Решение по дело №1960/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        03.01.2020г.                                       Гр....

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                      XI  Граждански състав

На 09.12.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №1960 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Искът е предявен от Д.И.Г. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр.София. В исковата молба се твърди, че на 16.08.2017г. около 19.15 часа в гр.... на ул.“...“ пред дом №… настъпило ПТП, в което участвали той и МПС - лек автомобил, управлявано от К.И.И.. Вследствие на произшествието ищецът получил травматично увреждане изразяващо се в непълно изкълчване в областта на ставната повърхност на петната кост на левия долен крайник вследствие притискане с последващо усукване в тази област. След така описания първоначален контакт настъпил вторичен, реализиран между дясното странично огледало на автомобила и десния лакът на пешеходеца при което от въздействието на резултатните сили същия пропаднал върху пътното покритие. След съприкосновението Г. паднал на асфалта на колене и се оплакал от силни болки в областта на петата на левия крак. Във връзка с описания случай било образувано досъдебно производство, а впоследствие и наказателно дело. То приключило с решение, с което И. бил признат за виновен в това, че на процесната дата нарушил правилата за движение и така причинил на Г. средна телесна повреда и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. След поставянето на ортопедична гипсова лонгетна имобилизация върху лява подбедрица, лява глезена област и ляво ходило и извършеното закрито наместване на кости, на Г. му било назначено да се движи с 2 броя помощни средства за 21 дни. При така поставената му диагноза в „МБАЛ Тракия“ ЕООД - гр.... бил посъветван от дежурните медици незабавно да бъде хоспитализиран, но тъй като искал второ мнение относно травматичните си увреждания, отказал хоспитализация, при което му предписани болкоуспокояващи и си тръгнал. Бил изписан още на същия ден с предписания за домашно лечение от 30 дни при постелен режим. В резултат на този инцидент и полученото от него травматично увреждане, ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания. След напускането му на болницата на 16.08.2017г. останал да се възстановява при домашни условия в собствения си дом, в продължение на около 25-30 дни в много тежко състояние - бил абсолютно неподвижен, изпитвал силни болки, и бил на легло през цялото време. Бил зависим от помощта на близките си и за битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ му била необходима в продължение на повече от 30 дни. Налагало му се в продължение на около 30 дни всекидневно да приема обезболяващи медикаменти. В нередки случаи и към настоящия момент продължавал да приема такива тъй като болката била нетърпима при влажни атмосферни условия. Към настоящия момент все още не се бил възстановил напълно. Движенията му били болезнени, както при ходене, така и при извършване на елементарни дейности. Към датата на ПТП, управлявания от К.И.И. лек автомобил бил негова собственост, имал сключена задължителна застраховка Гражданска отюворност на автомобилистите при ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/117002192997 със срок на покритие от 10.08.2017г. до 09.08.2018г. Съгласно чл. 380 от КЗ ищецът отправил пред ответника писмена застрахователна претенция на 18.09.2018г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички неимуществени вреди, които е претърпял вследствие на процесното застрахователно събитие. На 21.12.2018г. получил Уведомление с изх. №4671/20.12.2018г., посредством което бил уведомен от ответното дружество, че последното счита застрахователната му претенция за неоснователна и отказва изплащане на претендираното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 24500,00лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, които са в резултат на ПТП настъпило на 16.08.2017г. в гр...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В законния срок е подаден отговор на молбата от ответника, с който е изразено становище за допустимост и неоснователност на исковете. Признава факта на сключено валидно застрахователно правоотношение с извършителя на ПТП по повод процесния автомобил за въпросния период. Счита, че претендирания размер бил прекомерно завишен, като излага съображения за това. Не били доказани твърденията на ищеца, за претърпени от него психически травми и за това, че приемал болкоуспокояващи лекарства. Твърди, че ищецът се намирал на пътното платно, не се съобразил с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, не се огледал и не взел мерки за своевременно отстраняване от пътното платно, като по този начин сам се поставил в опасност. Освен това, твърди, че ищецът бил употребил алкохол, което повлияло на поведението му, реакциите му и чувството му за съхранение. Твърди съпричиняване на вредите.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, алтернативно моли застрахователното обезщетение да бъде намалено по размер.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Към настоящото производство е приложено АНД 1448/2018г. по описа на РС-..., от което е видно, че причинителят на вредата на ищеца К.И.И. е признат за виновен в това, че на 16.08.2017г., в град ..., на улица „….“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка ….., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.2, изречение "последно" от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - пешеходец на платното за движение; чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...”, като не сторил това и по непредпазливост причинил средна тeлecнa повреда на Д.И.Г., изразяваща се в сублуксация /непълно изкълчване/ на ставата на лявата петна кост към подбедрицата, което довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, чийто възстановителен период е по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предложение „второ”, във връзка с чл.342, ал.1, предложение „трето” от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00лв.

 Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Съгласно Решение №75 от 12.05.2014г. на ВКС по гр. д. №733/2012г., IV г.о., ГК „Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.“

Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – фактът на причинената на ищеца средна телесна повреда поради неспазване правилата по ЗДвП, както и виновността на К.И.И., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.

Причинителят на ПТП е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което обстоятелство изрично се признава от ответника и се установява от приетото като писмено доказателство копие на Застрахователна полица №BG/30/117002192997. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ „Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.“ Това обуславя пасивната процесуална легитимация на ответното дружество.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, макар в изготвените предходни медицински обследвания – съдебно-медицинската експертиза по досъдебно производство №1228-зм-236/2017г. по описа на ПП ОД на МВР-Ст.Загора и Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №95-II/2017г., травматичното увреждане на ищеца да е било описано като сублуксация /непълно изкълчване/ на ставата на лявата пета към подбедрицата, при внимателното преглеждане на медицинските документи – най-вече рентгеновите снимки, се установява, че се касае по-скоро за навяхване, а не за сублуксация. Това заключение се потвърждавало и от назначеното лечение – имобилизация за 21 дни, което било присъщо именно за навяхванията. Периодът на възстановяване на ищеца бил в рамките на 45-60 дни. От това травматично увреждане не са останали трайни последици, като ищецът е напълно възстановен. Лечението на ищеца е било адекватно. Нямало данни за извършени вторични или контролни прегледи на ищеца, въпреки че е имало такива указания в съставените медицински документи.  

Въпреки оспорването от страна на ищеца на представеното заключение с мотивите, че вещото лице не е прегледало лично ищеца, а е работило само по документи, съдът намира възраженията за неоснователни, тъй като ищецът не твърди да има остатъчни увреждания, с изключение на спорадичните болки които изпитва при влажно време. Очевидно травмата е от такъв характер, че от нея не остават трайни последици, като изменения в костната структура или в походката на лицето. Поради тази причина преглед на ищеца не е бил необходим за вещото лице, за да достигне до заключението си. Вещото лице е обосновало достатъчно категорично заключението си, поради което не възникват съмнения относно неговата правилност.

Съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на ... – баба на ищеца се установява, че в деня на инцидента докарали ищеца в дома й с гипсиран крак. Свидетелката се грижела за ищеца през цялото време на възстановяването му. Възстановяването му било много болезнено. Бил с гипс около месец и половина – два. Налагало се свидетелката да го храни и преоблича. Движел се с бастун и патерици. След като гипсът му бил махнат, ищецът ползвал еластична шина. Той ходел с тази шина около 9-10 месеца. Ищецът бил много стресиран след инцидента, имал кошмари. Не искал да говори за катастрофата, мислел, че ще остане сакат. И сега пак куцал от време на време. През зимата не можел да стъпва. Първият месец след инцидента би изцяло на легло. Ищецът не е ходил на психолог или психиатър, само са му лели куршум.

Съдът след преценка по реда на чл.172 ГПК кредитира частично с доверие показанията на свидетелката. От една страна свидетелката като баба на ищеца е била непосредствено до него през целия период на възстановяването му и има непосредствени впечатления от физическото и психическото му състояние. От друга страна обаче, именно защото свидетелката е баба на ищеца, тя възприема по-емоционално болките, които ищецът е претърпял, както и целия инцидент. Факт е, че ищецът е претърпял травма на левия крак в областта на петата. Тази травма обаче не е от такъв характер, че да принуди пострадалия да бъде на легло един месец, тъй като другият му крак е бил здрав, както и останалите части от тялото му. Поради тази причина не се е налагало свидетелката да храни и облича ищеца, той със сигурност е можел да се храни и сам. След като не са представени последващи медицински документи – рентгенови снимки, документи за преглед, не може да се сподели изложеното от свидетелката, че гипсът на ищеца е останал още две седмици по препоръки на лекар, след което е трябвало ищецът сам да махне гипса от крака си. В тази си част свидетелските показания са недостоверни. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката, че ищецът е изпитвал силни болки, които са пречели на съня му, че за периода на възстановяването му е ограничил излизанията и социалните си контакти, че е изпитвал затруднения при ходене и изпитва болки и към настоящия момент при промяна на атмосферните условия.

От показанията на свидетеля К.И.И. се установява, че същият е предизвикал ПТП, при което е пострадал ищецът. В деня на инцидента свидетелят е решил да мине с автомобила си по пряка улица, за да избегне задръстване и е попаднал на десетина човека, които са играели хоро на тротоара и на пътното платно. Свидетелят се е движел с много ниска скорост, като не е усетил удар с ищеца, а само е видял как той е политнал и паднал на пътното платно. След това всички хора са се нахвърлили срещу автомобила на ищеца и той е побързал да напусне произшествието, за да не пострада. Не е разбрал какво нараняване е получил ищецът. При падането си ищецът е закачил огледалото на автомобила на свидетеля.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като те отразяват негови непосредствени впечатления и не са налице данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото.

Съдът е назначил и съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице по улица „Зюмбюля Талимова“ липсва хоризонтална и вертикална маркировка, както пътни знаци. Ищецът е бил неподвижен към момента на удара, като с десния си крак е бил стъпил на тротоара, а с левия крак – на пътното платно. Той е бил с гръб към приближавания се автомобил. Водачът на автомобила е имал възможност да види пострадалия от около 100-150 метра. Няма данни за лица или други автомобил, които да прятстват видимостта между водача и пострадалия. Опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост от 6 км/ч е 1,87 метра. Отстоянието на автомобила при възприемане на пешеходеца било 2,04 метра. Пострадият е имал възможност да предоврати инцидента като се качи и другия си крак на тротоара, както и като застане с лице към пътното платно.

От доказателствата по делото - свидетелските показания, съдебните експертизи и писмените доказателства, се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено спрямо него от К.И.И., застрахован при ответното дружество. По делото не се установи съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което да доведе до намаляване на размера на обезщетението. Действително ищецът не е положил достатъчна грижа, за да се самозапази, като не се качил на тротоара, но от съдебната автотехническа експертиза се установява, че улицата, на която е настъпило ПТП не е с висок интензитет. Освен това в момента там е имало много хора, които са играели хоро, което е предполагало, че автомобили не преминават или ако преминават, те се движат с много ниска скорост. Освен това ищецът се е намирал в непосредствена близост до тротоара, щом единият му крак е бил върху тротоара. Невниманието на ищеца не може да се окачестви като съпричиняване. Лечението на ищеца също е било адекватно на нараняването му, поради което не може да му се вмени във вина евентуално по-бавно възстановяване.  

За да се ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД, законът изисква да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние, противоправност и вина, същите са безспорно установени от влязлото в сила решение, с която застрахованото лице К.И.И. е признат за виновен за извършеното престъпление. В хода на настоящото производство безспорно се установи и, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от ответника деяние.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица.

Установи се, че след извършване на престъплението – 16.08.2017г. за период от около 2 месеца ищецът е бил физически травмиран, като е изпитвал болки, ограничаващи възможността да се грижи за себе си и накърняващи нормалния му начин на живот и поведение. Ищецът безспорно е преживял тежко извършеното спрямо него деяние. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните посегателства против личността му. Не е необхоД.неговите преживявания да се демонстрират в обществото.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за  което виновният отговаря.

От всички доказателства по делото – приложеното наказателно дело, съдебно-медицинската експертиза, съдебната автотехническа експертиза и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищеца са именно вследствие на извършеното спрямо него престъпление.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от извършване на престъплението, като дори и към настоящия момент същият изпитва спорадични болки при промяна на атмосферните условия.

Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление.

Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 3000,00лв. за ищеца, които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 24500,00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата.

Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъденото обезщетение следва да бъде заплатено ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното му изплащане. 

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-... държавната такса за производството, която възлиза на 120,00лв. и възнаграждението за вещото лице за съдебно-медицинската експертиза в размер на 50,00лв. съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат З.П.К. сумата в размер на 155,00лв., представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на ищеца безплатна правна помощ и съдействие, съобразно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 100,00лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш       И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков К., да заплати на Д.И.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, сумата от 3000,00лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, които са в резултат на ПТП настъпило на 16.08.2017г. в гр...., причинено от К.И.И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над присъдените до претендираните 24500,00лв.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков К. да заплати по сметка на РС-... разноски по делото в размер на 170,00лв. /сто и седемдесет лева/ за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков К. да заплати на адвокат З.П.К. *** сумата от 155,00лв. /сто петдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.И.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков К. направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на общо 400,00лв. /четиристотин лева/.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца по следната банкова сметка: ***, UNCRBGSF с титуляр адв. З.П.К..

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: