№ 35653
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110113381 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. С. А. срещу Т. М. В. и „***
Инвест“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба.
Неоснователни са направените от ответниците възражения за нередовност и
недопустимост на предявените искове. Не е относима посочената от ответника „***
Инвест“ ООД практика, обективирана в решение от 20.07.2019 г. по т. дело №
1055/2018 г. на I т.о. на ВКС, тъй като, за разлика от посочената практика, в
настоящата хипотеза направеното волеизявление на наследодателя на ищцата за отказ
от наследство и неговото установяване по съдебен ред на евентуалната му нищожност,
би довело до благоприятни правни последици за ищцата, респ. е налице равен интерес
от предявяване на исковете за недействителност на направения отказ от наследство.
Ищцата и ответникът Т. В. са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ищцата е направила искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на един свидетел за установяване на факти, представляващи
извършени конклудентни действия от нейния наследодател в периода от 1973 г. до
1977 г. по приемане на наследството. Искането е свързано с предявения иск за
недействителност на направения отказ от наследство поради извършено приемане на
същото преди това. Искането е допустимо, относимо и следва да бъде уважено.
Направено е от ищцата и искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на призоваване за
установяване на факта защо вуйчото на ищцата през 1998 г. е декларирал имота на ***
на името на четиримата наследници на Т А Б, както и да разясни причината за
направения отказ от наследство от наследодателя на ищцата А Т А. Искането е
направено във връзка с предявения иск за установяване симулативността на
направения отказ от наследство. Съдът намира, че не следва да се уважава искането на
ищцата за допускането да разпит на свидетел относно посочените, тъй като чл. 164,
ал.1, т. 6 ГПК свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от
страната частен документ са относително недопустими, като предпоставка за тяхната
допустимост е да е налице съгласие от насрещната страна. В случая и двамата
1
ответниците се противопоставят да бъде допуснат до разпит свидетел за посочените
факти. Не е налице и предвиденото изключение на чл. 165, ал. 2 ГПК, съгласно което
свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че
изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението и, че съгласието е привидно.
Ищцата твърди, че нейният вуйчо К Т А през 1998 г. е декларирал имота на *** на
името на четиримата наследници на Т А Б, но тази декларация не е представена по
делото. Искането следва да бъде отхвърлено.
Ответникът „*** Инвест“ ООД е направил искане за допускане събирането на
гасни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на факта, че Т А Б, считано от смъртта на баща си А Т А –
28.02.1973 г., никога не е владял процесните ид. части от имота. На първо място следва
да се обърне внимание, че ответникът е допуснал фактическа грешка както в
обстоятелствената част на отговора, така и в направеното доказателствено искане,
доколкото видно от данните по делото А Т А е син на Т А Б, а не обратното.
Независимо от това, съдът намира, че направеното искане не е необходимо по смисъла
на чл. 146, ал. 4 ГПК. Предявеният от ищцата ревандикационен иск против ответника
„*** Инвест“ ООД, в неговата установителна част, е обоснован от факта на
недействителност на направения отказ от наследство, а не от факта на упражнявана
фактическа власт върху имота от нейния наследодател. Ето защо, насрещно доказване
на факта на липса на упражнявана фактическа власт, е ирелевантно. Искането не е
относимо и към направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за
придобиване на имота поради изтекла в негова полза придобивна давност. На
доказване по така направеното възражение е установяване на фактическата власт,
упражнявана от ответника, а не липсата на хактическа власт, упражнявана от ищцата и
нейния наследодател. Искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Ответникът Т. М. В. възразява срещу факта, че ищцата В. С. А. е единствен
наследник на А Т А, като представя доказателства за това. На ищцата следва да бъде
дадено указание.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата В. С. А. в срок до откритото по делото заседание да уточни с
препис за ответниците дали твърди да е единствен наследник на А Т А, като в случай
че твърди да не е единствен наследник, да посочи какъв твърди да е размерът на
наследствените й права, както и дали предявените искове по чл. 124 ГПК и по чл. ***
ЗС касаят единствено нейната наследствена част. В случай че касае наследствената
част и на останалите наследници на А Т А, да посочи в какво качество предявява
чужди права пред съда.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба,
подаден от Т. М. В., писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищцата за установяване на факти,
представляващи извършени конклудентни действия от нейния наследодател в периода
от 1973 г. до 1977 г. по приемане на наследството.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищцата за водене на свидетеля в
2
първото открито по делото заседание, като при неизпълнение делото ще се гледа без
допуснатото доказателство.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане събирането на гласни
доказателствени средства за установяване на факта защо вуйчото на ищцата през 1998
г. е декларирал имота на *** на името на четиримата наследници на Т А Б, както и да
разясни причината за направения отказ от наследство от наследодателя на ищцата А Т
А.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника „*** Инвест“ ООД за допускане събирането
на гласни доказателствени средства за установяване на факта, че А Т А, считано от
смъртта на баща си Т А Б – 28.02.1973 г., никога не е владял процесните ид. части от
имота.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.10.2025 г. от 09:55 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са искове, както следва:
1/ установителен иск спрямо двамата ответници с правно основание по чл. 124
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 2 ЗН за
прогласяване на нищожност на направения от А Т А отказ от наследството на Т А Б
поради приемане на наследството преди това с извършени конклудентни действия,
евентуално съединен с 2/ установителен иск спрямо двамата ответници с правно
основание по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 52
ЗН за прогласяване на нищожност на направения от А Т А отказ от наследството на Т
А Б поради неговата привидност;
3/ положителен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу ответника Т. М. В. за
признаването, че ищцата е собственик по наследство от нейния баща и дядо на ¼ /една
четвърт/ идеална част от 130.67/6232 от Поземлен имот с идентификатор
68134.904.3280, с адрес на имота: ***, с площ от 6232 кв.м., с предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване;
4/ ревандикационен иск по чл. *** ЗС срещу ответника „*** Инвест“ ООД за
признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство от нейния баща и
дядо на ¼ /една четвърт/ идеална част от 130.67/6232 от Поземлен имот с
идентификатор 68134.904.3280, с адрес на имота: ***, с площ от 6232 кв.м., с
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване и за осъждането на ответника да й предаде владението на съответните
идеални части.
Ищцата В. С. А. твърди, че по силата на договор за доброволна делба от
24.03.1949 г., нотариално заверен с рег.№ **** г. от нотариус при Софийски областен
съд, вписан с акт № ***, том 1 от 23.05.1949 г., нейният дядо Т А Б е получил в
изключителна собственост и владение: Ливада — дворно място, в землището на ***.
Голяма София, местността „Кървосеро" (на друмо), от 316 кв.м, съставляваща част от
ливада в същото землище и местност, цялата от 1896 кв.м., при съседи на цялата:
братя Д, братя Л и шосето София - Драгалевци, според документ за собственост към
миналия момент /нотариален акт № *** III от 18.05.1925 г. на 1-ви Нотариус при
Софийски окръжен съд/, а към момента на сключване на договора за доброволна делба
съседи: наследници на Т Ф, братя Д, И Л и шосето София - Драгалевци, при съседи на
новообразуваната ливада /дворно място към датата на договора за доброволна делба/:
от север - наследници на Т Ф, от запад - шосето София - Драгалевци, от изток - братя Д
3
и от юг - Е А Б, а по мъж Б З, заедно с постройките върху същото място. Сочи, че на
28.02.1973 г. нейният дядо Т Б умира, като оставя за свои наследници четирите си деца
- дъщерите Ц Е А и В Т Т и синовете А Т А /бащата на ищцата/ и К Т А. Сочи, че след
смъртта на дядо й наследниците му са приели наследството, като всеки от
наследниците е заплащал дължимите данъци за имота за своята ¼ идеална част от
него, както и са поделили оставените в наследство движими вещи. Твърди, че нейният
баща е получил радиото на своя наследодател, както и е взел и част от неговите
дърводелски инструменти.
Твърди, че на 21.03.1977 г. със заповед № I - 346 от 21.03.1977 г. на Министерство
на химическата промишленост баща й А Т А е настанен в апартамент № 30, находящ
се в жилищен ***, в местността Югоизточен район на ж.к. ’’***”. Впоследствие,
съгласно действащия към миналия момент Закон за наемните отношения и Наредба за
държавните имоти, баща й А Т А получил възможност да закупи жилището, в което е
настанен. Твърди обаче, че съгласно чл. 2, ал. 1 от действащия към миналия момент
Закон за собствеността на гражданите всеки гражданин е можел да притежава в
пределите на страната само един жилищен и един вилен имот. Ето защо, за да може да
закупи апартамента, в който е настанено семейството на ищцата, нейният баща А А
бил принуден да се освободи от наследената ¼ част от къщата от 80 кв.м., за което
направил формален отказ от наследството на неговия наследодател и дядо на ищцата.
Така, четири години след смъртта на Т Б на 29.04.1977 г. и месец, след като е бил
настанен в жилището, бащата на ищцата подава заявление за отказ от наследство и
отказът му се вписва в регистъра на Софийски районен съд с № 371/1977 г. Твръди се
обаче, че във вътрешните отношения със сестрите и брат си, нейният баща е
продължил да бъде собственик и не е спрял да плаща своята част от данъците - върху
¼ идеална част от наследените имоти. Счита, че отказът е симулативен, като
прикривал истинското намерение на баща й, а именно – да закупи жилището, в което
бил настанен. Това се установявало и от факта, че неговият брат К Т А на 14.03.1998 г.
декларирал пред Община Лозенец - СО на основание чл. 14 от ЗМДТ, със заявление вх.
№ *****/14.03.1998 г., собствениците на оставените в наследство имоти от дядо ми, а
именно: Ц Е А, В Т Т, К Т А и нейният баща А Т А. Баща й продължил да плаща
данъците до смъртта си през 2008 г, като винаги твърдял, че притежава дял от
наследствената къща и земя на бул. „** **“ ***.
Години по-късно в частта, обхващаща и процесния имот, започнал строеж, като
ищцата не получила никакво обезщетение. Същата установила, че на 17.07.2015 г. в
полза на нейните вуйни и вуйчо - В Т Т, Ц Е А и К Т А бил съставен констативен
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот№ ***, дело № *** г. на Нотариус
рег.№ 379 на НК, който ищцата оспорва, по силата на който са били признати от
нотариуса за единствени собственици на оставените в наследство Поземлен имот,
находящ се в ***, бул. ’’***” ***, с планоснимачен номер 863, в кв. 105 по плана на гр.
София, м. ’’***”, с площ по документ за собственост от 316 кв.м., за който имот с
пл.номер 863, к.л.619, съгласно дворищната регулация, утвърдена със заповед № ***/
11.04.1997 г., потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/ 06.08.2003 г. на СОС,
Решение № 45, т.2 по Протокол № 24/ 30.03.2001 г. на СОС, Решение № 147, т. 158 по
Протокол № 40/ 18.07.2002 г., Решение № 495 по Протокол № 66/ 24.07.2014 г., заедно
с поземлени имоти с планоснимачни номера 864 и 918 , к.л. № 619 е отреден
урегулиран поземлен имот, означен по скица към нотариалния акт като парцел I - ***,
кв.105, по плана на гр. София, местност ***, с площ по графични данни на целия така
урегулиран поземлен имот от 1965 кв.м., заедно с построените в имота Едноетажна
къща с площ от 80 кв.м. и Второстепенна постройка с площ от 12 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в същия. Въз основа на акта, всеки от тримата бил признат
за собственик на 1/3 идеална част от имотите. За съставяне на акта роднините на
4
ищцата са се ползвали направения от техвния брат и баща на ищцата отказ от
наследство.
Сочи, че със Заповед № СО 15 - РД - 40 - 64/14.08.2015 г. на Кмета на Столична
община са били отчуждени 61 кв.м. от Поземлен имот за реализиране на разширение
на бул.”***”. На 19.12.2017 г., след като вуйната на ищцата В Г Т починала, нейната
наследница Р З К продала на „*** ИНВЕСТ” ООД, с договор за покупко - продажба,
инкорпориран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** IV, рег.
№ ***** от 2017 г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус Ц П С Н, рег.№
030 на НК, правото на собственост върху наследената 1/3 идеална част от процесния
Поземления имот, който съгласно действащите към миналия момент КККР, одобрени
със заповед № ***/ 21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, е с
идентификатор № 68134.904.863. Сочи, че с прилагане на регулация и отчуждавания
за изграждане на булевард *** земята била намалена от 316 кв.м. на 196 кв.м..
Наследницата прехвърлила със същия нотариален акт и притежаваната от нея 1/3
идеална част от двете постройки: Жилищна сграда с идентификатор № 68134.904.863.1
по КККР, и Сграда с идентификатор № 68134.904.863.2 по КККР, със застроена площ
по скица от 24 кв.м., а съгласно доказателствен акт за собственост: 12 кв.м.
Сочи, че на 27.11.2018 г. нейният вуйчо К Т А прехвърлил на нейната вуйна Ц Е А
своята 1/3 идеална част от наследствените имоти. Това направил с нотариален акт за
продажба на идеална част от недвижими имоти с № ** V, рег.№ ***** от 2018 г. на
Нотариус с рег.№ 210 на НК. Впоследствие, на 08.12.2021 г., нейната вуйна Ц А,
легитимираща се вече за собственик на 130.67/6232 идеални части от ПИ с
идентификатор 68134.904.3280 по КККР, одобрени със заповед № ***/ 21.11.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение към миналия момент,
засягащо поземления имот от 14.06.2019 г., с адрес на имота: ***, с площ от 6232 кв.м.,
с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, стар идентификатор: 68134.904.2566, 68134.904.2565,
68134.904.2564, 68134.904.1589, 68134.904.1287, 68134.904.916, 68134.904.914,
68134.904.864, 68134.904.863, 68134.904.862, с номер по предходен план: I - 862, 863,
864, 914, 916, 1287, 1589, 2564, 2565, 2566, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 68134.904.3058, 68134.904.3281,
68134.904.3282,68134.904.3373,68134.904.912,68134.904.913,68134.904.915,68134.904.919,
68134.904.920, за който имот е отреден УГ1И I - 862, 863, 864, 914, 916, 1287, 1589,
2564, 2565, 2566 - за жилищно строителство от квартал № 105 по плана на гр. София,
мести. *** и м. *** IV част, с площ от 6213 кв.м., при съседи: бул. „***“, улица, УПИ
II - 1287,2194,2565 - за жилищно строителство, УПИ IV - 913, УПИ IV - 912, УПИ XII -
915, УПИ XI - 1165, УПИ IX - 920 - за офиси, УПИ VIII - 919 и УПИ VI - 860, 861, 862,
916, 2566 - за жилищно строителство, заедно с други съсобственици на този имот,
учредила в полза на „*** ИНВЕСТ” ООД правото на строеж за построяване на
жилищни сгради, подземни гаражи, помещения за подземни трафопоста, магазини,
фитнес и офиси, като Ц Е А, въз основа на декларираната от нея собственост върху
част от земята, придобила право на строеж за следните имоти:
Апартамент № 15, от вход А на третия етаж на жилищна сграда на кота + 10.75
метра, със застроена площ от 102.15 кв.м., ведно с 0.56 % идеални части от
общите части на вход А, Б, В и Г на сградата, равняващи се на 19.54 кв.м.,
Апартамент № 23, от вход А на четвърти етаж на жилищна сграда на кота +
13.80 метра, със застроена площ от 101.84 кв.м. ведно с 0.56 % идеални части от
общите части на вход А, Б, В и Г на арадата, равняващи се на 19.48 кв.м.,
Паркомясто № 25, на кота - 3.60 метра, на сутерена, с площ от 15.34 кв.м., заедно
с 0.25 % идеални части от общите части на маневрено хале към паркоместата,
равняващи се на 21.28 кв.м.
5
Твърди се, че бащата на ищцата А Т А, макар да е подал заявление за отказ от
наследството, оставено от нейния дядо Т А Б, преди това е приел наследството с
конклудентни действия, а именно: заплащал е данък за наследствената идеална част от
имота до смъртта си през 2008 г. и е придобил част от оставените в наследство
движими вещи - радио и дърводелски инструменти. Поради това направеният след
това отказ от наседство е недействителен. Твърди на следващо място, че отказът от
наследство е симулативсн, тъй като е направен само и единствено с цел нейният баща
да придобие правото да закупи апартамента, в който е бил настанен от
Министерството на химическата промишленост. Поради това счита, че отказът от
наследство на нейния баща е нищожен и не е породил своя ефект.
Поради тези и останалите доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът „*** Инвест“ ООД, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло
предявените искове.Оспорва твърдението на ищцата, че отказът от наследство,
направен от нейния баща А Т А от наследството на дядо й Т А Б, не е породил
действие. Счита, че същият е породил действие от момента на вписването му в
особената книга на районния съд. Оспорва наведените твърдения, че бащата на ищцата
преди да впише отказа от наследството, го е приел с конклудентни действия. Счита, че
за посочените конклудентни действия не са представени доказателства, а и самите
действия не са от естеството да се считат за действия по приемане на наследството.
Счита, че за мълчаливо приемане на наследството може да се приеме само извършване
на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат
неговото намерение да приеме наследството, каквито не са действиято при ползването
на обикновената покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или
действия по обикновено управление на наследството. Сочи, че не е налице срок за
заявяване на отказа от наследство, поради което фактът, че процесният отказ от
наследството е направен няколко години след смъртта на наследодателя, не води на
извод, че наследството е било прието.
