Определение по дело №1709/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./…………07.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина Кавърджикова

                                       ЧЛЕНОВЕ:  Иванка Дрингова

        мл. съдия Таня Кунева       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 1709 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 вр. чл. 258 и сл. и е образувано по въззивна жалба на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, Булстат ********* с адрес: град Варна, ж.к.Младост, ул.Любчо Патронов №3, представлявано от директора Д.И., срещу Решение № 2343/23.05.2018г. по гр.д. № 425/2018г. на ВРС, 16-ти състав, с което се призна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** за незаконосъобразно и се отменя Заповед №РД-09-494 от 20.11.2017год. на работодателя  СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, Булстат ********* с адрес град Варна, ж.к. Младост, ул. Любчо Патронов №3, представлявано от директора Д.И.,  с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от  20.11.2017 г.; възстановява се И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност „учител в група за ЦДО” в  СУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“, Булстат ********* с адрес: град Варна, ж.к. Младост, ул. Любчо Патронов №3, представлявано от директора Д.И., на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и се осъжда въззивника да заплати на  И.Г.Н., ЕГН **********, сумата от 5061.60лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за  период от шест месеца, считано от датата на уволнението  20.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2018 г. до окончателното изплащане,  на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон. Конкретно се твърди, че е налице неяснота в мотивите на първоинстанционния съд относно позоваването му на констативен протокол от 11.11.2016 г., доколкото същият бил неотносим по делото и касаел друго трудово правоотношение, извън процесното. Акцентира се, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работничката е безвиновно такова, поради което е без значение дали липсата на качества за изпълнение на трудовите задължения са общо или конкретно посочени в уволнителната заповед. Сочи се, че от представените по делото доказателства, се установявало, че въззиваемата не познава нормативните промени, касаещи пряката и работа, което било показателно за професионална некомпетентност. Подробно обосновава наличие на несъответно на изискванията на длъжността поведение на учителката Н., описано и в процесната заповед. Отделно от това, се счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени от първоинстанционния съд изолирано и тълкувани превратно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че приобщените към доказателствения материал жалби и доклади срещу работничката Н. са инцидентни. Позовавайки се на изготвения от директора на училището констативен протокол №8/30.10.2017 г., намира за установени изводите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за липса на качества на въззиваемата да изпълнява ефективно работата за длъжността „учител в група ЦДО на начален етап“. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат  отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Противопоставя се на изложените в жалбата оплаквания, като конкретно намира за несъстоятелни доводите за некомпетентност на въззиваемата, поради различно отразяване името на длъжността, както и на трайно неправомерно поведение на учителката при наличие на един случай на инцидент с ученици. Моли за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1709/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  31.07.2018  от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

                                                

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                 2.