.
На същата дата - 30.08.2021 г. ответникът заплатил в брой, на касата
на ищцовото дружество, сумата от 461.20 лв., за което му била издадена
квитанция.
3
Следващото плащане, извършено от него било на 06.12.2021 г., когато
на каса на Изипей заплатил сума в общ размер на 996.70 лв., с която погасил
към ищцовото дружество задълженията си по следните фактури:
Фактура № **********/29.02.2020 г., с основание „доставяне на вода“
148 куб.м., старо показание 320, ново показание 468, обща стойност
410.08 лв., от която на 30.08.2021 г. частично погасил 50 лв., а на
06.12.2021 г. заплатил остатъка от 370.91лв. /ведно с начислена лихва в
размер на 9.93 лв./;
Фактура № **********/31.03.2020 г., с основание „доставяне на вода“
20 куб.м., старо показание 468, ново показание 488, обща стойност 55.42
лв. - на 06.12.2021 г. заплатил сумата от 64.27 лв. - пълно плащане по
тази фактура плюс начислена лихва в размер на 8.85 лв./;
Фактура № **********/30.04.2020 г., с основание „доставяне на вода“
10 куб.м., старо показание 488, ново показание 498, обща стойност 27.71
лв. - на 06.12.2021 г. заплатил сумата от 31.91лв. - пълно плащане по тази
фактура плюс начислена лихва в размер на 4.20 лв./;
Фактура № **********/31.05.2020 г., с основание „доставяне на вода“
10 куб.м., старо показание 498, ново показание 508, обща стойност 27.71
лв. - на 06.12.2021 г. заплатил сумата от 31.67 лв. - пълно плащане по
тази фактура плюс начислена лихва в размер на 3.96 лв./;
Фактура № **********/31.07.2020 г., с основание „доставяне на вода“
20 куб.м., старо показание 636, ново показание 656, обща стойност 55.42
лв. - на 06.12.2021 г. заплатил сумата от 62.42 лв. - пълно плащане по
тази фактура плюс начислена лихва в размер на 7.00 лв./;
Сочи се също, че на 07.01.2022 г. ответника заплатил на ищцовото
дружество и сумата от 61.44 лв. - частично плащане по Фактура №
**********/30.06.2020 г., с основание „доставяне на вода“ 128 куб.м., старо
показание 508, ново показание 636, обща стойност 354.66 лв.;
Разяснява се, че общо ответника бил заплатил на ищцовото дружество
сумата от 1569.34 лв. - главница и лихви, за доставка на питейна вода за
процесния период 01.02.2020 г. - 31.08.2020 г., за абонатен № 52144.
За доказване на горните обстоятелства ответната страна представя
писмени доказателства по опис и моли съда да отхвърли изцяло предявения
иск, като неоснователен и недоказан, и да присъди на ответника направените
4
разноски по делото.
В откритото съдебно заседание проведено на 04.05.2022 г.
процесуалният представител на ищеца - адв.Р. поддържа исковата молба и
заявява, че не оспорват, факта че са платени суми, но това било след
завеждане на делото. На практика към настоящия момент, оставащите
дъжими суми били 640.00 лева главница по фактури - от юни месец едната,
там имало остатък за плащане и август 2020 г. и 50.20 лева имало остатък за
плащане по лихвите.
По отношение на твърдението в отговора на исковата молба за
заплатена сума в размер 1569.34 лева по претенцията, предмет на иска,
съответно заявлението за издаване на заповед и заповедта за изпълнение,
същото посочва, че не било вярно, тъй като било продукт на сборна грешка.
Разяснява, че в обстоятелствената част на отговора било посочено, че
заплатената сума е 996.70 лв. на 06.12., но действително от тази сума за
претенцията, предмет на исковата молба са заплатени само 561.18 лв., а
другата част погасила фактура, която била от октомври месец и не била
включена в претенцията на ищцовото дружество. В тази връзка и ако тези
обстоятелства се оспорват, има искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, която след като вземе предвид извършените от ответника
плащания, да отговори на въпроса, какви задължения има към момента, след
извършените от него плащания за погасяване на задълженията, предмет на
исковата молба, съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и заповедта за изпълнение.
Процесуалният представител на ответника - адв.М. поддържа
депозирания писмен отговор и твърди, че ответника е изплатил изцяло
задължението си към ицщовото дружество за процесния период. В този
смисъл, поддържа направеното оспорване изцяло по основание и размер по
предявения от ищеца иск. Не възразява да бъде допусната съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с в.л.
С.К.С.. с поставени от ищеца задачи и заключението по нея е представено в
срок, а в откритото съдебно заседание вещото лице е дало разяснение по
допълнително зададените му въпроси.
В същото заседание процесуалния представител на ищцовото
5
дружество адв.Р. посочва, че представя списък за разноски, които вече били
платени и няма да ги претендира, но че били направени. Моли съда да уважи
предявения иск, до размера, установен като неплатен към момента, от вещото
лице.
Сочи, че съобразно представеното заключение, в тази част, иска е
основателен, доказан, апропо, към датата на завеждане на делото, иска е бил
цялостно основателен, тъй като към него момент, плащания от ответника не е
имало. Те били извършени по-късно. Погасяването на задължението с
извършваните плащания, съобразно правилата на ЗЗД по специално чл.76
там, където ответника заявил, какво точно погасява било отнесено като
погасяване на съответното задължение, номер на фактура. Там, където не
било заявено, реда по който е приложен чл.76 от ЗЗД, разноски по главница.
Заявява, че не претендират платените към момента разноски, д.т. и
адвокатски хонорар, включително и по отношение на 26.00 лв. д.т. за
заповедното производство, тъй като с първото плащане, ответника заплатил
същите на ищцовото дружество.
Претендират обаче за разноските за извършената съдебно-
счетоводната експертиза към настоящото дело и то в пълен размер.
Ответникът с поведението си бил дал повод за завеждане на делото. Само за
яснота посочва, че настоящото дело било образувано пред РС - Нова Загора,
след прекратяване на първоначално образуваното с исковата молба дело №
2163 за 2021 г. по описа на РС - Сливен и делото билo пратено по подсъдност
в Нова Загора. През този период са извършвани и плащанията. Така, че с
поведението си ответника бил дал повод за завеждане на иска и следвало да
понесе пълния размер на направените в настоящото производство разноски, в
частта относно новонаправени за заключението на в.л. Нямало спор по
отношение на другите предпоставки. След представянето от самата ответна
страна на споразумение за разсрочено плащане, задълженията следвало да се
признаят от страна на съда. По тези съображения, адв.Р. счита, че били
налице предпоставките за уважаване на иска.
В заключителната си пледоария процесуалния представител на
ответника – адв.М. заявява, че счита предявеният иск за основателен само до
сумата, посочена в заключението на в.л. - 645.87 лв., но намалена с платената
сума на каса с касов ордер, а именно 461.20 лева. Към момента на подписване
6
на споразумението, съответно на плащане на сумите, гражданското дело не е
било висящо и пред Районен съд - Сливен. Начина на плащане, 50 лв. с касов
бон на деня 30.08.2020 г., съответно 461.20 лв. било указано от ВиК. Не бил
избор на ответника, какво ще погасява - плащал суми по споразумението.
