Решение по адм. дело №949/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Образувано е по искова молба на С. Д. Л., с настоящ адрес с. Градец, общ. Котел, обл. Сливен, уточнена с искова молба вх. № 5804/ 28.11.2024г. и с поправена искова молба, подадена от процесуалния представител на ищеца – адв. М. С. от АК – Стара Загора, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е предявен иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпени от С. Л. неимуществени вреди при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста гр. Стара Загора, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за периода 12.07.2024г. – 26.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че изтърпява наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора при лоши хигиенни и битови условия, за обосноваването на които сочи, че в помещението, в което е настанен, имало мухъл, насекоми, дървеници, хлебарки и други буболечки. Твърди, че в килията, в която пребивава, с размери на помещението 6 х 5 метра, са настанени 10 човека, в нарушение на изискването за минимална жилищна площ на всяко от задържаните лица не по-малко от 4 кв. метра, като липсвали и условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията. Сочи, че мизерните условия му причиняват физически и психически стрес, болки и унижения, като тези условия са опасни и за здравето му. Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, довело до причинени му неимуществени вреди, обезщетение за които претендира.

 

Ответникът - Г. Д. „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. С подробно изложени съображения обосновава, че условията в Ареста гр. Стара Загора, при които С. Л. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Поддържа, че дори и да се приеме, че е налице някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца от санитарно-хигиенните и битовите условия в Ареста гр. Стара Загора, то твърдението му за жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на претендираното обезщетение, се явява недоказано. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, като недоказан и неоснователен.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че исковата претенция е недоказана по основание и по размер и предлага да бъде отхвърлена, като неоснователна. Поддържа, че събраните по делото доказателства оборват твърденията на ищеца, че е изтърпявал мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста Стара Загора при условия, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, за което излага подробни съображения.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Съгласно справка изх. № 459/ 20.01.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора (л.29 - л.30 по делото), ищецът С. Д. Л. е постъпил в Ареста гр. Стара Загора на 12.07.2024г. – първоначална по взета мярка за процесуална принуда – задържане за срок до 72 часа, от 15.10.2024г. във връзка с изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 502/ 2024г. по описа на Второ Районно управление – Стара Загора. При престоя на С. Л. в Ареста гр. Стара Загора, задържаното лице е било настанено в спално помещение № 2 с площ от 26.68кв.м, в което е пребивавал с още пет лица. Килията е с източно изложение с прозорец 200х160см., осигуряващ приток на естествена светлина и въздух. Сочи се в справката, че спалното помещение е оборудвано с шест легла, маса, столове, шкаф, с изградена аспирация, като разполага и със санитарен възел, мивка и течаща вода. През м. март 2024г. в ареста е извършено цялостно боядисване на всички спални помещения. В посочената справка, както и в Справка рег. № 113-370 от 16.01.2025г. (л.34-л.35 по делото), подробно е описана въведената със Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за Вътрешния ред в арестите, организация и периодичност на изпиране на постелъчното бельо и постелъчния инвентар, съгласно утвърден от Началника на затвора график; реда за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите им части с осигурявани от администрацията почистващи препарати и хигиенни материали. На задържаните лица ежемесечно бил предоставян по един тоалетен сапун и един сапун за пране, за поддържане на личната хигиена. Сочи се в справките и че периодично, по утвърден график, се осъществявали дейности по дезинсекция, дератизация и дезинфекция.

 

По делото са представени и приети като доказателства Справка изх. № 459/ 20.01.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора; Справка рег. № 113-370 от 16.01.2025г. с приложени към нея документи – утвърден график за разпределението на времето на задържаните лица Арест гр. Стара Загора; заверени копия на утвърдени графици за изпиране на спално бельо; заверени копия на искания и на заповеди за отпускане на почистващи препарати и хигиенни материали за нуждите на ареста; списъци за раздадени сапуни; графици за дезинсекционни обработки, протоколи за извършени ДДД обработки, вещева ведомост на Арест Стара Загора и др.

По искане на ищеца е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П. Е. И.. Свидетелят заявява, че е бил в една килия с ищеца С. Л. в периода от 03.10.2024г. до началото на м. декември 2024г. В килията (спално помещение № 2) били настанени девет - десет задържани лица. Условията в килията били лоши – било пренаселено; на две седмици давали препарат за почистване, който не бил достатъчен за дезинфекция; шкафчетата нямали врати, били мръсни и ръждясали; имало много дървеници, вкл. гнезда на дървеници в дюшеците, като докато е бил в килията, свидетелят видял само веднъж през м. февруари 2025г. да се пръска срещу дървеници; чаршафите се сменяли на две-три седмици, а одеялата били стари и мръсни и се ползвали с години; по стените имало мухъл и следи от убити дървеници.

 

По допустимостта на исковата претенция:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГД „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явява недоказан и неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените (респ. задържаните) да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

 

В чл.3 от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (чл.3, ал.2 от ЗИНЗС). На това право на лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС).

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В посочените решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

 

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената от С. Л. искова молба, релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора, от гл.т на неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура жилищна площ; на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията и неизвършване на мероприятия по дезинсекция и деритаризация срещу насекоми и др. вредители.

Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, като минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. (чл.43, ал.4 от ЗИНЗС). В чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС е регламентирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, а съгласно чл. 21, ал.2 и чл.22, ал.2 от ППЗИНЗС, почистването на спалните помещения и на общите помещения е задължение на лишените от свобода, като почистването се извършва по реда на дежурствата на лишените от свобода по утвърден график. В чл.240, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено че разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

По аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода респ. в арестите такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода/ задържаните лица и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните битови и санитарно-хигиенни условия, при които С. Л. е бил поставен за времето на пребиваването му в Арест гр. Стара Загора при изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, релевират нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съотв. нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

