№ 3229
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110156877 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Първоначално производството е било образувано по искова молба, уточнена с
молба с вх.№ 232803/31.10.2022 г. от [**************] против В. Г. Х. и Р. С. П..
С влязло в сила разпореждане от 24.11.2022 г. производството по делото е
прекратено в частта против ответника Р. С. П..
В исковата молба и последваща уточняваща молба са изложени твърдения, че
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа
се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в
гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**************] на клиенти за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във
в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни
да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е
регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни
фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
1
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в сградата, в която се намира процесния
недвижим имот не съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което ЕС не е сключвала договор за
извършване на тази услуга, а същата се извършва от ищцовото дружество. Твърди се,
че за имота на ответниците са издадени фактури за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът обуславя
правния си интерес от предявените искове, като моли съда да постанови решение, с
което ответникът В. Г. Х. да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както следва:
сумата от 995,53 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се
в [**************] и сумата от 74,72 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане. Претендирана
направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът признава
задълженията. Сочи, че между страните е сключено споразумение за разсрочено
плащане, поради което моли да не бъдат допускани поисканите експертизи. Моли за
определяне на юрисконсултско възнаграждение в производството в минимален размер.
С молба, депозирана преди провеждане на първото по делото открито съдебно
заседание ищецът е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание
на иска. Искането се поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По разноските:
2
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по производството. В представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски за държавна такса в
размер на 200,00 лева, 21,00 лева за такси за издаване на съдебни удостоверения и
200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът констатира, че по делото е
внесена държавна такса в общ размер на 200,00 лева, но това е държавна такса,
определена съгласно предявените с исковата молба и уточнени с молба от 31.10.2022 г.
искове против двамата ответници. Както бе посочено и по-горе производството против
ответника Р. С. П. е прекратено, но това обстоятелство не обуславя извод, че върху
ответника Х. следва да бъдат възложени и разноските направени от ищеца за
предявени искове против починало лице. След като с уточняващата молба от
31.10.2022 г. ищецът поддържа предявените против П. искове, направените по
предявените срещу това лице искове, следва да останат в негова тежест. На следващо
място, по делото са представени доказателства за платена такса за 3 броя съдебни
удостоверения в общ размер на 15,00 лева, поради което и в този размер следва да
бъдат репарирани тези разноски. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.8 ГПК съдът е този, който определя размера на юрисконсултското
възнаграждение и не е обвързан от искания от страната размер. С оглед предходното и
като взе предвид обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна сложност,
съдебното дирене е прекратено поради признание на ответника и делото е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират доказателства, съдът определя
размера на юрисконсултското възнаграждение, което ответникът следва да заплати на
ищеца – в размер на 100,00 лева. С оглед предходното ответникът следва да заплати не
ищеца разноски по производството в общ размер на 215,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В. Г. Х.,
ЕГН ********** да заплати на [**************], със седалище и адрес на управление:
[**************] сумата от 995,53 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**************], както и сумата от 74,72 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.10.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Г. Х., ЕГН ********** да заплати на
[**************], със седалище и адрес на управление: [**************] сумата от
215,00 лева, представляваща направени по производството разноски.
3
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4