Оспорва и предявения иск за недействителност на отказа от наследство поради
неговата симулативност. Счита, че по делото нямало доказателства за това. Освен това
оспорва и твърдението на ищцата, че отказът бил направен с цел покупка на
жилището, в което семейството на нейния баща било настанено. Излага аргументи и
сочи съдебна практика, че бащата на ищцата не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от
Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. (отм.), респ. за придобиване на
жилището не е било необходимо да заявява отказ от наследство. Освен това, намира,
че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, според която
правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими
имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидност. В случая
сочи, че всички прехвърлителни сделки с процесния имот са вписани преди вписване
на ИМ от страна ищцата. Счита, че ответното дружество е трето добросъвестно лице
по смисъла на посочената разпоредба. Поради неоснователност на исковете за
недействителност на отказа от наследство, счита, че като неосноветелен следва да се
отхвърли и предявеният срещу дружедството ревандиканционен иск.
На следващо място, прави изрично възражение в условията на евентуалност, в
случай че съдът счете, че отказът от наследство е недействителен, че имотът е
придобит по давност от ответното дружество, респективно е придобит по давност от
праводателите на ответното дружество. Счита, че в случая намира приложение
презумпцията на чл. 69 ЗС и за придобиване на правото на собственост по давност е
достатъчно доказването на фактическа власт в срока по чл. 79 ЗС. Счита, че от датата
6
на вписването на отказа в специалната книга на районния съд, ако другият наследник е
започнал да владее имота като свой, той е можел да го придобие по давност. Поради
това, заедно с възражението за придобиване по давност на процесната ид.ч. от
недвижим имот от праводателите на ответното дружество, то прави възражение за
придобиване по давност на процесната ид.ч. от ответното дружество чрез
присъединяване на владението на неговия праводател. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Ответникът Т. М. В., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло предявените
искове. Оспорва твърдението на ищцата, че след смъртта на дядото й, нейният баща А
А е приел наследството, оставено му от покойния Т Б, с конклудентни действия.
Намира за неоснователно и твърдението на ищцата, че направеният по надлежен ред
от А А отказ от наследство е нищожен, тъй като е налице приемане на наследството
преди извършване на отказа. Излага съображения относно това, че конклудентните
действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да
приеме наследството и които несъмнено предполагат намерението му да приеме
наследството. В случая намира, че такива не са налице. Намира, че направеният отказ
е валиден и е породил правно действие. Оспорва да е налице получаване на движими
вещи „радио и дърводелски инструменти“, като твърдят, че А А не е получавал такива
вещи. Сочи, че тези вещи са част от обикновената покъщнина на дома, с която са си
служили членовете на семейството в съвместния им семеен живот, и използването им
от неговите наследници след смъртта на наследодателя, не дава основание да се
предполага, че същите са приели наследството. Твърди, че ако А А изобщо е получил
посочените движими вещи, същият не ги е получил като част от наследството на Тимо
А, като това може да е станало в по-ранен момент, преди настъпване на смъртта на
наследодателя, като може и да е резултат на дарение.
Оспорва и предявения иск за недействителност на отказа от наследство поради
порок във волята. Счита, че за да е налице основание за приемане на симулация,
следва да е налице или обратно писмо, или начало на писмено доказателство, каквито
в случая не са представени. Намира, че посочената от ищцата декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, подадана от К А /брат на баща й/ не представлява „начало на писмено
доказателство“. Счита, че същата е формуляр, представян единствено за данъчни цели,
като деклариране на един наследник повече, независимо от извършен отказ от
наследство, е напълно възможно да е направено с цел намаляване данъчната тежест на
деклариращия, както и поради грешка. Освен това намира, че с последващите си
действия К А изрично демонстрирал, че не счита брат си А А за съсобственик на
процесния имот. В тази връзка сочи съставения Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № *** I, рег. № **** г. по описа на Нотариус Е Па, вписана под рег. №
379 в Регистъра на Нотариалната камара, с който молителите в нотариалното
производство - К Т А, Ц Е А и В Т Т, са признати за собственици на посочения в акта
имот на по 1/3 идеална част от него. Оделно К А през 2018 г. продава на сестра си Ц Е
- наследодател на доверителя ответника Т. В., неговата 1/3 идеална част от наследения
съсобствен имот.
Оспорва на следващо място, че заплащането на данъци представлява
доказателство за наличие на право на собственост. По делото не били представени
доказателства за заплащани дължими данъци за имота за периода от 28.02.1973 г. -
датата на смъртта на дядото на ищцата, до 29.04.1977 г. - датата на подаване на
заявление от А А за отказ от наследство. Данъчни задължения за имота обаче твърди
да са редовно заплащани от Ц В.а за придобитите от нея и съответно декларирани като
придобити идеални части от недвижимия имот, а след нейната смърт същите се
заплащали редовно от ответника Т. В..
7
Оспорва и твърдението, че ищцата притежава посочените от нея идеални части
от посочените в петитума недвижими имоти, а именно ¼ от 130.67/6232. Сочи, че дори
да не беше налице отказа от наследство на нейния баща А А, същата не би имала ¼ от
130,67/6232 идеални части. Това била частта, посочена срещу името на Ц Е А в
нотариален акт по чл.15, ал.3 от ЗУТ, а именно Нотариален акт № *** II, ****г. по
описа на Нотариус В. Ч. Сочи, че идеалните части, принадлежали на В Т, били
прехвърлени с валидна правна сделка към ответника „*** инвест“ ООД, който ги е
придобили добросъвестно още през 2017 г. С оглед на добросъвестността на „***
Инвест“ ООД, тези идеални части са придобити напълно валидно и изцяло, ако не през
2017 г., то най-късно през 2022 г. - след изтичане на 5 годишен давностен срок
съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС. Т.е., намира, че тези идеални части в повече, които В Т е
получила при разпределянето на имота, разпределени на по 1/3 за всеки съсобственик,
вместо на по 1/4, са извън властта и извън идеалните части на Ц А и са придобити
изцяло и добросъвестно от ответника „*** Инвест“ ООД. А идеалните части, които В
Т лично притежава като част от наследството, са прехвърлени още в деня на
сключване на сделката на 19.12.2017 г.
Сочи, че наследник на А Т А освен ищцата, е и лицето Е А. А, поради което
оспорва и твърдението на ищцата, че следва да се счита за единствен собственик на
наследствената част на нейния баща.
В условията на евентуалност, в случай че се установи недействителност на
направения отказ от наследство от страна на А А, правят възражение, че неговите
идеални части от наследствения имот са придобити по давност от неговите роднини.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По иска по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл.
49, ал. 2 ЗН:
В тежест на ищцата по предявения иск е в условията на пълно и главно доказване
да докаже, че А Т А е извършил действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството, оставено от неговия наследодател Т А Б, преди да
бъде вписан направеният изричен отказ от наследство.
В тежест на ответниците по предявения установителен иск е да докажат
възраженията си.
По иска по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл.
52 ЗН:
В тежест на ищцата по предявения иск е в условията на пълно и главно доказване
да докаже, че оспореният отказ от наследство, направен от нейния баща А Т А,
представлява привидно едностранно изявление, а именно, че е извършил
волеизявления, обективирано в правната действителност, сочещо към отказ от
наследството, оставено от неговия наследодател Т А Б, но същевременно същият не е
желаел настъпването на правните последици на отказа от наследство или е желаел
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
външно обективираната му воля.
В тежест на ответниците по предявения установителен иск е да докажат
възраженията си.
По иска по чл. 124 ГПК:
В тежест на ищцата по предявения иск е да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдяното придобивно основание /наследствено правоприемство/ за
придобиване на право на собственост на посочената ид. част от процесните
недвижими имоти.
8
В тежест на ответника по предявения установителен иск е да докаже
възраженията си.
По иска по чл. *** ЗС:
В тежест на ищцата по предявения е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърдяното си правото на собственост на посочената ид. част от процесните
недвижими имоти на твърдяното правно основание /наследствено правоприемство/,
както и да докаже, че ответникът владее процесните недвижими имоти.
В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже възраженията си,
както и че владее процесните идеални части от имота на валидно правно основание.
По направените от ответниците възражения за придобивна давност:
В тежест на ответниците е да установят правото си на собственост върху
процесната ид. част от описания имот, придобито на наведеното основание, а именно
изтекла придобивна давност – упражняване на фактическа власт върху имота, което
законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои/,
както и изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните факта, че ищцата В. С. А. е наследник по закон на нейния
наследодател А Т А.
УКАЗВА на ответниците на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства по
направеното възражение за придобивна давност на имота.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението, с изключение на частта му относно подсъдността, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9