Решение по дело №370/2019 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 13.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд           първи наказателен състав,

на трети септември                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Ангелина Господарска

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 370 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 15-0281-001030 от 09.12.2015 г. на Началника на РУП- К. към ОДМВР- П., е наложено на Ю.А.Ц., ЕГН ********** ***, ****,****- административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за  срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и го оспорва като навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че е изтекла предвидената в чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Моли съда същото да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, в което излага доводи за изтеклата относителна давност, поради непредприемане на действия от страна на органите на МВР за връчване на атакуваното наказателно постановление и изтичане на срока на относителната давност от три години, визиран в чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител за становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, процесуално допустима е, разгледана по същество е основателна.

Административно-наказателното производство е образувано въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1030 от 26.11.2015 г., за това, че на същата дата, около 22,15 часа, в с. Анево, по ул. „Първа“ до № 27, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Крафтър“ с английски рег. табели № *****/ и не е спрял след подаден сигнал за спиране от униформен служител на полицията със стоп- палка по образец. Водачът бил настигнат и проверен в гр. С. на ул. „****“. Същият бил сам в автомобила. Прието е, че с тези действия жалбоподателят Ц. е осъществил нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който получил препис от акта и напрали възражения по констатациите в него, в които оспорил твърдяното обстоятелство, че му е подаден сигнал за спиране със стоп- палка.

Въз основа на съставеният акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено  административно наказание на основание наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за  срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Наказателното постановление било изпратено с писмо изх. № 281-13301 от 12.12.2015 г. от РУ - К. за връчване на РУ- К. на адреса по местоживеене на  Ц.. На 21.12.2015 г. полученото в РУ- К. наказателно постановление било разпределено на мл. автоконтрольор от съответното РУ за предявяване и връчване.

От приетото по делото писмо от РУ- К. се установява, че в периода от 21.12.2015 г. до 30.04.2019 г. лицето Ю. А.Ц. не се явило в сградата на „Пътна полиция“- К., за да изпълни задължението си по чл.157 ал.6 от ЗДвП.

При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че към 22.12.2018 г., е изтекла погасителната давност за реализиране на административно- наказателната отговорност по отношение на жалбоподателя, визирана в чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН и са налице основанията за прекратяване на административно- наказателното производство.

В конкретния случай административно- наказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 26.11.2015 г., за което е издадено на 09.12.2015 г. обжалваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя едва на 30.04.2019 г., т. е. от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на наказателното постановление е изминал период от над три години и четири месеца. Според чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН за деяния, за които се предвижда наказание глоба, наказателното преследване се изключва по давност, ако не е започнало в продължение на три години от датата на извършване на деянието. Следователно с изтичането на относителна погасителна давност от три години, се изключва наказателното преследване на извършителя. По настоящото дело са налице доказателства, че с писмо изх. № 281-13301 от 12.12.2015 г. атакуваното наказателно постановление е изпратено на РУ- К. за връчването му по местоживеенето на жалбоподателя. Същото е било разпределено на 21.12.2015 г. на служител на „Пътна полиция“- К. за връчване. За периода от 21.12.2015 г. до 30.04.2019 г., когато е връчено наказателното постановление на жалбоподателя, липсват данни по делото, макар и същите да са изискани от съда с нарочно писмо, да са предприемани действия по връчване на процесното наказателно постановление или други действия, прекъсващи изтичането на давността. При това положение съдът приема, че липсва основание, на което да се приеме, че давността е прекъсвана и същата губи правното си значение.  

Действително в конкретния случай не е изтекла абсолютната погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, но за да бъде прилаган този давностен срок следва да е доказано прекъсването на относителната давност, за което обаче не се събраха доказателства по делото. Същевременно с връчването на наказателното постановление на 30.04.2019 г. не може да се приеме, че се прекъсва давността, тъй като към датата на връчване на наказателното постановление, предвиденият от закона тригодишен срок за погасяване на наказателното преследване е бил изтекъл.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо.

По изложените съображения, оспореното наказателно постановление следва да се отмени и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН следва да се прекрати образуваното административно- наказателно производство, без съдът да разглежда въпроса по същество.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0281-001030 от 09.12.2015 г. на Началника на РУП- К. към ОДМВР- П., с което е наложено на Ю.А.Ц., ЕГН ********** ***, ****,*****,*****административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за  срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.63 ал.2  вр. чл.11 ЗАНН, вр. с чл.81 ал.3 вр. с чл. 80 ал.1 т.5 от НК административно- наказателното производство, поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен П., в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

М.Т.