Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти тричленен състав, в
публично заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Б. Милачков
Членове: М.Иванова-Д.
Станислава Стоева
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдията М.
Иванова- Д. КАНД №1939 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на Директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна
против Решение №1046/01.08.2022г. постановено по НАХД №2427/2022г. на РС-Варна,
с което е отменено НП №11-3676/05.05.2011г. на Директора на дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, с което
на Н.С.Н. от гр.Варна е
наложена глоба в размер на 200лв.
на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.
В касационната жалба се твърди, че Решението на РС-Варна е постановено в нарушение на закона. Съдът
неправилно преценил фактите и доказателствата и направил неправилни изводи. Оспорват
извода, че е изтекъл давностния срок за търсене на административно-наказателна
отговорност на лицето, на което било издадено НП. Излагат съображения, че с невръчване
на НП до 2022г. по същество не бил започнал да тече срока за обжалването му, а
едва след влизането му в сила започвал да тече 2 годишния срок в чл.82, ал.1 от ЗАНН, с изтичане на който се преклудирала възможността да се изпълни
наказанието. Молят Решението на РС-Варна да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като било доказано, че Н. е
извършил през 2010г. нарушението, за което с НП му е наложено административно
наказание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. В писмени бележки упълномощеният юрисконсулт моли касационната жалба
да бъде уважена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай на
отхвърляне на касационната жалба и присъждане на адвокатско възнаграждение,
прави възражение за прекомерност и моли да бъде редуцирано до минималния размер
по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът Н.С.Н. от гр.Варна се
представлява от пълномощник, който в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на РС-Варна намира
за правилно и законосъобразно. Правилно и в съответствие със съдебната практика
РС достигнал до извода, че в случая е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно
преследване на нарушението, извършено през 2010г. Моли касационната жалба да
бъде отхвърлена изцяло и да бъде потвърдено решението, с което НП е отменено.
Претендира присъждане на разноските направени в производството. В съдебно
заседание се явява процесуалният представител, който оспорва жалбата. Поддържа
становището в отговора, поради което правилно била постановена отмяна на НП. Представя
договор за правна защита и съдействие и моли решението на РС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на Н. на разноските
заплатени по договора за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Предлага Решението
на РС-Варна да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като давността за преследване на извършеното нарушение
е изтекла.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от РС-Варна.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
е валидно и допустимо.
Неоснователни са
и оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона от
предходната съдебна инстанция. Касационният състав извърши проверка
за правилността на приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания в решението на ВРС, съгласно забраната
в чл.220 от АПК за нови установявания. Въз основа на твърденията
и становищата на страните, след правилна преценка на доказателствата, РС установил от фактическа страна, че на 20.10.2010г. при проверка в
информационния масив на ТД на НАП-Варна е констатирано, че представляващия „П.
Инвест Корект 62“ЕООД-гр.Варна Н.С.Н. не е изпълнил задължението си да подаде
ГДД по чл.92 ал.2 от ЗКПО за 2009г. в ТД на НАП -Варна в законоустановеният
срок до 31.03.2010г. РС установил, че
това нарушение е установено на 20.10.2011г. при извършена проверка в ТД
на НАП-Варна от инспектор по приходите, който съставил на 15.11.2010г. АУАН
срещу Н., в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. В АУАН
неподаването на декларацията било квалифицирано като нарушение на чл.92 от ЗКПО. РС установил, че акта е връчен на пълномощник на Н. на 11.04.2011г.,
който го подписал без възражения и такива не били депозирани в последствие в тридневния
срок след връчване на екземпляр от него. РС установил, че въз основа на акта на
05.05.2011г. директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна издал НП
№11-3676/05.05.2011г., с което наложил на Н.С.Н. от гр.Варна глоба в размер на
200лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО за нарушението изразяващо се в
неподаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009г. за дружеството в срок до
31.03.2010г., което е квалифицирано като нарушение на чл.92 ал.2 във вр. с ал.1
от ЗКПО.
РС установил, че
в чл.278 ал.2 от ЗКПО за съставянето на актовете за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателни постановления и обжалването
им като приложим се сочи реда на ЗАНН. При проверката на АУАН и НП въззивният
съд заключил, че са издадени в сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН, но от
извършването на конкретното нарушение на 01.04.2010г. до връчването на НП на Н.
и обжалването му пред РС през 2022г. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателното
му преследване за даденото деяние, поради което постановил отмяна на НП.
Правилни, в
съответствие с доказателствата по делото и с приложимите законови разпоредби са
тези установявания и изводи на РС. Поради бездействие на административнонаказващия
орган конкретното НП издадено през 2011г. е връчено на Н. на 06.06.2022г. по
пощата, което той оспорил с жалбата, която подал по пощата на 09.06.2022г. Правилно
и законосъобразно РС уважил жалбата и отменил НП №11-3676/05.05.2011г., тъй като от административно-наказателната
отговорност на Н.Н. за нарушението описано в него, извършено през 2010г. е
погасена по давност. Този извод РС е в съответствие със задължителното
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, че сроковете в
чл.34 от ЗАНН са давностни, поради което по препращане от чл.11 от ЗАНН в
производствата по ЗАНН са приложими разпоредбите за погасителните срокове в НК.
На основание чл.11 от ЗАНН в решението РС приложил чл.80, ал.1, т.5 от НК,
съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години, както и чл.81, ал.3 от НК, съгласно
който независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. При правилно приложение на тези норми РС
направил извода, че в случая са изминали четири години и половина от извършване
на нарушението, поради което към 2022г. е погасена по давност възможността за
него да се ангажира административно-наказателната отговорност на извършителя му
Н.Н..
Тези изводи на касационният
състав намира за постановени при правилно приложение на относимите разпоредби
на ЗАНН и НП към конкретните факти и обстоятелства за деянието и предприетите
процесуални действия по ангажиране на отговорността на дееца. В жалбата до ВРС Н.
е заявил, че НП №11-3676/05.05.2011г. на му е връчено на 06.06.2022г.
Административно-наказващият орган с преписката и представителят му в съдебната
фаза не оспорват този факт, не твърдят да са предприемани действия за връчване
на НП по-рано и не правят възражения за подаване на жалбата след изтичане на
срока за оспорване. В случая се касае за административнонаказателно
производство по налагане на Н.Н. на административно наказание „глоба“ за
деяние, което е извършил през април 2010г., по което последното действие по
ангажиране на отговорността му след съставянето и връчването на АУАН на 11.04.2011г.
е издаването на НП на 05.05.2011г. Правилно РС отчел, че след тази дата не са предприемани
действия по връчване на НП. В резултат на невръчването на НП на лицето, на
което е наложена глобата, не е започнал да тече срока за обжалването му и то не
е влязло в сила през изминалите 11 години до 2022г.
През тези 11 години
обаче са изтекли преклузивните срокове в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН за ангажиране на отговорността на Н.
за конкретното нарушение с наложеното с НП административно наказание „глоба“.
През май 2014г. е изтекъл три годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК от издаването на НП на 05.05.2011г., а в началото
на октомври 2014г. е изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НК който е четири години и
половина считано от датата на деянието – от началото на април 2010г. Поради
това правилно ВРС е приложил тези разпоредби и постановил, че с изтичането на
погасителната давност е преклудирана възможността да се ангажира
административнонаказателната отговорност на Н.Н. за нарушението, за което е
издадено НП №11-3676/05.05.2011г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-гр.Варна, поради което уважил жалбата и го отменил.
Доводите развити
в касационната жалба за неправилно приложение на закона при изчисляване на
сроковете в Решението на ВРС и позоваването на чл.82 от ЗАНН са неоснователни.
Те са изложени и пред РС, който правилно ги отхвърлил. Сроковете в чл.82 от ЗАНН касаят изпълнението на наказанията по влезли в сила изпълнителни
основания, т.е. по влезлите в сила НП, които са връчени на нарушителя и не са
обжалвани в срок, както и по обжалваните НП, които са потвърдени или изменени
от съда с влезли в сила съдебни решения, а за конкретното НП издадено 2011г. не
са предприемани действия по връчването му на Н.Н. до 2022г.
С оглед
изложеното не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на
Решението на РС-Варна, тъй като е постановено при правилно приложение на
относимите законови разпоредби, поради което касационната жалба следва да бъде
отхвърлена изцяло, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на разноски е своевременно и следва да бъде уважено. На основание
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ТД на НАП-Варна следва да заплати
на Н.С.Н. сумата от 300лв., заплатена за адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Същото е минимално
предвиденото в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по дела
от административнонаказателен характер, поради което въпреки своевременно направеното
възражение за прекомерност не може да бъде определено в по-малък размер.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63а, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1046/01.08.2022г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №2427/2022г.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-гр.Варна да заплати на Н.С.Н. от гр.Варна с ЕГН ********** сумата от 300лв.
/триста лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.