РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Силистра, 16.12.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония
Стоянова разгледа адм.дело № 165 по описа на съда за 2019 г., докладвано от
съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпил е протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Силистра, с който се иска отмяна на чл. 28, ал. 9 в частта „събиране, транспортиране“, чл. 98, ал. 2, т. 1 – 5, чл. 98, ал. 4 – 5, чл. 98, ал. 6 – 7, чл. 123, ал. 2 – 3 от Наредбата за условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Силистра (означавана за краткост по-нататък в решението като „Наредбата“), поради противоречие с материалния закон; претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът Общински съвет – Силистра не изразява становище по протеста.
Съдът прие за установено следното:
Ответникът е приел Наредбата с решение № 1550 / 24.09.2015 г., а впоследствие е осъществил изменение в нея посредством решение № 484 / 29.05.2017 г.
Оспорените текстове от Наредбата са цитирани в курсив и са обсъдени по-долу, както следва:
· „Чл. 28 [...] (9) Заповедта се изпълнява от лицата по чл. 24, ал. 2, с които общината има сключен договор и притежаващи разрешително по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС за сметка на собственика.“
Цитираният текст не е напълно съгласуван с текста на чл. 35 ЗУО, който в своята ал. 2, т. 2 предписва, че разрешение не се изисква за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО.
· „Чл. 98. (1) Преди започване на СМР по смисъла на § 5, т. 40 от Закона за устройство на територията и/или премахване на строеж възложителят е отговорен за изготвянето на план за управление на СО по чл. 11, ал. 1 ЗУО. (2) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за: т. 1 премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП), по-малка от 100 кв. М; т. 2 реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв.м; т. 3 промяна предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв.м; т. 4 строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв.м; т. 5 премахване на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган;“
Чл. 98, ал. 2, т. 1 – 5 от Наредбата почти дословно възпроизвежда чл. 11, ал. 2 ЗУО в редакцията му преди ДВ № 13 / 2017 г. След изменението на ЗУО с горепосочения ДВ обаче правилата на Наредбата вече не са съобразени с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗУО, както и с наредбата, към която тази разпоредба препраща (по-конкретно става дума за чл. 15, ал. 1, т. 1, 3 – 5 и 10 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали).
· „Чл. 98. [...] (3) Плана за управление на СО по чл. 11, ал. 1 ЗУО, се изготвя в обхват съгласно чл. 5 на Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагането на строителни рециклирани материали. (4) Планът по ал. 3 се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от Закона за устройство на територията, а за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се изготвя като самостоятелен план. (5) Плановете за управление на строителни отпадъци се одобряват: т. 1 за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект – като част от процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел ІІ от Закона за устройство на територията от органа, отговорен за тяхното одобряване; т. 2 за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект – от кмета на община или оправомощено от него длъжностно лице.“
В сравнение с цитираните в курсив разпоредби, към настоящия момент правилата на чл. 11, ал. 4 ЗУО и чл. 156б, ал. 1 – 3, 7 ЗУТ регламентират по различен начин реда за одобряване на плановете за управление на строителни отпадъци (ПУСО). Последните вече са обвързани с инвестиционните проекти само факултативно (по искане на възложителя), т.е. няма законови хипотези, в които ПУСО задължително се включват в обхвата на инвестиционните проекти.
· „Чл. 98. [...] (6) Компетентният орган по ал. 5 може да изисква предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовностите в случай на несъответствие с изисквания на Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагането на строителни рециклирани материали, като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана. (7) В случаите по ал. 5, т. 2 кметът на общината одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението му в срок до един месец от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.“
Цитираните текстове от наредбата установяват 15-дневен и месечен срок в противоречие с действащите законови разпоредби на чл. 11, ал. 6 – 7 ЗУО, които предвиждат 14-дневни срокове.
· „Чл. 123. [...] (2) За нарушенията по ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 8 – 11 се налагат имуществени санкции в размер от 30000 до 100000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 3000 до 10000 лв. (3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 8 – 11 се налага имуществена санкция в размер от 60000 до 200000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 6000 до 20000 лв.“
Оспорените административнонаказателни разпоредби от Наредбата не съответстват чл. 145, ал. 2 – 3 ЗУО по отношение на санкциите, определени от ответника в размер на 30000 – 100000 лв. и 60000 – 200000 лв. Невъзможно е обаче да се отменят частично подзаконовите разпоредби, тъй като тогава биха се получили нормативни текстове, които не могат да се обособят като самостоятелни по смисъл разпоредби. Ето защо ал. 2 и ал. 3 от чл. 123 на Наредбата трябва да бъдат отменени изцяло.
С оглед на така направената съпоставка между оспорените подзаконови разпоредби и кореспондиращите с тях законови текстове, се налага изводът, че ответникът е нарушил принципа за йерархичната подчиненост на нормативните актове, прогласен от чл. 15, ал. 1 ЗНА, а именно: „Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен“. Следователно е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 196 АПК.
При този изход на делото учреждението на ответника следва да бъде осъдено да заплати направените от активно легитимираната страна разноски по делото за обявление в Държавен вестник, възлизащи на 20 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 28, ал. 9 в частта „събиране, транспортиране,“, чл. 98, ал. 2, т. 1 – 5, чл. 98, ал. 4 – 7, чл. 123, ал. 2 – 3 от Наредбата за условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Силистра.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Окръжна прокуратура – Силистра направените по делото разноски в размер на 20,00 (двадесет) лв.
Задължава Общински съвет – Силистра да обнародва настоящото решение, след като стане окончателно, по начина, по който е била обнародвана Наредбата за условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, и поддържане и опазване на чистотата на територията на община Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.