№ 51932
гр. София, 21.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110155780 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от А. Т. Т. срещу „К.“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК в частта, в която се иска
вещото лице да посочи дали неустойката е включена в ГПР и какъв би бил размерът на
ГПР с включена неустойка. С отговора на исковата молба не се оспорва фактът, че
неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с включена неустойка
не са необходими специални знания. Другият поставен въпрос към ССчЕ не е за
неотносим факт по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК – по делото е предявен
установителен иск за недействителност на договора, част от фактическия състав на
който не е установяването на това какъв е размерът на извършените от ищеца
плащания по договора.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.02.2025 г.
от 09:45 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № ******** от 09.04.2024 г. поради противоречието му със
закона и предявен в условията на евентуалност установителен иск с правно основание
по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави.
Ищцата А. Т. Т. твърди, че на 09.04.2024 г. сключила с ответното дружество „К.“
ЕООД договор за потребителски кредит № ********. По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 2800 лв., която следвало да върне на 18
вноски с крайна падежна дата 09.10.2025 г. Сочи, че на осн. чл. 6, ал. 1 от договора се
е задължила да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както следва:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на
редица поставени условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция. В чл. 18,
ал. 1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 5330,32 лева, която
следвало да се заплаща разсрочено с всяка вноска. Счита, че договорът за кредит е
нищожен поради факта, че противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като предвиденият в договора ГПР от 62,98 % надхвърля максимално допустимия
такъв, като освен това в него не била включена и дължимата неустойка, която счита,
че е задължителна част от него. Ето защо, сочи, че действителният ГПР по договора е
неправилно изчислен, в заблуда на потребителя и надхвърля максимално допустимия
размер. Счита освен това, че уговорената договорна лихва от 50 % на година е в
прекомерен размер, поради което противоречи на добрите нрави. Излага подробни
съображения относно начина на формиране на ГПР, липсата на ясното му посочване в
договора и прекомерния размер на договорна лихва. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага
подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в
размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че
размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен, като освен това е индивидуално
договорен с ищцата. Намира, че кредитополучателя е имал възможност да прецени
изцяло риска преди сключване на договора за кредит. Излага подробни аргументи по
наведените от ищцата доводи за нищожност на договора. Сочи, че не е налице
неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице
пороци при посочването на ГПР в договора. Поради тези и останалите подробно
изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и по
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ******** от 09.04.2024 г., който
противоречи на закона, евентуално – който накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че размерът на уговорената възнаградителна
лихва е индивидуално уговорен.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между А. Т. Т. и „К.“ ЕООД е сключен договор за
потребителски кредит ******** от 09.04.2024 г., по силата на който ищцата е получила
2
в заем сумата от 2800 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена
неустойка в размер на 5330,32 лева поради непредоставяне на обезпечение на
кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора
ГПР.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3