Решение по дело №1047/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от , връзка с чл. 140, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 7 и чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, приети с Решение на Пленума на ВСС по Протокол №29/22.11.2018 г., редакция към 30.11.2023 г.

Образувано е по жалба на С. В. Г. от [населено място], на длъжност прокурор в Районна прокуратура –Стара Загора /РП-Стара Загора/, чрез упълномощен представител адвокат В. Д. от АК-Стара Загора против Заповед РП №234/2024 г. от 21.11.2024 г. на административния ръководител – Районен прокурор на РП-Стара Загора, в частта й по т. 4, с която на прокурор Г., при отчитане на намаления й индивидуален принос за изпълнение на конкретните задачи, е определено допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ в намален размер от 5902.00 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на Заповед РП №234/2024 г. от 21.11.2024 г. в оспорената й част, като немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в обжалваната си част заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на императива на чл. 59, ал. 2, т. 4, 5 и т. 7 от АПК, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ, приети с решение на пленума на ВСС. Твърди е се, че оспорената част от заповадта е издадена в несъответствие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал. 1 от АПК. Направено е искане за отмяна на заповедта в оспорената й част и връщане на преписката на ответника за ново произнасяне.

Ответникът – административен ръководител – районен прокурор на РП-Стара Загора, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В представени по делото писмено становище и защита оспорва основателността на жалбата. Изразява становище за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед по подробно изложени в писмено становище фактически доводи, които мотивирали извода за намаления индивидуален принос на прокурор Г. към общите резултати на РП-Стара Загора, а от там и обосновали и решението на административния ръководител да не определи ДТВ за жалбоподателката в пълен размер за 2024 година.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателката заема длъжността прокурор в РП-Стара Загора с месторабота Териториално отделение К. към РП-Стара Загора, която длъжност е изпълнявала през цялата 2024 г. /вж. справки за натовареност и разпределение на преписки и досъдебни производства/, разглеждането и решаването на които са част от функционалните задължения на прокурор в РП по см. на чл. 144 и сл. от ЗСВ.

Съобразно представен списък на отсъствията на прокурор Г. за периода от месец януари – декември на 2024 г., същата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност общо в размер на 29 работни дни /38 календарни дни/, за периодите от 22.01.2024 г. до 04.02.2024 г. и от 05.02.2024 г. до 24.02.2024 г.; ползван платен годишен отпуск в размер на 35 работни /39/ календарни дни за периодите от 01.07.2024 г. до 02.07.2024 г. и от 06.08.2024 г. до 09.08.2024 г. Видно от приложена справка за случаен избор на прокурор за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. на прокурор Г. са разпределени общо 296 бр. преписки, от които: 168 бр. преписки, 58 бр. досъдебни производства, 46 бр. преписки за гражданско-съдебен надзор, 18 бр. бързи производства, 5 бр. стари досъдебни производства и 1 бр. преписки и досъдебни производства за престъпления срещу интелектуалната собственост. Налице са 9 бр. отменени акта, в т. ч. 1 бр. неодобрено споразумение и 1 бр. върнат от първоинстанционния съд обвинителен акт. Видно от разширена справка /л. 170 и сл./ прокурор Г. в участвала в 108 съдебни заседания, изготвила е 15 обвинителни акта, направила е 3 предложения по чл. 78 от АПК, постановила е 73 бр. откази да се образува ДП, издала общо 425 бр. разпореждания, както и редица др. прокурорски актове. Средната натовареност на магистрата за 2024 г. е 3.66 при 187 действително отработени дни.

Във връзка с ползвания отпуск поради временна неработоспособност на 12.01.2024г. жалбоподателката писмено е уведомила ръководството на РП-Стара Загора за предстоящо продължително отсъствие по здравословни причини / един до два месеца/, считано от 21.01.2024 г. или от 22.01.2024 г. На писмото е поставена резолюция от дата 15.01.2024 г. за изключване на прокурор Г. от разпределение, считано от 18.01.2024 г. Със заповед РП №20/2024 от 22.01.2024 г. на административния ръководител /АР/ на РП-Стара Загора /л. 38/ е определена комисия, която да изземе с опис, намиращите се в работния кабинет на Г. неприключени и нерешени, наблюдавани от нея преписки и дела с цел извършване на преценка за преразпределението им между др. магистрати. С нарочен протокол от 23.01.2024 г., съставен от назначената комисия са иззети, описаните в табличен вид със съответните им индивидуализиращи белези 9 бр. досъдебни производства и 13 бр. преписки. Видно от приложените по делото протоколи за избор на заместващ прокурор /л. 40 и сл./ всички преписки и ДП са преразпределени.

