Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………..
2019 г.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Марияна И.,
като разгледа докладваното от съдия
Пенева
въззивно гражданско дело № 527 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е въззивно, образувано по жалба на С.Г.И. чрез особен представител М.В.
против решение № 4886 от 29.11.2018 г., допълнено с решение № 703 от 20.02.2019
г., постановени по гр.д.№ 4040 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, тридесет
и четвърти състав, с което е лишена С.Г.И.
от родителски права спрямо децата С.М.Х. ЕГН ********** и М. М.Х. ЕГН **********,
поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за тях и не
участва в издръжката им, на основание член 132, алинея 1, точка 2 от Семейния
кодекс /СК/; определен е режим на личен контакт на С.Г.И. с децата С.М.Х. и М. М.Х.,
както следва: да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца от 16 часа
до 19 часа за период от шест месеца от влизане в сила на настоящото решение по
местоживеене им, след който период да вижда и взема децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа и един месец през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, на основание член 134, точка 2 от
СК; изменен е размера на присъдената с решение № 370 от 23.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 10921/2014 г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от
майката С.Г.И. в полза на С.М.Х. и М. М.Х. чрез техния баща и законен
представител М.Х.Р., като е увеличена от 110 лева месечно за всяко дете на 140
лева месечно за всяко от двете деца, считано от 01.01(2019 г. до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката с падеж първо число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, на основание член 134, точка 1 от СК; осъдена е въззивницата да заплати
на М.Х.Р. сумата от 680 лева, представляваща сторените съдебното-деловодни
разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат
доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като се иска
неговата отмяна и отхвърляне на предявените
искове.
В срока по член 263 от ГПК по делото
не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Становището на Варненска окръжна
прокуратура е, че са налице предпоставките за лишаване ответницата от
родителски права, поради което искът се явява основателен, а обжалваното
решение – правилно и законосъобразно.
Дирекция „Социално подпомагане” -
Варна не изразява становище по молбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата, и прецени събраните по делото доказателства на основание член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Твърди се в исковата молба, че
страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат
родени две деца: С. - на 27.06.2007 г. - и М. - на 09.10.2012 г. Излага се, че
с влязло в сила решение по гр.д. № 10921/2014 г., по описа на ВРС, единадесети
състав, родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата,
като майката е осъдена да заплаща издръжка в размер на 110 лева за С. и 90 лева
за М.. Независимо от това се твърди, че майката не е изпълнявала това свое
задължение, поради което и ищецът е инициирал изпълнително производство. Наред
с това се сочи, че на 13.01.2017 г. ищецът е сезирал Районна прокуратура - Варна
за осъществено от И. престъпление по член 183, алинея 1 от НК, като към
настоящия момент образуваното досъдебно производство е спряно, тъй като
ответницата не е била установена, въпреки провежданите в рамките на
разследването оперативно-издирвателни мероприятия. Твърди се на следващо място,
че от края на месец август 2014 г. И. се намира извън пределите на страната, от
когато същата не е виждала децата си и не се е грижила за тях. Излага, че преките
и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на момичетата са поети
изключително от ищеца, който осъществява същите подкрепят от своята сестра,
именно от която момичетата получават майчина грижа и внимание.
В срока по член 131 от ГПК ответната
страна С.Г.И. чрез назначения й по реда на член 47, алинея 6 от ГПК особен
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на молбата. Счита, че пребиваването на майката извън
пределите на страната представлява основателна причина за неполагането на
непосредствена грижа за отглеждането на децата, както и, че представените по
делото доказателства не подкрепят твърдението на ищеца, че майката не е давала
издръжка на децата си, като индиция за обратното е обстоятелството, че бащата
едва в началото на 2017 г. е образувал изпълнително производство. С оглед
изложеното счита, че с оглед интересите на децата е неоправдано лишаването на
майката от родителски права като крайна мярка.
Безспорно се установява, че страните по делото са
родители на децата М. М.Х., родена на *** г., и С.М.Х., родена на *** г.
С влязло в сила на
17.02.2015 г. решение № 370 от 23.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 10921/2014
г. по описа на ВРС - 16 състав, родителските права над децата М. и С. са
предоставени на бащата М.Р.. На майката е определен режим на личен контакт с
момичетата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа
и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Осъдена е
и да заплаща на детето С. месечна издръжка в размер на 110 лева, а на детето М.
– месечна издръжка в размер на 90 лева.
От материалите по
гр.д.№ 10921/2014 г. се установява, че майката С.И. в хода на производството е
била представлявана от назначен й по реда на член 47, алинея 6 от ГПК особен
представител; че между Център за обществена подкрепа „По-добро бъдеще“ към
Фондация „Владиславово“ и бащата М.Р. на 06.12.2013 г. е сключен договор за
предоставяне на комплекс от социални услуги за деца в центъра, свързани с
извършване на дейности по издадено направление № ЗД-Д-Вн-15/0821 от 29.11.2013
г., като в същото е посочено, че на 31.05.2013 г. в Първо РПУ на ОД на МВР
Варна е получен сигнал от майката на С.И., че последната, заедно с детето М. са
изчезнали в началото на месец май 2013 г. и при полицейска акция детето е
открито при лице без родствена връзка, а след това М. е поставена под
полицейска закрила и спрямо нея е предприета мярка за закрила „настаняване в
специализирана институция“.
От материалите по
досъдебно производство № 373/2017 г., по описа на РП - Варна се установява, че
същото е образувано по жалба на М.Х.Р. с твърдения за осъществено от С.И.
престъпление по член 183, алинея 1 от НК за това, че в периода от 01.03.2015 г.
до месец февруари 2017 г. в гр. Варна, след като е осъдена с решение по гр.д.№
10921/2014 г. на ВРС да издържа своите низходящи, съзнателно не е изпълнила
това свое задължение в продължение на повече от два месеца. Към материалите по
досъдебното производство е приобщена справка от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова,
видно от която, че в кантората й е образувано изпълнително дело № 2017893040004
по молба на М.Р. в качеството му на баща и законен представител на С. Х. и М. Х.,
въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 10921/2014 г., като
задължението на С.И. към 23.05.2017 г. е общо в размер на 8 899,95 лева,
формирано от незаплатена издръжка в полза на низходящите на И. за периода от
01.09.2014 г. до 01.05.2017 г. В рамките на досъдебното производство С.И. е
била обявена за общодържавно извършване, което не е дало резултат, поради което
и производството е спряно на 10.08.2017 г.
От извършената
справка в досъдебното производство за задграничните пътувания на С. И. е видно,
че за времето след постановяване на решението по гр.д.№ 10921/2014 г. на ВРС И.
е влизала в България на 19.06.2016 г. и напуснала страната на 20.06.2016 г.
В представения и
приет като доказателства по делото социален доклад е отразено следното: М.Р.
полага грижи за детето С. от раждането му, разчитайки на помощта на своята
майка С. Д.; за детето М. грижи са полагат от сестрата на М.Р. и нейният
съпруг, като ищецът подпомага своята сестра в грижите за момиченцето, често
гостува с преспиване в дома им; въпреки, че към момента двете сестри живеят
разделени, между тях е налице изградена емоционална връзка; С. е споделила пред
социалния работник, че има бегъл спомен за майка си, не я е виждала и чувала от
много години, знае, че е заминала в чужбина, провела е два телефонни разговора
с майка си – първият път, когато е била в предучилищна възраст, когато майка й
се е обадила, питала я какво иска да й донесе, когато си дойде, но същата така
и не си е дошла, а при втория майка й отново й казала, че ще се върне скоро и
ще отидат заедно на почивка, но това също не се е случило; също така С. е
споделила, че майка й знае всички телефонни номера за връзка с нея и близките й,
но повече никога не ги е потърсила; детето М. не познава биологичната си майка,
като за свои родители разпознава сестрата на М.Р. и нейния съпруг.
Събрани по делото са
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. М.Д. - майка на ищеца - и М.Х.Д.-
сестра на ищеца. От показанията на същите се установява, че майката на децата е
в чужбина, като за последно свидетелката С. Д.я е виждала преди 6-7 години.
Свидетелката Миглена Д.излага, че преди 2-3 години е разговаряла с ответницата
по телефона. Разговорът бил иницииран от свидетелката, която искала да попита С.И.
няма ли да си дойде, да види децата, да помогне финансово. И. обещала, че
„всичко ще е наред“, но така и нищо не се е случило. От показанията на
свидетелите се установява, че преимуществено грижи за детето С. се полагат от
свидетелката С. Д., а за детето М. – от свидетелката М. Д., като бащата общува
с момичета, когато не е трудово ангажиран. Съдът кредитира депозираните свидетелски показания като последователни,
непосредствени и логични, отчитайки близката родствена връзка с ищеца при
приложение разпоредбата на член 172 от ГПК. Свидетелите имат пълни и преки
впечатления за отношението на майката спрямо децата, тъй като са от семейството
на ищеца.
За да бъде
основателен иска за лишаване от
родителски права с правно основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК, следва
да са налице двете кумулативно дадени от закона предпоставки: виновно
бездействие от страна родителя - неполагане на грижи за децата и неизпълнение
на задължението за издръжка - и това цялостно неизпълнение да е трайно.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата
от началото на 2015 г. е напуснала децата и от тогава не ги е виждала, като се
е обаждала два пъти по телефона според казаното от детето С. пред социалните
работници. Децата не общуват с майка си, като М. разпознава като свои майка и
баща леля си и съпруга й. Грижите по отношение на детето С. от тогава се
полагат от неговата майка, а по отношение на детето М. – от неговата леля по
бащина линия и съпруга й. Бащата помагал и на своята майка, и на сестра си. Майката
не е намерена на известните адреси в страната нито при настоящото разглеждане
на делото, нито в хода на образуваното досъдебно производство, въпреки
положените от усилия. Ответницата освен дезинтересирането си по отношение на
децата и не плаща издръжка, за което е образувано наказателно производство. Цялостният
анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност сочи, че
трайната дезинтересираност на въззивницата от живота и нуждите на децата,
настъпила през 2012 г. и продължаваща и към настоящия момент, е в резултат на
нейно лично решение за това. През този продължителен период въззивницата не е
участвала в живота и грижите за децата, не е отделяла време, внимание, грижи и средства за тях,
като за това й поведение няма създадени пречки от страна на бащата, нито и
обективни причини, които да оправдават бездействието й. Децата нямат съхранен
спомен за своята майка, особено по-малкото дете, което възприема своите леля и
свако, които го отглеждат, като родители. Дезинтересирането на И. лишава децата
й от присъствието на фигурата на майката в живота им, от топлота и общуване с
нея, а също така и от необходимите средства за съществуването им. Майката сама
доброволно и съзнателно се е отказала да изпълнява родителските си задължения,
като това й поведение несъмнено е морално укоримо и неправомерно. Това нейно
поведение има за закономерна последица
лишаването й от родителски права, защото за трайното и продължаващо отсъствие
на майката от живота на децата липсва житейски оправдано основание.
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка
на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено,
по силата на закона и съществува независимо дали е отправена покана за
изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на
дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно
основание за прекратяване. Недаването на издръжка, когато е трайно и при
липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на
детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което
попада във фактическия състав на член 132, алинея 1, точка 2 от СК. Законодателят е приел, че подобно поведение
представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно
налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски
права. В този смисъл е и практиката на ВКС.
С оглед императивната разпоредна на член 134, точка 1 и
точка 2 от СК въззивният съд счита, че първоинстанционният правилно е определил
дължимата издръжка, както и режимът на лични отношения на децата с майката,
поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на решението
в тазе му части.
Посоченото мотивира въззивния съд
да приеме, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4886 от 29.11.2018 г.,
допълнено с решение № 703 от 20.02.2019 г., постановени по гр.д.№ 4040 по описа
за 2018 г. на Районен съд - Варна, тридесет и четвърти състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален
кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.