№ 4574
гр. Варна, 22.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501858 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 1618/09. 05.2024 год., постановено по гр. дело №
20223110112835 по описа на РС-Варна за 2022 год. са уважени предавени от
М. Т. П. и З. Х. Я., двамата гр. Варна срещу Г. Д. С., Д. Р. П. и Ю. Р. П., всички
от гр. Варна, искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като Г. Д. С. е осъден да заплати на
двамата ищци М. Т. П. и З. Х. Я., сумата от 1500 лева, а Д. Р. П. и Ю. Р. П. –
сумите от по 750 лева всеки един, представляващи платената цена на
отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба
от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от
предявяване на исковете – 27.09.2022г. до окончателното им изплащане.
От Г. Д. С. е подадена въззивна жалба срещу горното решение в частта
му, с която е осъден да заплати на двамата ищци М. Т. П. и З. Х. Я., сумата от
1500 лева, представляваща платената цена на отпаднало основание – развален
предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със
законната лихва върху горната сумата от предявяване на исковете до
окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Навежда, че ищците са неизправна страна по
предварителния договор, тъй като са поставили в невъзможност въззивника –
продавач по предварителния договор да изпълни задължението си и да
прехвърли на двамата ищци собствеността върху описания в предварителния
1
договор имот, тъй като с решение от 01.06.2022 год. по в. гр. дело № 482/2022
год. на ОС-Варна са били признати за собственици на имота по давност към
дата 12.01.2014 год. При положение, че двамата ищци са придобили
собствеността върху имота по давност, въззивникът е изгубил правото на
собственост върху имота, което е обусловило и невъзможността му да
изпълни задължението си по предварителния договор да прехвърли на ищците
собствеността върху имота. Оспорени са и изводите на съда, че развалянето на
предварителния договор е настъпило с подаването на исковата молба за
връщане на дадената сума, като не е съобразено, че с придобиването от страна
на ищците на правото на собственост върху имота по давност към дата
12.01.2024 год. е прекратена и създадената между страните облигационна
връзка, при което и давността за връщане на сумата е започнала да тече от
тази дата – 12.01.2024 год., съответно и изводът на първоинстанционният съд,
че възражението на ответника, настоящ въззивник за погасяване на
вземанията на ищците за връщане на сумата, е неоснователно, е неправилен.
Оспорени са и изводите на съда, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 90 ЗЗД за връщане от страна на ищците на владението
върху имота, като се твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 1
ЗЗД, уреждаща обратното действие на развалянето на договора, възражението
му по чл. 90 ЗЗД за неизпълнен договор е счетено за неоснователно. Навежда,
че съобразно нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД страните по разваления договор
следва да си върнат разменените престации, за да се възстанови
съществувалото преди сключването му състояние.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът на двамата ищци против Г. Д. С. за заплащане на сумата
от 1500 лева, дадена на отпаднало основание – развален предварителен
договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от предявяване на исковете – 27.09.2022г. до
окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните
страни – ищците М. П. и З. Я. – оспорват въззивната жалба, считат решението
в обжалваната от ответника Г. С. част за правилно и настояват да бъде
потвърдено. Излагат съображения, претендират присъждане на разноски.
В процеса на администриране на въззивната жалба, с молба – становище
с вх. № 61381/2024 год. по рег. на РС-Варна, ответниците Д. П. и Ю. П., чрез
процесуалния си представител, са заявили, че на основание чл. 265, ал. 1 ГПК
се присъединяват към въззивната жалба на ответника Г. С. (техен съответник
и обикновен другар) против първоинстанционното решение. В становището
си за присъединяване към въззивната жалба на ответника Г. С. ответниците Д.
и Ю. П. навеждат съображения и доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, аналогични на наведените във въззивната
жалба на Г. С..
Искания за събиране на доказателства във въззивното производство не
са направени от страните.
От ответника Г. Д. С. е подадена и частна жалба срещу Определение №
2
6967/19.06.2024 год. по гр. дело № 20223110112835 по описа на РС-Варна за
2022 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена
молбата му за изменение на Решението 1618/09.05.2024 год. в частта му за
разноските и за отхвърляне на искането на адв. Д. Д. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на двамата ищци
безплатна правна помощ по делото.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е
неправилно, като се настоява да бъде отменено и да се уважи молбата на Г. С.
по чл. 248 ГПК.
От ответниците Д. П. и Ю. П. е подадена и частна жалба против
Определението 6969/19.06.2024 год. по същото гр. дело № 20223110112835 по
описа на РС-Варна за 2022 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с
което е отхвърлена молбата им за изменение на Решението 1618/09.05.2024
год. в частта му за разноските и за отхвърляне на искането на адв. Д. Д. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на
двамата ищци безплатна правна помощ по делото.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е
неправилно, като се настоява да бъде отменено и да се уважи молбата на Д. и
Ю. П. по чл. 248 ГПК.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 265, ал. 1 ГПК препис от молбата – становище с вх. №
61381/2024 год. по рег. на РС-Варна на ответниците Д. П. и Ю. П. за
присъединяването им към въззивната жалба, подадена от техния съответник,
следва да се връчи на останалите страни.
По частните жалби съдът ще се произнесе с ршението си.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Г. Д. С. от гр. Варна
въззивна жалба срещу Решение № 1618/09. 05.2024 год., постановено по гр.
дело № 20223110112835 по описа на РС-Варна за 2022 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
11.11.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители;
ПРЕПИС ОТ МОЛБАТА – СТАНОВИЩЕ с вх. № 61381/2024 год. по
рег. на РС-Варна на ответниците Д. П. и Ю. П. за присъединяването им към
въззивната жалба, подадена от техния съответник Г. С., ДА СЕ ВРЪЧИ на
останалите страни, на основание чл. 265, ал. 1 ГПК;
ДА СЕ ИЗГОТВИ НОВ СПИСЪК на лицата за призоваване, в който
ответниците по исковете Д. Р. П. и Ю. Р. П. ДА БЪДАТ ВПИСАНИ КАТО
ВЪЗЗИВНИЦИ, с оглед присъединяването им към въззивната жалба на
3
ответника Г. Д. С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4