№ 2283
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СВ.В.О.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110104043
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК
Образувано е по искова молба на "Т.С." ЕАД срещу Г. Р. Л - Б, с която
са предявени претенции по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми –
1621,99 лева за доставена за периода месец 02.2019 г. – месец 04.2020 г. до
топлоснабден имот с адрес София, жк „Л“, бл. 280, вх. Б, ателие 1, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2021 г., до окончателното плащане;
313,53 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 31.03.2019 г. – 15.11.2021 г.; 2,98 лева – цена за услугата "дялово
разпределение на топлинна енергия" за гореописания топлоснабден имот за
периода месец 01.2020 г. - месец 02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.11.2021 г., до окончателното плащане, и 0,46 лева – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 02.03.2019 г. –
15.11.2021 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 66661/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 148
1
състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответника бил "клиент на
топлинна енергия", тъй бил собственик на топлоснабдения имот, сключил
договор за доставка на енергия за стопански нужди и бил длъжен да заплаща
доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията
бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно
чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата "дялово
разпределение". Излагат се доводи, че това дружество е "Т" ЕООД, като
поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у
което се намират доказателства за потреблението на ответницата.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Г. Р. Л
- Б, чрез адв. Д., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Признава се наличието на облигационно правоотношение с ищеца,
възникнало въз основа на договора от 2019 г. Развива, че не е давано съгласие
за разпределение на сградната инсталация по предвидения в договора от
07.01.2011 г. начин. Оспорва дяловото разпределение. Признава, че сумите са
осчетоводени от ищеца и не са заплатени от ответницата. Оспорва
претенцията по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Конституираното трето лице – помагач "Т" ЕООД с молба от
09.11.2023 г. (на лист 85 по делото) поддържа, че дяловото разпределение за
процесния период е извършено в съответствие с всички действащи към този
момент нормативни разпореди.
В съдебното заседание, проведено на 13.11.2023 г., ищецът моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
2
разноски. Представя списък на разноски. Ответницата моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 23-26 от делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 46, том VI, рег. № 16406, дело № 927/2018г.
на нотариус Стилиян Тютюнджиев Г. Р. Л – Б е придобила ателие № 1,
находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“ 2, бл. 280, вх. Б, на втори
подпокривен етаж,
Съгласно представения на лист 15 от делото Договор №
*****/25.02.2019 г. ответницата Л - Б се е съгласила да купува от ищеца
топлинна енергия за стопански нужди за имот с адрес: гр. София, жк
„Люлин“, бл. 280, вх. Б, ет. 6, ат. 1, като имотът има абонатен номер № *****.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (на лист
89-94 от делото), прието в откритото заседание на 13.11.2023 г., което съдът
кредитира като логично и безпротиворечиво, за периода 02.2019 г. –04.2020 г.
в имота на ответницата не е ползвана ТЕ от радиатори. Имало е 1 водомер за
топла вода. За периода 2019/2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на
водомера. Ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер, който
е търговски тип и е преминал метрологичен контрол съгласно нормативните
изисквания. Дяловото разпределение, извършено от "Т" ЕООД, е в
съответствие с нормативните изисквания. Топлинна енергия за оопление от
радиатори не е начислявана. Общо дължимата сума за имота за процесния
период е в размер на 1540,46 лева В заключение вещото лице посочва, че
извършените измервания в абонатната станция, начисленията по фактури,
дяловото разпределение и остойностяването на потребеното БГВ в процесния
имот са извършени в съответствие с действащата нормативна уредба и
актуалните цени за процесния период.
Съгласно представения от третото лице – помагач на лист 87 по
делото протокол от 26.06.2020 г при две посещения /от 21.06.2020 г. и от
26.06.2020 г./ не е осигурен достъп но имота на ответницата за отчет на
водомерите за топла вода.
Съгласно представените по делото общи условия на ищеца за
3
доставка на топлинна енергия за стопански нужди (на лист 43 - 54 от делото)
цената на ползваната за стопански нужди енергия се заплаща до 20-то число
на месеца след този на потребление (чл. 40, ал. 1), а измерването на енергията
се осъществява с уреди, предоставени, поддържани и отчитани от ищеца (чл.
25, ал. 2).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата "дялово разпределение"; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията: настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна
давност, искът се отхвърля, ако от падежа на някое задължение са изминали
повече от 3 години.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
небитови нужди се осъществява при сключен писмен договор и общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и приети от ДКЕВР.
В случая от представения по делото договор се установи, че на
25.02.2019 г. между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния недвижим имот, представляващ ателие № 1 с адрес: гр. София, жк.
„Л“, бл. 280, вх. Б.
По делото не е спорно, а и се доказа наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза общо
начислената сума за имота за топлинна енергия за периода е в размер на
4
1540,46 лева.
