№ 266
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Русалина Д. Михайлова (АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК.
С присъда от 23.03.2021г., по нохд №203/2020г., Окръжен съд Монтана, наказателна
колегия е признал подс.Р. С. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.1
пр.5 от НК, като във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Със същата присъда, съдът е признал подс.Р.Б. за невиновен за това да е разпространил
на Г. С. П. от гр.*** високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нето тегло
0,60 грама и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 6,68% на стойност 3,60 лева, поради което го е оправдал по това
обвинение и по обвинението по чл.26 ал.1 от НК.
На осн.чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение присъда на РС Монтана по нохд
№69/2020г. в сила от 17.01.2020г. от четири месеца лишаване от свобода, отложена за
изтърпяване на осн.чл.66 от НК, като постановил това наказание да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На осн.чл.53 ал.2 б.А и б.Б от НК съдът е отнел в полза на Държавата 1 брой везна без
марка и модел, както и 1 брой банкнота от 20 лева и 2 бр.банкноти от по 5.00 лева на
съхранение в банкова касета на ОД МВР Монтана. На осн.чл.354а ал.6 от НК е отнето в
1
полза на Държавата вещественото доказателство – марихуана, предадено и съхранявано от
ЦМУ, което да бъде унищожено. С оглед изхода на делото, в тежест на подс.Б. били
присъдени направените разноски.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.Р.Б. – адв.Г..
В нея се изразява недоволство от присъдата на МОС, в частта, в която е признат за виновен
и осъден за извършено престъпление по чл.354а ал.1 пр.5 от НК. Обжалва се присъдата в
тази част, като моли да бъде отменена като неправилна, необоснована и незаконосъобразна
и да бъде постановена друга, с която да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан
изцяло по повдигнатото обвинение. Твърди се, че присъдата в обжалвана част е постановена
в нарушение както на материално-правните, така и на процесуално-правните разпоредби.
Необосновано, неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът погрешно го е определил като извършител на деянието и по тази
причина го е осъдил само въз основа на предположения, без наличието на категорични и
несъмнени доказателства в подкрепа на обвинението за извършено такова престъпление.
Посочва се, че подробни доводи и съображения ще бъдат изложени след запознаване с
мотивите на съда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, служебният защитник на подс.Б. –
адв.В. моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в осъдителната част и да бъде
потвърдена в оправдателната част. Счита, че не е било доказано по безспорен начин
държане и предлагане на наркотични вещества от подс.Б. на св.Д.. Оспорват се
доказателствата, посочени от съда – извадка от Месинджър, разпечатана на лист хартия А 4,
на която не е била правена експертиза за установяване на автентичността на записа, както и
на произхода на телефонните номера, между които е водена кореспонденция. Оспорват се
показанията на свидетелите Р. и М., според които подс.Б. извадил нещо от джоба си, но не
видели какво. Везната била между подсъдимия и свидетелката, като той държал само
банкноти. Странно било откъде полицаите са знаели къде е мястото, където е било
планирано да се извърши сделката, тъй като по делото нямало СРС по отношение на
подсъдимия или св.Д.. Според защитата, очевидно логичен и безспорен е извода, че именно
св.Д. е дала сведения на полицаите, че предстои такава сделка и тя носи везната, на която да
се измери тревата. Застъпва се становище, че когато прокуратурата е решила да повдигне
обвинение, което противоречи на доказателствата по делото, а оттам и на закона, то би
трябвало съдът да прецени достоверността и тежестта на това обвинение.
На следващо място, защитата обръща внимание на св.П., за който подс.Б. бил оправдан
да му е разпространил наркотично вещество, съдът приел, че в тази част обвинението не е
било доказано по безспорен начин, като там има доводи, които в пълна степен могат да се
приложат към продажбата на наркотици на св.Д.. Закупуването на наркотици от св.Д. от
2
подс.Б. се доказвало само от нейните обяснения, без да има други преки или косвени
доказателства за това. Първият съд не кредитирал обясненията на подсъдимия, че именно Д.
се е опитала да му продаде наркотици. Наличието на везна, признанието на св.Д., че тя е
нейна и е била само и единствено в нейно владение, според защитата потвърждавали
версията на подсъдимия, че тя се е опитала да му продаде наркотични вещества. Останалите
доказателства подкрепяли по-скоро неговата версия, отколкото на свидетелката. В този
смисъл се моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в осъдителната част и да
бъде оправдан подсъдимия изцяло.
Подс.Б. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки правото си на последна
дума, моли съда да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред САС, представителят на САП моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Мотивите на
съда били обективни, изчерпателни и кореспондиращи с доказателствата по делото и
установената фактическа обстановка. От доказателствата се установявало по безспорен
начин, че подс.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.1 от НК, за което е
бил обвинен. За да постанови присъдата си, първият съд провел надлежно съдебно следствие
с прецизно изследване на фактите по делото, като изяснил в необходимата пълнота,
обективност и всестранност важните за предмета на делото въпроси. Доказателствата са
били подложени на точен, правдив, логически убедителен анализ, като не се откриват
елементи на превратно представяне или тълкуване, както и друго отклонение от
действителното съдържание. Съпричастността към инкриминираното поведение на
подсъдимия е била доказана до степен, изискуема от закона и достатъчна да доведе до
извода за извършеното престъпление. Изразява се становище, че наложеното наказание е
справедливо и съобразено с изискванията на закона. Предлага да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение в
санкционната й част.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на
страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с
материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за събирането на достатъчен по
обем доказателствен материал, необходим за правилното и обективно изясняване на делото
от фактическа страна. Съдът е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ
процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да се изграждат
изводите на съда за релевантните по делото факти. Контролната съдебна инстанция споделя
направените изводи от първия съд относно първата част на обвинението, за която е била
3
постановена осъдителна присъда. По отношение на втория пункт от обвинението, за който
подс.Б. е бил оправдан, въззивния съд не споделя направените от първата инстанция изводи,
довели до оправдаване на подсъдимия Б., но поради липса на съответен протест, както и
съобразно принципа reformatio in pejus, забраняващ влошаване положението на подсъдимия,
обсъждането на тази част от обвинението е безпредметно.
Установена била следната фактическа обстановка от първостепенния съд:
Подсъдимият Р. С. Б. е роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, ул.“***“ №54,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан многократно с влезли в сила присъди за извършени престъпления,
включително и по чл.354а от НК.
Св.С. Д. от с.***, обл.***, се свързала на 08.06.2020г. с подс.Б. посредством мобилно
приложение Месинджър. Тя познавала подсъдимия и преди това била закупувала от него
наркотични вещества. Св.Д. поискала той да я снабди с такива за сумата от 30 лева. Двамата
си уговорили среща пред заведение на име „Парадайс“ в гр.***, като освен това се разбрали
тя да носи електронна везна. Св.Д. пристигнала в града заедно със сестра си и св.Й. К., на
когото преди това казала, че отиват в града, за да ядат пици. След като пристигнали в града,
св.К. и сестрата на св.Д. отишли в пицария пред VІІ-мо училище в ж.к.“Младост“ в града, а
св.Д. тръгнала към заведението „Парадайс“, за да осъществи срещата с подс.Б., от който да
си закупи „трева“. След като се срещнали в района на заведението, подсъдимия и св.Д. се
насочили към пейка в района на бл.29 в ж.к.“Младост“. На пейката подс.Б. извадил пликче с
канабис, а св.Д. везната, която носи, като същевременно му предала и сумата от 30 лева.
Непосредствено преди това, в РУ МВР Монтана бил получен сигнал, че подс.Б. ще
разпространи наркотични вещества. Към мястото на което била планирана сделката, били
изпратени служители на криминална полиция – св.И. М. и св.Д. Р., които забелязали
подсъдимия и го проследили. Те видели как се среща със св.Д. и как двамата се отправят
към пейка в района. Когато наближили, двамата свидетели забелязали, че подс.Б. държи в
ръцете си пари, между двамата на пейката имало везна в работно състояние и върху нея –
пакетче със суха, зелена тревиста маса. Подс.Б. и св.Д. били задържани и отведени в РПУ.
Извикана била оперативна група, която на място извършила полеви тест и установила, че
веществото реагира на канабис.
При извършения оглед на местопроизшествие били открити на пейката и иззети
електронната везна, пликче, съдържащо зелена суха тревна маса и три броя банкноти, 1 бр. с
номинал от 20 лева и 2 бр. с номинал от 5.00 лева.
В хода на разследването била назначена и изготвена физико-химическа експертиза,
като според нейното заключение изследваният обект – зелена, суха тревна маса, с нето тегло
4
2,30 грама, представлява коноп /марихуана/, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5,61% и е на стойност 13,80 лева.
