РЕШЕНИЕ
№ 17461
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110109670 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. Б. Т., Б. А. Т.
и К. А. Т..
Ищецът твърди, че ответниците се явявали клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, аб. №
**********. Посочва, че за периода м.05.2020г.-м.04.2022г. доставил топлинна енергия
до имота, но ответниците не заплатили нейната цена. Твърди, че с оглед неплащането
на задължението на падежа, изпаднали в забава и дължали и мораторна лихва.
Поддържа, че е извършена и услугата дялово разпределение в периода м.01.2021г.-
м.04.2022г., чиято цена също не е заплатена и за която също се дължи мораторна
лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъде осъдени за заплатят разделно при дялове 2/4 части за К. Б. Т. и по 1/4 част за
Б. А. Т. и К. А. Т. следните суми: 444,03лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, 96,50лв. – мораторна лихва върху горната главница
за периода 15.09.2021г.-31.01.2024г., 24,33лв. – цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.01.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и 6,01лв. – мораторна лихва върху горната главница
за периода 16.03.2021г.-31.01.2024г.
Ответникът К. Б. Т. е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Отрича да има качеството
потребител/клиент на топлинна енергия за имота, да е собственик на същия и да го е
ползвал. Оспорва да е доставена топлинна енергия и изправността на ищеца като
доставчик. Оспорва исковете и по размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Ответниците Б. А. Т. и К. А. Т. са подали отговор на исковата молба в
законоустановения срок. Считат, че исковата молба е нередовна, а предявените искове
недопустими. Евентуално считат исковете за неоснователни. Отричат да притежават
имота или да пребивават в него, поради което считат, че не са потребители на
топлинна енергия. Посочват, че договорът с /фирма/ е изтекъл.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От изложеното следва, че за да бъде прието, че едно лице се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на
топлинна енергия, следва в хода на производството да бъде установено, че това лице е
собственик/вещен ползвател на имота, който е топлоснабден, или че има нарочно
сключен договор между страните за доставка на топлинна енергия. В настоящия
случай, по делото не е установен нито един от тези факти. От събраните доказателства
не може да се изгради извод, че имотът е принадлежал на наследодателя на
ответниците, съответно е придобит от самите ответници. Видно от представената
данъчна декларация и акт за частна държавна собственост, същият принадлежи на
държавата. Не са налице договори за неговото прехвърляне в полза на частни субекти.
Липсват доказателства и за сключване на нарочен договор между страните по делото
за доставка на топлинна енергия до имота. Обстоятелството, че в списъка на етажните
собственици /л. 16-20/ фигурира наследодателят на ответниците не е достатъчно, за да
се приеме, че имотът им принадлежи, доколкото е възможно и вероятно същият да е
бил ползван на договорно основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на
2
облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна
енергия за имота, от което следва, че ответниците не се явяват пасивно материално
легитимирани да отговарят за стойността на доставената топлинна енергия и
предявените спрямо тях искове подлежат на отхвърляне. Предвид обусловеността на
акцесорните искове за лихва от изхода по обуславящите искове за главните вземания,
на отхвърляне подлежат и първите.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ответниците съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът К. Б. Т. е доказал разноски в
размер на 500лв. за адв. възнаграждение. Другите двама ответници не са доказали
направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес
на управление /населено място/, срещу К. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, Б. А. Т., ЕГН: **********, и К. А. Т., ЕГН: **********, и двамата със съдебен
адрес: /населено място/, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделното заплащане при дялове 2/4 части за
К. Б. Т. и по 1/4 част за Б. А. Т. и К. А. Т. на следните суми: 444,03лв. – цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. до имот, находящ се
в в /населено място/, аб. № **********., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, 96,50лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.09.2021г.-31.01.2024г., 24,33лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 6,01лв. – мораторна лихва
върху горната главница за периода 16.03.2021г.-31.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на К. Б. Т., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 500лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3