РЕШЕНИЕ
№ 1596
гр.Бургас,
20.10.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 06 октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : В. Белев
при участието на секретаря З.М., като
разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 7847 по описа на съда за 2015г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Г.Г. ***. В производството ищецът участва лично и
чрез процесуален представител – адвокат М.И.-***.
Ответник е М.К. ***. В производството ответникът участва
лично и чрез процесуален представител – адвокат В.В. ***.
Исковата молба първоначално е предявена пред Бургаски
окръжен съд, по повод на което е образувано приложеното към настоящото г.д. № 1211/2015г.
на БОС, което с определение № 2517/02.11.2015г. е изпратено по подсъдност на
БРС.
Исковата молба е приета от съда за неуточнена, поради
което многократно е провеждана процедура по чл.129 ал.2 ГПК за отстраняване на
нередовности. Съгласно последното и актуално уточнение на предявените
претенции, направено с молба, представляваща л.22 от настоящото дело, приетите
за разглеждане искове, явяващи се предмет на делото, са според изложеното
по-долу.
Ищецът твърди, че с ответницата са живели на съпружески
начала за период от около 20 години, приключил с раздяла през 2014г. По време на
съжителството си страните решили да си закупят жилище, по повод което през
2004г. ищецът се свързал със строителя Еврострой Инженеринг Бургас ЕООД,
представлявано от управителя Б.М.. Матев и Г. постигнали съгласие за закупуване
на апартамент в строяща се сграда в ж.к.Славейков на гр.Бургас, при договорена
цена 15 393 евро, която изплатил на строителя на вноски до м.декември
2005г. След изплащането на цената и построяването на жилището, на 28.12.2005г.
страните, заедно с представителя на строителя, се явили пред нотариус за оформяне
на покупко-продажбата на апартамента с нотариален акт. Ищецът твърди, че
страните желаели да закупят общо апартамента и подготвили такъв проект за
нотариален акт. При изповядването на сделката обаче, ищцата заявила, че не е
съгласна и желае тя да е единствен купувач и собственик. Ищецът се съгласил, но
при условие, че ответницата поеме задължение да го гледа, с което условие
последната се съгласила. Така ответницата била посочена в нотариалния акт като
единствен купувач на апартамента, с адрес гр.Бургас, ж.к.С..... идентификатор
07079.602.238.1.29. След закупуването на апартамента и извършване на ремонт,
страните живели в това жилище заедно до 2014г. Ищецът твърди, че винаги е считал
апартамента за общ, т.е. съсобствен между страните. Иска съдът да го признае за
собственик на ½ ид.ч. от апартамента, която след закупуването му е
придобил по давност. Счита, че са налице предпоставките за придобиването на
тази част от имота чрез добросъвестно владение, за периода от края на 2005г. до
напускането на жилището през 2014г. При условията на евентуалност (допълнително
уточнение в този смисъл е направено в съдебно заседание на 06.06.2016г.) иска
съдът да осъди ответницата да му върне половината от заплатената от него цена
на апартамента, а именно 7 696.50 евро, с която тя се е обогатила
неоснователно за негова сметка. Иска се присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
Правното основание на главния иск е чл.124 ал.1 ГПК вр. с
чл.79 и чл.70 от Закона за собствеността.
Правното основание на евентуално съединения иск е чл.59
ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
Ответницата оспорва иска. Не оспорва съжителството на
страните за посочения от ищеца период. Не оспорва закупуването на имота и
съжителството на страните в него до раздялата им през 2014г. Оспорва
твърденията, че ищецът е заплатил на строителя цената на имота при закупуването
му. Твърди, че тя със свои средства е заплатила цената на имота, като вноските,
представляващи част от продажната цена, е заплащала на строителя, но чрез фирмата
за недвижими имоти, която им е посредничела. Счита, че тя е единствен
собственик на апартамента, тъй като го е закупила. Оспорва твърденията на
ищеца, че е упражнявал владение върху някаква част от имота и съответно е
придобил права по давност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните права на ищеца за търсене на суми, с която тя се е
обогатила за негова сметка без основание, при изплащането на имота. Претенциите
са за отхвърляне на исковете. Иска се присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
С исковата молба и молбите-уточнения са били предявени и
искове за ревандикация на движими вещи, намиращи се в жилището при ответницата,
за които ищецът е твърдял, че е закупил със свои средства и са негово
притежание. Евентуално е бил съединен и иск за събиране на равностойността на
вещите, при условие, че те липсват. С определение № 5287/23.08.2016г. по
настоящото дело, производството е било прекратено в частта относно тези искове.
Определението е съобщено на страните и е влязло в сила.
За да се произнесе по подлежащите на разглеждане искове,
съдът се запозна подробно със становищата на страните и доказателствата по
делото и като се съобрази с приложимите законови разпоредби, прие следното.
Приложен е препис от нотариален акт № 89/28.12.2005г. по
н.д. № 771/2005г. на нотариус Милена И. ***, с който М.В.К. е закупила от
Еврострой Инженеринг Бургас ЕООД, представлявано от Белин С. Матев, апартамент
с площ 49.90 кв.м. с административен адрес гр.Бургас, ж.к.С., заедно с
прилежащо избено помещение, общи части от сградата и идеални части от
поземления имот, върху който е построена сградата. Договорената цена е 21 100лв.
и е отбелязано, че тя е била платена напълно и в брой от купувача на продавача,
към момента на подписване на продажбения договор. От представената по делото
схема се установи, че закупеният апартамент е с идентификатор
07079.602.238.1.29 по кадастралната карта на гр.Бургас.
Като свидетел по делото е разпитан К. Г., син на ищеца. От
показанията му се установи, че наистина страните са живели на съпружески начала
от 1994г. до 2014г. и в периода на съжителството си са закупили процесния
апартамент. През 2003г. ищецът заявил на свидетеля намерението си да закупи
жилище в ж.к.С. на гр.Бургас. По-късно посочил мястото, където ще се изгради
сградата, в която ще бъде жилището му. Ищецът казвал на сина си, че той купува
жилището, затова свидетелят оставал с впечатление, че баща му заплаща цената.
Ищецът споделил на сина си, че купува апартамента на името на ответницата, тъй
като тя не желаела след време да го дели с наследника на съжителя си. Ищецът
работел в този период като международен шофьор и споделял, че като се върне от
курс заплащал вноските на строителя. Този свидетел не е виждал баща си да
извършва плащания в тази връзка. Единствено ищецът му е казвал, че върши това.
Този свидетел не е знаел какво е становището на ответницата относно
собствеността на апартамента, тъй като не е разговарял с нея по този въпрос.
Като свидетел по делото е разпитан Б. М., управител на
дружеството-строител в периода 2003-2006г. Свидетелят си спомня, че цената на
апартамента е била 15-16000 евро. Страните по делото, като купувачи на
процесния апартамент, свидетелят намерил чрез посредничеството на фирма
„Дивидент“, на която бил възложил намиране на купувачи на отделните обекти в
строената по това време от дружеството сграда, представляваща бл... в ж.к.С. на
гр.Б.с. Матев осъществил среща с Г. и К.,
на която постигнали съгласие за закупуване на процесния апартамент след построяването
му, като цената следвало да се заплаща на вноски в периода преди оформянето на
нотариалния акт. Сумите по вноските били заплащани от ищеца срещу издаване на
разписки от свидетеля М.. При оформянето на нотариалния акт, в проекта, като
купувачи били записани Г. и К., но пред нотариуса последната се възпротивила,
предявявайки претенции само тя да фигурира като купувач. Затова в окончателния
текст на продажбения договор само тя е записана като купувач. Г. и К. обяснили
на Матев, че са постигнали съгласие тя да го гледа.
Като свидетел по делото е разпитана Д. Л., собственик на
фирма „Дивидент“. Тази свидетелка заявява, че единствено ответницата и е
изплащала вноските по закупения процесен апартамент. Приетите от нея срещу разписка
вноски, тя отчитала на строителя Еврострой Инженеринг Бургас ЕООД,
представлявано от Б.М.. Свидетелката не уточнява какви и колко вноски
ответницата и била плащала.
Като свидетел е разпитана Т. Д., представяща се за
приятелка и съседка на ответницата. Тази свидетелка заявява, че не знае дали
ответницата е живяла заедно с ищеца в периода след закупуването на процесния
апартамент. В периода след строежа и тя си закупила жилище в същата сграда.
Условията по издължаването на вноските по цената били плащанията да стават чрез
посредничеството на фирма „Дивидент“, а последната да отчита парите на
дружеството строител, след като си удържи комисионните. Свидетелката плащала
заедно с ответницата вноски и им издавали разписки. Не е виждала ищецът да
извършва такива плащания. Показанията на тази свидетелка са недостоверни, тъй
като от една страна тя заявява, че е приятелка с ищцата, а от друга не е
знаела, че страните са живели 20 години като семейство.
Като свидетел е разпитана Е. Д., приятелка на
ответницата. Според наблюденията на свидетелката ответницата е разполагала с
пари. Процесния апартамент закупила К., тъй като ответницата искала жилището да
остане за децата и. Свидетелката не знае дали ищецът е давал пари за
закупуването на жилището.
Във връзка с спорните обстоятелства относно това кой е
заплащал вноските, представляващи цената на закупения апартамент и
противоречивите свидетелски показания в тази насока, по делото са представени
множество разписки, установяващи конкретни плащания, извършени от всяка от
страните. Съдът счита всички тези доказателства за не необходими и подробното
им обсъждане се явява безпредметно, по изложените по-долу правни съображения. В
тази връзка с протоколно определение от 07.07.2016г. съдът е открил производство
по оспорване истинността на представена като доказателство по делото разписка
от 20.05.2004г. в частта относно дописване на сумата 4614 евро. Това оспорване
също е безпредметно, тъй като посочения документ не установява значимо за
изхода на делото обстоятелство. Затова определението, с което е открито
производството по оспорване, следва да се отмени на основание чл.253 ГПК.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
С посочения по-горе нотариален акт ответницата е закупила
подробно описания в него процесен апартамент. Договорът за покупко-продажба е
извършен в предвидената от закона (чл.18 ЗЗД) нотариална форма и е произвел
правно действие, т.е. ответницата е станала собственик на имота.
Обстоятелствата, свързани с това, кое лице е заплатило продажната цена и какъв
е произхода на средствата, са ирелевантни за правото на собственост, тъй като
това не може да окаже въздействие върху резултата от сделката – съгласно чл.21
ал.1 ЗЗД договорът поражда действие между страните. Претенцията на ищеца за
собственост върху ½ ид.ч. от процесния апартамент е основана на
давностно владение. Такова не е налице. По делото няма доказателства след
придобиването на собствеността на имота в края на 2005г. ищецът да е отблъснал
владението и, заявявайки на ответницата, че счита половината от жилището за
свое. Продължаването на съвместното съжителство, само по себе си, не предполага
намерение за своене върху половината от придобитата от една от страните вещ.
Намерение за своене ищецът е демонстрирал пред сина си, но това по никакъв
начин не може да елиминира владението на собственика. Независимо от изложеното,
дори да бяха налице предпоставките по чл.68 ал.1 ЗС (което в случая не е така),
то придобиването на собственост чрез давностно владение, съгласно чл.79 ал.1 ЗС
става след изтичането на 10-годишен срок, какъвто не е налице. Позоваването на
добросъвестно владение и съответно – на кратка 5-годишна придобивна давност, в случая е неоснователно, тъй като не е налице
нито една от предпоставките по чл.70 ал.1 ЗС – ищецът няма в своя полза правно
основание, годно да го направи собственик, няма праводател несобственик и
липсва опорочаване на предписана от закона форма. Искът за собственост е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и следва да се отхвърли и евентуално
съединения иск за връщане на половината от платена от ищеца цена на имота, а
именно на 7 696.50 евро. Доколкото е възможно трето лице, а в случая ищеца,
да е заплатило на продавача изцяло или част от цената, това би довело до възникване
на облигационни отношения между облагодетелствалия се купувач и платилия.
По-конкретно би било налице неоснователно разместване на блага и съгласно чл.59 ЗЗД в полза на ищеца би възникнало вземане срещу ответницата за връщане на онова,
с което тя се е обогатила, до размера на обедняването. Такова в случая е
налице, доколкото доказателствата установяват плащания, които Г.Г. е извършвал
в полза на Б.М. преди закупуването на процесния апартамент. Основателно е обаче
възражението на ответницата за погасяване на тези задължения по давност.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая ищецът е потърсил
от ответницата вземанията около десет години след възникването им. Затова
подробното обсъждане на събраните доказателства в тази насока съдът намира за
безпредметно – това не би могло да промени крайния извод за неоснователност на
предявения иск за заплащане на 7 696.50 евро.
По повод направеното от ответницата искане и на основание
чл.78 ал.3 ГПК ответникът следва да и заплати разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г.К.Г. ЕГН:********** ***, адвокат М.И.-Тодорова,
против М.В.К. ЕГН:********** с адрес ***, за приемане за установено по
отношение на К., че Г. е собственик на ½ ид.ч. от апартамент с площ 49.90
кв.м. с административен адрес гр.Бургас, ж.к.С.заедно с прилежащо избено
помещение, общи части от сградата и идеални части от поземления имот, върху
който е построена сградата, с идентификатор на апартамента 07079.602.238.1.29
по кадастралната карта на гр.Бургас.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г.Г. против М.К., за осъждането и да му заплати
сумата 7 696.50 евро, с която тя се е обогатила неоснователно за негова
сметка, в резултат от това, че Г. е заплатил сумата на продавача като част от
цената, във връзка със закупуването на посочения по-горе апартамент от К. с
нотариален акт № 89/28.12.2005г. по н.д. № 771/2005г. на нотариус Милена И. ***.
ОСЪЖДА Г.Г. да заплати на М.К. 1000лв. разноски по делото.
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 07.07.2016г., с което е
открито производство по оспорване истинността на представена като доказателство
по делото разписка от 20.05.2004г. в частта относно дописване на сумата 4614 евро.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС, чрез БРС,
в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала
А.Т.