От доказателствата по делото се установява, че ищецът С. Д. Л. е постъпил в Ареста гр. Стара Загора на 12.07.2024г. - първоначална по взета мярка за процесуална принуда – задържане за срок до 24 часа, от 15.10.2024г. във връзка с изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 502/ 2024г. по описа на Второ РУ – Стара Загора. При престоя на С. Л. в Ареста гр. Стара Загора, задържаното лице е било настанено в спално помещение № 2 с площ от 26.68кв.м, в което е пребивавал с още пет лица. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. П. Е. И., че в килията (спално помещение № 2), са били настанени девет - десет задържани лица. Тези показания се явяват изцяло опровергани от представената подробна справка относно броя и имената на задържаните лица, които са били настанени в килия № 2 на Ареста при Затвора – Стара Загора, през всеки отделен времеви интервал в рамките на периода 12.07.2024г. – 26.11.2024г., обективирана в писмо изх. № 6363/ 25.08.2025г. на Началника на Затвора (л.144 по делото). От посочената справка, неоспорена от ищеца, по несъмнен начин се установява че за периода на исковата претенция - 12.07.2024г. – 26.11.2024г., в спално помещение № 2 на Арест Стара Загора са били настанявани общо до 6 задържани лица. От същата справка се установява и че св. П. И. е пребивавал в една килия с ищеца С. Л. само в рамките на 12 дни – от 05.11.2024г. до 17.11.2024г. В този смисъл показания на св. П. И. не могат да бъдат възприети от съда като такива, установяващи и доказващи санитарно-хигиенните и битови условия, при които ищецът С. Л. е изтърпявал мярката за неотклонение „задържане под стража в Ареста Стара Загора в периода 12.07.2024г. – 26.11.2024г. Отделно от това показанията на свидетеля, че „за целия му престой в ареста само веднъж е било пръскано за дървеници; че спалното бельо се сменяло на две-три седмици, а одеялата били стари и мръсни и се ползвали с години; че по стените имало мухъл и следи от убити дървеници“ и т.н, изцяло се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Поради което и след извършена преценка по чл.172 от ГПК, съдът не кредитира с доверие тези показания. Въз основа на представените по делото Справка изх. № 459/ 20.01.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора и Справка рег. № 113-370 от 16.01.2025г., които справки не са оспорени от ищеца, както и от приложените към справките документи - заверени копия на утвърдени графици за изпиране на спално бельо; заверени копия на искания и на заповеди за отпускане на почистващи препарати и хигиенни материали за нуждите на ареста; списъци за раздадени сапуни; графици за дезинсекционни обработки и протоколи за извършени ДДД обработки, съдът приема за установено, че в Ареста Стара Загора одеялата се перат на три месеца, а постелъчното бельо - веднъж седмично, като възглавниците и дюшеците, както и одеялата, се изтупват от задържаните при престоя на открито. За поддържане на личната хигиена, на всеки един задържан се полага и раздава всеки месец по 1 тоалетен сапун и 1 сапун за изпиране на дрехите, като от доказателствата се установява, че такива са били получавани от ищеца С. Л. ежемесечно в рамките на исковия период. През м. март – м. април 2024г. е извършен ремонт „Освежаване на килии и ремонт санитарни възли Арест“, при който ремонт е направено цялостно боядисване на спалните помещения на Ареста гр. Стара Загора. Противно на твърдяното от процесуалния представител на ищеца, представените по делото искания за отпускане на материални ценности – хигиенни материали за нуждите на Арест гр. Стара Загора и издадени заповеди за тяхното отпускане, са достатъчни за да се приеме за установено и доказано, че в Арест гр. Стара Загора веднъж месечно се осигуряват почистващи препарати и хигиенни материали за почистване и поддържане на хигиената на спалните помещения и общите части, което е задължение на задържаните лица. От представените доказателства се установява и че ежемесечно се осъществяват дейности по ДДД, като в рамките на исковия период ДДД мероприятия са извършвани на 08.08.2024г., 29.08.2024г. и 31.10.2024г., поради което не може да се приеме, че задържаните са оставени на такава тежка популация на дървеници, че да причиняват страдания в степента, описана в исковата молба.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че условията, при които С. Л. е изтърпявал мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста Стара Загора за периода 12.07.2024г. – 26.11.2024г., не могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските затвори по делото „Н. и други срещу България“, всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение, счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ. В случая не се доказа твърдяната от ищеца липса на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти от гл.т на минимална обитаема площ съгласно установения с пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” стандарт и съотв. за нарушаване на изискването по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Жилищната площ на спалното помещение, в които е пребивавал С. Л. (26.68кв.м), спрямо броя на настаняваните в него задържани лица (не повече от 6 лица), не сочи на тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по см. на пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си, независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Опровергани от събраните по делото доказателства са и твърденията на ищеца за липса на осигурени в Ареста Стара Загора условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията - ежемесечно задържаните лица са получавали тоалетен сапун и сапун за пране; регулярно са предоставяни хигиенни и дезинфекционни препарати и материали за почистване на спалните и общите помещения, като почистването им се е извършвало и е било задължение на самите лишени от свобода. Периодично са извършвани и дейности по ДДД обработка срещу насекоми, гризачи и други вредители. Само по себе си наличието на дървеници, срещу които се вземат мерки чрез периодично извършване на ДДД обработка, не може да обоснове извод за поставянето на ищеца в условия по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като основание за възникване на имуществената отговорност на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

 

Предвид изложеното съдът приема че не са установени и доказани твърдените от ищеца обстоятелства, които да водят до извод за създадено за С. Л. неудобство със степен и интензитет, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и статута на задържаното лице при пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора, неминуемо водят до ограничения, като в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не може да се приеме, че обективно са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера на Л. в степен, по начин, с характер и интензитет на преживени страдания от ищеца, които да сочат на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Условията в Ареста гр. Стара Загора, при които С. Л. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката. Съответно негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на С. не могат да бъдат определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваната мярка и които да са довели до унижаване на човешкото му достойнство, при допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената от С. Л. срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” искова претенция се явява недоказана по основание и следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Л. с настоящ адрес с. Градец, общ. Котел, обл. Сливен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпени от С. Л. неимуществени вреди, вследствие на допуснато от специализирани органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, поради неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста гр. Стара Загора за периода 12.07.2024г. – 26.11.2024г., като недоказан и неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.