№ 49678
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110165267 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. В. В. срещу ЗД .. АД с искане
ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил марка .., чийто водач има вина за настъпило на 14.05.2024г. ПТП да
заплати на ищцата Г. В. В., сумата от 10 000 лева, предявен като частичен иск от 30 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.08.2024г. –
датата на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение, до окончателното
й изплащане.
Ищцата е направила искане за освобождаване от заплащане от заплащане на
държавна такса по делото. Представена е декларация за имуществено състояние, в която е
посочено, че същата има месечен доход от заплата в размер на 2100 лева. Не е посочено да
има лица, на които да дължи издръжка, нито да има месечни разходи за лечение, или други
разходи с постоянен характер освен за банков кредит с месечна вноска от 450 лева.
Декларирала е, че притежава жилище с площ от 87 кв.м. в гр. София, което е закупено с
кредит, за който изплаща посочената вноска.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
Освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е
привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са
доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно производство
държавна такса. Обстоятелствата, които я обуславят, са различни за всеки отделен случай, но
най - общо те се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които
взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от
възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебното
производство. Преценката за материалните възможности на лицето, което иска
освобождаване от държавна такса се прави към момента, когато е направено това искане,
като е недопустимо тя да се основава на предположения за бъдещи разходи или доходи.
След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на
държавната такса.
От представената декларация за семейно и имотно състояние на молителката и от
данните по делото е видно, че тя е на двадесет и една години години, работоспособна е, няма
задължение за издръжка непълнолетни деца, не е декларирала здравословни състояния,
които са свързани с постоянни разходи. Същата е декларирала, че работи и получава заплата
в размер на 2100 лева, и декларирала единствено постоянен разход за банков кредит в
размер на 450 лева мемсечно. Определената за страната минимална заплата, считано от
01.01.2024г. е в размер на 933 лева, като доходът на ищцата я надхвърля два пъти. Съдът
1
намира, че от декларираните от ищцата обстоятелства в представената пред съда декларация
не може да се направи извод, че заплащането на държавната такса по предявения иск, която
е в размер на 400 лева, ще я затрудни значително и би се ограничило правото й на защита на
правата и интересите й по съдебен ред.
Следва да се има предвид, че законодателят е предвидил, че при наличие на
задължение за издръжка към непълнолетни лица, нейният минимален размер е ¼ от
минималната работна заплата и задълженото лице следва да може да я заплаща ежемесечно
като ограничи личните си разходи, както и обстоятелството, че към момента на подаване на
исковата молба минималната работна заплата за страната е била в размер от 933 лева, т.е.
двойно по-нисък размер от декларирания доход от ищцата, намира, че следва да бъде
оставено без уважение направеното от ищцата искане за освобождаване от внасяне на
държавна такса.
В обобщение следва да се приеме, че декларираната информация от Г. В. В. относно
имущественото й състояние не обосновава извод за липсата на средства да заплати в цялост
дължимата държавна такса по делото, поради което същата следва да внесе сумата от 400
лева държавна такса.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. В., ЕГН **********, по чл.83, ал.2
ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.д.№ 65267/2024г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването на ищеца.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от влизане на определението в сила да
отстрани констатираните нередовности, като представи документ за внесена държавна такса
по сметка на СРС в размер на 400 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото прекратено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2