Решение по адм. дело №308/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на В. К. Д. и С. В. Д., двамата представлявани от адвокат Е. Т. от АК - Русе, против Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на РБ, за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението към т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждения техен собствен недвижим имот, придобит по наследство от К. А. Д., находящ се в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, [ЕКАТТЕ], представляващ поземлен имот с [идентификатор] (15.3), с площ от 7,050 дка и определен размер на обезщетението от 5 002 лева.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, поради нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение е занижено и не съответства на реалната пазарна стойност на имота. Иска съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение. Претендира се присъждането на направените деловодни разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо и в представеното писмено становище, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435/15.09.2023 г., като паричното обезщетението било определено по реда на чл. 32 от ЗДС. Заявява, че оспорва заключението на вещото лице по отношение на датата на определяне на обезщетението. Моли съда да приеме изготвената експертиза във вариант по т.I от нея. Иска съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена или алтернативно да определи обезщетение като за начална цена се използва цената на капитализираната поземлена рента за периода 2022 – 2023 г., съгласно протокол на ОД „Земеделие“ – Русе, като се съобрази редакцията на §2е от ЗСПЗЗ в сила от 01.01.2025 г., изм. ДВ, бр. 70/2024 г. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Заинтересованата страна – Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. Не взема становище по жалбата.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс.

Видно от отбелязването в обратните разписки, приложени по делото на л. 50 и л. 52, на жалбоподателите са връчени писма от Агенция „Пътна инфраструктура“, с които са били уведомени за отчуждаването на имот с [идентификатор] (15.3) с оспореното решение на Министерския съвет, както следва: В. К. Д. – на 16.04.2025 г. и С. В. Д. – на 15.04.2025 г. Жалбата срещу този акт е подадена чрез Министерски съвет на 29.04.2025 г., т.е. в преклузивния 14 – дневен срок по чл.38, ал.1 от ЗДС, от процесуално легитимирана страна – наследници на адресата на акта, които са неблагоприятно засегнати от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията (л.137 от преписката). След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. В приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], община Иваново, област Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателите, е посочен под позиция № 2.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г. (от л.72 до л.76 от преписката). С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (от л.140 до л.142 от преписката), изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган (от л.146 до л.148 от преписката). Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателите, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС, като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно - представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11435/15.09.2023 г. (л.131 от преписката) на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че лицата, на които е възложена оценката, имат качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполагат със сертификати: рег. № *********/2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност за недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятияи вземания и земеделски земи и трайни насаждения (л. 306 и л. 307 от преписката); рег. № *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за И. Ц. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти (л. 308 от преписката); рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Т. С. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти (л. 309 от преписката) и рег.№ *********/2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Н. К. Ц., с оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения (л. 310 от преписката).

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо вх. № 90-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен малко повече от един месец преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

По делото са представени писмени доказателства – Договор за доброволна делба вх. рег. № 5984/02.09.1997 г., акт № 105, том V на СлВп при РС – Русе (от л.316 до л.318 от преписката) и Удостоверение за наследници изх. № 0453/14.08.2024 г., издадено от община Русе (л.319 от преписката).

От горепосочените писмени доказателства се установява, че собственик на имот с № 15003 - нива, масив 15, парцел 3 по ПЗ на [населено място], община Иваново, област Русе, с площ 20,093 дка, в местността „Дъбравата“ е бил К. А. Д., починал на 06.10.2022 г., а оспорващите са негови наследници по закон.

В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор], с площ 20,093 дка по КККР на [населено място], който е идентичен с [имот номер] по [жк], е разделен на три имота: 39520.15.502 с площ 9,711 дка, 39520.15.510 с площ 3,336 дка и [имот номер] с площ 7,050 дка.

Предмет на отчуждаване е само имот с [идентификатор] в землището на [населено място], община Иваново, област Русе, с площ 7,050 дка, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, описан в приложение към т. 1 от решението под позиция № 2. В колона № 8 „Име на собственика“, на същата позиция, като собственик на отчуждавания имот е посочено: “н-ци на К. А. Д..“

Следователно по безспорен начин се установи идентичността между отчуждавания и притежавания преди това от наследодателя на жалбоподателите недвижим имот, а също, че към момента на вземане на оспореното решение, собственици по наследство са наследниците на К. А. Д. – жалбоподателите по делото.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

От заключението на вещото лице (от л.87 до л.93 от делото) е видно, че в землището на [населено място], община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози: представени били шест акта, от които актове №№ 1, 2, 5 и 6 са за сделки с имоти с начин на трайно ползване нива в няколко различни землища, но вписани с обща стойност, акт № 4 е за имот с начин на трайно ползване – животновъден комплекс, като единствено акт № 3 може да послужи за пазарен аналог, но няма две съотносими сделки за имоти с подобни характеристики на отчуждавания.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ начална цена от 430 лв./дка, която на основание чл. 4 ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 430 лв./дка х 1,45 = 623,50 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчуждения [имот номер] по КККР на [населено място]: 7,050 дка х 430 лв./дка е 4396 лв. Експертът е изложил защо има разлика между оценката по заключението и оценката по възприетия оценителен доклад, а именно, че в приложената по преписката оценка са допуснати грешки – приети са коефициенти, различни от наредбата, посочени са и примери, поради което общия корекционен коефициент е 1.45, а не 1.65, какъвто е възприет в оценителния доклад и в позиция № 2 от колона „№ по ред“ на приложението към т.1 от оспорения административен акт.

Във втория вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 г. - 2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За [населено място] средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 г. - 2025 г. е в размер на 59 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 59 х 25 = 1475 лв./дка, така обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателите, с площ 7,050 дка и [идентификатор] по КККР на [населено място] е: 7,050 дка х 1475 лв/дка = 10 399 лв.

В заключението си вещото лице е определило и размера на паричното обезщетение според приложения по делото Договор за наем на земеделска земя за процесния имот, сключен за наемна цена от 70 лв/дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 70 х 25 = 1750 лв/дка, така обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателите, с площ 7,050 дка и [идентификатор] по КККР на [населено място] е: 7,050 дка х 1750 лв/дка = 12 338 лв.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен: вж.чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА и чл.5 ал.1 и ал.2 АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.

Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването .

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около [населено място] приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, вкл. с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г., като при нито едно от измененията не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размера на инфлацията. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от четвърта категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 430 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна.

Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.

На следващо място, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана към момента на постановяване на оспореното частично решение на МС, при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл.3, ал.1 с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г., т.е. по втория вариант.

Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 от Наредбата (в приложимата редакция) именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това, съдът възприема втория вариант на експертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 - 2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. В заключението си вещото лице е посочило, че за [населено място], община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 59 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1475 лв./дка, т.е. за отчуждената част от имота на жалбоподателите паричното обезщетение за [имот номер] по КККР на [населено място]: 7,050 дка х 1475 лв./дка възлиза на 10 399 лв.

Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ [населено място] по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл.3, ал.1 от наредбата /в приложимата редакция/. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място. На това основание съдът приема и че именно това средно рентно плащане е обективен критерий за определяне размера на обезщетението, а не договореното по съглашението за наем за процесния имот, тъй като конкретното облигационно правоотношение и условията по него, не са определящи за пазарните условия. С тези аргументи съдът приема за неприложим третия вариант по експертизата, при който на базата на представения договор за наем от оспорващата страна и при съобразяване на договорения наем за конкретния имот, обезщетението е изчислено на 12 338 лева.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателите за отчуждената част от поземления имот, придобит от тях по наследство от К. А. Д., представляваща имот с [идентификатор] в землището на [населено място], община Иваново, област Русе с площ 7,050 дка с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, описан в решението под позиция № 2, следва да бъде увеличен от 5002 лева на 10 399 лева.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски. Съгласно представен списък те са за: адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, чието реално заплащане в брой е удостоверено в представения, на л. 15 от делото, договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025 г., който в тази част удостоверява това обстоятелство и има функцията на разписка (т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК); 20 лева държавна такса за завеждане на делото; 300 лева внесен депозит за вещо лице и 100 лева внесен допълнителен депозит за вещо лице или в общ размер 920 лева.

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 5 397 лв., представляващ сумата на постановеното увеличение на паричното обезщетение за процесния имот. Съдът счита, че договорената между страните сума в размер на 500 лева е под определената с тази норма минимална такава и предвид процесуалното активното поведение на адвоката, включително и участие в съдебно заседание, е напълно оправдано да се присъди договорената между страните сума. По изложените съображения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба на В. К. Д. от [населено място] и С. В. Д. от [населено място], Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на РБ, за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе в частта му, относно оценката на отчужден недвижим имоти по реда на чл.34а и следващите от ЗДС - имот с [идентификатор] (15.3) с площ 7,050 дка, с трайно предназначение Нива, четвърта категория, в местността „Дъбравата“ в землището на [населено място], община Иваново – т. 2 по Приложение 1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 5002 лева, като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 5 002 (пет хиляди и два) лева на 10 399 (десет хиляди триста деветдесет и девет) лева.

Осъжда Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Министър – председателя Р. Ж., да заплати общо на В. К. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 2, ап. 1 и С. В. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 1, ет.2, ап. 6, направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 920 (деветстотин и двадесет) лева.

Решението е окончателно.