На 09.06.2020г., полицейските служители от РУ на МВР Монтана и свидетели И. М. и
Д. Р., отишли да проверят св.Г. С. П. в дома му. За това лице, те имали данни, че също е
закупило наркотично вещество от подс.Б.. Двамата свидетели заварили св.П. в дома му в
инвалидна количка. Последният обяснил, че е претърпял пътно-транспортно произшествие с
множество счупвания и тъй като изпитва болка, действително бил закупил предния ден
наркотично вещество – марихуана за 15.00 лева от подс.Б., което вещество предал с
протокол за доброволно предаване. От заключението на изготвената ФХЕ било установено,
че се касае за високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,60
грама и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 6,68% на стойност 3,60 лева.
Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд установил от събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелите С. Д., Й. К., Д. Р. и И. М., от
приобщената към доказателствата по делото кореспонденция чрез мобилно приложение
между С. Д. и подс.Б., от протокола за оглед на местопроизшествие, както и от
заключението на физико-химическата експертиза. Правилно съдът е дал вяра на показанията
на разпитаните свидетели, като установил, че те са непротиворечиви и последователни и
кореспондиращи си с останалия доказателствен материал.
Първостепенният съд обсъдил твърденията на подс.Б., че не той, а всъщност св.С. Д.
му била предложила за продажба наркотични вещества, като приел, че тези твърдения са
недоказани и неподкрепени от събраните по делото доказателства и представляват опит за
изграждане на защитна позиция. От събраните по делото доказателства било установено, че
служителите на криминална полиция – св.И. М. и св.Д. Р., имали сигнал, че именно подс.Б.
ще разпространи наркотични вещества. След като забелязали подсъдимия Б., те го
проследили и видели как се среща със св.Д. и двамата се отправят към пейка в района.
Когато наближили, двамата свидетели забелязали, че подс.Б. държи в ръцете си пари, между
двамата на пейката имало везна в работно състояние и върху нея – пакетче със суха, зелена
тревиста маса. В показанията, които дала при разпита си по реда на чл.223 от НПК, пред
съдия, св.Д. разказала за уговорката по Месинджър, която имала с подс.Б. – за закупуване на
наркотични вещества. Според св.Д., електронната везна тя взела, тъй като Б., от когото била
купувала и друг път, не бил коректен в грамажа. Именно така полицейските служители
заварили подс.Б. и св.Д. – на пейка, между тях ел.везна и суха тревна маса върху нея, а в
ръцете на подсъдимия била сумата от 30.00 лева. Според контролната съдебна инстанция,
както и според първия съд, не са налице абсолютно никакви основания, които да поставят
под съмнение изнесеното в показанията на посочените свидетели – М., Р. и Д..
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя направените от първия съд изводи, като
в подкрепа на тях следва да се добави, че св.Д. е дала показания и пред съдия, след като е
5
била предупредена за наказателната отговорност по смисъла на чл.290 от НК, която носи за
даване на неверни показания, а такава отговорност носят и свидетелите М. и Р.. Такава
отговорност за подс.Б. няма и той е свободен за дава каквито пожелае обяснения, или да не
дава такива. В конкретния случай обаче, не са налице абсолютно никакви доказателства,
които да подкрепят изложените от него твърдения и да оборват казаното от св.Д.. Не на
последно място, следва се посочи, че подс.Б. е осъждан многократно и то за престъпления
със същата правна квалификация, каквото е и обвинението му по настоящето дело. По тези
съображения, и за настоящата съдебна инстанция е безспорно и несъмнено доказано
авторството на извършеното престъпление от подс.Б..
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че САС не споделя доводите на
първостепенния съд относно оправдаването по второто обвинение по чл.354а ал.1 пр.5 от
НК и във връзка с чл.26 ал.1 от НК на подс.Б., с които било прието, че то се основава само на
протокола за доброволно предаване и на показанията на св.Г. П., който заявил, че е закупил
намереното у него наркотично вещество от подс.Б.. От вниманието на съда са убягнали
показанията на двамата свидетели М. и Р., които преценени в съвкупност с показанията на
св.П., както и заявеното от него, че и друг път е купувал от подсъдимия, протокола за
доброволно предаване и конкретното веществено доказателство – наркотично вещество
/установено като вид, количество и цена/, водят до несъмнен и безспорен извод за доказано
авторство от страна на подс.Б.. Горното, настоящата съдебна инстанция обсъжда само за
прецизност, тъй като по отношение на това обвинение, за което подс.Б. е бил оправдан, няма
постъпил съответен протест с искане за осъждане по пункт втори от обвинителния акт. Това
обстоятелство, наред с принципа, забраняващ влошаване на правното положение на
подсъдимия, препятства съдът да измени присъдата в тази й част.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, изложени в жалбата и в съдебно
заседание пред САС, че с аргументите, с които първостепенният съд е оправдал подс.Б. по
второто обвинение, по аналогия с тези аргументи следва той да бъде оправдан и по първото
обвинение. Т.е., след като второто обвинение е било базирано само на показанията на св.Г.
П., които съдът преценил за недостатъчни, то и за първото обвинение защитата счита, че то
се крепи само на показанията на св.Д. и съответно е недоказано.
По-горе бяха изложени съображения, че първото обвинение се основава не само на
показанията на св.Д., които са дадени и пред съдия по реда на чл.223 от НПК, но и от
съставените протоколи, както и приобщената съобразно изискванията на НПК
кореспонденция /осъществена чрез мобилно приложение Месинджър/ между Д. и
подсъдимия, показанията на свидетели М. и Р., иззетите пари и веществени доказателства.
В конкретния случай става дума за кореспонденция, свалена на хартиен носител от
мобилните телефони, които са били използвани от двете лица. Не на последно място, следва
да се посочи, че на фаза досъдебно производство е само в правомощията на прокуратурата
да прецени на кого и за какво да бъде повдигнато обвинение.
6
По вида и размера на наказанието: Правилно първият съд посочил, че за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализацията на наказанието за подс.Б., съдът отчел степента на обществена
опасност на дееца и деянието, отчел причините за извършването му, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Като изключително смекчаващо вината обстоятелство,
съдът приел количеството наркотично вещество, а именно 2,30 гр. Коноп с активен
компонент тетрахидроканабинол от 5,61 %, на стойност 13,80 лв. Това именно мотивирало
съдът да приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко за подсъдимия, поради което било определено наказание при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК, т.е определено било наказание под минимума, предвиден в закона, а именно 8
/осем/ месеца лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени при първоначален общ режим.
Съдът, на осн.чл.55 ал.3 от НК не наложил по-лекото предвидено в конкретната правна
норма наказание – глоба в размер от 5000 до 20 000 лева, предвидено наред с наказанието
лишаване от свобода, но не изложил никакви мотиви в тази насока, но явно е счел, че така
определеното по вид и размер наказание лишаване от свобода ще изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК. Поради това, че по делото няма съответен протест,
въззивната съдебна инстанция не би могла да ревизира присъдата и в тази й част.
Първостепенният съд отчел, че подс.Б. е осъждан многократно, включително и по
същите текстове на закона, а именно със споразумение по нохд №707/2017г. на РС Лом, с
което е осъден на глоба в размер на 300 лева за държане на наркотично вещество, с присъда
по нохд №69/2020г. на РС Монтана е осъден за държане на високорисково наркотично
вещество на четири месеца лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК, изпълнението на
това наказание е било отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години. Тази
именно присъда е влязла в сила на 17.01.2020г., което означава, че деянието по настоящето
дело е било извършено в изпитателния срок на тази присъда. Това обстоятелство е дало
основание на първостепенния съд, на осн.чл.68 ал.1 от НК да приведе в изпълнение
присъдата на РС Монтана по нохд №69/2020г. от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода,
което било отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, като постановил
първоначален общ режим на изтърпяване.
Контролната съдебна инстанция, съобразно правомощията с които разполага, не би
могла да увеличи така определените наказания, поради което присъдата в осъдителната й
част следва да бъде потвърдена. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, с които
се иска подс.Б. да бъде оправдан и по първото обвинение от обвинителния акт. По-горе бяха
изложени подробни съображения защо и според САС авторството на деянието е било
безспорно и несъмнено доказано.
Правилно първият съд е постановил направените по делото разноски, с оглед изхода на
7
делото да бъдат оставени в тежест на подс.Б., поради което и в тази й част присъдата като
правилна и законосъобразно следва да бъде потвърдена. Правилно съдът е приложил и
разпоредбите на чл.53 от НК и чл.189 ал.3 от НПК.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящата съдебна инстанция не намери допуснати нарушения, налагащи отмяната или
изменението му.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.03.2021г., постановена от Окръжен съд Монтана,
наказателно отделение по нохд №203/2020г.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8