Вещото лице посочва, че тъй като през отоплителен сезон 2019
г./2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на водомера за топла вода,
то количеството на доставената топла вода е изчислявано на база две лица –
по 140 л. на ден на човек. Общо за този отоплителен сезон е начислена
консумация на БГВ на стойност 1157,60 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице
предпоставките за начисляване на топлинната енергия по реда на чл. 69, ал. 1,
т. 2, предл. първо. от Наредба № 16-334/2007 г. (отм.). Съдът намира обаче, че
неправилно е начислена топлинна енергия на база потребление на две лица,
тъй като по делото липсват доказателства, че в имота е имало и други
обитатели освен ответницата, които имат качеството на потребители на
топлинна енергия.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е провел пълно доказване, че размерът на
предоставената топлинна енергия за БГВ следва да се определи в посочения
размер за двама обитатели и сумата следва да се определи на база
потреблението за двама обитатели, т. е. в размер на 578,80 лева, изчислен на
основание чл. 162 ГПК. Липсата на проведено рекламационно производство
не е пречка за определяне на размера на потребеното количество топлинна
енергия съгласно действащата нормативна уредба в последващо исково
производство.
Поради изложеното общият установен размер на потребена топлинна
енергия /за сградна инсталация и за БГВ/ за периода м. 02.2019 г. -м. 04. 2020
г. възлиза на 961,60.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са периодични такива и се
погасяват с 3-годишна давност.
Настоящото производство е образувано за установяване на вземане
по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 23.11.2021 г.
На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
5
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. са спрели да текат давностните
срокове, с които се погасяват права на частноправни субекти, или давността е
спряна за 69 дена. Предвид изложеното в конкретния случай няма вземания,
които да са погасени по давност, поради това, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2021 г., не е изтекъл
тригодишният срок от настъпване на падежа на всички задължения,
възникнали през процесния период, като се вземе предвид и спирането на
давността за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен в размер от 961,60 лева, като се отхвърли за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1621,99 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора,
представени по делото.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача дънъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от същите при
неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за
топлинната енергия, на основание на чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, а
съгласно ал. 2 купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия
работен ден след изтичане на срока за плащане. По общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора. В случая такава уговорка се съдържа в общите
условия, с оглед което и съдът приема иска за доказан по основание.
По реда на чл. 162 ГПК, като взема данните от СТЕ относно
начислените от ищеца суми по фактури за периода, датата на изпадане в
забава по всяка от тях съобразно общите условия, крайната дата, до която се
6
претенидра лихва, и чрез използването на онлайн лихвен калкулатор съдът
приема, че тази претенция следва да се уважи за сумата 184,67 лева и за
периода 31.03.2019 г. – 15.11.2021 г., за която следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до 313,53 лева.
По иска за цена на услугата за дялово разпределение:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148 и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г. /.
По делото е установено, че етажните собственици са сключили
договор за извършване на услугата за дялово разпределение на ТЕ през
процесния период с „Т“ ЕООД. Установено е също така, че услугата е
извършвана – уредите в имота, ползван от ответника, са били отчитани, а
след края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са
издавани изравнителни сметки. Ето защо и съдът приема, че за извършената
услуга ответникът дължи възнаграждение съобразно условията на договора с
етажната собственост, който го обвързва.
Въз основа на представените по делото доказателства и по реда на чл.
162 ГПК съдът приема, че искът за цената на услугата за дялово
разпределение е основателен за сумата от 2,98 лева за процесния период /м.
01.2020 г. – 02.2020 г. /.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение:
Ищецът не твърди и не установява момента на изпадане в забава на
ответника за това плащане. Такъв не е установен със сключения между
страните договор, с оглед което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
7
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и
за двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сума съобразно уважената част от исковете -
в размер на 388,78 лева /за държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева/, а съобразно изхода от спора на страна следва да се присъди сумата
229,38 лева.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от 52,38 лева.
Ответникът е представляван от адвокат и е сторил разноски за
производството в размер на 450 лева. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира, че е
основателно с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Действителното възнаграждение съдът определя в размер на 400 лева, като с
оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата от 164 лева.
Адвокат Д. претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, предл. 2 и 3
ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ по ч.гр.д. 66661/2021 г. по описа на
СРС, 148 състав. Възнаграждението съдът определя с оглед фактическата и
правна сложност на делото и характера на извършените дейности в размер на
50 лв., от които на адв. Д. следва да се присъдят 20,50 лева.
За пълнота на изложението по повод разноските съдът уточнява, че
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г.
по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, е налице забрана възнагражденията на
адвокатите да се определят по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета от органите на адвокатурата, тъй като
същата нарушава правилата на конкуренцията и не произвежда правно
действие съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС, поради което съдът не е обвързан от
ставките по НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: *******, по реда на чл. 415, вр. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Р.
Л - Б, ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми: 961,60 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за имот на находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. Л бл. 280, вх. Б, ателие № 1, аб.№ *****, инст.№ *******, за
период от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от
23.11.2021 г. до изплащане на вземането, 184,67 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащането на главницата за период от 31.03.2019
г. до 15.11.2021 г., и 2,98 лева, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 23.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
14.03.2022 г. по ч. гр. д. №66661/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за разликата над сумата 961,60 лева до пълния
предявен размер от 1621,99 лева, за мораторна лихва за разликата над 184,67
лева до пълния предявен размер 313,53 лева, както и иска за мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на сумата 0,46
лева, начислена за периода 02.03.2020 г. до 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. Л - Б, ЕГН
**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 229,38 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 52,38 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, да заплати на Г. Р. Л - Б, ЕГН **********, сумата 164 лева -
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Р. Л. Д. от САК сумата от 20,50 лв. – разноски в
9
заповедното производство, представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т“
ЕООД на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10