Твърди, че в споразумението, сумата касаеща разноски по някакви
граждански дела, не била включена. Съгласна е да се погасят по начина, по
който ЗЗД е указал - разноски, лихви, главници, но тогава, когато са
безспорно установени и изискуеми тези разноски, а те към онзи момент не са
били изискуеми, единствено изискуема сума за разноски била 26.20 лв. по
ч.гр.д. Тази сума, която е платена с ПКО, следвало да се съотнесе като
плащане към дължимите към онзи момент фактури. Към настоящия момент
не следвало да продължава да е дължима въпреки, че разбира се, ответникът
би следвало да е отговорен за част от разноските, за част от исковата
претенция, съобразен с уважената част, когато съда се произнесе точно какъв
размер дължи разноски към ищцовото дружество и това задължително
ставало изискуемо, то следвало да бъде прихващано и заплащане от
ответника към 30.08.2021 г. не е било изискуемо ликвидно плащане и да се
погасява същото. Да се плаща и ликвидно плащане да се погасява. За
разликата, която оставала, която е в нисък размер, сто и няколко лева, разбира
се оставал основателен иска.
Разяснява, че още в отговора била посочила, че имало частично
плащане на една от фактурите, които са включени в исковата молба. Моли
съда да съобрази разноските, като ответната страна също претендира
присъждане на разноски, направени от ответника и доказани с представеното
пълномощно по делото, като ги съобрази с отхвърлителната част на иска,
съответно разпредели разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Страните по делото са представили следните писмени доказателства:
квитанция за довнесена д.т., адвокатско пълномощно, Споразумение рег.№
7
10367/30.08.2021 г., Фискален бон от 30.08.2021 г., Квитанция от 30.08.2021
г., Разписка № 0400014453971183/ 06.12.2021 г., Разписка №
0400014685630532/ 07.01.2022 г., Квитанции за платени държавна такса и
такса за вещо лице, ч.гр.д.№ 971 по описа на Районен съд - Нова Загора за
2020 г., както и приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от материалите по делото ищецът „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК ********* е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К.М.И.. с ЕГН
********** и адрес: ***. Съдът е уважил претенцията и е издал исканата
Заповед № 555/03.12.2020 г. за сумата в общ размер 1236.46 лв., от които:
1197.78 лв. – главница от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., 38.68 лв. – лихва от
04.11.2020 г. до 04.11.2020 г. и законна лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 25.00 лв. държавна такса и 1.20 лв. други такса превод.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по
договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД,
сключен при общи условия, за издадени фактури за недвижим имот
собственост на ответника, находящ се на адрес: *** свързан към
водопреносната мрежа и титуляр на партидата за този имот с абонатен №
52144, за процесния период 01.02.2020 г. - 31.08.2020 г.
В съответствие с указанията на заповедния съд ищеца е депозирал
искова молба на 07.06.2021 г. за установяване на вземанията си.
На 30.08.2021 г. между ищцовото дружество - от една страна като
кредитор и ответника - от друга страна като длъжник, е сключено
споразумение рег.№ 10367, с което страните признали за установено, че
длъжникът дължи на кредитора сумата от 1284.57 лв., от които 1197.78 лв. -
главница и 86.79 лв. - лихва, изтекла към 30.08.2020 г., представляваща
цената на ползвана, но незаплатена към онзи момент питейна вода и/или
отвеждането и пречистването на отпадъчни води за имот, находящ се в *** за
периода 29.02.2020 г. - 31.08.2020 г., по партида с номер 52144 и титуляр
ответника К.М.И...
Съдът приема,като доказателство по делото и изготвената от вещото
лице С.К. съдебно-счетоводна експертиза,която обсъди в настоящото
решение,по-долу.Видно от същата се установява размера на изплатените суми
от страна на ответника към ищцовото дружество.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
8
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, разполагащо с
правен интерес да установи със сила на присъдено нещо съществуването,
респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен, но частично доказан по
размер.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на
които се основава претенцията му, за наличие на договорни отношения между
страните и за размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си
изцяло или частично за посочения период.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги,
предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот на ответника – абонат през
процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Обстоятелството, че ответника е абонат на ищцовото дружество, което
му е предоставяло услугите си, относно доставка на питейна вода и
отвеждане на използаната такава, безспорно се установиха в хода на
съдебното следствие и не са спорни между страните по делото.
Спори се за размера на претендираното задължение и платеното от
страна на ответника.
С цел изясняване на спора бе назначено изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице С.К.С.., чието заключение сочи
следното:
Имайки в предвид извършените плащания от ответника по делото
към датата на изготвяне на настоящото заключение - 10.06.2022 г.,
9
неплатените фактури предмет на исковата молба, съответно заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и заповедта за изпълнение неплатените
фактури са на сума - 645.87 лв. и представляват както следва:
- Частично неплатена фактура № **********/30.06.2020 г. /ф-ра №
359/ на сума - 327.13 лв. /главница/.
- Неплатена фактура № 10057695/31.08.2020 г. / ф-ра № 361 / на сума -
318.74 лв., от които - 315.88 лв. главница и лихва - 2.86 лв.
Забележка: Ф-ра № 10793656/31.10.2021 г. /ф-ра № 361/ на обща
стойност 435.52 лв., която е платена в брой на „Изипей” АД с Разписка №
0400014453971183/06.12.2021 г. не е включена в исковата молба, в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в заповедта за
изпълнение.
Сумата от 461.20 лв. платена в брой /ПКО от 30.08.2021 г./ е отнесена
за покриване на разходи по делото.
Съдът служебно провери, анализира и калкулира дължимото предвид
приетите писмени доказателства и установи следното:
Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
парично изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.12.2020 г. дължимите суми за
който е била издадена исканата Заповед № 555/03.12.2020 г. са били в общ
размер 1236.46 лв., от които: 1197.78 лв. – главница от 01.02.2020 г. до
31.08.2020 г., 38.68 лв. – лихва от 04.11.2020 г. до 04.11.2020 г. и законна
лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и 25.00 лв. държавна
такса и 1.20 лв. други такса превод.
Съответно на 07.06.2021 г. е депозирана исковата молба по
установителния иск за същите суми.
След гореизложеното на 30.08.2021 г. между страните е сключено
споразумение, с което същите признават за установено, че К.М.И.. дължи на
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД сумата 1284.57 лв., от които:
1197.78 лв. – главница за периода от 29.02.2020 г. до 31.08.2020 г. и 86.79 лв.
лихва, изтекла към 30.08.2021 г. Съгласно споразумението длъжникът се
задължава да заплати посочената сума по следния начин:
Първоначална вноска в размер на 50 лв. в срок до 30.08.2021 г.;
Месечно по 50 лв., считано от 09.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума до 10.2023 г.
Уточнява се, че при финансова възможност длъжникът има право да
съкрати уговорения срок за погасяване на задължението, както и че
настоящото споразумение не спира начисляването на лихва за забава върху
главницата до окончателното й изплащане, като последните вноски се явяват
10
изравнителни за разликата в олихвяването.
Сочи се също, че при забавяне или неплащане на която и да е вноска,
цялата неиздължена сума става изискуема и кредиторът има право да
предприема действия за принудителното й събиране.
Както е видно от приетото като доказателство споразумение – никъде в
него не се уточнява, че с плащанията на длъжника ще се погасяват по какъвто
и да било начин съдебно-деловодни разноски във връзка със заповедното
производство или установителният иск, както това се навежда като
твърдение от ищцова страна. Напротив – упомената е дължима главница в
размер на 1197.78 лв. за ползвана, но незаплатена питейна вода и / или
отвеждането и пречистването на отпадни води за имот, находящ се в *** за
периода от 29.02.2020 г. до 31.08.2020 г. по партида с номер 52144 с титуляр
К.М.И... От приложеното на л.16 по делото писмено доказателство –
Състояние на Разсроченото плащане на Фактурите на Абонат към дата
30.08.2021 г., име 52144, К.М.И.., адрес *** несъмнено се установява, че се
касае за същата тази сума на главницата в общ размер 1197.78 лв. за 7 броя
фактури по фактури 355 / 29.02.2020 г. – 360.98 лв., 356 / 31.03.2020 г. – 55.42
лв., 357 / 30.04.2020 г. – 27.71 лв., 358 / 31.05.2020 г. – 27.71 лв., 359 /
30.06.2020 г. – 354.66 лв., 360 / 31.07.2020 г. – 55.42 лв., 361 / 31.08.2020 г. –
315.88 лв..
Никъде, обаче, съдът не откри доказателства ответникът по делото да е
бил запознат или да е приемал клауза, съгласно която с платената от него
сума – 461.20 лв. на същата дата на споразумението - 30.08.2021 г., видно от
Квитанция към ПКО, че същата е била платена за разноски в заповедното и
настоящото производства, както това се твърди от ищцова страна. Съдът
счита, че при сключване на споразумението относно дължимите суми, следва
изрично да се упомене и платеното към датата на сключването му плащане с
Квитанцията за ПКО и за какво е то, ясно и понятно за длъжника, който
видно от материалите по делото е възприел, че сключвайки споразумението и
плащайки сумата от 461.20 лв., както и останалите подробно хронологично
изброени от него, е издължавал главницата, а не първо съдебно-деловодни
разноски, бидейки налице и споразумение за разсрочване на задължението
му.
Освен това в този ред на мисли - хронологично, как би могъл ищецът
да изиска и да вземе авансово пълният размер на претендираните с исковата
молба съдебно-деловодни разноски, ако изходът на производството бъде
неблагоприятен за него и не бъдат присъдени нему частично или изцяло
разноските в производството и апропо не преценя ли съдът това?
Следователно разноските по настоящото дело към онзи момент не са били
изискуемо вземане
Относно визираната сума, платена от ответника на 30.08.2021 г. съдът
намира, че предвид изложеното, ищецът неправомерно я е получил за
съдебно-деловодни разноски, считайки че има правото да предреши спора и
11
изхода от него изцяло в своя полза, поради което правилно ответника
претендира, че е заплатил тази сума и това плащане следва да се отнесе като
погасяване на задълженията му към ищцовото дружество.
Предвид така приетото от съда, както и плащанията от страна на
ответника, за които са налице доказателства се променя и дължимото от
ответника, а именно:
Към момента на сключване на споразумението дължими са:
По фактура 355 / 29.02.2020 г. – 360.98 лв. главница и 0.24 лв. лихва, по
фактура 356 / 31.03.2020 г. – 55.42 лв. главница и 7.36 лв. лихва, по фактура
357 / 30.04.2020 г. – 27.71 лв. главница и 3.45 лв. лихва, по фактура 358 /
31.05.2020 г. – 27.71 лв. главница и 3.22 лв. лихва, по фактура 359 / 30.06.2020
г. – 354.66 лв. главница и 38.28 лв. лихва, по фактура 360 / 31.07.2020 г. –
55.42 лв. главница и 5.51 лв. лихва, по фактура 361 / 31.08.2020 г. – 315.88 лв.
главница и 28.73 лв. лихва.
Или:
Лихви 86.79 лв. и Главница - 1197.78 лв.
Както вече бе уточнено разноските в производството се присъждат от
съда, така че следвайки разпоредбата на чл.76 от ЗЗД се следва с платените от
ответника суми в качеството му на длъжник да се отнесат последователно за
лихви и за главница, от което следва, че с платените в деня на
споразумението от 30.08.2021 г. 50.00 лв. и 461.20 лв. са заплатени изцяло
лихвите 86.79 лв., а с остатъка от 424.41 лв. е погасена сумата по фактура 355
/ 29.02.2020 г. - 360.98 лв., сумата по фактура 356 / 31.03.2020 г. - 55.42 лв. и
частично в размер 8.01 лв. сумата по фактура 357 / 30.04.2020 г. - 27.71 лв.,
вследствие, на което след тази дата (30.08.2021 г.) са останали неплатени
частично по фактура 357 / 30.04.2020 г. - 19.70 лв., както и изцяло неплатени
следващите - фактура 358 / 31.05.2020 г. - 27.71 лв. главница, фактура 359 /
30.06.2020 г. - 354.66 лв. главница, фактура 360 / 31.07.2020 г. - 55.42 лв.
главница, фактура 361 / 31.08.2020 г. - 315.88 лв. главница, което генерира
неплатена главница в общ размер 773.37 лв.
Следващото постъпило от ответника плащане е извършено, чрез
плащане в брой на сума 996.70 лв. „Изипей“ АД на 06.12.2021 г. Дотогава
посочената сума остатък от предходното плащане в размер на 773.37 лв. се
олихвява, то същата следва до 06.12.2021 г. да бъде дължима вече в размер на
794.64 лв. Видно от приложената разписка, както и от заключението на
вещото лице със сумата 996.70 лв. е заплатена и по-нова фактура 361 /
31.10.2021 г. на стойност 435.52 лв., която не е предмет на делото, но след
покриване на плащането по нея остатъкът в размер на 561.18 лв. следва да се
отнесе, като частично плащане по дължимите в този момент 794.64 лв., с
което задължението възлиза на 233.46 лв., като последното олихвено до
датата на следващото плащане - 07.01.2022 г. достига до размер на 240.55 лв.
С плащането от 07.01.2022 г. ответникът е заплатил сума в размер на 61.44
12
лв., която следва частично да погаси сумата от 240.55 лв. и да генерира
остатък за плащане - 179.11 лв. Следователно до датата на следващото
плащане, извършено от ответника - 26.05.2022 г. остатъчната неплатена
дължима главница се олихвява и достига до размер от 186.08 лв. и предвид
извършеното от ответника плащане от 30.00 лв. в крайна сметка дължима
остава само главница в размер на 156.08 лв.
Видно от изведеното установителният иск се явява частично доказан
по размер до сумата 156.08 лв. главница и следва да се отхвърли в останалата
му част до първоначално претендираните 1197.78 лв. главница и 38.68 лв.
лихви, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
В последното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество адв.Р. е заявил, че не претендират
платените към момента разноски, д.т. и адвокатски хонорар, включително и
по отношение на 26.00 лв. д.т. за заповедното производство. Претендират
обаче за разноските за извършената съдебно-счетоводната експертиза към
настоящото дело и то в пълен размер. Ответникът с поведението си бил дал
повод за завеждане на делото и следвало да понесе пълния размер на
направените в настоящото производство разноски, в частта относно
новонаправени за заключението на в.л.
В същото заседание процесуалният представител на ответника - адв.М.
в заключителната си пледоария моли съдът да съобрази разноските, като
също претендира такива, направени от ответника и доказани с представеното
пълномощно по делото - 320.00 лв., като ги съобрази с отхвърлителната част
на иска, съответно разпредели разноските.
Предвид изложеното съдът счита, че ответникът с поведението си
действително е дал повод за завеждане на делото и съгласно чл.78 от ГПК
следва да бъде осъден да заплати в пълен размер претендираните от ищеца
съдебно-деловодни разноски, а именно тези в размер на 300.00 лв. - внесен
депозит за вещо лице. Макар ответникът да е погасил чрез плащане в хода на
процеса част от претендираните в установителния иск суми, към датата на
завеждане на настоящия установителен иск претендираните от ищеца суми са
били в посочения от него основателно и правилно претендиран размер,
поради което на ответника не следва да се присъждат съдебно-деловодни
разноски.
13
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.И.. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Р.,
СРЕЩУ К.М.И.. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, за
СУМАТА: 156.08 лв. /сто петдесет и шест лева и осем стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г. в имот находящ се в ***, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска в останалата му част до
пълния претендиран размер от 1236.46 лв. /хиляда двеста тридесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки/, поради погасяване на задължението,
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К.М.И.. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя С.Р., СУМАТА 300.00 лв. /триста лева/ – претендирани и сторени
разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14