Със заповед РП №245/2023 г. от 13.12.2023 г. на АР на РП-Стара Загора /л. 171/ е бил утвърден месечен график за дежурства през празничните и почивни дни на месец януари 2024 г., като за Териториално отделение К. към РП-Стара Загора за периода от 27.01 до 28.01.2024 г. за дежурен прокурор е определена Г.. Със заповед от 05.01.2024 г. на АР на РП-Стара Загора въпросният график е променен, като прокурор Г. е определена за дежурна на 13 и 14 януари, а за 27 и 28 януари, за дежурен прокурор е определен друг магистрат И. Ч..

В изпълнение на заповед №ОП-127 от 18.06.2024 г. на АР на ОП-Стара Загора и указания, дадени с писмо на заместник окръжния прокурор, от АР на РП-Стара Загора е издадена заповед РП №133/2024 г. от 01.07.2024 г. /л. 89-90/, с която е разпоредено на прокурорите от РП-Стара Загора, които към 30.06.2024 г. са наблюдавали ДП с неприключило разследване и спрени ДП с привлечено обвиняемо лице или образувани срещу известен извършител преди 05.11.2017 г., с продължителност на производството извън рамките на разумните срокове, в срок до 17.00 часа на 02.07.2024 г. да изготвят отделен писмен доклад за всяко производство, който да съдържа всички подробности по всеки случай, в т. ч. и причините за забавянето, перспективи за приключване на разследването и предприети мерки за ускоряването му. Дадени са указания за съдържанието на доклада. Предвид отсъствието на прокурор Г. за установените по отношение на нея случаи, изготвянето на докладите е възложено на други магистрати в т. ч. и по ДП №435/2024 по описа на 2 РУ-Стара Загора, преписка №5074/2024 г. по описа на РП-Стара Загора. Последвала е заповед на АР на РП-Стара Загора от 29.07.2024 г. /л. 93/, съдържаща конкретни указания и мерки, както и разпореждане за изготвяне на подробни доклади със зададен краен срок – 09.08.2024 г. По делото е наличен доклад от 05.08.2024 г. на прокурор Г. по ДП, пр. пр. №5074/2024 г. Докладът е изпратен на ОП-Стара Загора с придружително писмо. Изискан е нов, подробен доклад в 10-дневен срок, за което жалбоподателката е уведомена от АР на РП-Стара Загора с писмо от 23.08.2024 г., като такъв е изготвен на 27.08.2024 г. /98-100/ и изпратен на ОП-Стара Загора на 03.09.2024 г. С писмо от същата дата от АР на РП-Стара Загора, адресирано до Г., е изразена констатация относно докладите на прокурор Г. от страна на АР, като на прокурора е обърнато внимание за спазване на разпоредените със заповед на АР на РП-Стара Загора дейности, част от създадена организация във връзка с дейността на РП-Стара Загора. От Прокурор Г. е изготвено писмо от 27.09.2024 г. до АР на РП-Стара Загора /л. 103/, в което са представени обяснения във връзка с установените неточности и непълноти по повод изготвените доклади и твърдените за налични в тях фактически несъответствия. По делото са налични и доказателства във връзка с движението на ДП по пр. пр. №5323/2023 г., по описа на РП-Стара Загора.

С оспорената т. 4 от Заповед РП №234/2024 г. от 21.11.2024 г., издадена от АР – районен прокурор на РП-Стара Загора /л. 17-18/, в изпълнение на Решение по т. 9 по Протокол №10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, Решение по т. 2 по Протокол №11 от заседанието на комисия „Бюджет и финанси“ /КБФ/ на ВСС, проведено на 07.11.2024 г., писмо изх. № 39/2024 г. от 11.11.2023 г. на и. ф. главен прокурор, съгласно чл. 2, чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ПОИСДТВ и на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, на жалбоподателката е определено ДТВ в размер в намален размер от 5902.00 лв., при отчитане на намаления й индивидуален принос за изпълнение на конкретните задачи, по следните съображения: „През периода от 01.01.2024 г. до 21.11.2024 г. вкл., прокурор Г. не е положила усилия да съобрази работата си със създадената организация в РП-Стара Загора, целяща пълноценното функциониране на органа. Не е осигурила добро изпълнение на възложените й по закон функции по ръководене и провеждане на разследване, привличане към наказателна отговорност на лица, извършили престъпления, упражняване на надзор за законност и поддържане на обвинение по наказателни дела. Конкретно поставените й задачи са изпълнени формално и без нужната отговорност. Липсвало е старание в работата. При планирано отсъствие и изключване от разпределение за 7 дни, не е организирала работата си така, че да реши докладваните й в качеството на наблюдаващ прокурор преписки и ДП. Отразените в протокол от 23.01.2024 г., съставен съгласно заповед РП №20/22.01.2024 г. преписки са 9 бр., а ДП 13 бр. Докладите, които е следвало да изготви по възложените й със заповеди на АР критерии са непълни и фактологично неточни.“. В т. 2 от заповед РП №234/2024 г. от 21.11.2024 г. са посочени конкретните размери на ДТВ за 2024г. в размер до две основни заплати /с включено възнаграждение за ранг/, съгласно решение на КБФ по Протокол №11 от 07.11.2024 г., а определеното ДТВ на жалбоподателката е с 30% по-ниско от максимално възможното.

Заповедта е съобщена на жалбоподателката чрез изпращане на извлечение от нея с писмо от 25.11.2024 г. /л. 9/, като липсват доказателства за получаването му, но жалбоподателката посочва в жалбата си, че го е получила на същата дата – 25.11.2024 г.

По делото са приети таблични справки за натовареност, извадка от електронен регистър на върнатите от съда дела /справка от УИС на ПРБ към 26.03.2025 г./ и др.; извлечение от Решение по т. 9 по Протокол №10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС; Извлечение от Решение по т. 2 по Протокол №11 от 07.11.2024 г. на КБФ към пленума на ВСС, с подточка от 1 за определяне размер на ДТВ.

Съдът приема от правна страна следното:

Оспорената заповед обективира волеизявление на районния прокурор на РП- Стара Загора в качеството му на административен ръководител, упражняващ правомощие, делегирано му от ВСС. Същото е властническо по своя характер – административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на ВСС едностранно определя размера на ДТВ. Следователно, обжалваната заповед с оглед предметното си съдържание и насоченост на разпоредените правни последици разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Като израз на административна компетентност, заповедта подлежи на оспорване пред съда, без оглед издаването й в условията на оперативна самостоятелност на АР и преценката му по чл. 9 от ПОИСДТВ не изключва съдебния контрол за законосъобразност на акта, с който е упражнена /чл. 169 АПК/. Жалбата е подадена от лице, чиито права и законни интереси се засягат пряко и негативно от заповедта и лицето е нейн адресат. Правото на оспорване е упражнено в рамките на срока по чл. 140, ал. 1 от АПК– двумесечен, доколкото заповедта не съдържа указание за правната възможност за обжалване.

Предвид на което оспорването е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно:

Със Заповед РП №234/2024 г. от 21.11.2024 г., издадена от АР– районен прокурор на РП-Стара Загора, са определени ДТВ на прокурорите и служителите в РП-Стара Загора за постигнати резултати по конкретни задачи през текущата 2024 г., а в частност с оспорената й част –т. 4 – ДТВ на жалбоподателката, заемаща длъжността прокурор при РП-Стара Загора. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Пленума на ВСС. В чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е предвидено определяне на ДТВ за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал. 2 на чл. 13 от НСОРЗ условията за получаване и размерите на ДТВ се определят с договорите и вътрешните правила по ал. 1. На основание чл. 13 от НСОРЗ Пленумът на ВСС с решение по протокол № 29 от 22.11.2018 г. е приел ПОИСДТВ, изменяни и допълвани с последващи негови решения, последното от които е по Протокол № 35 от 30.11.2023 г. С чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ правомощието за определяне на размерите на ДТВ на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение по т. 9 на Протокол №10 от проведено заседание на 07.11.2024 г. Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ. Следователно оспорената заповед с оглед на нейния предметен обхват е издадена от материално и териториално компетентен орган – административният ръководител на РП-Стара Загора.

Възможността административното ръководство на орган на съдебната власт да изплати суми за ДТВ поначало не е безусловна, а е право възникващо в условията на дискреция. С акта на отпускане или неотпускане на допълнително трудово възнаграждение /респ. определяне на размера му/ административният ръководител на съда упражнява правомощие, делегирано му от ВСС в качеството му на административен орган. Упражняването на правомощието за определяне на размера на ДТВ по чл. 3, т. 1 /за постигнати резултати – текущо, за годината/ и т. 2 / за постигнати резултати по конкретни задачи/ от ПОИСДТВ е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на административния ръководител възможност да прецени какъв да е конкретният размер на ДТВ за всеки магистрат и съдебен служител, но при спазване на условията по чл. 6 /при определяне на размера на ДТВ за постигнати резултати в течение на годината/ и по чл. 9 /при определяне на размера на ДТВ за постигнати резултати по конкретни задачи/. Съдебният контрол върху актове от категорията на обжалвания – постановени при условията на оперативна самостоятелност, се свежда до проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставената дискреционна власт и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК и общите принцип за законност, съразмерност и равенство, предвидени в чл. 4, ал. 2, чл. 6 и чл. 8 от АПК.

В случая заповедта е издадена в писмена форма и в нея се сочат фактически и правни основания за постановяването й на основание чл. 7 от ПОИСДТВ в рамките на надлежно делегирани правомощия с решение на ВСС при условията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 3, т. 2 от ПОИСДТВ. Независимо от това съдът приема, че в обжалваната й част заповедта е издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на административен акт, поради липса на фактическа обосновка и в противоречие и при неправилно приложение на ПОИСДТВ, и в несъответствие с целта на закона.

Императивът на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква административният акт да съдържа фактическите основания за издаването му. Обжалваната заповед с оглед на соченото в нея, е издадена в изпълнение на Решение по т. 9 от Протокол №10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, даващо съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ПОИСДТВ лицата по чл. 2 /магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие и съдебните служители/ имат право на допълнителни възнаграждения за постигане на резултати по конкретни задачи, които се изплащат в рамките на утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 „Заплати”. В ал. 2 на чл. 9 от ПОИСДТВ е предвидено, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 се определя при спазване на следните условия: 1. Отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; 2. Инициативност и новаторство; 3. Постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение; 4. Действия при рискови и извънредни обстоятелства. Регламентирано е, че средствата за постигнати резултати по конкретни задачи не се изчисляват на база отработено време – чл. 9, ал. 3 от ПОИСДТВ.

Т.е., при отчитане на сочените правни основния, за да е налице спазване на императивното изискване за фактическа мотивираност на акта, той следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантните юридически факти, които обосновават не само наличието на основание да се изплати ДТВ на магистрата, но и съобразно вида на ДТВ, са от значение за извършването на преценка по предвидените в ПОИСДТВ критерии и условия за определянето на конкретния размер на ДТВ. По делото не е установено, нито се твърди по отношение на жалбоподателката да са налице правоизключващите обстоятелства по чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ, а с оглед на заеманата от нея длъжност прокурор, тя отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 1 от ПОИСДТВ и съответно има право на ДТВ. Правното основание за упражненото административно правомощие от ответника по изложените в жалената част от заповедта фактически съображения конкретно прокурор Г. са общо формулирани от гл. т. на критериите по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ и така те не удовлетворяват изискванията на закона за мотивировка на акта, като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа, съотв. и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.

За да са спазени изискванията за мотивировка на административен акт от вида на процесния, не е достатъчно единствено да се маркира наличието на критериите за определяне на ДТВ, съобразно посоченото в правилото на чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ. В случая административният ръководител мотивира оценката си за работата на прокурор Г., но без да анализира установените факти, както и отражението им върху дадената оценка за работата на магистрата с оглед на индивидуалния му принос за изпълнение на конкретни задачи, ведно със значението им за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебна власт – РП-Стара Загора за 2024 г. Относимите факти и обстоятелства, въз основа на които органът формира крайния си фактически извод са дадени общо, неконкретно, липсва посочване и индивидуализация, както във връзка с поставените на жалбоподателката конкретни задачи, наличието и изпълнението на които се поставя в условие за определяне на ДТВ, така и във връзка с тяхното изпълнение, съответно неизпълнение. От изложеното в обстоятелствената част на заповедта не става ясно в какво се изразява липсата на положени усилия от страна на Г. да съобрази работата си със създадената организация в РП-Стара Загора, целяща пълноценното функциониране на органа, както и в какво точно се изразява неосигуряването на добро изпълнение на възложените й по закон функции, съответно липсата на старание в работата й. Сочени са отделни факти и обстоятелства, но без ясна конкретика и взаимовръзка, които не дават ясен отговор защо те обосновават възприетия от АР извод за липса на качествено и срочно изпълнение на определени задължения във връзка с текущата работа на прокурор Г.. Липсва анализ на причините, довели до формираната негативна оценка за това от ответника. Липсва обсъждане на вида, характера, наличието или не на фактическа и правна сложност на възложени ДП и пр. пр. на прокурор Г., чиято висящност към датата на изключване от разпределение е довела впоследствие до необходимостта от преразпределянето им на други магистрати, като аргументиращо извода за липса на организираност на магистрата. Не се сочат конкретни факти и относно твърдението за некачествено изготвяне на докладите от прокурор Г.. В тази връзка следва да се посочи, че обжалваната част от заповедта липсва и позоваване на конкретни показатели за дейността РП-Стара Загора в цялост, които да приложат и съпоставят към конкретната работа на прокурор Г. и индивидуалния й принос към общите резултати.

В оспорената т. 4 от заповедта мотивировка не се съдържа конкретика какви точно задачи са били поставени на прокурор Г., които тя не е изпълнени, липсва преценка за причините за тези неизпълнения - обективни или субективни са, как са установени те и как твърдяното неизпълнение на възложените задачи на прокурор Г. е повлияло на общата дейност на РП-Стара Загора за 2024 г. и не на последно място конкретните пропуски от естество ли са да доведат до извод за редуциране на ДТВ и ако да - в какъв размер, по каква методика и спрямо какви обективни критерии е извършено това. Едва в писменото си становище и защита ответникът сочи такива обстоятелства, но същите не са часто от мотивите обжалваната част от административни акт. Според практиката, те могат да се съдържат и в друг документ, но следва в административния акт да има изрично позоваване на този документ и/или, ако той е подготвящ на издаването на крайното властническо волеизявление. Очевидно това не е така, тъй като въпросните писмените становища на органа са изготвени и представени едва в хода на вече образувано съдебно производство по обжалване на акта, а в заповедта няма позововане на тези писмени становища.

Горното обосновава извод за незаконосъборазност на жалената част от заповедта на АР на Районна прокуратура Стара Загора поради допуснато процесуално нарушение в частност на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е съществено по своя характер, като водещо до ограничаване правото на защита на адресата на административния акт, съотв. и е налице основание за неговата отмяна - чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът приема извода, че заповедта е издадена и в нарушение на императивите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, приемайки, че при постановяване на оспорената част от заповедта ответникът не е отчел всички релевантни за случая факти и обстоятелства, когато е извел извода си да определи индивидуалния размер на ДТВ на прокурор Г.. Това е така, защото липсва ясно дадено и надлежно мотивирано съпоставяне на работата на прокурор Г. с тази на останалите прокурори от РП – Стара Загора, на които е определено допълнително възнаграждение в пълен или по–висок размер от определеното на жалбоподателката. Липсата на конкретни критерии и методика за оценка превръщат изложените от административния ръководител обстоятелства в статистика за работата на прокуратурата, но същите не са основание за законосъобразно определяне на конкретния размер на ДТВ. Неизпълнение на задължението за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, събиране и анализиране на релевантните за тях доказателства, конкретно излагане на такива фактически съображения, правят формирания краен извод на органа, че на прокурор Г. се следва ДТВ в намален размер, изграден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, което съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК.

Липсата на конкретни и релевантни фактически мотиви, възпрепятства от своя стара и възможността да се извърши изобщо и/или пълна преценка от съда на въпроса за нейната материално-правна законосъобразност. В случая, при определянето на ДТВ, освен посочването на намален индивидуален принос за изпълнението на конкретни задачи, административният орган не е отчел никакви други факти и обстоятелства, свързани с провеждане на разследвания, привличане към наказателна отговорност на лица, извършили престъпления, упражняване на надзор по законност и поддържане на обвинения по наказателни дела, които всъщност са част от основните задължения на прокурор в РП, като единствено е отрекъл тяхното добро изпълнение. Въпросните резултати, безспорно получени по повод на заеманата от Г. длъжност в органа на съдебна власт, неизменно произтичат от всекидневното изпълнение на служебните задължения на прокурора и в този смисъл не могат да бъдат изключени и по повод изпълнението на конкретно поставените задачи през годината. Не е подложена на обследване и преценка общата работа на прокурора, в т. ч. и ако такива са налице- негови конкретни инициативи, успехи, участия в работни групи и пр. Обсъден е и то частично, и непълно само един от критериите по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ, поради което не са изпълнени изискванията на закона, релевантни за определяне на индивидуалния размер на ДТВ. Последният е определен без да са взети предвид всички предпоставки, обуславящи законосъобразността на разпореденото властническо правомощие. Броят на приключилите /неприключилите производства, в т. ч. забавени и нерешени в срок ДП и преписки, и като цяло индивидуалната натовареност, сочи единствено статистическият аспект за текущата резултатност на магистрата за съответната година, без за отразява изпълнението на условията, заложени в ал. 2 на чл. 9, а именно: изпълнението на конкретно възложени задачи, инициативност и новаторство, участие в работни групи, действия при рискови и извънредни обстоятелства.

В заключение, при определянето размера на ДТВ на жалбоподателката АР на РП-Стара Загора е нарушил едни от основните принципи в административния процес - чл. 4, ал. 2 от АПК /административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, предвиден в закона/; чл. 6, ал. 1 от АПК /изискването административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо/ и чл. 8, ал.2 от АПК /в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво/ – при определянето на ДТВ на останалите прокурори и в частност на Г.. Законосъобразното упражняване на правомощия в условията на оперативна самостоятелност и съответно законосъобразността на издаваните по целесъобразност административни актове са обусловени от тяхното съответствие с посочените по-горе принципи и с целта на закона. Предоставената от закона възможност за преценка на органа трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт. В случая въведените изисквания за и при упражняване на оперативната самостоятелност съдът приема за нарушени, поради което и обжалваната част от заповедта е незаконосъобразна като несъответна на целта на закона – стимулиране на всеки магистрат чрез допълнително трудово възнаграждение, според индивидуалния му принос.

Жалбата е основателна, а обжалваната т. 4 от Заповед РП №234 от 21.11.2024 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, Съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая естеството на въпроса е именно такова, поради което след отмяна на обжалваната част, преписката следва да се върне на административния ръководител – районен прокурор на РП-Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне за определяне индивидеалния размера на ДТВ на жалбоподателката за 2024 г. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени изискванията и правилата, регламентирани в ПОИСДТВ, принципите за пропорционалност и за равенство в третирането по чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от АПК, като бъдат установени, разгледани, обсъдени и преценени релевантните факти и обстоятелства при определяне размера на ДТВ на жалбоподателката за 2024 г. в съответствие с целта на закона.

По разноските - такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на С. В. Г. от [населено място], заповед РП №234/2024 г. от 21.11.2024 г., издадена от административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Стара Загора, в частта й по т. 4, с която на прокурор Г., при отчитане на намаления й индивидуален принос за изпълнение на конкретните задачи, е определено допълнително трудово възнаграждение в намален размер от 5902.00 лв., като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.