№ 206
гр. Шумен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Йовка Р. Кръстева
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201210 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23 - 0869 -
000730/13.04.2023 год. на Началник РУ - Шумен в ОД на МВР гр.Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗвр. чл. 461, т.1 от КЗ на
М. Ш. Ш. , ЕГН********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400 лева.
Жалбоподателката в съдебно заседание се явява лично, поддържа
жалбата си и заявява, че желае да бъде отменено наказателното
постановление, поради изтекла давност.
Процесуалният представител на ОДМВР – Шумен - административно -
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, намира жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на НП и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
На 09.02.2023г. в 14,10 часа жалбоподателката управлявала МПС БМВ
с рег. № ЕR54 CAN с неустановена собственост, на паркинга на
„Кауфланд“в гр. Шумен. Била извършена проверка от полицейски служители
на МПС , в хода на която било установено , че жалбоподателката управлява
процесното МПС във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна гранична застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите валиден към датата и часа на
проверката .
1
За констатирано нарушение бил съставен АУАН серия GA
№7922057/09.02.2023г. за нарушение на чл. 483, ал.2 от КЗ. В акта е отразено,
че няма възражения. Жалбоподателката не се е възползвала от законното си
право да депозира възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №23 - 0869 - 000730/13.04.2023 год. на Началник РУ - Шумен в
ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от
КЗ вр. чл. 461, т.1 от КЗ на М. Ш. Ш. , ЕГН********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лева.
Така установената фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните по делото гласни и писмени доказателства на свидетелите, както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
В хода на административно - наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно- наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от
ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 2 от КЗ "Лицето по ал. 1, т. 2 е
длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който
влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да
има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите до напускането на територията на Република България".
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда задължение за
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от
трета държава при влизане на територията на Република България, когато
няма валидна за територията на Република България застраховка.
В конкретния казус жалбоподателката се явява "лице по ал. 1, т. 2",
понеже, управляваното от нея МПС, е с регистрация от трета държава –
Великобритания, която към датата на извършване на административното
нарушение е страна извън ЕС и Европейското икономическо пространство.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички
задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена
“Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство.
Разпоредбата на чл. 483, ал.2 от КЗ вменява задължение за сключване на
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето по
2
ал. 1, т. 2 което е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен
пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1,
т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите до напускането на територията на Република България.
За посоченото нарушение административно - наказателната разпоредба
на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда "глоба" в размер на 400 лева за физическо
лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се
установява, че на 09.02.2023г. в 14.10 часа в гр.Шумен, „бул. С.Велики“ на
паркинга на „Кауфланд“ жалбоподателката управлявала МПС БМВ с рег. №
ЕR54 CAN с неустановена собственост, с регистрация от Великобритания.
Доказан е и факта, че за МПС не е имало сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна гранична застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата и часа на проверката.
Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на жалбоподателката в
с.з.
По делото е приложена застрахователна полица, сключена за
процесното МПС на 09.02.2023г. за срок от 365 дни, с начало на действие от
16,10 часа на 09.02.2023г., т.е след като проверката е била извършена.
С издаденото НП на жалбоподателката е вменено административно
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за което й е наложена глоба в размер на
400лв.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер
на абсолютния, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Санкционираното лице е годен адресат на задължението описано в
АУАН. По делото липсват данни за сключена на граничен контролно-
пропускателен пункт застраховка "Гражданска отговорност", не е представен
документ за такава и на проверяващите в хода на проверката, поради което и в
случая е нарушено задължението описано в АУАН и НП по чл. 483, ал. 2 от
КЗ.
Нарушението на извършено от жалбоподателката не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът споделя мотивите на административно-наказващият орган в тази
насока, изложени в обжалваното наказателно постановление. Правилно е било
преценено с оглед характера на нарушението, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не
може да бъде приложена, доколкото се засягат обществените отношения
свързани със задължителното имуществено застраховане по КЗ, като
нарушаването на императивните изисквания в тази насока е с висока степен
на обществена опасност и засяга интересите на гражданите. Липсата на
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" е нарушение с
висока степен на обществена опасност, с оглед риска, който би могъл да
настъпи при евентуално застрахователно събитие.
По отношение възражението за изтекла давност, съдът намира
следното :
Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС сроковете по чл.34 от
3
ЗАНН са давностни и в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно
тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща
абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение уредбата относно погасяването на
наказателното преследване по давност в НК.
Нормата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на
обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова
обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно
преследване, уредена в чл.81, ал.3 от НК, която по силата на тълкувателното
постановление следва да намери субсидиарно приложение и в
административно наказателното производство по ЗАНН.
Съгласно мотивите на т.2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. №
1/2014 г. за давността за административно наказателно преследване се прилага
не само правилото за абсолютната преследвателна давност /чл. 81, ал. 3 във
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/, но и всички останали правила от уредения в НК
институт на преследвателната давност, чието приложно поле не е ограничено
от особените правила в чл. 34 от ЗАНН.
В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, като тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015
г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.
Съобразно чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването
на давността административно наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5
от НК, т.е. отнася се и за наказанието «глоба» и съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК
и чл.81 ал.3 от НК, относителната давност е три години, а абсолютната - 4
години и половина.
Процесното нарушение е извършено на 09.02.2023г., от която дата е
започнала да тече тригодишната относителна давност за извършеното от
жалбоподателката нарушение.
В случая нарушението е извършено на 09.02.2023г., обжалваното НП
е издадено на 13.04.2023г. и е връчено на 15.05.2025г.
Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН,
считано от датата на откриване на нарушителя, както и едногодишният срок за
издаване на наказателното постановление, считано от датата на извършване на
нарушението, са спазени.
При тези данни съдът намира, че не са изтекли давностните срокове
/нито относителна давност -3 г.,нито абсолютна давност -4 г. и половина / за
погасяване възможността за реализиране на отговорността на нарушителката
и в този смисъл заявеното искане се явява неоснователно.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното
постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно наказващият орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че
4
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 и 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, намира, че
размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100
лева.Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23 - 0869 -
000730/13.04.2023 год. на Началник РУ - Шумен в ОД на МВР гр.Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, вр. чл. 461 ,т.1 от КЗ,
на М. Ш. Ш., ЕГН********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Ш. Ш. , ЕГН********** да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5