№ 12462
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110137365 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по 86, ал.1 ЗЗД против Р. Н. В. и В. Н. Г. за
заплащане разделно сумата от 91.23 лева, от която 56.41 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г.
до 30.4.2019 г. , отразена в обща фактура №**********/31.07.2018 г. и в обща
фактура №**********/31.07.2019 г. в имот, находящ се в АДРЕС, гараж с
абонатен №19664, сумата 7.90 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 16.09.2020 г., сумата 22.32 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. - м.
04.2019 г. и сумата 4.60 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 30.09.2017 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера
посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от
1
датата на публикуване им на интернет страницата на Продавача. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ
за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или
лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или
по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл.
12. т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на
партидата. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба, в който заявяват, че са заплатили претендираните суми в пълен размер
като с това признават задълженията си. Поддържат, че не са дали повод за
завеждане на делото, поради което разноските да се възложат на ищеца на
основание чл. 78,ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и
главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, респ. техния наследодател, по силата на
което в качеството му продавач се е задължило да им достави топлинна
енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането, са безспорни между страните
предвид направеното от страна на ответниците плащане на сумата от 228,41
лева, за което са приети доказателства по делото. Направеното плащане след
образуване на делото съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Направеното в хода на процеса плащане е
факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при
постановяване на крайния съдебен акт, поради което и предявените против Р.
Н. В. и В. Н. Г. искове подлежат на отхвърляне, поради плащане на
претендираните суми в хода на процеса.
При този изход на спора разноски се следват само на ищеца, който
претендира такива за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, тъй
като независимо от отхвърлянето на исковите поради погасяването им чрез
плащане в хода на процеса, ответниците са дали повод за завеждане на
делото. Видно от приобщения фискален бон от 10.05.2022 г. (лист 64 от
делото) ответниците са заплатили съдебни разноски в размер на 125,00 лева,
както и законна лихва, поради което в полза на ищеца не следва да се
присъждат други разноски за производството.
Така мотивиран , съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес
на управление; АДРЕС против Р. Н. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС и В.
Н. Г. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС искове с правно основание чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по 86, ал.1 ЗЗД за заплащане разделно на сумата от
91.23 лева, от която 56.41 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., отразена в обща фактура
№**********/31.07.2018 г. и в обща фактура №**********/31.07.2019 г. в
имот, находящ се в АДРЕС, гараж с абонатен №19664, сумата 7.90 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 16.09.2020 г.,
сумата 22.32 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 08.2017 г. - м. 04.2019 г. и сумата 4.60 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 30.09.2017 г. до 16.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.06.2021 г. до окончателното плащане и разноските по
делото, поради плащане на сумите в хода на процеса на 10.05.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3