№ 647
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110207502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба Р. И. И. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-033934 от
05.02.2024 г. издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е
наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП
за извършено нарушение па чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя се искане за отмяната му като незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон. Описва се и конкретна фактическа
обстановка свързана с объркан път и навлизане в еднопосочна улица от страна на
жалбоподател и възможността да се освободи максимално бързо кръстовището в Студентски
град. Изразява се и несъгласие с възприетата от наказващ орган правна квалификация на
деянието.Моли за отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С.. Последния поддържа
жалбата, пледира за отмяна на атакуваното НП по мотивите, посочени в нея.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взима становище по жалбата в писмени
бележки. Взема отношение по същество, моли да се потвърди обжалваното НП като
1
правилно и законосъобразно и се присъдят на правени по делото разноски. Прави
възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2023 г. около 14: 09 часа, жалбоподателя управлявал л.а. БМВ с рег.№ ********* в
гр.София, по ул.Стефан Младенов, с посока на движение от ул.Атанас Манчев, към ул.8-ми
декември. Жалбоподателя се е движел по еднопосочен път за движение, като е целял да
излезе от забранената улица и се включи в движението по ул.Стефан Младенов. Пътното
платно е било мокро и с движение в двете посоки. Зад жалбоподателя се движел патрулен
автомобил на 07 РУ-СДВР, които установили, че при излизане на ул.Стефан Младенов
автомобила на жалбоподател поднесъл веднъж и същият бил спрян със звуков и светлинен
сигнал. Свидетелят Д. счел, че действията на водача на автомобила БМВ – жалбоподателя Р.
И. представляват използване на пътя не по предназначение и му съставил АУАН за
извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта без
възражения, като такива депозирал в сроковете указани в ЗАНН.
На дата 23.12.2023г. св.К. изготвил Докладна записка относно съставен АУАН № 866171, в
която посочил, че е установено и нарушение по чл.100, т.2 ЗДвП, което поради техническа
грешка не било прикачено в съставен АУАН.
Въз основа на съставен АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление №
23-4332-033934 от 05.02.2024 г. за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и такова
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: АУАН, НП; Заповед за компетентност на
наказващ орган, справка картон на водача, гласните доказателствени средства, събрани чрез
разпита на свидетелите Д. и К..
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д., доколкото е част от екипа на 07 РУ СДВР,
очевидец на действията на водача-жалбоподател. Свидетеля твърди, че пряко и
непосредствено е възприел едно занасяне на автомобила на жалбоподател, след като е
излизал от забранена улица. Този свидетел не сочи за друго установено в хода на извършена
проверка нарушение от водача. В тази ми част показанията на този свидетел са в
противоречие с тези дадени от св.К., който сочи, че е допусната техническа грешка в
съставен АУАН, като не е било добавено и нарушение по чл.100, т.2 ЗДвП.
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка. Останалите
доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
2
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. В съставен АУАН е посочено единствено
извършено нарушение по 104б, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са
нарушени. В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата
квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП. В конкретния случаи
обаче в акта, съставен на жалбоподателя, не фигурира нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Не са били налице и условията за задочно съставяне на акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
относно така посоченото второ нарушение. Административно наказателното производство е
строго формален процес, като е недопустимо с изготвяне на Докладна да се вменява
извършено нарушение по ЗДвП на жалбоподател, което от своя страна да намира отражение
в издадено НП. При издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до
нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като не е съобразено с императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017
г. /,следва да се посочи, че законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване, не по предназначение, като ясно са описани извършените от него
действия. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством превъртане на гумите
на автомобила и умишленото му поднасяне, което в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за
превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в
цялата страна. Деянието е възможно да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като
жалбоподателят следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е
предвиждал е неговите общественоопасни последици – че не използва пътищата по
предназначение и е целял настъпването на тези последици.
Доколкото думата дрифт е "чуждица", навлязла за масово ползване в българския език, в
точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която
3
водачът преднамерено извежда превозното средство (най-често автомобил) извън контрол
чрез "презавиване" и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от
колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съдът следва тук да
отбележи, че в АУАН и издадено НП е използвана тази дума „ дрифти“, действията на
нарушителя са описани с думи, които имат общоизвестно значение. Думата дрифт не е
използвана от свидетелите в хода на техните разпити, а сочат на „поднасяне на автомобила
на едната страна“ и съответно от съда, който дава и пояснение на вложения в нея смисъл в
решението. От показанията на разпитани свидетели не може да се установи наличие на
умисъл в поведението на водача, тъй като се е движил непосредствено пред управляван от
полицейски органи автомобил. Св.К. е колеблив в показанията си относно установена пътна
обстановка към момента на нарушение, като би могло да се допусне с голяма вероятност
настилката на места да е мокра в тази част на годината, каквито данни се излагат в жалбата.
Мокра пътна настилка също може да е обективна причина за поднасяне на автомобила при
излизане от кръстовище. Данни за наличие на мокра пътна настилка могат да се извлекат от
приложен снимков материал от страна на жалбоподател. В това производство е установено,
че водачът е извършил маневра завой, като е форсирал автомобила/ за да се включи в
движението/ и същият се е приплъзнал по пътното платно еднократно. От събраните в хода
на административно наказателното производство доказателства не е доказано водачът да е
управлявал лекия автомобил по път за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Не се установява
същият преднамерено да е извел МПС извън контрол чрез форсиране на двигателя и
превъртане на задните гуми.
В случая от събраните доказателства не се установява водачът да е целял преднамерено да
изведе автомобила извън контрол, т.е. липсва умисъл за извършване на нарушение по
чл.104б, т.2 ЗДвП.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не е доказал
извършването на подобни и такива не му се следват.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-033934 от 05.02.2024 г. издадено от
началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 3
000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП за извършено
нарушение па чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
4
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5