Р Е Ш Е Н И Е
№. 691
гр. Пловдив,08.04.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести март, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря:
Виолина Шивачева,
като разгледа АНД №1299/2019 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
14-1030-011608, издадено на 23.01.2015 г. от Р.Н.– началник на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което са наложени наказания глоба в размер на
200 лева на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП на Т.С.Т..
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, като се сочи че възможността за налагане
на санкция е погасена по давност.
Жалбоподателя Т.С.Т.
редовно уведомен не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.С.,
която излага аргументи отмяна и за изтекла погасителна давност.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция” не изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 23.10.2014 г. АУАН спрямо жалбоподателя Т.С.Т.
за нарушения на чл.5.ал.3, т.2 от ЗДвП и на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. В АУАН е
посочено, че на 23.10.2014 г. Т. е управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес” с рег. №
** в гр.Пловдив, на бул. „България” пред номер 160 /езикови
гимназии/ в посока запад, като същият е лишен от право да управлява МПС от
12.06.2014 г., което било установено след справка в КАТ, и управлява МПС, което
е спряно от движение от 13.02.2014 г. /установено след справка в ОДЧ/. За
констатираното били съставен АУАН за сочените по-горе нарушения, който бил
подписан без възражения. В обжалваното
НП се сочи, че правната квалификация на нарушението сочено в АУАН като такова
по чл.177,т.1 от ЗДвП е по чл.150 от ЗДвП. Самото НП е връчено на
нарушителя на 06.11.2018 г.
Описаната
фактическа обстановка се установява от приложените по делото НП, АУАН, справка
АНД, оправомощителна заповед.
На
базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено,
че действително на датата, отразена в АУАН жалбоподателят Т. е извършил
нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил, който е
бил спрян от движение на 12.02.2014 г. Приема се за безспорно установено, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, след като е бил лишен от такова
право на основание чл.171, т.1 от ЗДвП. Това му поведение в действителност
осъществява съставът на нарушение по чл.150а от ЗДвП, която разпоредба обаче не
се сочи за нарушена в АУАН, където се сочи за осъществено нарушение на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Същевременно в НП се сочи за нарушена разпоредбата на чл.150
от ЗДвП, за която пък липсват изложени факти въобще. Ето защо дори да се
приеме, че би могло в конкретния случай да се приложи нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН по отношение на неточното квалифициране на нарушението в АУАН, то за НП
това е невъзможно, доколкото не се сочи коректно нарушената разпоредба, а по
сочената такава липсват описани факти, с което е отнета възможността на
нарушителя да се защитава срещу соченото нарушение в НП. Това пък се явява
съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наложеното
наказание по т.2 от НП.
Следва обаче да се има предвид независимо от
посоченото, че в конкретния случай е изтекла и погасителната преследвателна
давност, което също е основание за отмяна на наказателното постановление.
Самото наказателно постановление е издадено в срок от датата на нарушението – 23.10.2014
г., а именно на 23.01.2015 г. С издаването на наказателното постановление е
прекъсната преследвателната давност, доколкото е предприето конкретно действие
по осъществяване на административната отговорност на нарушителя. Следва да се
посочи обаче, че от датата на издаване на наказателното постановление до датата
на връчване на наказателното постановление – 06.11.2018 г. е изминал период повече
от три години и половина, като за допуснатите нарушения относителната
преследвателна погасителна давност е три години, а абсолютната такава е четири
години и половина. С оглед на изтичане на относителната погасителна давност
връчването на наказателното постановление се явява незаконосъобразно и води на
извод, че същото следва да бъде изцяло отменено от съда, независимо че по
отношение на едно от нарушенията не са допуснати нарушения, които да водят на
извод за самостоятелно основание за отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
14-1030-011608, издадено на 23.01.2015 г. от Р.Н.– началник на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което са наложени наказания глоба в размер на
200 лева на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП на Т.С.Т..
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.