РАЗПОРЕЖДАНЕ
№………………
Гр. Варна, 07.06.2022 година
Административен съд - Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА адм. д. № 921/22 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „Вела-96“ АД, представлявано от адв. Б. Ж. срещу акт на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна – скица-проект рег. № 15-235133/07.03.2022 г. и бездействие за изменение на кадастралната карта без заповед в изпълнение на влязло в сила решение.
След запознаване със служебно изисканата на основание чл. 152, ал. 4 от АПК жалба и преписка, съдът намира, че в жалбата са изложени множество твърдения за незаконосъобразност на актове, действия и бездействия на административния орган.
С оглед определяне на предмета на спора на жалбоподателя следва да се дадат указания да уточни кой е обжалваният акт, действие или бездействие и да обоснове правния си интерес от обжалването.
Поради липса на доказателства за внесена д.т. по делото, следва на жалбоподателя да се даде възможност да представи такива.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на „Вела-96“ АД – гр. Шумен, в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането да уточни с писмена молба кой е обжалваният акт, действие или бездействие и да обоснове правния си интерес от обжалването, както и да представи доказателства за внесена д.т. за производството в размер на 50 лева по сметка на Административен съд – Варна.
При неизпълнение в указания срок, производството ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:
Оспореното изменение на
КККР по отношение на процесния имот е постановено след подадено заявление от ТП
ДГС "Ракитово" за отразяване настъпили промени в кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Молителят е представил влязло в сила съдебно
Решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр. д. № 38/2001 г., по описа на
Районен съд – Пещера, с което е признато за установено по отношение на община
Батак, че Държавата, чрез Министерството за земеделието и храните е собственик
на множество недвижими имоти. В диспозитива на съдебното решение попада имот
02837.503.391, който видно от доказателствата по делото, впоследствие със
Заявление вх. № 01-61531/02.03.2016 г. е разделен на три имота, между които и
имот 02837.503.907. Последвало е ново разделяне на последния имот със Заявление
№ 01-301803/03.10.2016 г. отново на три имота, между които и имот 02837.503.1261.
Със Заявление № 01-338238/02.11.2016 г. имот 02837.503.1261 от своя страна е
разделени на три имота, между които и имот с идентификатор 02837.503.1281,
който е процесния имот.
Ответникът твърди, че
процесното изменение на КККР е извършено на основание чл.
53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР.
Тази разпоредба предвижда
следното:
Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 49
от 2014 г.) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват
без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при:
1. изпълнение на влязло в
сила съдебно решение;
Тоест, според ответника,
вписвайки държавата, като собственик на процесния имот едновременно с
жалбоподателя, той изпълнява посоченото по-горе съдебно решение на Районен съд
– Пещера. Ответникът счита също, че обстоятелството, че жалбоподателят не е бил
страна по гражданското дело е ирелевантно, тъй като съгласно чл. 297
от ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички учреждения в
Република България.
Основанията на ответника
за направеното вписване на държавата, като собственик на процесния имот са
незаконосъобразни.
За да е допустимо
извършването на изменение в КККР би следвало с влязлото в сила съдебно решение
да е разрешен спор за собственост между жалбоподателя и държавата. Настоящият
случай не е такъв. Процесното съдебно решение е по установителен иск, предявен
от държавата против община Батак. В делото не e участвал жалбоподателят и то
няма сила на присъдено нещо по отношение на него. Затова това съдебно решение
не би могло да бъде основание за извършване на изменение на кадастъра във вреда
на жалбоподателя.
В случая е неприложима и
разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗКИР, която предвижда следното:
Чл. 53. (2) (Изм. – ДВ,
бр. 57 от 2016 г.) При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на
носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и
същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за
всички лица и документи.
Жалбоподателят разполага с
документ за собственост но не и държавата. Посоченото по-горе съдебно решение
не представлява такъв документ. Решението има единствено установително действие
и то по отношение на конкретния ответник община Батак. Следователно, в случая
липсват документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на
собственост, поради което незаконосъобразно ответникът е записал в кадастралния
регистър държавата като собственик на процесния имот наред с жалбоподателя.
Следователно, обжалваните
действия на СГКК са незаконосъобразни, като постановени в нарушение на
относимите материалноправни разпоредби и следва да бъдат отменени.
Със заявление вх. №
01-167330 от 15.04.2019 г. ЮЦДП ДГС Ракитово заявява промяна в КРНИ на гр.
Батак по отношение на редица имоти, между които е и имот с идентификатор
02837.503.1281, позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение №
427/31.07.2013 г., постановено по гр. д. № 38/2011 г. по описа на Районен
съд Пещера. С посоченото съдебно решение е признато за установено по отношение
на Община Батак, че държавата чрез МЗХ е собственик на множество недвижими
имоти, между които е и имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имот
02837.503.391. Към заявлението е приложен проект, изготвен от правоспособно
лице по ЗКИР.
От представените по делото
доказателства се установява, че имот с идентификатор 02837.503.391 е разделен
на три имота, единият от които е с идентификатор 02837.503.907. Впоследствие
този имот отново е разделен на три, а единият от имотите е с идентификатор 02837.503.1261.
Последният имот също е разделен на три и единият от имотите е имот с
идентификатор 02837.503.1281. В КРНИ е записано, че "Торгус" ООД е
собственик на 36/803 ид. части и на 767/803 ид. части от процесния имот.
Въз основа на подаденото
заявление е извършено и поисканото изменение, с което Държавата, чрез МЗХГ е
записана като собственик на процесния имот с идентификатор 02837.503.1281 наред
с "Торгус" ООД.
Изменението е извършено
при условията на чл. 53а, ал. 1, т. 1 без издаването на
нарочна заповед.
Съдът е приел, че
действията на началника на СГКК са незаконосъобразни, поради което ги е
отменил. Приел е, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като не са налице документи, удостоверяващи
дублирането на правото на собственост за един и същ имот в КРНИ. Посочил е, че
съдебното решение няма сила на пресъдено нещо спрямо "Торгус" ООД.
Съдът намира, че така
постановеното решение е правилно.
Правилно и обосновано
съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл.
53, ал. 2 ЗКИР, тъй като с нея се регламентира единствено възможността за
вписване в кадастралния регистър на лица, удостоверяващи право на собственост
или други вещни права, противопоставими на правата на собственост на вече
вписаните в регистъра лица.
За да се приложи тази
хипотеза, противопоставимите права следва да са за същия имот в границите и
обема му, отразени в кадастралната карта. В конкретната хипотеза това не е
така. Представеното съдебно решение, послужило като основание на искането за изменение
в КРНИ, касае имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имот
02837.503.391. Към момента в кадастралната карта имот с такъв идентификатор
няма. От данните по делото се установява, че същият е бил разделен и от него са
образувани нови имоти, част от които също са били разделени. Новообразуваните
имоти са получили и нови идентификатори. Ето защо следва да се приеме, че
имотът, описан в решението на Районен съд- Пещера, цитирано по-горе, не е
идентичен с имот с идентификатор 02837.503.1281, чийто собственик е
"Торгус" ООД.
От събраните по делото
доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че с влязло в
законна сила на 19.06.2018 г. решение от 07.07.2016 г., постановено по гр. д. №
2056/2010 г. по описа на СГС, на основание чл. 108
от ЗС е признато за установено по отношение на "8-ми март" АД, че
ответниците – физически лица по настоящето дело са собственици, на основание чл. 2,
ал. 1 и чл.
3, ал. 2 ЗВСОНИ, на недвижим имот, с площ от 22 400 кв. м., находящ се в
кв. 16 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Военна рампа-запад" и
попадащ в парцели I, VII, VIII и IХ - "За чисто производство, складове и
администрация", ограден по зелени линии на скица № 13, неразделна част от
решението (л. 103), заедно с находящите се в имота сгради, цитирани в
решението. От представеното по делото решение на СГС, безспорно се установява,
че спорът за собственост между "8-ми март" АД и заявителят – ответник
по настоящето дело, по отношение на процесния имот е разрешен със сила на пресъдено
нещо, поради което наведените с касационната жалба доводи за нарушаване правото
на собственост са неоснователни. Освен това оспорения административен акт е
отменен в частта, в която "8 март" АД е заличен в кадастралния
регистър като съсобственик на ПИ 68134.1380.2168 и преписката е върната на
органа за вписване на дружеството като съсобственик на посочения ПИ.
Правилно съдът приема, че
кадастралната карта отразява действителното състояние на имота, а именно
неговото местоположение, граници и размери. В случая изменението е извършено в
съответствие и в изпълнение на цитираното по-горе решение на СГС, а изготвеният
от правоспособно лице по ЗКИР
проект отразява коректно правото на собственост, което е в съответствие и със
скицата, която е неразделна част от решението, постановено по цитираното
гражданско дело.
Правилно съдът приема, че
процесното изменение на КККР не е нищожно. За да бъде нищожен,
административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е
пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения
критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени
при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с
материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на
предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при
липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая такива
нарушения не са установени, поради което изводът на съда, че оспорения акт не е
нищожен, е законосъобразен.
Законосъобразен е и
изводът на съда, че фактът, че изменението в КК ограничава достъпа до имота на
дружеството, е ирелевантен. Освен изложените съображения от първоинстанционния
съд, които изцяло се споделят от настоящата инстанция съобразно чл.
221, ал. 2, изр. второ АПК следва да се добави и че допуснатото изменение
изцяло съответства на влязлото в сила решение на гражданския съд и скицата
приложена към него и приподписана от състава на съда, която е неразделна част
от него. Нито в правомощията на административния орган, нито на съда е да
преценява правилността на влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка
правилно съдът приема за ирелевантно обстоятелството, че границата на новонанесените
имоти преминава през сгради, тъй като същата е нанесена в съобразно,
разпореденото с влязлото в сила съдебно решение.
В съответствие с
изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд
София-град приема, че оспореното изменение на КК И КР е издадено от компетентен
орган – СГКК – гр. София, по местонахождение на имота, съгласно чл.
51, ал. 2 ЗКИР. По реда на чл.
53а, т. 1 ЗКИР не е предвидено издаване на заповед, поради което е спазена
и предвидената форма, като не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорените действия са и в
съответствие с материалния закон, поради което като прави извод за
законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционния съд
постановява правилен съдебен акт.
Неоснователен е доводът на
касатора, че физическите лица ще станат съсобственици на 4 бр. сгради с нанасянето
на имота в КК и вписването им в КР. Нанасянето на имота в КК и КР няма
конститутивно действие, а отразява фактическото положение на обектите на
кадастъра.
При постановяване на
решението