Р Е Ш Е Н И Е
№
4.7.2016 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд VІ-ти граждански
състав
на
двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Г. Г.ев
при
секретаря Д.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Г.ев гражданско дело №
3728 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е за делба във втората й фаза – по извършването.
С
влязло в сила съдебно решение № 157/1.3.2016 г. по гр. № 3728/2015 г. по описа на ВТРС е допуснато
извършването на съдебна делба между И.М.Д.,
ЕГН ********** и П.П.Д., ЕГН ********** по
отношение на недвижим
имот, представляващ ½ идеална част от ПИ с идентификатор 10447.514.122
по КККР, с адрес: гр. В. Търново, ул. „***” № 13, и на построените в имота
обекти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.122.1.1, с
адрес: гр. Велико Търново, ул. „***” № 13, ет. 1,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 10447.514.122, с предназначение на обекта: жилище, апартамент,
със застроена площ
В първото по делото съдебно
заседание след допускането на делбата, ищецът И.Д., чрез своя процесуален представител,
предяви по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки против ответницата П.Д. за
заплащане на сумата от 300 лева месечно, представляваща обезщетение за ползите,
от които е лишен вследствие невъзможността да ползва собствената си ½ ид. ч. от трите самостоятелни обекта в процесния недвижим
имот, дължимо за периода от връчване препис от исковата молба на ответницата - 7.1.2016
г. до 26.4.2016 г.
В първото по делото съдебно
заседание след допускането на делбата, ищецът И.Д., чрез своя процесуален
представител, направи и искане по чл. 349 ГПК за възлагане в негов дял на
допуснатия до делба недвижим имот.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, ищецът моли за решение, с което процесният недвижим имот да бъде изнесен на публична
продан, тъй като макар да е отправил претенция за възлагането му в негов дял,
тъй като страните не са бивши съпрузи, никой от тях няма право да иска
възлагането му. Претендира за уважаване на сметната претенция, като счита
същата за доказана по основание и размер.
Ответницата П.Д., чрез процесуалния
си представител, също направи искане по чл. 349 ГПК за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба недвижим имот, като в
съдебно заседание също моли за изнасяне на имота на публична продан с оглед
становището за неговата неподеляемост и липсата на
правно основание за възлагането му. Моли за отхвърляне на сметната претенция.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Критериите за определяне на способа, посредством който следва да
бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко, като от
значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или
по-малко от съделителите, респ. дали от единствения
имот могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали
единственият неподеляем имот е жилище и пр.
За
установяване поделяемостта на допуснатия до делба
недвижим имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените
квоти на съделителите, по делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните
и приета от съда като обективна, обоснована и компетентно изготвена от лице с
нужните познания.
Съгласно
експертното заключение, процесният недвижим имот е неподеляем. Допуснатият до делба самостоятелен обект с
идентификатор 10447.514.122.1.1, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ
Според експертизата
стойността на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 129 200.00 лева,
от която стойността на апартамента е 91 200.00 лева, на другото жилищно
помещение - 3 800.00 лева, на гаража - 7 200.00 лева, а на ½ ид. ч. от поземления имот - 27 000.00 лева.
Основният способ за извършване на делбата е този по
чл. 350 и чл. 352 ГПК, т. е.
съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до
делба имоти съответстват на броя на съделителите. В
случая обаче въпреки, че частите на съделителите са
равни, освен, че броят на
допуснатите до делба самостоятелни обекти е различен от броя на съделителите, са налице и съществени различия в цените на допуснатите до делба
обекти - два жилищни и един гараж, както и в
предназначението им - първите два са с жилищно
такова, а втория - за нежилищни нужди. Още
повече, че вещото лице по техническата експертиза сочи, че второто жилищно
помещение (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.122.2.3) е
пригодно единствено за складови нужди, а в съдебно заседание заяви, че по
необясними за него причини е посочено като жилищно помещение и в никой случай
не може да се ползва като такова. При това положение не може да се възприеме
тази алтернатива за извършване на делбата, тъй като посочените различия по
отношение на имотите са значителни.
Както
беше установено, стойността на апартамента е
91 200.00 лева, на второто жилищно помещение е 3800.00 лева,
а на гаража - 7 200.00 лева.
Предвидената в чл. 353 ГПК възможност
за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, което
е отразено и в самия
текст на разпоредбата, при
което съдът разпределя дяловете без жребие, само в случаите, когато това се
окаже невъзможно или много неудобно. В настоящия случай обаче, както вече бе
посочено по-горе, трите самостоятелни обекта,
предмет на делбата, освен,
че се различават значително по стойност, са и с различно предназначение и
характер и при положение, че правата на страните са равни по отношение на
същите не следва да се приложи този способ на извършване на делбата.
В тази връзка, съдът
намира за неоснователни и възлагателните претенции на страните и счита, че същите
следва да се оставят без уважение, тъй като не е налице хипотезата на чл. 349,
ал. 1 ГПК, доколкото страните не са били в граждански брак.
Освен това гаражът, представляващ нежилищен обект, не
може да бъде предмет на самостоятелно възлагане, а може да участва само при
имотно уравнение на дяловете, каквато не е настоящата хипотеза (така Решение № 425/6.12.2010
г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г., II г. о.). В случая, доколкото страните само са живеели на
семейни начала и са нямали сключен брак, не може да намери приложение
възлагането на апартамента по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК, за да може делът на другата
страна да се уравни с гаража.
Предвид
цитираната съдебна практика се налага извод, че в случая делбата не може да се
извърши нито чрез жребий, нито чрез разпределение, а имотите трябва да бъдат изнесени
на публична продан, като получената от проданта цена се разпредели между съделителите съгласно квотите им (в този смисъл Решение № 47 /12.2.2010 г. на ВКС по гр. д. №
818/2009 г., II г. о.).
Делбата на процесния
имот е допусната при равни квоти, като съгласно експертното заключение,
стойността на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 129 200.00 При това, стойността на полагащият се дял на
всяка една от страните от делбения имот е в размер на
64 600.00 лева. На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати държавна такса върху
стойността на своя дял в размер на 4%, като всяка от страните следва да заплати
държавна в размер на 2 584 лева (64 600.00 х 4% = 2 584.00 лева).
По претенцията по сметки, съдът намира следното:
Ищецът И.Д. е предявил по реда на
чл. 346 ГПК претенция по сметки против ответницата за заплащане на сумата от 300
лева месечно, представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен вследствие
невъзможността да ползва собствената си ½ ид. ч.
от процесния недвижимия имот, дължимо за периода от връчване препис от исковата
молба на ответницата - 7.1.2016 г. до 26.4.2016 г. (съгласно определение от
26.4.2016 г.)
Така предявената претенция за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения имот
намира своето правно основание в нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно която,
когато общата вещ се полза лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За да се ангажира отговорността на съсобственика по тази разпоредба,
е необходимо да се установи, че вещта е съсобствена,
че се ползва лично само от някой от съсобствениците за негови лични нужди, без
да събира доходи от нея, и ползващият съсобственик не е позволил на останалите
съсобственици лично да ползват вещта, въпреки поканата за това отправена
писмено от неползващия съсобственик. Това означава,
че обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от ползващия лично вещта
съсобственик само при негов изричен отказ, направен след писмено поискване от
останалите съсобственици да си служат също лично със съсобствената
вещ. Следователно, за да възникне в случая задължението на ответницата като
съсобственик за заплащане на претендираното
обезщетение е необходимо да се установи, че процесният
съсобствен имот се ползва само от нея и след като
ищецът е поискал писмено да ползва лично имота, това му е било изрично
отказано. Поискването по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата
по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, след получаването на която съсобственикът изпада в
забава, като обезщетението се дължи именно от този момент. В тежест на
претендиращия обезщетение съсобственик е да установи наличието на
предпоставките за възникване на задължението за обезщетяване при условията на
чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съдът намира, че ищецът не доказа по делото
наличието на всички изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки за
уважаването на претенцията по сметки. В конкретния случай, по делото е
безспорна съсобствеността върху процесния имот, като не се спори и относно
това, че ответницата ползва лично един от самостоятелните обекти в делбения имот, а ищецът не е ползвал нито един от трите
самостоятелни обекта в имота в рамките на процесния
период. От данните по делото обаче, не се установява втората предпоставка на
фактическия състав по чл. 31, ал. 2 ГПК, а именно - ищецът да е поискал лично
да ползва имота и да е бил лишен от ответницата от правото му на достъп и лично
ползване, съобразно квотата му в съсобствеността. В тази връзка, следва да се
отбележи, че обективираната в исковата молба покана
не съдържа изрично писмено искане от ищеца да му бъде осигурено лично ползване
на делбения имот, а е налице единствено покана за заплаща
парично обезщетение от 300 лева месечно.
Съгласно ТР № 7/2012 г. по тълк.
дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, ползващият
съсобственик започва да пречи тогава, когато другият съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което
е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В този смисъл е и Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 996/2010 г., III г. о., в което е посочено, че една от предпоставките за
уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е съсобственикът, който е лишен от
възможността да ползва вещта съобразно с правата си, да е отправил покана до
ползващия вещта съсобственик да му предостави ползването й съобразно правата му,
респ. последният да е отказал или да се е противопоставил на това.
На следващо място и независимо от горното,
ищецът не ангажира категорични доказателства, че за процесния период и изобщо
ответницата да му е отказвала да ползва процесния имот.
От показанията на св. С. става ясно, че
същият е присъствал на ситуация, при която ищецът е искал да влезе имота, за да
се види с по-голямата си дъщеря, но ответницата не го е допуснала. От цялостния
смисъл на неговите показания обаче, се установява, че не става въпрос за
ограничаване ползването на имота, а за препятстване на ищеца да осъществи контакт
с едно от децата си, което става ясно от думите на свидетеля, че в разговори с
ищеца последният му е споделил, че ответницата ограничава контактите му с
децата, а за ползване или оставане на ищеца в жилището изобщо не е ставало
въпрос. Но дори да се приеме обратното, в случая показанията на самия свидетел касаят ситуация, попадаща далеч извън
исковия период, тъй като св. С. заяви, че е посетил имота „миналата година
по това време”, т.е. през лятото на
В показанията си св. Д., на свой ред,
посочва, че е посетил имота преди около една година, като същият отново
разказва за ситуация, попадаща извън исковия период. Още повече, че според
свидетеля във въпросната ситуация ищецът дори не е искал да влезе в имота, а
твърденията, че последният е изгонен от там почиват на споделени му от самия
ищец обстоятелства, които на свой ред касаят периода на раздялата между
страните преди няколко години.
Единствено в допълнение следва да се посочи,
че от данните по делото не се установява ответницата да полза самостоятелен
обект с идентификатор 10447.514.122.2.3, представляващ жилище със застроена
площ 14.00 кв.м., както и самостоятелен обект с идентификатор
10447.514.122.2.1, представляващ гараж със застроена площ 14.00 кв.м.
С оглед установените по-горе факти и при
липсата на доказателства в обратния смисъл, съдът намира, че за процесния
период - от 7.1.2016 г. до 26.4.2016 г. ищецът не е искал да ползва лично съсобствения
делбен имот, а е претендирал единствено заплащане на месечно обезщетение от 300
лева, като наред с това няма данни правото му на лично ползване и достъп до
имота да е било отказвано или възпрепятствано от ответницата през исковия
период. Ето защо претенцията на по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на
основание чл. 348 ГПК, недвижим имот, представляващ ½ идеална част от поземлен
имот (ПИ) с идентификатор 10447.514.122 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес:
гр. В. Търново, ул. „***” № 13, целият с площ от 533.00 кв.м. по Скица №
94/7.1.2013 г. на СГКК, гр. Велико Търново, а по документ за собственост с площ
от 513.00 кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и с
начин на трайно ползване „ниско застрояване (до
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.М.Д.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в негов дял
на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ½ идеална част от ПИ
с идентификатор 10447.514.122 по КККР на гр. В. Търново, с адрес: гр. В.
Търново, ул. „***” № 13, целият с площ от
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.П.Д.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ
½ идеална част от ПИ с идентификатор 10447.514.122 по КККР на гр. В.
Търново, с адрес на ПИ: гр. В. Търново, ул. „***” № 13, целият с площ от
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.М.Д., ЕГН **********
претенция по сметки против П.П.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 300 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползите, от които е лишен вследствие невъзможността да ползва собствената
си ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.514.122.1.1 по КККР, находящ се на адрес: гр. Велико
Търново, ул. „***” № 13, ет. 1, с предназначение: 1/
жилище, апартамент, със застроена площ
ОСЪЖДА
И.М.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса от 4% върху стойността на дела му в размер на 2
584.00 (две хиляди петстотин осемдесет и четири) лева.
ОСЪЖДА
П.П.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса от 4% върху стойността на дела й в размер на 2
584.00 (две хиляди петстотин осемдесет и четири) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: