Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 09.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,
ІV-ти „Г” въззивeн
състав в публичното заседание на двадесет
и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Геника
Михайлова
Членове: Милен Василев
Елена Розалинова
при секретаря А.М.
разгледа докладваното от съдия Розалинова гр. д. № 5432 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
Ищецът Х.Н.К. обжалва решение от 01.11.2011г. по гр.
д. №13860/2010 г. НА СРС, 27-ми състав, с което са отхвърлени предявените срещу
С.Е.А. искове с правна квалификация чл.79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 9 896,50 лева (левовата равностойност на 5060,00 евро),
дължима по договор за заем сключен между страните на 17.04.2007 г., иск по чл.
86, ал.1 ЗЗД за сумата 3771,86 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 17.06.2007 г. до 24.03.2010 г., и евентуално предявеният иск по чл. 59
от ЗЗД за същите суми. Претендира разноски.
Ответникът оспорва въззивната жалба на ищеца, като
твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендира
разноски пред СГС.
На 17.04.2007 г. в К.И. ищецът е предоставил на
ответника сумата 5 060,00 евро, като ответникът е се е задължил да върне
предоставената в заем сума в срок до 17.04.2007 г. Този факт се установява от
представената по делото разписка, която ответникът А. не оспорва че е съставил
и подписал. Ответникът твърди, че не е получил от ищеца заем, а съставил
разписката под заплаха от страна на ищеца К..
Договорът за заем е реален, неформален, едностранен
договор. Реалните договори изискват освен наличието на съгласие между страните,
още един допълнителен елемент – предаването. Освен съгласието за сключване на
договора между страните, фактическият състав се завършва с предаването на
заетата парична сума. Предвид реалния характер на договора за заем за
потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, представената по делото разписка доказва
съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото
предаване на сумата (в този смисъл решение № 174 от 23.07.2010г. по гр.д.
№5002/2008г., IV ГО на ВКС). представената по делото разписка легитимира ищеца К.
като кредитор по договора за заем. Ответникът А. не оспорва автентичността на
разписката. Той носи доказателствената тежест относно оборване верността на
отразеното в разписката, респективно правоунижаващо възражение – заплаха, която
опорочава волеизявлението му. Извън поисканите свидетелски показания, които
попадат в забраната на чл.164, ал.1 т.3 ГПК други доказателства не са
ангажирани. По изложените съображения искът с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД се явява основателен. Основателен е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата 3771,86 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 17.06.2007 г.
до 24.03.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.първо ЗЗД когато
денят на изпълнението на задължението е определен длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Предвид основателността на главния иск, не се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения
иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД и за съда не възниква задължение да се
произнася по него.
Крайните изводи на първата и въззивната инстанция са
противоположни. Софийски градски съд на
основание чл. 271, ал.1 ГПК отменя и постановява ново решение, с което уважи
исковете.
При този изход на спора, на ищеца Х.Н.К. на основание
чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции
съдебни разноски в общ размер 3 341,87 лева
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 01.11.2011г. по гр. д. №13860/2010 г. НА
СРС, 27-ми състав.
ОСЪЖДА С.Е.А., ЕГН **********,*** да заплати на основание
чл.240, ал.1 ЗЗД на Х.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 9, адв.П.,
сумата 9 896,50 лева (левовата равностойност на 5060,00 евро) по договор
за заем сключен между страните на 17.04.2007 г., както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 3771,86 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
17.06.2007 г. до 24.03.2010 г.
ОСЪЖДА С.Е.А. да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Х.Н.К.
сумата 3 341,87 лева – разноски пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва от А. пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.