Р Е Ш Е Н И Е № 122

гр. Сливен, 20.05.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:  

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

                      ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

 

при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора Христо Куков                                                        като разгледа  докладваното от съдия Драгоманска административно дело № 130 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 185 от АПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура гр.Сливен, с който са оспорени чл. 2, т. 2 и т. 3, чл. 5, ал. 1 в частта „пчелни семейства“; Раздел III и Раздел IV от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен /НПОКРЖТОС/, приета от Общински съвет Сливен с Решение № 498/25.02.2021 г.  на Общински съвет Сливен.

В протеста се твърди, че чл. 2, т. 2 и т. 3, Раздел III и Раздел IV от Наредбата противоречат на материалния закон, а именно на чл. 133, ал.1 от ЗВМД, вр. §1, т. 5 от Наредба № 16 от 3.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, а чл. 5 от Наредбата, в частта „пчелни семейства“ противоречи на чл. 133, ал. 1 от ЗВМД, вр. §1, т. 5 от Наредба № 16 от 3.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни и на чл. 11, ал. 1 от Закона за пчеларството.  Предлага оспорените текстове да бъдат отменени.

В съдебно заседание вносителят на протеста, чрез п. М. В. поддържа същия. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната по протеста страна - Общински съвет Сливен, редовна призована се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва протеста, моли да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Сливен намира протеста за основателен и предлага на съда да го уважи.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Проекта на Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, ведно с мотивите към него е публикуван на страницата на общински съвет Сливен на 08.01.2021 г. С вх. № 30-00-162/12.02.2021 г. С. Р. – к. на О. С. внася в Общински съвет Сливен предложение относно приемане на Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, с приложен проект на наредба. Проекта е разгледан на заседания на следните Постоянни комисии /ПК/ при ОС – Сливен: ПК за децата, младежта и спорта; от ПК по европейска интеграция, международно сътрудничество и партньорски инициативи; ПК по инвестиционна политика, устройство на територията и транспорт; ПК по нормативната уредба, законосъобразност на актовете на Общинския съвет и контрол на изпълнение на решенията на ОбщС; ПК по оперативен контрол; ПК по образование, наука, култура и вероизповедания; ПК по здравеопазване, социална и жилищна политика; ПК по опазване на околна среда, туризъм, селско и горско стопанство; ПК по общинска собственост и местно самоуправление и ПК по финанси, бюджет, икономическо развитие.

На 25.02.2021 г. е проведено редовно заседание на Общински съвет – Сливен, в дневния ред на което - в т. 1, е включено за разглеждане Предложението на Кмета на Община Сливен за приемане на Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен. След разисквания по предложението, е прието Решение № 498, с което Общински съвет – Сливен, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, приема Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен.

Решението е прието с поименно гласуване с 36 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 гласа „Въздържал се”, при общ брой на общинските съветници в ОС – 41. Приетата наредба е публикувана на сайта на Общински съвет Сливен на 04.03.2021 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Протестът е допустим. Подаден е срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 76, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Протестът е подаден от прокурор в Районна прокуратура– Сливен, съобразно правомощията му по чл. 186, ал. 2 от АПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:

Предмет на настоящия съдебен контрол са разпоредби от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, приета от Общински съвет Сливен, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 133, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Последната е специална и дава възможност на общинските съвети да определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община. Оспорените разпоредби са издадени при наличие на законова делегация и в рамките на материалната и териториална компетентност на Общинския съвет. Общинският съвет е колективен орган и за да е валидно взетото от него решение, с което са приети оспорените разпоредби, заседанието следва да е проведено при участие на определения в ЗМСМА брой общински съветници и решението следва да е взето с необходимото мнозинство. Решението, с което е приета Наредбата, е взето с 36 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 гласа „Въздържал се”, при общ брой на общинските съветници – 41. Следователно, заседанието на ОС - Сливен е законно /по арг. от чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА/, тъй като на него са присъствали повече от половината от общия брой на съветниците. Процесното решение е взето и с необходимото мнозинство – повече от половината от присъстващите съветници, съгласно нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, и с квалифицирано мнозинство – повече от половината от общия брой на съветниците, съгласно нормата на чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА. Видно от изложените съображения, при приемане на Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, чиито разпоредби са предмет на оспорване в настоящото производство, ответният колективен административен орган – Общински съвет Сливен е действал в компетентен числен състав, като е приел своето решение при спазване на законовия необходим за това кворум. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че оспореният подзаконов нормативен акт е валиден, като приет при спазване на изискуемите от закона процесуален ред и форма и от овластен колективен орган на местно самоуправление.

По отношение съответствието на протестираните разпоредби с материално правните разпоредби, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата се дефинира като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Оспорената наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредби на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка (за чието приложение) същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и в съответствие с неговото съдържание. Т.е. уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законова уредба съобразно местните условия, без обаче да установява положения, които или да са в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.

С разпоредбата на чл. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата в предмета на регулация са включени животни-компаньони и безстопанствени животни, като раздел III и Раздел IV от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на община Сливен подробно регламентират правилата за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни-компаньони и безстопанствени животни. В §1, т.5 от Наредба № 16/03.02.2006 г. на МЗГ за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни се дава дефиниция на понятието „селскостопанско животно" - това са животните, включително рибите, земноводните и влечугите, отглеждани и развъждани за производство на животинска продукция, за други селскостопански цели или за работа. Следователно Общинските съвети не са оправомощени да издават подзаконов нормативен акт, който да урежда отглеждането на домашни любимци /съгласно § 10 т.37 от ЗВМД понятието животно-компаньон е заменено с домашен любимец/, както и за безстопанствените животни.

Съгласно чл. 33 от Закона за защита на животните Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Отношенията, свързани с придобиването и регистрацията на животни-компаньони и кучета, регламентирани в раздел III от Наредбата са уредени от ЗЗЖ /чл. 11 и чл. 37 от закона относно данните, подлежащи на регистриране/, както и от ЗВМД, който в чл. 174, регламентира регистрацията на куче, а размерът на дължимите такси и освобождаването от тях пък са предвидени в чл. 116 от ЗМДТ и чл. 175 от ЗВМД.

Нормите от Раздел IV от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на община Сливен преуреждат, обществени отношения, законово регулирани с разпоредбите на Глава пета "Безстопанствени животни" от Закона за защита на животните. Следователно Общински съвет Сливен е приел подзаконов нормативен акт, при наличието на изрична законова регламентация, като преурежда вече уредени от закона обществени отношения, поради което оспорените разпоредби на чл. 2, т. 2 и т. 3  и раздел III и Раздел IV от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на община Сливен, следва да бъдат отменени.

Относно разпоредбата на чл. 5 от Наредбата, в частта й „пчелни семейства“ съдът приема, че е приета в нарушение на материалния закон по следните съображения: съгл. чл. 76, ал.3 от АПК Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения от местно значение. Съгласно чл. 5 в строителните граници на гр. Сливен (без к. Р., к. Д. к. и к. Н.) се забранява отглеждането на селскостопански животни с цел лични нужди - едри преживни животни (ЕПЖ), дребни преживни животни (ДПЖ), свине, еднокопитни животни, птици и пчелни семейства. Оспорения в частта му текст на чл. 5 от наредбата регулира обществените отношения по повод разполагането на пчелни семейства, поради което следва да бъде съобразен с нормативния акт от по-висока степен, а именно Закона за пчеларството. Съгласно чл. 8 от ЗНА Общинските съвети могат да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения от местно значение. От текста следва, че нормите на наредбите следва да са изцяло съобразени с относимите норми на съответния закон, което би обусловило материалната им законосъобразност. Нормата на чл. 5 от Наредбата, в частта й „пчелни семейства“ не е съобразена с нормите на Закона за пчеларството. Видно от чл. 11, ал.1 от Закона за пчеларството - пчелните семейства могат да се настаняват върху земеделски земи, горски територии, собственост на държавата, общините, ФЛ и ЮЛ, както и в урегулирани поземлени имоти. Съгласно чл. 15 от Закона за пчеларството постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради, училища, детски градини, болнични заведения, т.е. законът допуска устройването на пчелини в населени места, но при определени условия.

Съгласно чл. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България - териториални единици са населените места и селищните образувания. Съгласно ал.2 на същия текст населеното място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села.

Съгласно §5, т.6 от ДР на ЗУТ "територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището.

При така направения преглед на нормите на Закона за пчеларството, ЗУТ и Закона за административно-териториалното устройство на Република България, както и на текста на чл. 5 от Наредбата, в частта й „пчелни семейства“ настоящия съдебен състав приема, че оспорения текст от Наредбата противоречи на Закона за пчеларството, тъй като закона не въвежда ограничения за устройване на пчелни семейства на територията на населени места, каквото безспорно е строителните граници на град Сливен. Напротив безспорно от нормите на Закона за пчеларството може да се направи извод, че пчелни семейства могат да се устройват в населени места, но при спазване на определени ограничения. В случая с наредбата в оспорената и част чл. 5 е въведено незаконосъобразно ограничение, което е недопустимо. Действително правната уредба в Закона за пчеларството относно реда за устройване на пчелни семейства не е изчерпателно уреден и би могло да се предвиди издаване на нормативен акт по приложение на цитираните текстове от Закона за пчеларството. С подзаконов нормативен акт обаче не би могло да се въвеждат допълнителни ограничения, непредвидени в Закона за пчеларството. Нормите на Закона за пчеларството могат само да бъдат доразвити с наредба, като нейните норми следва да са съобразени с нормативния акт от по-висока степен. Обратното води и до противоречие на обжалваната норма с целта на закона. Отделно от това по този начин с наредбата се въвеждат ограничения върху стопанската дейност, непредвидени в закон.

Предвид изложените по-горе мотиви следва извода, че нормите на чл. 2, т. 2 и т. 3, чл. 5, ал. 1 в частта „пчелни семейства“; Раздел III и Раздел IV от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Искането за присъждане на разноски на РП Сливен е основателно, поради което на основание чл.143 ал.1 от АПК, с оглед изхода на правния спор, Общински съвет Сливен следва да ги заплати.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 2, т. 2 и т. 3, чл. 5, ал. 1 в частта „пчелни семейства“; Раздел III и Раздел IV от Наредба за притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на животни на територията на Община Сливен, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Общински съвет Сливен да заплати на Районна прокуратура Сливен направени по делото разноски в размер на 20 лв.(двадесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: