Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260
110
гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди
и двадесет и П. година в състав: СЪДИЯ
ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа т. д. № 202 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Търговско
дело № 202/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. №
263019/16.12.2020 г., подадена от „А. Г.“ ЕООД с. С., ул. „П.“ № *, общ.
Добричка, област Добрич,ЕИК ****, с която срещу „А. *** и А.Г.А. ЕГН **********
с пост. и наст. адрес ***, при
условията на субективно съединяване е предявен иск за установяване съществуване
на вземането на „А. Г.“ ЕООД срещу „А. Б.“
ЕООД и А.Г.А. по Заповед № 689/23.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ( запис на заповед ) в размер
на сумата от 61 366.92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 6 227.* лв.,
представляващи разноски по заповедното производство, претендиран на основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр.с чл. 535 ТЗ.
Ответниците
оспорват исковата претенция. Твърди се недължимост на менителничното вземане поради
липса на задължение, произтичащо от конкретно каузално правоотношение. Релевираните от менителничните длъжници относителни
възражения, свързани с наличието на каузално отношение са преклудирани с оглед
разпоредбата на чл. 370 ГПК.
От
доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
21.08.2019 г., „А. Б.“ ЕООД като издател
на запис на заповед е поел менителнично задължение в полза на „А. Г.“ ЕООД като
поемател за сумата от 61 366.92 лв., с падеж 10.12.2019 г. Задължението на
издателя е обезпечено с менителнично поръчителство ( авал ) от страна на А.Г.А..
По
делото не се установи плащане на менителничното задължение от страна на
издателя и авалиста.
На 21.07.2020
г. поемателят е подал до РС-Добрич заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК рег.№ 12514/21.07.2020 г. въз
основа на процесния запис на заповед, по повод на което е било образувано
частно гражданско дело № 1648/2020 г. по описа на РС-Добрич.
РС-Добрич е издал в полза на поемателя заповед
№ 689/23.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на които издателят и авалистът са
осъдени солидарно да заплатят на поемателя
процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 21.07.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените
разноски от 6 277.* лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Поемателят
е образувал срещу менителничните длъжници
изп. дело № **** по описа на
частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие
ОС-Добрич.
Поканата
за доброволно изпълнение, ведно с копие от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист са връчени на издателя и на авалиста на 11.09.2020 г.
На
24.09.2019 г. менителничните длъжници са подали възражение по чл. 414 ГПК вх.
Рег. № 262106/24.09.2020 г.
На
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, с определение № 260456/04.11.2020 г., заповедният
съд е указал на поемателя като заявител
да предяви иск за съществуване на вземането си срещу издателя в едномесечен
срок, като довнесе държавната такса. Съобщението е връчено на заявителя на
19.11.2019 г.
В
законоустановения срок поемателят е предявил настоящия иск.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предмет
на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед.
Ищецът
– кредитор доказва вземането си, основано на менителничен ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение – т. 17 от ТР – 4 – 2013 ОСГТК.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца в качеството му на приносител
(поемател) на ценната книга е вменено главното и пълно доказване на следните
факти: 1. наличието на запис на заповед, който отговаря на изискванията на 535
ТЗ за форма и съдържание; 2. право на собственост върху ценната книга и
произтичащите от нея акцесорни права.
Контроверсният
въпрос по делото е относно наличието на
менителнично вземане на поемателя срещу издателя и авалиста, произтичащи от процесния запис на заповед.
Записът на заповед има двойнствена
правна природа – на ценна книга и на
правна сделка - вж. Василев, Л.
Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 544, Калайджиев, А. Чекът в българското
право. С., 1992, с. 22, Павлова, М. Записът
на заповед и менителницата. С., 1998, с. 23, Герджиков, О. Търговски сделки. С., 2008, с. 295.
В битието си на ценна книга записът на заповед може да се дефинира като частен диспозитивен документ, конститутивна, търговска и налична ценна
книга на заповед, която инкорпорира волеизявлението на издателя ( чието
съдържание е обещанието да плати парична сума на поемателя ), акцесорните на
ценната книга сделки ( джиро, авал и пр. ) и произтичащите от тях права ( преки
и регресни менителнични права ) по такъв начин, че упражняването и
прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на
документа – вж. Павлов, Г. Искът по член 5* от Търговския закон - De Jure, 2018,
№ 2, с. 176.
В
качеството си на сделка, записът на заповед представлява абстрактно едностранно
изявление, по силата което издателят обещава да плати на поемателя или на
негова заповед определена сума.
Процесният
запис на заповед отговоря на изискванията на чл. 535 ТЗ за форма и съдържание и
удостоверява подлежащи на изпълнение менителнични вземания на поемателя към
издателя и поръчителя.
Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайно
установената съдебна практика, общо оспорване от ответника по менителничния иск
е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа
на заповед, като липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка
с което да е издаден записа на заповед; посоченото в исковата молба от ищеца
каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът
на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума
ответникът не е получил насрещна престация от ищеца, и други.
В настоящия случай въведените от ответниците
възражения срещу издадения запис на заповед са именно общи възражения: за липса
на облигационни отношения между страните, по повод на които и във връзка с
които е издаден менителничния ефект.
Предвид изложеното, на основание чл. 154, ал.1 ГПК само
в случаите, когато длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането,
тогава поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите, от които
вземането произтича. В противен случай, при общи възражения, каквито са
процесните, съществуването на каузалното правоотношение не подлежи на
изследване, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и
доказателство за съществуване на вземането.
Въз основа на тези обстоятелства, Съдът квалифицира
подлежащата на установяване претенция като пряк менителничен иск на поемателя
по смисъла на чл. 538 ТЗ срещу издателя и авалиста.
От приложеното по делото ч. гр. д. № 1648/2019 г. по описа на
РС-Добрич, се установява проведеното заповедно производство, в което е
уважено заявлението на кредитора, основано на оригинален документ – запис на заповед, съответно оспорването на
вземането на кредитора от ответника, което е обусловило и интереса от
установяването. Установено е и предявяване на иска в срока по чл. 415 ГПК.
По делото е установена настъпилата изискуемост на менителничното
вземането.
Предвид изложеното и доколкото представеният запис на
заповед е редовен от външна страна, Съдът намира, че ищецът е титуляр на
валидно и изискуемо менителнично вземане срещу ответниците в качеството им на
издател и авалист по процесния запис на заповед, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 538, ал. 1 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед направеното
искане от ищеца, ответниците следва да заплатят сторените от ищеца в настоящата
инстанция разноски в размер на сумата от 4 000.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение и 1 227.40 лв., представляваща държавна такса.
Съобразно
разрешението дадено в т. 12 от ТР № 3/2014г. на ОСГТК, Съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не се изменят разноските по издадената
заповед.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А. ***
1 и А.Г.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, дължат солидарно на „А. Г.“
ЕООД с. С., ул. „П.“ № *, общ. Добричка, област Добрич,ЕИК **** сумата от сумата
от 61 366.92 лв., представляваща менителнично вземане по запис на заповед от
21.08.2019 г., с падеж 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.07.2020 г. ( датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ) до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена по
Заповед № 689/23.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. Д. № 1648/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
ОСЪЖДА „А. *** 1 и А.Г.А. ЕГН **********
с пост. и наст. адрес ***, да заплатят на „А. Г.“ ЕООД с. С., ул. „П.“ № *,
общ. Добричка, област Добрич,ЕИК **** сумата от 6 227.* лв., представляващи
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА
„А. *** 1 и А.Г.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, да заплатят на „А.
Г.“ ЕООД с. С., ул. „П.“ № *, общ. Добричка, област Добрич,ЕИК **** сумите от 4
000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и 1 227.40 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ :