Решение по дело №760/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

05.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

08.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

760

по описа за

2019

година.

  

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000597 от 01.07.2019г., издадено от ВПД Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, с което на Х.Ш.Е. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х.Ш.Е. твърди в жалбата си, че на процесната дата и място не бил видял и възприел указание да спре автомобила. Затова моли да бъде прието, че не е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП умишлено и не следвало да носи отговорност. На следващо място, наложените му наказания били прекомерно завишени по размер, определени към предвидения от закона максимум. Наказващият орган не съобразил разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН при определяне на санкциите. Жалбоподателят бил млад човек, безработен, нямал доходи и имущество, нямал противообществени прояви. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Алтернативно настоява за изменението му, като наложените наказания бъдат намалени до законоустановения минимум.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакуваното постановление. Излага съображения, че проверката била извършена неправомерно от органите на полицията, които в случая нямали такова право да проверяват. Отделно от това, възможно било жалбоподателят да не е видял спиращите го полицейски органи, тъй като нямало добра видимост. На същия не била подадена стоп-палка, служителите не били застанали на пътя, а се изравнили с него и с ръка се опитали да го спрат. Ако все пак съдът приеме, че имало извършено нарушение, защитникът моли наказанието да бъде намалено. Жалбоподателят бил млад човек, без никакво имущество, нямал други сериозни нарушения по ЗДвП и наказващия орган трябвало да съобрази това. 

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 20.06.2019г. свидетелите С.О. и С.Р. били на работа като  полицаи в РУ-Кърджали и осъществявали контрол с патрулен автомобил в района на централната част на гр.Кърджали. Около 05.10 часа те се намирали на ул.„Булаир“ в гр.Кърджали, когато възприели идващ от ул.„Екзарх Йосиф“ лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ К 4612 ВС. Същият се управлявал от жалбоподателя Х.Ш.Е., който завил наляво и тръгнал да се движи по ул.„Булаир“, в посока към Районен съд-Кърджали. Тъй като водачът на превозното средство имал съмнително поведение на пътя, свидетелите О. и Р. решили да го проверят. Те тръгнали с патрулния автомобил след него и предвид ранния час пуснали първо само светлинен сигнал, но водача на автомобила „Опел Астра“ рег.№ К 4612 ВС не спрял. До училище „Йордан Йовков“ полицейските служители със служебния автомобил се изравнили с преследваното МПС, при което свидетелят О. с ръка подал на жалбоподателя ясен сигнал за спиране. Въпреки подадения от контролния орган сигнал за спиране, водачът не спрял, а напротив - рязко увеличил скоростта. Тогава полицейските служители подали и звуков сигнал на жалбоподателя, но той отново не се подчинил и продължил да се движи в посока към Автогара „21-ви век“. Свидетелят О. докладвал за нарушителя на колегите си от друг автопатрул, които също започнали да го преследват и да му подават сигнали за спиране. Едва на път I-5, при км.348, близо до разклона за с.Глухар жалбоподателят, който управлявал автомобила „Опел Астра“ с рег.№ К 4612 ВС, бил установен и спрян от служители на МВР. След установяване самоличността на водача, на същия била извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело положителен резултат от 1.89 на хиляда. По повод констатираното нарушение на 20.06.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН по чл.103 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. На 01.07.2019г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на Х.Ш.Е. административни наказания „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Т., С.О. и С.Р., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи се; от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 20.06.2019г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Писмо от 02.10.2019г. на Началник на РУ-Кърджали;  Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според настоящата инстанция жалбоподателят следва да носи отговорност за вмененото му административно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място той е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ К 4612 ВС, като при подаден от контролния орган с ръка ясен сигнал за спиране, не се подчинил и не спрял. На жалбоподателя бил подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно чрез подаване на сигнал с ръка от полицейски орган. Цитираната норма гласи, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил. След като не изпълнил нареждането, полицейските служители започнали да подават на нарушителя многократно и светлинни и звукови сигнали, но той отново не спрял. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че водача Х.Е. е възприел подаденият му сигнал, но въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде гонен и от други автопатрули на МВР, които го установили и спрели чак до разклона за с.Глухар. Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ извършеното деяние да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН - и лишаването от правоуправление и глобата са определени над средния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая преди инкриминираната дата Х.Е. е бил наказан само веднъж за нарушение на ЗДвП и това е видно от приложената по делото справка за нарушител. Ето защо, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление досежно размера на наложените наказания „лишаване от право да управлява МПС” и „глоба“, които следва да бъдат намалени до минимума.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не почиват на събраните по делото доказателства твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата и място не бил видял указание да спре автомобила си. Тази версия се разколебава напълно от показанията на свидетелите очевидци О. и Р., които са категорични, че сигнала е бил възприет от жалбоподателя. Показателно е било и поведението на водача Е., който след подадения сигнал е увеличил скоростта на управлявания автомобил и се наложило да бъде преследван от няколко автопатрула. Ето защо, не може да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение. Неоснователно е и оплакването за неправомерно извършена проверка от органите на полицията. Всеки полицейски служител при осъществяване на служебните си правомощия има право да извършва проверки на автомобили на основание чл.82, ал.2, т.1 вр. чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, когато има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. По делото се събраха доказателства, че полицейските служители са установили неадекватно поведение на жалбоподателя като водач на МПС и за тях е имало достатъчно основание да го проверят. Впоследствие е констатирано обстоятелството, че той е управлявал след употреба на алкохол, като е измерена концентрация от 1.89 на хиляда. Затова настоящата инстанция намира, че полицейските органи са били длъжни в случая да извършат проверка на водача, а той е следвало да спре при подадения сигнал и да им съдейства.     

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000597 от 01.07.2019г., издадено от ВПД Началник група към ОД МВР-Кърджали, сектор ПП-Кърджали, с което на Х.Ш.Е. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 150 лв. на 50 лв. и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 5 месеца на 1 месец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                       Районен съдия: