РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Габрово, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500348 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260194 от 28.06.2021 г. по гр.д. № 611/2020 г. по описа на Габровски
районен съд е отхвърлен предявения иск от В. Б. СТ., ЕГН ********** с постоянен адрес в
гр. Г., ул. „С.“ № * за заплащане от Д. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., ул.
„С.“ № **, В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., ул. „Н.“ № ** и ИВ. В. П.,
ЕГН ********** с адрес в гр. Г., ул. „С.“ № **, наследници на починалия ответник В.Г.П.,
на сумата 315,00 лв.- главница, представляваща дължим месечен наем за месец Ноември
2019 г., Декември 2019 г., м. януари 2020 г., м. Февруари 2020 г., м. Март 2020 г., м. Април
2020 г. и м. Май 2020 г. за имот – дворно място /поземлен имот/ с двуетажна жилищна
сграда и друг вид сгради – 2 бр., с административен адрес: гр. Г., ул. „Р.“ № *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Отхвърлил е предявения иск от КР. Д. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Г., ул. „С.“ № ** за заплащане от Д. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., ул.
„С.“ № **, В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., ул. „Н.“ № **и ИВ. В. П.,
ЕГН ********** с адрес в гр. Г., ул. „С.“ № **, наследници на починалия ответник В.Г.П.,
на сумата 315,00 лв.- главница, представляваща дължим месечен наем за месец Ноември
1
2019 г., Декември 2019 г., м. януари 2020 г., м. Февруари 2020 г., м. Март 2020 г., м. Април
2020 г. и м. Май 2020 г. за имот – дворно място /поземлен имот/ с двуетажна жилищна
сграда и друг вид сгради – 2 бр., с административен адрес: гр. Г., ул. „Р.“ № **, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Отхвърлил е предявения иск от ИВ. ИВ. АВР., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. Г., ул. „С.“ № ** за заплащане от Д. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.,
ул. „С.“ № **, В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г., ул. „Н.“ № **и ИВ. В.
П., ЕГН ********** с адрес в гр. Г., ул. „С.“ № **, наследници на починалия ответник
В.Г.П., на сумата 315,00 лв.- главница, представляваща дължим месечен наем за месец
Ноември 2019 г., Декември 2019 г., м. януари 2020 г., м. Февруари 2020 г., м. Март 2020 г.,
м. Април 2020 г. и м. Май 2020 г. за имот – дворно място /поземлен имот/ с двуетажна
жилищна сграда и друг вид сгради – 2 бр., с административен адрес: гр. Г., ул. „Р.“ № **,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 261814 от
23.07.2021 г. в срок от от В. Б. СТ., КР. Д. ЗЛ. и ИВ. ИВ. АВР., чрез адв. М. М. от
Адвокатска колегия Габрово. Считат решението за неправилно и необосновано, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което молят да бъде отменено.
Излагат подробни съображения.
Твърдят, че районният съд неправилно, необосновано, в противоречие с доказателствата и
данните по делото е постановил горното решение, като не е изследвал обективно и
всестранно събраните до този момент доказателства и е приложил неправилно материалния
и процесуалния закон. Счита, че от представените по делото писмени доказателства по
категоричен начин се доказва собствеността на имота, както и идеалните части, които
притежава всеки един от наследниците. Били са отправените писмени предизвестия до
първоначалния ответник В.П., който не е възразил относно размера на претендирания за
заплащане месечен наем за ползването на идеалните части от имота, за процесния период.
Моли да се отмени обжалваното решение.
Отговор на тази въззивна жалба не е постъпил.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред Районен съд - Габрово са предявени субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС относно присъждане на обезщетение на всеки от
тримата съсобственици – ищци по делото, за ползата от която са лишение при ползването от
ответника на съсобствената вещ, а именно процесния имот.
2
Ищците твърдят, че процесният имот е съсобствен с първоначалния ответник В.Г.П..
Ответникът се е нанесъл да живее в имота и въпреки многократните усилия да влязат в
имота си, ищците не са били допускани. Отказвал е и да го освободи. Отправили са до него
покана да заплати месечен наем за това, че ги лишава от ползването на имота, съобразно
идеалните им части. Направени са доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва направените твърдения. Заявява, че
никога не е лишавал ищците от правото да живия или ползват имота в гр. Г., ул. „Р.“ №
**.имал е проблем с ищеца К.З., който е изявявал желание да живее в него, защото отказал
да заплати месечните разходи за вода, ток и др. Същият е живял в имота, когато В.П. е бил в
чужбина и е натрупал задължения. Тогава са се скарали и К.се е изнесъл. Твърди, че прави
ремонти в имота, отглежда сам дъщеря си и никой от другите съсобственици не го е
подпомагал финансово.
В хода на производството ответникът В.П. е починал и на негово място са
конституирани наследниците му Д. В. П., В. В. П. и ИВ. В. П..
Съдът е приел, че от разпределените за доказване факти единствено е доказано, че
ответникът В.П. е ползвал процесния имот. Нито съсобствеността, нито идеалните части в
имота са били установени безспорно от представените по делото доказателства. Имотът е
бил закупен през 1961 г. от М.И.М.и от представеното удостоверение за наследници на
Н.А.М.не може да се извлече кои са наследниците на починалата през 1998 г. М.М.- съпруга
на Н.М.. Съдът е прие, че не може да се установи дали имотът е бил придобит по време на
брака между тях, което е от значение за наследствените права. По делото не било установено
кои са децата на М.М.от Н.М.. По делото не са били ангажирани доказателства за размера на
наема на имота, а искът е предявен именно за това.
Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като отхвърлил
предявените искове.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решене № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС
по т.д. № 7/2012эг. на ОСГК, съсобствеността е правно състояние, при което
едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между
съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата
на чл. 31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31 от ЗС
термин "си служи" е синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин "се използва
лично". Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е,
за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и
нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й
и да накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно
право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици,
3
чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или
обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо
служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е
ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
За да се уважи иск по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, следва да се докаже, че
имота е съсобствен; че ищецът е лишен от ползването на неговата част; размера на средно-
пазарния наем за процесния период и претендираното обезщетение да е било поискано
писмено. Съобразно това изискване, съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Н.А.М.и
служебната справка за И.Н.А.се установява, че последния е наследник както на Н.М., така и
на М.И.М.. След смъртта на майка му М.М., собствеността върху имота е преминала върху
него, а след неговата смърт и към неговите наследници – И.и М.. По делото не е направено
възражение за липса на съсобственост и съдът намира, че същата е доказана. По делото е
доказано също така, че ответникът В.П. е ползвал имота, видно от показанията на св. П.- Г.и
че същият е получил покани от ищците за заплащане на търсеното обезщетение по реда на
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Недоказан по делото е останал размера на обезщетението, което се търси за
ползването на имота, като за това обстоятелство не са били ангажирани доказателства,
въпреки че тежестта на доказване е била възложена на ищците. По делото няма данни какъв
е размера на средно-пазарния наем за процесния период, за да може да се определи и
размера на търсеното обезщетение.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с горното, съдът намира, че решението следва да бъде потвърдено, макар
и с различни мотиви.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
На основание изложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260194 от 28.06.2021 г. по гр.д. № 611/2020 г. по
4
описа на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5