Р Е Ш Е Н И Е
№………../……...03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 2113/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25 ЗТР, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по
жалба вх. № 2191219130047 на С.Д.К. с ЕГН ********** ***, срещу Отказ на длъжностно лице № 20191217155218/18.12.2019
г., при Агенция по вписванията, за първоначална регистрация на „СДК Рента
Микс“ЕООД.
Поддържа се в жалбата, че постановеният отказ е незаконосъобразен.
Жалбоподателят счита, че апортираните паркоместа и мострени зали са коректно индивидуализирани
съобразно изискванията на чл.60, т. 1-7 от ЗКИР и са описани по идентичен начин
съобразно приложените схеми от СГКК-Варна.
По същество моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да
извърши исканото вписване.
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано
лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по
следните съображения:
За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по
вписванията е приело, че паркоместата, предмет на апорта, са описани като идеални част от подземен паркинг в
учредителния акт, нотариално завереното съгласие за извършване на непарична
вноска и в решението на едноличния собственик на капитала за учредяване на
дружеството, но не и в представените документи, установяващи правата на
вносителя на вноската, както и че описанието на апортираните
имоти не е съобразено с изискванията на чл.60, т. 1-7 от ЗКИР.
В чл. 21
ЗТР е посочен обхватът на проверката, която следва да извърши длъжностното лице
по регистрация и същата е ограничена до това да се провери дали е подадено
заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване или съответния
документ на обявяване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени
ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за
вписване обстоятелства се установява от представените документи, представена ли
е декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, платена ли е дължимата държавна такса и дали
друго лице няма права върху фирмата.
Съгласно чл. 72, ал.1 от ТЗ, ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска,
дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя,
пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на
правата му. Съгласно разпоредбата на чл. 123 от Наредба № 1/14.02.2007г. във вр. чл. 72, ал. ТЗ искането за назначаване на вещи лица
следва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, достатъчно данни да
индивидуализирането на предмета на непаричната вноска, както и документи,
удостоверяващи правата на заявителя на оценката върху предмета на непаричната
вноска. При заявен предмет на непаричната вноска – недвижими имоти по чл. 6,
ал. 3 от Правилника за вписванията /намиращи се в район с одобрена кадастрална
карта/, описанието на имотите следва да съответства в пълнота на изискванията
на чл. 60, т. 1 - т. 7 от ЗКИР. Пълно описание на имотите съгласно изискванията
на посочената разпоредба се налага още на фазата на оценяване на учредителен апорт, тъй като индивидуализацията на имотите по
експертизата за оценка следва да бъде напълно идентична с тази, която ще бъде
включена като част от задължителното съдържание на дружествения договор и ще
подлежи на вписване както в търговския, така и в съответния регистър в служба
по вписванията – чл. 63, ал. 5 ТЗ. При предвидено от закона вписване на едно и
също обстоятелства в два регистъра, вписаната информация във всеки от
регистрите следва да бъде еднаква, вярна и актуална.
В случая описанието на
имотите по заявление с вх. рег. № 20191217155218 е непълно, тъй като идеалните
части, обособени като паркоместа, не са посочени като
цифрова величина.
Съгласно
чл.37, ал.3 от УТ в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за
паркиране се осигуряват с инвестиционния проект в паркинг-гараж със статут на
самостоятелен обект в сградата, или паркинг-гараж със статут на обща част в
сградата, или отделни места за паркиране със статут на принадлежност към
съответните самостоятелни обекти в сградата.
В
разглеждания случай видно от представените скици по КККР е налице първата
визирана в закона хипотеза, доколкото паркоместата са
обособени в гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.4510.462.2.1. При хипотезата на паркомясто,
намиращо се в паркинг-гараж, който от своя страна е самостоятелен обект в
сградата и като такъв е заснет като самостоятелен обект с идентификатор в кадастъра,
то отделните номерирани паркоместа в този
самостоятелен обект следва да бъдат разглеждани като идеални части от него,
които съгласно разпределено с архитектурния (инвестиционния) проект право на
ползване съответстват на начертано и индивидуализирано чрез своите „граници“
конкретно паркомясто. Съобразно константната съдебна практика паркомястото не е самостоятелен обект на правото на
собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от такъв обект -
сграда или отделен обект в нея, и поради
това не може да бъде предмет на вещни права. Годен предмет на разпоредителна
сделка, включително апорт, може да бъде само
конкретно индивидуализирана по своя обем идеална част от самостоятелен обект –
подземен гараж, обособена като паркомясто. В
заявлението за първоначална регистрация не е посочено цифровото изражение на съответните
идеалните части, което е задължителен индивидуализиращ признак при
прехвърлянето на тези несамостоятелни обекти. Подобна индивидуализация не се
съдържа и в представените доказателства за собственост, в които паркоместата са описани като самостоятелни обекти на
правото, каквото качество те не притежават.
Горните
съображения се отнасят и до посочените в заявлението мострени зали, доколкото
от описанието им не може да се извърши преценка дали същите отговарят на
изискванията за самостоятелни обекти или представляват идеални части от такива.
Индивидуализацията на
имотите следва да отговаря на законовите изисквания още на фазата на заявяване
на учредителния апорт за оценка, вместо непълнотата
на описанието на недвижимите имоти да обоснове отказ за вписване на
новоучреденото дружество в търговския регистър или на учредителния акт в
съответната служба по вписванията.
По тези съображения съдът
прави извода за законосъобразност на обжалваният акт на длъжностното лице по
регистрацията, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
2191219130047 на С.Д.К. с ЕГН **********,***, срещу Отказ №
20191217155218/18.12.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, за
първоначална регистрация на „СДК Рента Микс“ЕООД.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок, считано от връчването
на препис на жалбоподателя.
След влизане в сила на
решението препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: